ДС срещу юридическата общност в периода от 1944 г. до 1975 г. (първа част)


Архивите и осмислянето на тоталитарната държава 

 

Безспорно е, че 10-годишният период от функционирането на Комисията по досиетата е добър повод за равносметка. Тази Комисия всъщност изпълнява три обществени мисии: а) проверка и обявяване на принадлежност към тоталитарните служби за сигурност на лица, заемащи  публични длъжности и изпълняващи публични дейности; б) обединяване и систематизиране на разпокъсания архив на Държавна сигурност, разпръснат между множество държавни органи; в) провеждане на изследователски проекти от самата Комисия и предоставяне на възможност за широк кръг читатели и изследователи за достъп до едно поучително документално наследство.

Трите мисии са свързани помежду си: не може да има пълноценна проверка за принадлежност, ако архивът не е централизиран и систематизиран; не може да бъде задоволен научният или любителският интерес към архива на ДС, ако той е „разпокъсан“ между безброй наследници на държавни звена отпреди 1990 г.

По тези причини следва да се насърчи интензивното предаване на архивите по линия на ДС и РУ на ГЩ към централизирания архив на Комисията. Трябва да се припомни, че през 2010 г. и 2011 г. Комисията и МВР организираха планомерно предаване на целия архив на ДС, който се съхраняваше в столицата и областните градове (става дума за повече от един милион архивни единици). Така следва да постъпят и всички други държавни институции.

Научно-преподавателската сфера е била във фокуса на внимание на ДС през целия период от 1944 г. до 1989 г. Не бива да отслабва интересът към онези решения на Комисията, които обявиха принадлежност към ДС на лица с публични дейности от БАН (от ниво „председател“ до ниво „научни секретари в самостоятелни звена“), и от държавни и частни висши училища и университети (от ниво „ректор“ до ниво „ръководител на катедра“) – чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за досиетата. Този процес не е завършен и неговото продължаване следва да се окуражава.

Още по-важно е да се проследят и лицата, заемали публична длъжност по чл. 3, ал. 1, т. 27 от закона (включена в нормативния акт през 2012 г.): членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) към МС и членовете на специализираните научни съвети към ВАК. Този процес започна с едно частично решение на Комисията от 2011 г. относно членовете на научните комисии към ВАК (по силата на стара редакция на нормата), но до днес не е обхванал членовете на специализираните научни съвети поради непредоставяне на поименни списъци от наследници на тези звена. А резултатите от това проучване са важни: много професионални съдби са „пречупени“ в тоталитарния период по причини, стоящи далеч от академични или научни критерии!

Изследователските проекти на Комисията също представляват полезен източник на информация и в това можем да открием по-дългосрочен принос за осмисляне на тоталитарната система и нейните органи за сигурност. Поредицата „Документални сборници“ е добър пример за подобно начинание със своите тридесет и два тома, подготвени до сега. 

Документалният сборник "ДС и юриспруденцията (1944 – 1975)" беше представен снощи в Софийския университет. (Подобно представяне предстои и относно сборника "ДС и българската интелигенция"). Издаването на сборник за действията на тоталитарните служби срещу представители на юриспруденцията в периода след 1944 г. запълва една познавателна и информационна празнота, тъй като за първи път в режим на систематизирано изложение, подкрепено от архивни единици, се хвърля светлина върху репресии, насочени към забележителни имена на правото: преподаватели, магистрати, адвокати, правозащитници…

Документите в сборника са обособени в два раздела: първият включва документи от оперативен характер (рапорти и справки за отделни лица, планове за "разработване", заповеди за интерниране, агентурни донесения и др.), а вторият съдържа документи от служебния архив на МВР (списъци на адвокати с цел отнемане правото на частна практика, сведения за заличени адвокати, информации относно състоянието на агентурно-оперативната работа по линия на правосъдието по градове и окръзи, и др.).

Хронологичните граници на публикуваните документи обхващат периода от 9 септември 1944 г. до средата на 70-тe години на 20-ти век. А това е така, понеже "към 1975 г. голяма част от разработваните в първите години на социализма в България лица вече са покойници, а други постепенно отпадат от активни позиции поради своята напреднала възраст и вече не представляват пряка заплаха за управляващите" (според уточнение във Въведението към сборника). Това предопределя и условното деление на два подпериода в дейността на ДС спрямо юридическата общност: от 1944 г. до средата на 60-те години, и след това – до 1975 г. През първия период юристите са под засилено наблюдение, а съхранените архиви са най-много. Тогава интересът на ДС е концентриран върху изтъкнати държавници преди 1944 г. и обществено популярни личности със значим принос към правната мисъл: регенти, министри, пълномощни министри, съдии, прокурори, градоначалници, преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет… Протича процес на прочистване на университета от преподаватели с "недобро минало", мнозина от неудобните лица са принудително заселвани на ново местожителство или въдворявани в ТВО (трудово-възпитателни общежития). Специален интерес представляват юристите, получили образование и специализации в западни държави. През 1947 г. е обнародван и Закон за адвокатите, по силата на който започва интензивен процес на масово заличаване от списъците, даващи право да се упражнява адвокатска професия. Съобразно символните наименования от практиката на ДС най-често тези юристи попадат в категорията на "бивши хора"(!). Вторият период бележи отслабване на натиска от страна на ДС и изместване на интереса към лица, които поддържат контакти със свои колеги от западни страни, както и към т. нар. невъзвращенци – трайно напуснали България и установили се като емигранти.

Книжното тяло на сборника включва 194 фототипни документа, а неговото разширено електронно издание (достъпно на интернет-страницата на Комисията) – 316.

Нека насочим внимание към някои от имената, отразени в сборника, представлявали специален интерес на органите на ДС.

проф. Венелин Ганев (1880 – 1966)

Проф. Венелин Ганев е бил обект на мащабни агентурно-оперативни мероприятия и разработки от страна на органите на ДС. Сборникът съдържа План от 1947 г., включващ предложения за вербуване на хора, близки до обекта, физическото проследяване на обекта и подслушване на телефонния му номер. Причина за това е постепенното противопоставяне на проф. В. Ганев на нарастващото влияние на БКП в обществено-политическия живот. През октомври 1947 г. той е уволнен от Софийския университет, където е чел лекции по обща теория на правото, търговско право, конституционно право, гражданско съдопроизводство и международно право. Изключен е и от БАН. След 9 септември 1944 г. проф. В. Ганев е един от регентите на малолетния Цар Симеон ІІ.

Публикувана е справка от април 1948 г., описваща поведението на обекта по време на принудителното му изселване в Плевен. Поради подозрения за поддържане на "съмнителни връзки в гр. Плевен" се предлага професорът да бъде незабавно преместен на ново принудително местожителство в Дряново, като се подготви "вербовка на информатор-квартирник", както и вербовка на агент от вражеска среда, с която професорът да влезе във връзка. Предлага се също проф. В. Ганев да се разписва два пъти дневно в местния милиционерски участък, като се следи "как той ще реагира на тази мярка". В сборника е включено и писмо от сина на проф. В. Ганев до самия него, писано през юни 1948 г., в което се споделят тревогите относно повдигнати обвинения от страна на деканата на ЮФ срещу наследника на професора и други студенти ("реакционна група, вдигнала трибуна против закона за висшето образование"). Донесенията до ДС изобилстват от сведения за проф. Ганев по време на въдворяването му в Дряново: взаимното гостуване с въдворения в същия град Атанас Буров, слушане на радио-емисиите на радио Лондон и т. н. Налице е и подробна справка за проф. В. Ганев от юли 1949 г., в която се предлага въдворяването му в ТВО в с. Ножарово, Тутраканско. Впоследствие проф. Ганев отново е върнат в Дряново, а спрямо него се прилагат активно всички способи на разработване от страна на ДС: сведения от агенти, проверка на кореспонденцията, физическо проследяване и пр. През ноември 1952 г. е проведени секретен обиск на жилището на професора, а неговата главна цел е "да се намери ТРУДЪТ (цит. по оригиналния рапорт – бел. моя, В. В.), който пише Ганев, за което се говореше, че той работил над някакъв труд…". В разработката на ДС се съдържат сведения за изземване по агентурен път на редица творби на проф. Ганев, писани по време на принудителното му изселване. Проследявана е и активността му по линия на Българската лига за защита правата на човека и гражданина, на която е бил председател. Активно са ползвани услугите на информаторите "Розанов" и "Балкан". След връщането му в София през 1955 г. донесенията на агентурата спрямо професора  не спират, а през 1960 г. се предлага закриване на разработката на ДС срещу него, "тъй като е в напреднала възраст".

проф. Ангел Ангелов (1911 – 1979)

Проф. Ангел Ангелов е обект на интерес на органите на ДС в периода до 1960 г. Той е професор по административно право в Софийския университет, брат на историка академик Димитър Ангелов, син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов. В сборника са публикувани справки, донесения, рапорти относно политическите убеждения на проф. Ангелов преди и след 9 септември 1944 г., включително чрез сведения на агенти "Вихров", "Дипломат", "Милков", "Кирилов". След 9 септември 1944 г. проф. Ангелов става член на "Звено". Коментират се негови изложения относно процеса срещу Трайчо Костов, погребенията на Георги Димитров и Васил Коларов, и др. под. През април 1960 г. офицер от ДС подготвя заключение за закриване на наблюдателно дело на ДС срещу проф. Ангелов, изтъквайки, че според сведение на партийния секретар на ЮФ на СУ след 1947 г. "Ангелов в научната си работа в малък период от време се е преустроил напълно".

проф. Владимир Кутиков (1908 – 1980)

Владимир Кутиков – известният професор по международно (частно) право в Софийския университет – също е бил обект на засилен интерес от страна на ДС. Роден е във Варна, работил е във външно министерство, специализирал е във Виена, Париж, Лондон. Заема длъжността "доцент" в СУ през 1946 г., а до този момент е първи легационен секретар, командирован в Народното Регентство. До 1954 г. интересът на ДС към проф. Кутиков е по-общ: събиране на биографични данни и др. под. Но през юли 1954 г. спрямо Кутиков ДС открива дело на първичен отчет, позовавайки се на сведения на друго лице, разработвано за шпионска дейност. Така проф. Кутиков е взет "на първичен отчет" като "поддържащ връзки с капиталистически страни и вражески настроен елемент". Събираните сведения, включително и от агенти, се отнасят до различни страни от живота на Кутиков: личен живот; религиозни убеждения ("той е силно вярващ католик, като такъв посещава редовно католическата църква и се среща с католици…"); материално и финансово положение. През 1962 г. отчетното дело преминава в "лична активна разработка" срещу професора, а през 1969 г. прераства в дело за оперативна проверка. Събират се агентурни сведения, подслушва се негов телефон, детайлно се събират данни за научната му продукция, личния живот, културните интереси. Делата се прекратяват едва през 1975 г., като в предложението се посочва: "в процеса на работа по делото не бяха придобити данни, че обектът е в услуга на френското разузнаване. Паралелно с това се взеха мерки за ограничаване достъпа на обекта до секретна информация. Същият бе освободен от заемания пост в института "Иван Башев" и пенсиониран като професор в СУ. Постановено му беше запрещение за излизане в капиталистическите страни със срок три години".

проф. Живко Сталев (1912 – 2008)

Доайенът на учебната дисциплина "гражданско съдопроизводство" в ЮФ на СУ също е бил обект на активен интерес от страна на органите на ДС в периода от 1955 г. до 1960 г. В сборника е включено постановлението за откриване на отчетно дело спрямо Живко Сталев "като буржоазен интелигент, вражески настроен спрямо народната власт", с дата 10 декември 1955 г. Подробно е описана неговата биография: роден през 1912 г. в Асеновград, завършва ЮФ на СУ през 1934 г., след това работи като допълнителен член в Софийски окръжен съд и заместник-околийски съдия в Мездра, а от 1942 г. до 1944 г. е секретар на Съвета по законодателството към Министерство на правосъдието. Като основен мотив за откриване на отчетно дело срещу Сталев се изтъкват данните на агент "Милев": "Сталев прави системно вражески изказвания"; споделя, че "комунистическият режим в Русия доказва, че не е един творчески режим, че копира западната техника и механика, медицина и пр."; говорил е също така, че "работата в Университета била спъната, че комунизмът било нещо като религия със своите догми и сковавал всяка наука, а упадъкът в областта на науката и особено на обществените науки бил пълен". Съставя се и подробен план с конкретни задачи за проучване на обекта с цел "изясняване политическия му лик в миналото и сега, и набиране компроматериали": изучаване политически и обществени възгледи, изясняване отношения със съпругата, слабости в характера, научно партньорство (изтъкват се близките му отношения с проф.  Петко Стайнов, проф. Цеко Торбов, проф. Ангел Ангелов) и т. н.

Показателно за дейността на ДС е агентурното донесение на агент "Дипломат" от юни 1958 г., относно оформянето на Копривщица като курортно място на българските интелектуалци – "особено любим е той за професорите от юридическия факултет". Подробно се изтъква наличието на хубава наследствена къща на проф. Петко Стайнов, покупката на къща от проф. Михаил Андреев, "преди няколко години купи една рухнала стара къща и я възстанови проф. Ж. Сталев". Видно е, че животът в подбалканското селище е наблюдаван всестранно от ДС: "по няколко месеца в годината прекарва в Копривщица проф. Ангел Ангелов"; "проф. Любен Василев дори си води често специален машинописец от София, където по цял ден диктува"; отбелязват се почивките и на други интелектуалци като проф. Дечко Узунов, проф. Христо Данов, Стефан Гечев и др. През 1960 г. се предлага проф. Сталев да бъде снет от отчет по линия на ДС, тъй като донесенията на агентите "Кирилов", "Милков" и "Дипломат" се оказват безрезултатни.

проф. Иван Апостолов (1910 – 1981)

Професорът по облигационно право в ЮФ на СУ е обект на интерес на ДС в периода от 1944 г. до 1960 г. В рапорт от 1946 г. се посочва, че преди 9 септември 1944 г. е бил почетен член на "студентската противокомунистическа организация", а след тази дата е "олицетворение на най-черната реакция у нас". Изтъква се също, че проф. Апостолов среща положително отношение от страна на студентската аудитория и печели болшинството, а причина за това е "че студентите отечествено-фронтовци не посещават лекции, а от редовните слушатели грамадно болшинство са фашисти и затова и го подкрепят". "В лекциите си – отбелязва инспекторът от ДС – той и проф. Долапчиев никога нищо не споменават за законодателството на СССР, а това нещо интересува много студентите". През 1951 г. е съставен нов рапорт, описващ в подробности професионалния път на проф. Апостолов в университета, работата му като адвокат, приятелството му с хора, които не одобряват новоустановената власт, подробности за съпругата му, за материалното и финансовото положение. "В лекциите си не е изпуснал удобен момент – четем в рапорта – да се подиграе с новите закони, презирал е ОФ-властта и мероприятията на правителството, по който повод в "Студентска трибуна" през 1947 г. са публикувани протестни статии против него". Ето защо през 1954 г. спрямо професора се открива дело на първичен отчет от ДС като "ходил в миналото на специализация в Германия". Следен е от агентите "Владислав", "Валтер", "Любенов", "Спасов", "Първанов", "Ангелов", "Цветанов" и др. Работата на голям брой агенти срещу обекта обаче не дава очаквания резултат и през 1960 г. оперативното дело е закрито, тъй като "не са постъпили до сега данни, уличаващи го в разузнавателна или друга престъпна дейност".

проф. Константин Кацаров (1898 – 1980)

В сборника на Комисията по досиетата намира място началният етап от интереса на ДС към именития професор по търговско право в Софийския университет. Публикувано е предложението за откриване на предварителна разработка срещу него с псевдоним "Кико" от 1951 г., а сред мотивите се откроява неговият буржоазен произход, популярната му адвокатска и преподавателска практика, връзките му с юридически, търговски и индустриални среди в Австрия, Англия, Швейцария и Канада. "През 1933-34 г. Кацаров е правил околосветско пътешествие – четем в предложението, – и след завръщането си издава книгата "Светът от близо", която е с реакционно съдържание. Същата книга той издава и след девети септември 1944 г. без каквито и да е корекции… За нея той е бил критикуван в сп. "Ново време"". Отбелязано е също, че проф. Кацаров е юрисконсулт на Швейцарската легация и е отдал под наем къщата си на ул. "Л. Каравелов" в столицата на легацията, като ползва две партерни стаи за свои кабинети. През януари 1953 г. е утвърдено предложението за "арест и провеждане на квалифицирано следствие на бившия професор К. Кацаров" по линия на Държавна сигурност. По-нататъшната съдба на проф. Кацаров е разказана подробно в новоизлязлата книга на Венелин Цачевски (вж. В. Цачевски. Константин Кацаров – пътят към върха. София, СИЕЛА, 2016, 560 стр.). Следва да се напомни, че проф. Кацаров е арестуван за кратко през есента на 1944 г., но е освободен след застъпничество на проф. Венелин Ганев. А в резултат на следствието и съдебното дело по линия на ДС, през 1953 г. е осъден на 15 години затвор (плюс лишаване от права и конфискация на имуществото), а обвинението е по текст от Наказателния кодекс, който дава свобода да се повдигнат  и недоказани обвинения – за опит да се издаде или да се съберат сведения с цел издаване на държавна тайна, в интерес на чужда държава или на забранена организация. Излежава част от наказанието във варненския затвор. След по-малко от година присъдата е отменена по реда на надзора от Върховния съд. През 1956 г. К. Кацаров завършва своя фундаментален труд "Теория на национализацията" и отправя молба за съдействие до министъра на културата книгата да бъде издадена в България или в чужбина – "на достъпен за несоциалистическия свят език – например френски или немски". Успява да го издаде през 1960 г. в чужбина. През 1956 г. Кацаров заминава за лечение в Чехословакия, след това посещава Виена, а накрая започва лечение и в Швейцария. Решава да остане да живее в Швейцария като български гражданин с редовен задграничен паспорт, преподава в Женевския университет. Пише и два фундаментални исторически труда: "60 години живяна история" и "Проиграната победа". Умира през 1980 г. в гр. Монтрьо, Швейцария.

Следва продължение

Още по темата

От началото на година е конфискувано имущество за близо 5,2 млн. лв.

Предишна новина

Съветът на Европа представя в София плана си за повишаване на съдебната независимост

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 10
    Ганьо | нерегистриран
    6
    0

    много са...агентите...даже и жени има..

  2. 9
    Изи | нерегистриран
    8
    -1

    Да напишем и имената на служителите в МП одел СДДС. Още дирибействат, пишат съд.актове и съдят вместо съд.

    Лустрация за всички. Гадове!!!

  3. 8
    до №1 | нерегистриран
    10
    -1

    по отношение на втория сборник , трябва да се уточни , че още в трети курс са имали "беседа" за сътрудничество , същества като жорето петканов и др. "авторитети " са изцяло продукт на дс , продажници от старите -александър сталийски - "Страшимиров" , васил гоцев -още не е официално изваден , димитър гочев - "ивайло" ,безброй милиционерчета от симеоново ,все още в съда и прокуратурата , с позиции по силни от всякога.

    Проблемът с досиетата тепърва започва !

  4. 7
    Десев | нерегистриран
    6
    -2

    Е,и какво от това,след като агентите са още сред нас и даже са на почит? Дори има един ректор на (уж) престижен ВУЗ,който бе разкрит като агент на Първо главно на ДС.И какво от това-при него ходят премиери,министри,посреща кого ли не.Гражданското съзнание у нас е притъпено,отделно студентите не знаят какво е това ДС.Трябваше още през 1990г-1991г. да има лустрация както в Чехия и Германия.

  5. 6
    ИСТИНАТА | нерегистриран
    24
    -1

    ПОДКРЕПА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ВТОРИ СБОРНИК- С ИМЕНАТА НА "КОЛЕГИТЕ", КОИТО И ДО ДНЕС СА СРЕД НАС. ЗАЩОТО "ВЪЛКЪТ КОЗИНАТА СИ МЕНИ, НО НРАВА СИ - НЕ."

    СПИСЪК С ИМЕНА, МВР ПУБЛИКУВА В ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ЯНУАРИ 2016Г В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО- МИСЛЯ, ЧЕ БЕШЕ В ДИР.БГ.

  6. 5
    | нерегистриран
    6
    -9
    До коментар #3 от "Мунчо | нерегистриран":
    Предлагам да има и трети сборник - демократични ПУЦ-ове "по право".



    То добре, че са ПУЦ-овете та съвременните младежи да научат що е туй "право" и има ли почва у нас. В Софийския само им пълнят главите с глупости и ги правят ходещи енциклопедии дето след това на две магарета сламата не могат да разделят.

  7. 4
    в-к Стършел | нерегистриран
    11
    -3

    Сърдечни поздрави за статията проф. Вучков и за снимката от тролей № 2

  8. 3
    Мунчо | нерегистриран
    18
    -1

    Предлагам да има и трети сборник - демократични ПУЦ-ове "по право".

  9. 2
    Име Презиме Фамилия | нерегистриран
    13
    -1

    От къде можем да закупим този сборник?

  10. 1
    | нерегистриран
    41
    -2

    Предлагам да има и втори сборник-

    за юридическата общност, които са сътрудничили на ДС, или на комунистическата диктаторска власт. Особено, като имате предвид и чл 2 и чл 61 ЗУС.



    както и облагодетелстваните от властта, при прием в ЮФ на СУ-



    Списъци с имената -влезли в ЮФ на СУ-чрез РАБФАК-а рабфакаджиите си бяха направо хард номенклатура, списъците от имената, влезли в ЮФ на СУ-по линия на точката за прием с привилегии като деца на активни борци.

    Списъци на приетите в ЮФ на СУ лица , пратени без конкурс от бившите окръзи в София-по точката за развитие на регионите-още една вратичка за номенклатурен прием без конкурс.

    Списъци, с приетите в Академия на МВР-да учат противодействие на престъпността, а излезли с диплома на юрист.

    Жестоката истина-над 80 процента от юристите в двата ЮФ преди 1989г-на СУ, и на милиционерското училище са приети,чрез различни форми на привилегиии, и доказана вярност към Партията с главна буква. Останалите около 20 процента влизат с честен конкурсен изпит. Партията проверяваше кандидат -юристите, а преди 1970 се изискваше и характеристика от комсомолския секретар, и случайни хора, приети в ЮФ-чрез изпит-почти нямаше. И за да излезе истината, списъците трябва да бъдат огласени. Особено на РАБФАК-аджиите, и на приетите като синчета на активни борци.

    Те са много далеч от пенсиониране и днес.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.