ВКС даде алгоритъм срещу конфликта между административнонаказателна и наказателна отговорност

ВКС даде алгоритъм срещу конфликта между административнонаказателна и наказателна отговорност

 
Относими текстове
 
Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
 
чл. 4, § 1 Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава.
 
Наказателно-процесуален кодекс
 
Чл. 24 (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
 
т. 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
 
Чл. 422. (1) Наказателното дело се възобновява, когато:
 
т. 3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото;
 
Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:
 
ал. 9 Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този срок.
 
Закон за административните нарушения и наказания
 
Чл. 70. Административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато:
а) с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда са неистински;
б) с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда;
в) се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда;
г) ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление.
 

Може ли след налагане на административна санкция да бъде търсена наказателна отговорност за същото деяние? Може ли, ако си осъден за дребно хулиганство, след това за същото деяние да бъдеш съден за хулиганство по Наказателния кодекс? Как трябва да постъпи съдът, ако установи, че подсъдимият с обвинение по чл. 325 НК всъщност е извършил дребно хулиганство?

Това са част от въпросите, на които отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) с тълкувателно решение №3/2015 г.

Някои от тях имат отговор от десетилетия и той е залегнал в задължителната практика на Върховния съд, но според ОСНК тя трябва да бъде преразгледана. Затова с тълкувателното си решение ВКС промени изцяло или отчасти три тълкувателни решения от 1966 г., 1978 г. и 1979 г., за да ги съобрази с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и протоколите към нея.

В основата на новото тълкуване, което прави ВКС, е практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за приложението на основния принцип, че никой не може да бъде съден и наказан повторно за едно и също деяние, известен като non bis in idem/ne bis in idem. Затова преди да пристъпи към отговора на първия въпрос, поставен по тълкувателното дело – "Налице ли са основания за промяна на тълкуването, дадено с ТР № 85 от 1.11.1966 г. по н. д. № 79/1960 г. на ОСНК на ВС?", Наказателната колегия анализира подробно правилото non bis in idem.

Той прави това най-вече в разрешаваната противоречиво до момента хипотеза, когато административнонаказателната отговорност е реализирана преди наказателната. В решението на ВКС се посочва, че, за да не се стигне до повторно наказване за едно и също деяние, трябва да се съобразят т. нар. критерии "Енгел". Те са изведени от съда в Страсбург по делото Engel and Others v. Netherland и са утвърден алгоритъм за проверка при определянето на наказателния характер на обвинението по всяко конкретно дело. Т.е. по тях в случая може да се установи дали проведеното първо административнонаказателно производство ще е пречка впоследствие да бъде търсена наказателна отговорност за същото деяние от същото лице, защото има наказателен характер и ще се стигне до нарушение на принципа non bis in idem.

Критериите "Енгел" са три: 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание ("суровост на възможното наказание"). Ако те са налице, административнонаказателното производство ще е пречка след това да се проведе наказателно за същото деяние. Според ВКС тези критерии трябва да се преценяват индивидуално при всеки конкретен случай, защото невинаги предхождащата административнонаказателна санкция има наказателен характер според евроконвенцията и така тя няма да препятства търсенето и на наказателна отговорност.

В поставеното под въпрос тълкувателно решение на ВС от 1966 г. се допуска последователно осъществяване на административнонаказателна и на наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също негово деяние. Според Върховния съд решение по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) не е пречка впоследствие да бъде постановена присъда, а то се съобразява само при определяне на наказанието.

"Това положение е несъвместимо с правилото nе bis in idem, закрепено в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ", заявява сега ВКС. И дава ново тълкуване: "Влязлото в сила решение на районния съд, постановено по реда, предвиден в УБДХ, е законна пречка за съдене на виновния за същото деяние, ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 от НК".

При това ново виждане за ВКС става наложително да отговори и на въпроса: "Подлежи ли на прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние?"

"Хипотезата, когато преди образуването или приключването на наказателното производство, спрямо същия деец за същото деяние е проведено окончателно приключило административнонаказателно производство, не е изрично уредена нито в ЗАНН, нито в НПК. Тези случаи не се обхващат от нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, в съдържанието на която не фигурира влезлият в сила акт, постановен в хода на административнонаказателно производство… Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК точно отразява отстояваните с десетилетия от наказателнопроцесуалната теория и съдебната практика идеи на законодателя за приоритет на реализацията на наказателната отговорност пред административнонаказателната и за приложимост на правилото ne bis in idem само по отношение на деяния, класифицирани като престъпления по националното право",  обяснява ВКС в тълкувателното решение.

И посочва: "Според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията обаче приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК". Затова тълкуванието на ВКС вече е, че такова последващо наказателно дело трябва да бъде прекратено, но не на основание чл. 24 от НПК, а на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, но по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Голяма част от тълкувателното решение е посветена на указанията на ВКС за това как трябва да постъпят съдът и прокуратурата, за да бъдат преодолени последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на конвенцията. Накратко върховните съдии извеждат следния алгоритъм:

Първо се прекратява второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

След това се възобновява окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл. 70, б. "в" от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му.

Накрая се възобновява прекратеното наказателно производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК или отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на процесуалната пречка по чл. 4, § 1 от Протокол № 7.

"Когато обаче окончателно е пропусната възможността за възобновяване на административнонаказателното производство с наказателен характер или възобновяването е невъзможно поради липса на основание за това, ефективна компенсация на нарушението на принципа ne bis in idem може да се постигне само чрез прекратяване на образуваното второ по ред неприключило наказателно производство на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, респ. отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му, или ако втората по ред наказателна процедура също е окончателно приключила – чрез възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ", пише в решението.

Според Наказателната колегия радикалното преодоляване на конфликта между правилото nоn bis in idem и принципа за приоритет на наказателната отговорност пред административнонаказателната е възможно само чрез комплексни законодателни изменения. В решението се посочва, че може да бъде въведено ново основание за спиране на образувания втори наказателен процес до отстраняване на процесуалната пречка за провеждането му, каквато се явява приключилото първо административнонаказателно производство.

ледва да се акцентира, че посоченият от ОСНК процесуален механизъм обобщено очертава допустимите от действащото законодателство процесуални възможности, които могат да се използват в хипотезите на конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето. Отделните казуси следва да се решават с оглед тяхната специфика – наличието или отсъствието на основания за възобновяване на административнонаказателното производство във всеки конкретен случай, както и съобразно предвидените в НПК правомощия на компетентните органи за прекратяване на наказателното производство в зависимост от фазата, стадия и съответния етап от развитието му", заявяват върховните съдии.

Отговорът на следващия голям въпрос, който се дава в тълкувателно решение 3/2015 г., води до промяна в тълкуването, направено в ТР № 46 от 16.10.1979 г. на ОСНК на ВС. То е посветено на случай на погрешно оценена от прокурора обществена опасност на деяние, вследствие на което неправилно е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 325 от НК, макар всъщност да е извършено дребно хулиганство. Предписанието от 1979 г. беше, че в такъв случай съдът, който гледа делото за хулиганство, когато не намери основания за издаване на осъдителна присъда, оправдава подсъдимия и изпраща делото като преписка на полицията, която да го внесе пред районен съдия, който да се произнесе по УБДХ. Сега ВКС обяви подобна практика за недопустима.

Освен това в решението се казва, че е недопустимо и съдът, разглеждащ обвинение за престъпление, да наложи на подсъдимия административно наказание, когато приеме, че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда.

С тълкувателното решение се преразглежда частично и ТР № 51 от 29.12.1978 г. на ОСНК на ВС, като ВКС заявява: "Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита."

Още по темата

Съдът остави храм-паметника "Св. Александър Невски" на църквата

Предишна новина

Централният съвет на ДПС изключи Лютви Местан

Следваща новина

Коментари

29 Коментара

  1. 30
    paradjiata | нерегистриран
    3
    0

    Sadiata Shopov i predsedatel na voennia sad v Plovdiv ,nalaga volqta si na shefa na voenna prokuratura polk. Dimo Bachvarov da falshificirat konkurs za slujbata po klasificirana informafiq . I taka liceto Temenujka Petkova e naglasena za spechelila konkursa ,dashterq i raboti kato arhivar v voenniq sad ,mladata Petkova e lubovnica na sadiata Lupov/pak ot voennia sad / ,koito pak ot svoq strana gleda delo na shefa si ot apelativnia v Sofia za pari za nabedyavane i mu gi prisajda ,pak s reveransite da bade naznacena maikata na lubovnicata mu !Deje Shopov se zanaya licno i pri sheva na DANS za hudataystvo na Petova /maika/ da ne ya reznat po dopusk .Bachvarov samo miga na parcali i gleda umno shtoto deloto na shefa trqbva da mine ,dansa puskat dopusk ,shtoto pak Shopov da ne im otkazva SRSta i taka do kraq na svetaaaaaa ! Kak e ....po vaprosite za adm.nakazaneie i prestaplenie ???????

  2. 29
    666 | нерегистриран
    2
    0

    И какво правим с изпълнение на наказанията на влезлите в сила присъди?

  3. 28
    преглед на европейската конвенция за защита ... | нерегистриран
    4
    0

    Решение №7750 от 26.06.2015 по адм. д. №6201/2015 на ВАС, докладвано от съдията Светлана Борисова

    Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по

    чл. 34 от конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото.

    Решение №15875 от 22.12.2009 по адм. д. №14321/2009 на ВАС - Действието на решението не се разпростира и върху други субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни ...

  4. 26
    112 | нерегистриран
    4
    -1
    До коментар #24 от "Представлява ли основание | нерегистриран":
    Накратко върховните съдии извеждат в задължително тълкувателно решение алгоритъм изведен от дело на съда в Страсбург - делото Engel and Others v. Netherland.? 1.Решенията на ЕСПЧ имат казуален характер и нямат задължително обвързващо действие, освен за страните по конкретното решение. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от страната по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда. Решение на ЕСПЧ не може да се ползва за основание за приемане на задължително тълкувателно решение. 2. Европейският съд по човешките права се изроди до политически съд решавайки делата по политически, а не по строго юридически съображения. Европейският съд за правата на човека допусна за разглеждане жалбата на "Пуси райът" след хулиганското им нахлуване в московската катедрала „Христос Спасител“ срещу Русия и руското правителство, дори ЕСПЧ реши, че делото е приоритетно...На 22 януари 2009 Европейският съд за правата на човека в Страсбург оповести решението си относно исковете на "Св. Синод на Българската Православна Църква (Митрополит Инокентий)" и на шестимата му служители Асен Милушев, Петър Петров, Стоян Груйчев, Любка Николова, Росица Грозданова и Лиляна Щерева с несправедливи, едностранни, пристрастни мотиви, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България. Този акт на Съда в Страсбург по съществото си беше груба намеса в делата на самоуправляемата Българската православна църква и незачитане на вътрешния живот, каноничното устройство и единство на Църквата. Нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това бе погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.. има още страшно много и други примери за решени от ЕСПЧ дела по политически, а не по строго юридически съображения....

    Мисля, че не си прав, колега. Решенията на ЕСПЧ (който, иначе, аз също дълбоко презирам) може да са постановени, по конкретни казуси, но с тях се тълкува ЕКЗПЧОС, а тя е част от вътрешното ни законодателство, даже с приоритет пред него. То и затова всеки може да се позовава на тях.

  5. 25
    уважаеми законодатели, чл.78а НК да бъде премахнат | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #24 от "Представлява ли основание | нерегистриран":
    Накратко върховните съдии извеждат в задължително тълкувателно решение алгоритъм изведен от дело на съда в Страсбург - делото Engel and Others v. Netherland.? 1.Решенията на ЕСПЧ имат казуален характер и нямат задължително обвързващо действие, освен за страните по конкретното решение. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от страната по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда. Решение на ЕСПЧ не може да се ползва за основание за приемане на задължително тълкувателно решение. 2. Европейският съд по човешките права се изроди до политически съд решавайки делата по политически, а не по строго юридически съображения. Европейският съд за правата на човека допусна за разглеждане жалбата на "Пуси райът" след хулиганското им нахлуване в московската катедрала „Христос Спасител“ срещу Русия и руското правителство, дори ЕСПЧ реши, че делото е приоритетно...На 22 януари 2009 Европейският съд за правата на човека в Страсбург оповести решението си относно исковете на "Св. Синод на Българската Православна Църква (Митрополит Инокентий)" и на шестимата му служители Асен Милушев, Петър Петров, Стоян Груйчев, Любка Николова, Росица Грозданова и Лиляна Щерева с несправедливи, едностранни, пристрастни мотиви, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България. Този акт на Съда в Страсбург по съществото си беше груба намеса в делата на самоуправляемата Българската православна църква и незачитане на вътрешния живот, каноничното устройство и единство на Църквата. Нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това бе погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.. има още страшно много и други примери за решени от ЕСПЧ дела по политически, а не по строго юридически съображения....

    Освен това в решението не се казва, че е недопустимо съдът, разглеждащ обвинение за престъпление, да наложи на подсъдимия чл.78а НК - институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, когато приеме, че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда.

    Раздел IV

    Освобождаване от наказателна

    отговорност с налагане на административно наказание

    Чл. 78а. Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

    а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

    б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

    в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

    (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

    (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

  6. 24
    Представлява ли основание | нерегистриран
    2
    -2

    Накратко върховните съдии извеждат в задължително тълкувателно решение алгоритъм изведен от дело на съда в Страсбург - делото Engel and Others v. Netherland.? 1.Решенията на ЕСПЧ имат казуален характер и нямат задължително обвързващо действие, освен за страните по конкретното решение. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от страната по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда. Решение на ЕСПЧ не може да се ползва за основание за приемане на задължително тълкувателно решение. 2. Европейският съд по човешките права се изроди до политически съд решавайки делата по политически, а не по строго юридически съображения. Европейският съд за правата на човека допусна за разглеждане жалбата на "Пуси райът" след хулиганското им нахлуване в московската катедрала „Христос Спасител“ срещу Русия и руското правителство, дори ЕСПЧ реши, че делото е приоритетно...На 22 януари 2009 Европейският съд за правата на човека в Страсбург оповести решението си относно исковете на "Св. Синод на Българската Православна Църква (Митрополит Инокентий)" и на шестимата му служители Асен Милушев, Петър Петров, Стоян Груйчев, Любка Николова, Росица Грозданова и Лиляна Щерева с несправедливи, едностранни, пристрастни мотиви, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България. Този акт на Съда в Страсбург по съществото си беше груба намеса в делата на самоуправляемата Българската православна църква и незачитане на вътрешния живот, каноничното устройство и единство на Църквата. Нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това бе погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.. има още страшно много и други примери за решени от ЕСПЧ дела по политически, а не по строго юридически съображения....

  7. 23
    | нерегистриран
    3
    -1
    До коментар #19 от "Изи | нерегистриран":
    До #9&#11:

    Защо присъдите издадени от СГС се прилагат, след като СГС е противоконституционален???

    Защо всички малчът???

    Нали са се клели в КРБ!!!

    До кога???

    ЗСВ не важи, в КРБ са изброени съдилищата които правораздават. Щом е изтекъл преклузивният срок, и СГС не е създаден в този срок, кво правим???

    Би било изключително полезно да понаучите малко правописа вместо да словоблудствате. Повярвайте, ако можете да пишете грамотно, има по-голям шанс някой да прочете тезите Ви.

  8. 22
    Соня Младенова пише | нерегистриран
    2
    -1
    До коментар #21 от "112 | нерегистриран":
    СГС е най-обикновен окръжен съд, не се хващай за името. Единствената разлика са 3-4 специални подсъдности, които са законово регламентирани.

    ...Конституцията обявява за нелегитимни всички съществуващи в момента съдилища в страната, с изключение на Върховния касационен и Върховния административен съд относно, образувани и решени от тях дела в качеството им на първа инстанция....Това значи, че не е приет най-важния за конституирането на независимата съдебна власт:

    Закон за създаването/учредяването/образуването/ на апелативни, окръжни, военни и районни съдилища в България и правомощията им:

    от една страна,като;

    -части на правораздаването на България/чл.119/ и

    от друга страна като;

    -съдебни учреждения, осигуряващи работата на правораздаването; организиращи, създаващи бюджета на правораздаването и разпореждащи се с него в качеството им на самостоятелни юридически лица”

    Примерно със следното начало:

    „Този закон се издава на основание § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, във връзка с чл.8, чл.117 и чл.119 от Конституцията на Република България, влязла в сила от 13.07.1991 год., Обн.ДВ бр. 56 от 13.07.1991 г. и създава/учредява/образува/ апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, както следва:

    „Чл.../1/. На територията на република България се учредяват ”х” апелативни, „у” окръжни”, У 1” военни и „z” районни съдилища.

    /2/ Съдилищата са посочени, съгласно възприетото в чл.119 от Конституцията изброяване като са подредени по азбучен ред както следва:…

    /3/ Всички съдилища са юридически лица със седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/.

    /4/ ....... и т.н.

    Чл.../1/. Апелативните съдилища са седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/ и се представляват от........

    /2/ Юридическите им правомощия/ компетентност, правоспособност / в качеството им на съставна част от правораздаването се определят в териториалните граници както следва”.:

    1.Бургаският апелативен съд......... в границите на ....., включително общините...........както селата....................., махалите……….., курортните селища......:

    Чл…/1/ На територията на столичния град София се образуват/учредяват /създават……броя районни съдилища с териториални граници, седалища и управление както следва…..”

    И така нататък и така нататък.

    Прегледът на законодателството за времето от 13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега установяват и : липсата на закони съответни на определената с Конституцията организация на съдебната власт съгласно чл.8 ,чл.119, чл.117, във вр. с 60, ал.1, и Параграф 4 във връзка с параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България.

    На това конституционно основание се налага извода, че в Република България няма създадени съответстващи на Конституцията право­раздавателни органи с наименования окръжни и районни съдилища.

    Софийският районен съд е нелегитимен и на други основания:

    1.Този Софийски районен съд, във вида и структурата на обединен, общ, единен за град София съд, чрез която всъщност той действа по време на социализма и сега, представлява част от социалистическата правосъдна система.

    Софийския районен съд, който се намира и днес в гр. София, и чието ръководство се помещава в сградата на бул.”Драган Цанков” № 6, не е създаден със закон, въз основа на Конституцията от 1991г.Той е създаден с Решение на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/, в средата на 70- те години на 20-ти век.

    Създаден е след влизането в сила на Конституцията на Народна република България от 1971 г., свързана с името и политиката на Тодор Живков.

    Териториалните граници на компетентност на Софийския районен съд като обединен, общ, районен съд също тогава са определени не със закон, а със секретно по онова време, тайно, неизвестно за гражданите Решение на същия ЦК на БКП и обхващат територията на тогавашния София–град.

    За разлика от територията на тогавашния Софийски селски съд, с обхват селата, прилежащи към така наречената тогава голяма София/ голяма столична община.

    Посочените решения на ЦК на БКП тогава са възложени за изпълнение на тогавашното министерство на правосъдието.

    Важен е и политическия факт, че всичките посочени решения на ЦК на БКП са издадени по времето, когато правораздаването в страната не е отделено от Партията и държавата; съдебната власт не е самостоятелна, а по силата на друго още по-много и най-секретно Постановление на Политбюро на БКП, представлява част от „административно-правното обслужване на населението”.

    Точно тогава правосъдието събира държавни такси по съдебните производства, като се позовава на правила от Тарифа, приемана с Постановление на Министерския съвет, по доклад на тогавашния министър на тогавашното министерство на социалистическото правосъдие.

    Важното в случая е, че и досега посочените решения на ЦК на БКП не са отменени със закон, и както се установява, продължават да действат и да се прилагат.

    2.Прегледът на законодателството за времето от 13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега установява, че не е издаван и закон, по силата на който да е учредено специализирано съдилище с наименование, Софийски районен съд, със седалище и юридическо управление на бул. ”Драган Цанков” № 6, който да има правомощия действа на цялата територия столичния град София като специализирани общ, единен районен съд, и който да е оправомощен с решаването на всички граждански спорове и наказателно-правни случаи на възникнали на територията на град София като първа съдебна инстанция./ виж чл.119,ал.2 от Конституцията на Република България

    Това означава, че сегашният /или тогавашния или обратното/ Софийски районен съд работи по новия/стар, изпитан, утвърден, социалистически начин на устройство и администриране на работата на съдебната система в качествата й на неразделна част от държавното изпълнение. /Виж Заповедните производства по ГПК/.

    Четвърто,

    Действията на Софийския районен съд по гр.д. №……/по описа за 201... г. на … гражданска колегия, … състав срещу нас,както и актовете за придвижването на делото

    са противоконституционни, нелегитимни, неоправомощени, незаконни, недопустими и нищожни и на други конституционни основания, свързани с условията за:

    влизане в действие на новата, определена с Конституцията организация на съдебната власт :

    1.Съгласно § 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 г./:

    ”Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал.2”, а именно: ”в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила.”

    Преклузивният срок, заповядван от Конституцията, тече по отношение на всички.

    С изтичането му, възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без основание.

    3.Законът за съдебната власт е съдебен устройствен закон, приет от Народното събрание и противоречие с § 4 във връзка с § 3,ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България / Обн. ДВ.бр.56 от 13.07.1991 г/.

    Закона за съдебната власт е приет от народното събрание, при настъпила погасителна давност, с просрочие – 2 години след 13.07.1992 г. Затова е нищожен.

  9. 21
    112 | нерегистриран
    4
    0
    До коментар #19 от "Изи | нерегистриран":
    До #9&#11:

    Защо присъдите издадени от СГС се прилагат, след като СГС е противоконституционален???

    Защо всички малчът???

    Нали са се клели в КРБ!!!

    До кога???

    ЗСВ не важи, в КРБ са изброени съдилищата които правораздават. Щом е изтекъл преклузивният срок, и СГС не е създаден в този срок, кво правим???

    СГС е най-обикновен окръжен съд, не се хващай за името. Единствената разлика са 3-4 специални подсъдности, които са законово регламентирани.

  10. 20
    Легитимна ли е съдебната власт в България? | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #19 от "Изи | нерегистриран":
    До #9&#11:

    Защо присъдите издадени от СГС се прилагат, след като СГС е противоконституционален???

    Защо всички малчът???

    Нали са се клели в КРБ!!!

    До кога???

    ЗСВ не важи, в КРБ са изброени съдилищата които правораздават. Щом е изтекъл преклузивният срок, и СГС не е създаден в този срок, кво правим???

    Ти да не си Соня Младенова? Народен представител в Седмо Велико народно събрание, 22 София-окръг многомандатен избирателен район, както и в 36 обикновено народно събрание. Тя ги твърди тези неща в "Пряко действие на Конституционни разпоредби" и "публикации на соня младенова" срещу "Топлофикация" - "Щом като Конституцията на Република България не допуска в състава на правораздаването на страната Софийски районен и Софийски градски съд, в сегашния им вид на действие и структура, то те нямат конституционно юридическо основание за съществуване. Те са незаконни, нелегитимни. Техните актове са произнесени извън пределите на правораздавателната власт и поради това са нищожни".

  11. 19
    Изи | нерегистриран
    2
    -5

    До #9&#11:

    Защо присъдите издадени от СГС се прилагат, след като СГС е противоконституционален???

    Защо всички малчът???

    Нали са се клели в КРБ!!!

    До кога???

    ЗСВ не важи, в КРБ са изброени съдилищата които правораздават. Щом е изтекъл преклузивният срок, и СГС не е създаден в този срок, кво правим???

  12. 18
    ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #15 от "друг | нерегистриран":
    С огед на пълнотата да кажем,че намерих един закон за тълкуване: ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 47 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ





    Както и проект на закон за тълкуване: "ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 22б,. НОВ ЗОДФЛ" http://parliament.bg/bills/43/554-01-13.pdf

    Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

    Министърът - вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.

    Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.

    Мотивите, съответно докладът, съдържат:

    1. причините, които налагат приемането;

    2. целите, които се поставят;

    3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

    4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

    5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

    Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

  13. 17
    "тълкувателен закон" няма | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #15 от "друг | нерегистриран":
    С огед на пълнотата да кажем,че намерих един закон за тълкуване: ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 47 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ





    Както и проект на закон за тълкуване: "ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 22б,. НОВ ЗОДФЛ" http://parliament.bg/bills/43/554-01-13.pdf

    Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНА законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Автентично тълкуване добре, от Народното събрание добре, но със закон? Тълкуване със закон? Звучи ми...противозаконно...защото в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

  14. 16
    | нерегистриран
    5
    0

    Интересно е ,че закон за тълкуване подлежи на контрол пред КС, за тълкуването от НС на въпросния чл 47 от закона за чужденците КС се е произнесъл, но тълкувателните решения , с които законодателства ВКС не подлежат на контрол пред никого.



    "Законодателната" власт на ВКС е безгранична, за разлика от законодателана власт на парлавета, която подлежи на контрол пред КС

  15. 15
    друг | нерегистриран
    0
    0

    С огед на пълнотата да кажем,че намерих един закон за тълкуване: ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 47 ОТ ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ





    Както и проект на закон за тълкуване: "ЗАКОН ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛ. 22б,. НОВ ЗОДФЛ" http://parliament.bg/bills/43/554-01-13.pdf

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.