Нови държавни помощи в българския енергиен сектор

Съкратен вариант на статията е предоставена на „Правен свят” от списание „Европейски правен преглед”, издание на Българската асоциация за европейско право. Пълната версия може да бъде прочетена в том ХIII или на уебсайта на списанието.

„Европейски правен преглед“ е първото по рода си списание в България, посветено изцяло на правото на ЕС. То съдържа задълбочени анализи и коментари по актуални теми от правото на ЕС. Основен акцент на списанието е най-новата практика на Съда на Европейския съюз, чиито най-важни решения са предмет на обстойно представяне и анализ в авторски материали. Списанието също така отразява и най-важните законодателни, административни и политически решения на останалите институции на ЕС – Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и Европейския съвет и др. Не на последно място, особено внимание се обръща и на практиката на българските съдилища в областта на правото на ЕС, както и на някои ключови юриспруденциални решения на съдилища от други държави членки на ЕС.
Списанието се подготвя и списва от амбициозен екип от практикуващи български и чуждестранни юристи, голямата част от които работят в институциите на ЕС и които пишат за списанието изцяло на доброволни начала. Екипът включва и изявени в областта на правото на ЕС практикуващи съдии и адвокати в България.
ЕПП излиза в три тома годишно в обем от по 250-300 страници и се разпространява предимно чрез абонамент
.

Въпросът за прилагането на европейските правила за държавни помощи в контекста на българския енергиен сектор продължава да бъде актуален. В тази връзка, интерес буди съвместната инициатива на министерствата на енергетиката, на финансите и на икономиката във връзка с изработването на Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (I). Също така, интерес предизвикват и наскорошните изменения и допълнения към Закона за енергетиката, които доведоха до създаването на така наречения Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (II).

I. Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници

1. Политика за развитие на производството на енергия от възобновяеми източници

Както е известно, цената на електрическата енергия, която се заплаща от крайните потребители в България – битови или индустриални такива, включва в себе си редица ценообразуващи компоненти, като например разходите, произтичащи от държавната политика за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), също наричана "зелена енергия".

По отношение на разходите, свързани с насърчаването на производството на "зелена енергия", следва да се напомни, че те са резултат на целенасочената общоевропейска политика в тази насока. Както е известно, през март 2007 г. държавите членки на ЕС формулират целта до 2020 г. делът на "зелената енергия" да бъде в размер на 20% от общия енергиен микс в рамките на ЕС. Впоследствие тази цел е възприета и от директива 2009/28/ЕО от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

През месец май 2011 г., с цел транспониране на директива 2009/28/ЕО, България приема Закон за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Новата нормативна уредба създава преференциални условия за приоритетно развитие и насърчаване на производството на енергия от ВЕИ. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ произведената "зелена енергия" се изкупува задължително по дългосрочни договори, на преференциални цени, които варират в зависимост от вида енергия (вятърна, слънчева или водноелектрическа).

След влизането в сила на ЗЕВИ и в резултат на заложените в него благоприятни преференциални условия се стига до рязко увеличаване на инвестициите в централи за производство на енергия от ВЕИ. В резултат на този инвестиционен бум, в периода 2011 – 2012 г. България на практика достига по-рано задължителната национална цел, като през 2012 г. е постигнат дял в размер на 16%.

2. Предизвикателства, свързани с финансовата тежест, произтичаща от мерките за насърчаване на използването на енергия от ВЕИ

Въпреки това, преференциалните условия, създадени в полза на ВЕИ производителите, може да се окажат бреме за други лица/субекти на пазара, тъй като тежестта на преференциалната цена, която се изплаща в полза на "зелената енергия", се поема от крайните битови или индустриални потребители на електрическа енергия.

За някои категории потребители, като например индустриалните, които използват голямо количество електроенергия, "цената на зелената енергия" може да се окаже твърде висока, тъй като тя се отразява пряко върху себестойността на произвежданата продукция в посока нейното допълнително оскъпяване. Като се има предвид, че голяма част от европейските индустриални производители, включително и българските, се конкурират на световните пазари заедно с производители от държави, които не поощряват производството на енергия от ВЕИ, проблемът става изключително чувствителен. По-конкретно, възниква реалният риск европейските индустриални производители да станат ценово неконкурентноспособни.

Именно в този контекст на бурно развиващ се ВЕИ сектор и желанието на някои държави членки да предпазят конкурентоспособността на индустрията си в международен план, карат Европейската комисия да преразгледа съществуващите правила за държавни помощи, с цел да подпомогне развитието на ВЕИ енергията, без това да бъде в ущърб на европейската индустрия. В резултат на това, през април 2014 г. ЕК приема нови Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 — 2020 г. (Насоките).

Новите Насоки вече съдържат правила относно възможността държавите членки да предоставят помощи под формата на намаляване на финансовата разходи, свързани с подкрепата за производството на ВЕИ енергия. В това отношение, базисният принцип, застъпен от Насоките е, че помощта следва да бъде ограничена до сектори, чиято конкурентоспособност е изложена на риск поради високата им консумация на електроенергия и участието им в международната търговия. В тази връзка се посочва, че помощта може да се предостави, само ако предприятието принадлежи към подобни сектори, които са неизчерпателно изброени в Анекс 3 към Насоките, и за които се счита, че съществува реален риск за тяхната конкурентоспособност. Такива сектори са например металургията, секторите, свързани с производството на химични вещества, рафинирани нефтопродукти и др. Друг базисен принцип е, че предоставената помощ следва бъде пропорционална. Според ЕК получателите на помощта не трябва да бъдат изцяло освободени от участие във финансирането на ВЕИ енергията, а трябва да заплащат минимум 15 % от стойността на "зелената надбавка".

По този начин, с влизането в сила на новите Насоки, считано от 1 юли 2014 г., държавите членки разполагат с възможността да подпомогнат индустриалния си сектор по реда и в размера, предвиден в Насоките, като намалят финансовото участие на този сектор в политиката за насърчаване на производството на "зелена енергия".

3. Възможност за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници

В светлината на новите Насоки на ЕК, през март 2015 г. България измени Закона за енергетиката, като в чл. 4, ал. 2 се добави нова т. 21, по силата на която министрите на енергетиката, на икономиката и на финансите издават съвместна наредба, която регламентира намаляването на тежестта на разходите за изкупуване на енергия от ВЕИ върху големите индустриални потребители. В резултат на тази промяна се стигна до изработването на Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата).

Съгласно Наредбата помощта се предоставя под формата на отстъпка от компонентата за разпределение на разходите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Наредбата посочва, че помощта може да бъде предоставена на предприятие-бенефициер, чиято конкурентна позиция е изложена на риск поради тежестта, произтичаща от разпределението на разходите за енергия от ВЕИ, "като функция от неговата електроенергийна интензивност и излагането му на въздействието на международната търговия". Въпросното предприятие следва да развива дейност в някой от секторите от Приложение № 1 към Наредбата, чието съдържание преповтаря съдържанието на "Анекс 3" към Насоките на Европейската комисия. Едновременно с това предприятието-бенефициер "ползва отстъпка от 85% от компонентата по чл.2" (компонента за разпределение на разходите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници). С други думи, предприятието-бенефициер не е напълно освободено от разходите, свързани с ВЕИ енергията, като то ще трябва да заплаща 15% от тях, което съответства на изискването за пропорционалност на помощта съгласно изискванията на Насоките на ЕК.

Въз основа на гореизложеното може да се направи предположението, че приетата от българските власти Наредба prima facie отговаря на условията, предвидени в Насоките на Европейската комисия.

Накрая следва да се отбележи, че съгласно параграф 2 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредбата, тя подлежи на одобрение от Европейската комисия. Подобна директна препратка към задължението за предварителна нотификация е похвална и особено важна в контекста на българската енергетика. Както посочва българският министър на енергетиката "тъй като тук става въпрос за предоставяне на държавна помощ по отношение на индустрията, тази наредба е изпратена за нотификация в ЕК".

В тази връзка може да се напомни, че според някои анализатори част от българските мерки за насърчаване производството на енергия от ВЕИ, сред които гарантираното изкупуване на произведената "зелена енергия" на преференциални цени по силата на дългосрочни договори, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф1 от ДФЕС, и като такива е следвало да бъдат предварително нотифицирани до ЕК на основание чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, което обаче се е случило едва в края на 2014 г. с всичките произтичащи от това рискове.

Ето защо обстоятелството, че Наредбата прави директна референция към общоизвестното задължение за предварителна нотификация до ЕК е важна и положителна стъпка в посока правилното прилагане и спазване на европейските правила в областта на държавните помощи.

При все това, имайки предвид финансовия дефицит в българската електроенергийна система, който до голяма степен е резултат и от разходите, свързани с производството на ВЕИ енергия, остава въпросът по какъв начин може да бъде решен този проблем. Според българските власти, решението на проблема е така нареченият Фонд "Сигурност на електроенергийната система".

II. Фонд "Сигурност на електроенергийната система"

1. Създаване, цел и функциониране

През юли 2015 г. бяха гласувани поредните изменения и допълнения към Закона за енергетиката (ЗЕ), като по силата на новия чл. 36б се създаде Фонд "Сигурност на електроенергийната система" ("Фонда").

Фондът е юридическо лице със седалище София, чиято функция е свързана с "управлението на средствата за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик ["НЕК" ЕАД], произтичащи от задълженията му по чл. 93а от ЗЕ". По силата на чл. 93а ЗЕ, общественият доставчик изкупува електрическата енергия от производители, присъединени към електропреносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Освен това, мотивите към законопроекта посочват, че създаването на Фонда е мярка, чиято цел е финансовото стабилизиране на българския електроенергиен сектор "чрез редуциране на текущия дефицит в Националната електрическа компания", която е силно засегната от междуфирмена задлъжнялост в следствие на натрупан финансов дефицит. Мотивите също посочват, че "със създаването на Фонда и механизмите му за компенсиране на обществения доставчик се цели да [се] запълни създавания през годините вакуум, вследствие на натрупани некомпенсирани вземания за задължения към обществото".

2. Представлява ли Фонд "Сигурност на електроенергийната система" държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС?

За да се отговори на този въпрос, следва да се провери дали критериите за приложимост на чл. 107, параграф1 от ДФЕС са изпълнени. Както е известно, за да бъде приложим чл. 107, параграф1 от ДФЕС, на първо място, трябва да става въпрос за държавна намеса посредством държавни средства. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател и четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.

Що се отнася до първото условие, и съгласно установената практика на Съда на ЕС, за да може да бъде квалифицирана като държавна помощ по член 107, параграф 1 от ДФЕС, въпросната мярка трябва, от една страна, да бъде пряко или непряко предоставена посредством държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за нея да се носи от държавата [съдебно решение C262/12, Association Vent de Colère!, т. 16]. В това отношение на първо място, следва да се разгледа дали публични органи са участвали в приемането на тази мярка. Както вече беше споменато, Фондът "Сигурност на електроенергийната система" е създаден в резултат на приетите изменения на Закона за енергетиката. Съгласно европейското право, обстоятелство, че определена мярка е въведена със закон е само по себе си достатъчно, за да се приеме, че отговорността за въпросната мярка се носи от държавата. На второ място, що се отнася до условието предимството да бъде пряко или непряко предоставено посредством държавни ресурси, следва да се напомни, че понятието за помощ би могло да се отнася и до мерки, които не включват прехвърлянето на държавни ресурси [в този смисъл Съдебно решение C387/92, Banco Exterior de España, т.14]. Всъщност понятието за намеса чрез държавни ресурси цели да включи, освен предоставените пряко от държавата предимства, и тези предимства, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи [Съдебно решение 78/76, Steinike & Weinlig, т. 21]. В тази връзка следва да се констатира, че по силата на чл. 36в. ЗЕ, новосъздаденият Фонд се управлява от 5-членен управителен съвет, чиито председател се определя от министъра на енергетиката, по един член се определя от министъра на финансите и от министъра на околната среда и водите, а останалите двама членове се посочват от производители на електрическа енергия. Освен това законът предвижда, че определянето на членовете на Управителния съвет се осъществява съгласно правила, утвърдени от министъра на енергетиката. Именно последният със заповед определя поименния състав на управителния съвет след съгласуване с министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и с производителите на електрическа енергия. Следва също да се спомене, че по силата на закона Управителният съвет приема правилник за организацията и дейността на фонда, както и правила за разходването на неговите средства, като едновременно контролира администрирането на приходите по Фонда, както и разходването им. Що се касае до средствата, с които оперира Фондът, те се набират чрез ежемесечни вноски, изплащани от производителите на електрическа енергия, в размер на 5 % от приходите от продадената от тях електрическа енергия, както и от приходите от внесената и продадена на пазара в страната от търговци електрическа енергия без ДДС. Законът уточнява, че вноските към Фонда са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. Същевременно, средствата от Фонда, предоставени за плащане на разходите, извършени от "НЕК" ЕАД, не може да бъдат предмет на прихващане и са несеквестируеми. В този смисъл и макар и средствата на Фонда да не идват директно от държавния бюджет, съгласно европейското право се счита, че тези средства остават под публичен контрол и следователно на разположение на националните власти, което е пък достатъчно за квалифицирането им като "държавен ресурс" [Съдебно решение C-482/99, Франция/Комисия, т. 37.].

Що се отнася до второто условие, а именно засягането на търговията между държавите членки, следва да се припомни, че относително малкото значение на помощта или относително скромната големина на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите членки да бъде засегната [Съдебно решение C-142/87, Белгия/Комисия ("Tubemeuse"), т. 43]. В конкретния случай, следва да се има предвид обстоятелството, че Фондът има за цел да управлява средствата за покриване на разходите, извършени от "НЕК" ЕАД, произтичащи от нормативно възложените й задължения. При все това, самият "НЕК" ЕАД е производител на електроенергия. Предвид контекста на либерализиране на пазара на електроенергия и интензивната конкуренция, която произтича от него, може да се приеме, че "НЕК" ЕАД е в конкуренция с производителите на електроенергия от останалите държави членки. Съгласно практиката на Съда на ЕС, това обстоятелство е достатъчно, за да се установи, че помощта е в състояние да засегне търговията между държавите членки [Съдебно решение C206/06, Essent Network Noord BV, т. 77].

По отношение на третото и четвъртото условие, които са свързани с т. нар. "условие за селективност", следва да се припомни, че за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието-получател не би получило в нормални пазарни условия [Съдебно решение Essent Network Noord BV, посочено погоре, т. 79]. В конкретния случай, доколкото средствата на Фонда служат за компенсация на финансовия дефицит на "НЕК" ЕАД, те имат за цел и резултат да облагодетелстват определено предприятие, което може да способства за изкривяването на конкуренцията на пазара.

Едновременно с това, следва да се отчете и една важна особеност. Както беше посочено, средствата, събрани от Фонда, имат за цел да компенсират финансовия дефицит на "НЕК" ЕАД, произтичащ от задълженията му по чл. 93а от ЗЕ, а именно задължението за изкупуване на електрическа енергия от производители, присъединени към електропреносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и енергията произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

В тази връзка, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, установена с решението по делото Altmark, доколкото държавната намеса представлява компенсация спрямо осъществените от предприятието-бенефициер услуги от общ икономически интерес (или обществени услуги), предприятията-бенефициери в действителност не извличат полза от финансово предимство и следователно споменатата намеса не ги поставя в по-благоприятно конкурентно положение. При подобни обстоятелства, подобна намеса не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС [Съдебно решение C280/00, Altmark Trans]. За да може обаче подобна компенсация да избегне квалификацията "държавна помощ", трябва да бъдат изпълнени четири условия.

Първо, предприятието получател на подобна компенсация трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществени услуги и тези задължения трябва да са ясно определени. Второ, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността тя да осигури икономическо предимство, което да постави предприятието получател в по благоприятно положение спрямо конкурентните предприятия. Трето, компенсацията не може да надвишава необходимото за покриване на всички или на част от разходите, наложени от изпълнението на задълженията за обществени услуги, при отчитане на свързаните с тях приходи, както и на разумна печалба за изпълнението на тези задължения. Четвърто, когато предприятието, което трябва да изпълнява задължения за обществена услуга, не е избрано вследствие на процедура за възлагане на обществена поръчка, която би позволила да бъде избран оферентът, който е в състояние да предостави тези услуги на най-ниската цена, равнището на нужната компенсация трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които средно предприятие, добре управлявано и разполагащо в достатъчна степен с необходимите средства за задоволяване на необходимите изисквания за обществени услуги, би направило във връзка с изпълнението на тези задължения, при отчитане на свързаните с тях приходи, както и на разумна печалба за изпълнението на тези задължения. Само при условие, че тези критерии са кумулативно изпълнени, може да се счита, че средствата, изплащани от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" в полза на "НЕК" ЕАД, не попадат в приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

С оглед на изложеното, и при условие че критериите на съдебната практика Altmark не са надлежно изпълнени, може да се направи изводът, че мярката, въведена с новите разпоредби на ЗЕ, и по-конкретно предвиденият механизъм за компенсиране на разходите на обществения доставчик "НЕК" ЕАД, представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Поради това и предвид принципната необходимост от правна сигурност за всички участници на пазара, българските власти е следвало да нотифицират съответната мярка до ЕК, в съответствие с чл. 108, параграф 3 от ДФЕС.

Накрая, следва също да се подчертае, че част от разходите на обществения доставчик "НЕК" ЕАД, както вече се спомена, са предмет на разследване от страна на ЕК в качеството им на предполагаема неправомерна държавна помощ. По-конкретно, разследването засяга механизма за подпомагане на ВЕИ сектора, както и дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия, сключени между "НЕК" и някои частни производители. Имайки предвид, че Фонд "Сигурност на електроенергийната система" има за цел да компенсира именно тези разходи, това може да доведе до ситуация, при която една неправомерна държавна помощ служи за изплащане на друга неправомерна държавна помощ.

В заключение следва отново да припомним мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗЕ, според които целта е "постигане на баланс на цялата електроенергийна система, който ще спомогне въвеждането на пълната либерализация на енергийния пазар и интегрирането му в общия европейски пазар на енергия". Подобна формулировка, която препраща към "общия европейски пазар на енергия" и съответно към правилата на вътрешния пазар на ЕС, контрастира с обстоятелството, че новосъздаденият механизъм не е бил предварително нотифициран до ЕК съгласно чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, макар че той несъмнено попада в определението за държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. В тази връзка, може да се добави, заимствайки терминологията на Европейската комисия, че подобна ситуация е "противна на най-елементарните принципи на общностното право", като за българската енергетика, в частност, това е поредната пропусната възможност за стъпка в правилната посока.


* Авторът е експерт в Комисията за защита на конкуренцията, магистър по право – университет Paris1 PanthéonSorbonne, Магъстър (M.A.) по Конкурентно право на ЕС – King’s College London

 

Вместо да защитава, ВСС погазва независимостта на съда

Предишна новина

Движение "България на гражданите" очаква ГЕРБ да предложи правосъден министър

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 6
    Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово ... | нерегистриран
    1
    -2
    До коментар #5 от " | нерегистриран":
    Прочетох статията, която според мен е написана на високо професионално ниво, и съм учудена да чета подобен коментар от читателя на "Правен свят". А Вие, г-н с коментар № 2 кой университет сте завършил, че си позволявате да си правите коментари по повод Сорбоната и King`s college??? Ако не можете да направите коментар по темата на статията, защото явно интелектуалното Ви ниво не го позволява, по-добре си останете на някой по-подходящ за тези нужди сайт, от сорта на "маймунарника.бг", на който съвсем спокойно може да плюете по всички висши заведения на света, ако не можете да кажете нищо друго.

    Непосредствено след регламентацията на правото на вероизповедание, в чл. 39 от Конституцията е закрепено правото на всеки да изразява мнение....

  2. 5
    | нерегистриран
    2
    -1

    Прочетох статията, която според мен е написана на високо професионално ниво, и съм учудена да чета подобен коментар от читателя на "Правен свят". А Вие, г-н с коментар № 2 кой университет сте завършил, че си позволявате да си правите коментари по повод Сорбоната и King`s college??? Ако не можете да направите коментар по темата на статията, защото явно интелектуалното Ви ниво не го позволява, по-добре си останете на някой по-подходящ за тези нужди сайт, от сорта на "маймунарника.бг", на който съвсем спокойно може да плюете по всички висши заведения на света, ако не можете да кажете нищо друго.

  3. 4
    „Всички животни са равни, но някои са по-равни, отколкото другите.“ - думи на Джордж Оруел, из Животинска ферма. | нерегистриран
    3
    -2

    Александър Галендинов, луксозни автомобили „Порше" и БМВ се произвеждат с държавна помощ, след като Европейската комисия даде на германските власти съответното разрешение за това. Подобна възможност обаче беше отказана на Унгария, а на Испания се наложи да подпомогне автомобилната си индустрия с много по-малка от предвидената сума. С цел заводът в Лайпциг да бъде разширен и да започне да произвежда нов модел „Порше", комисията разреши държавна помощ в размер на близо 44 милиона евро. Аргументът е, че така ще бъдат запазени 900 работни места и разкрити 1000 нови, а ефектът върху конкуренцията ще е ограничен. Предоставена е неправомерна държавна помощ и за немската асоциация за настаняване на младите хора (DJH). Европейската комисия задълбочено разследва за непозволена държавна помощ в сектора на въздушния транспорт Белгия, Франция и Германия, фокусирано върху финансовите договорености на летищата "Шарлероа" (Белгия), "Ангулем" (Франция) и "Дортмунд" (Германия). Световната търговска организация (СТО) определи заемите, които няколко европейски държави са предоставяли на производителя на самолети "Ербъс" (Airbus), за неправомерна държавна помощ". Мълчаливата неограничена гаранция, предоставена от Френската държава в полза на La Poste, също представлява неправомерна държавна помощ.

    Банковия гигант HSBC също беше уличен в пране на пари и финансови машинации и получаване на неправомерни държавни помощи. Веригата ”Старбъкс” използва неправомерна държавна помощ. Люксембург и Холандия са давали незаконни данъчни облекчения на компаниите Фиат и Старбакс, обяви Европейската комисия. Чрез сложни данъчни схеми властите на Люксембург и Холандия са позволили изкуствено занижаване на оборотите и печалбите на италианския автомобилен концерн "Фиат" и американската верига за кафе "Старбакс". Примерите са хиляди...но мисля да спра до тук с тях...

  4. 3
    | нерегистриран
    6
    0

    "...това може да доведе до ситуация, при която една неправомерна държавна помощ служи за изплащане на друга неправомерна държавна помощ..."



    "...като за българската енергетика, в частност, това е поредната пропусната възможност за стъпка в правилната посока."



    :)

  5. 1
    информирания | нерегистриран
    3
    -4

    Едни ограничени хора от 26г. не искат да проумеят,че хората нямат нужда от помощи ,а от възможности за труд с достойни заплати,достойни пенсии и при нужда справедливи и равнопоставени социални помощи за кратки периоди.

    Какво е това да си етнически българин и да нямаш никакви реални права в родината си?

    Та вече много нашенци се пишат,че са малцинства по принуда.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.