Казус с гражданство обърква българските съдилища

Казус с гражданство обърква българските съдилища

Вече 2 години казусът на турска гражданка, която иска да ѝ бъде признат български произход и да си върне българското гражданство, обърква родните съдилища.

Те не могат еднозначно да отговорят на въпроса дали е законосъобразно лице, което преди десетки години по силата на Спогодба между България и Турция доброволно се е изселило с родителите си в южната ни съседка точно поради турския си произход, сега да твърди, че е от български произход. С факта на доброволното изселване семейството загубило българското си гражданство. А изселването е можело да стане само за хора, които са от турски произход. Други етноси не се приемали. Историята дори помни случаи, в които Турция е връщала в България роми, само защото не са от турски произход. А семейството на жената е било прието в южната ни съседка.

Объркване има и на значението на понятията"българин", "български гражданин", "български произход", каквито са залегнали в Закона за българското гражданство.

В §2, т.1 от ДР на ЗБГ "лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. Поставя се въпросът дали понятието "българин"съвпада с понятието "български гражданин" и ако това е така, няма ли да се обезсмисли друг текст от ЗБГ, а именно чл.8, който гласи: "Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин."Което пък би било в противоречие на Указа за прилагане на ЗНА, който не допуска еднакви различни понятия да се употребяват в един и същ смисъл, както би се получило с понятията "българин" и "българско гражданство". 

Казусът

Нурджихан Гюнери е родена през 1949 г. в Добрич. В акта ѝ за раждане пише, че е български гражданин с родители турци.

През 1969 г. влиза в сила Спогодба между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Р Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г. Според чл. 1 от Спогодбата изселването е само за желаещите да сторят това.

През 1971 г. Нурджихан, която вече е на 22 години, заедно с родителите си, се изселва в Турция. С факта на изселване семейството губи българското си гражданство и приема турско гражданство.

През 2000 г. и 2004 г. родителите на Нурджихан почиват. Към момента на кончината си са били турски граждани.

През 2014 г. Нурджихан подава молба в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) за издаване на удостоверение за български произход. Тя представя акта си за раждане. Целта - въпросното удостоверение да послужи пред Министерството на правосъдието за придобиване на българско гражданство.

Агенцията обаче отказва да ѝ издаде документа, като основният мотив е чл. 8 от Закона за българските граждани (ЗБГ), според който "Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин".

Нурджихан Гюнери обжалва отказа на Агенцията пред Административен съд София-град.

Съдебният спор

С определение от 13 февруари 2015 г. АССГ отхвърля жалбата на Нурджихан. В мотивите на съда се казва: "Според определението, дадено в §2, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗБГ "лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. От смисловото и граматическо тълкуване на нормата следва, че за удостоверяване на български произход е необходимо да е налице директна връзка с възходящ от 1 степен, от който лицето да произхожда пряко и който към датата на подаване на заявлението да е българин – т.е. да е от българска народност, чийто майчин език е български. В процесния случай е безспорно установено с приетото по делото препис – извлечение от гражданските регистри на област Т., че към датата на смъртта си, съответно 10.10.2000 г. и 17.11.2004 г., родителите на жалбоподателката, са били турски граждани и не са българи по народност. Макар родителите на жалбоподателката да са били български граждани към момента на раждането й, впоследствие те по собствена воля и по силата на чл. 16, ал. 2 ЗБГ (обн. ДВ, бр.79/1968г., отм. ДВ, бр.136/1998г.) са изгубили българското си гражданство, както и самата жалбоподателка, която като пълнолетна е придобила турско гражданство." (Виж пълния текст на определението в прикачения файл - б.а.)

Следва нова жалба на Нурджихан, този път пред Върховния административен съд (ВАС).

На 11 април 2015 г. ВАС отменя определението на АССГ. В мотивите си върховните магистрати казват, че според ЗБГ има три начина за придобиване на българско гражданство - по произход, по месторождение и по натурализация. 

"В хипотезата на придобиването на българско гражданство по натурализация законодателят е предвидил няколко алтернативи, една от които е тази по чл. 15, ал. 1, т. 1 – Лице, което не е български гражданин може да придобие българско гражданство по натурализация ако "е от български произход"…
Спогодбата между НРБ и Република Турция за изселване от НРБ в РТ на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година (Ратифицирана с Указ № 441 от 30.05.1968 г., влязла в сила от 19.08.1969 г. и обн. ДВ, бр. 82 от 21.10.1969 г.), "урежда въпроса за изселването на желаещите да се изселят в Турция български граждани от турски произход". Какво се влага в съдържанието на понятието "турски произход" в този акт не е посочено
", казва още ВАС.
И още: "Не е спорен фактът, че към момента на влизане в сила на Спогодбата молителката и родителите ѝ са лица с български, а не турски, произход. Този извод се налага от нормата на чл. 30 от Заключителните разпоредби на ЗБГ, обн. ДВ, бр. 79 от 11.10.1968 г., тъй като към този момент както двамата родители, така и г-жа Гюнери са с българско гражданство. 
Не е спорно също, че по силата на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗБГ (в редакцията на текста по ДВ, бр. 79/1968 г.) български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната "загубва българското си гражданство със самото изселване", което означава, че г-жа Гюнери е изгубила българското си гражданство не по собствено желание, както е приел административния орган, а по силата на факта на изселването
."

ВАС обсъжда и § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ, според който "лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. Но не тълкува глаголното време, което е използвано в текста – а именно "сегашно". А прави друг анализ на разпоредбата: "Настоящият състав вече е изразил виждането си във връзка с употребата на понятието "българин" в законовия текст, като е посочил, че ако понятието "българин" се възприема като етническо, то народността или етническия произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране. Така лицата от български етнически произход ще бъдат поставени от закона в по-благоприятно положение при възстановяването му от лицата с друг етнически произход, загубили българското си гражданство, какъвто е настоящия случай. Това е в пряко противоречие с принципа за равенство на всички граждани пред закона и е в противоречие със забраната за дискриминация."

ВАС връща преписката на Агенцията за ново произнасяне.

На 4 февруари 2016 г. директорът на Държавната агенция за българите в чужбина отново отказва да издаде удостоверение за български произход на Нурджихан, защото е установил противоречиви и непълни данни за самоличността на родителите ѝ. Дал указания за отстраняването, но такова не последвало и заради това тя получила отказ.

С определение от 8 април 2016 г. АССГ отменя заповедта на директора на ДАБЧ като повтаря мотивите на ВАС, цитирани по-горе. Накрая добавя, че в акта за раждане на Нурджихан е отразено, че двамата ѝ родители са български граждани. Това е официален документ и като такъв отразява обстоятелствата в него, които не са оспорени, нито е подложена под съмнение неговата автентичност. "Следователно, към момента на своето раждане жалбоподателката безспорно е била българска гражданка с родители български граждани", се казва в определението на АССГ (пълния текст в прикачения файл - б.а.).

Този път жалбата до ВАС е подадена от директора на Държавната агенция за българите в чужбина (виж жалбата в прикачения файл - б.а.). В нея той поставя няколко важни въпроса, на които ВАС трябва да отговори.

Най-напред посочва, че нито една съдебна инстанция не е обсъдила §4 от ПЗР на ЗБГ, според който "Възстановява се българското гражданство на български граждани, освободени от българско гражданство, без да са направили искане за това, и изселили се в страни, с които България не е сключила изселнически спогодби, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон направят формално искане до министъра на правосъдието. Когато лицата живеят в чужбина, исканията могат да се правят чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България."

И прави извода, че не следва да се възстановява българско гражданство на лица, освободени от него по тяхно искане и изселили се доброволно в друга държава, с която България има спогодба, какъвто е случаят с Турция.

По отношение на различното тълкуване на §2, т.1 от ДР на ЗБГ, шефът на Агенцията казва: "Ако беше вярно тълкуването, че понятието "българин" съвпада с понятието "български гражданин", то тогава ще се обезсмисли съществуването на чл.8 от ЗБГ, който гласи "Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.". Защото §2, т.1 гласи: "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин." В този случай излиза, че чл.8, който урежда съвсем друг случай в раздела за придобиване на българско гражданство по произход, изцяло съвпада смислово с §2, т.,1, който макар и допълнителна разпоредба, урежда случай в раздела за придобиване на българско гражданство по натурализация. Целта на закона не може да бъде в различни раздели да слага припокриващи се напълно по смисъл разпоредби. Освен това по силата на чл.37, ал.1 от Указа за прилагане на ЗНА" думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове". Следователно е недопустимо такива основни понятия като "българин" да значи лице с българско гражданство и "български гражданин" да означава същото. Поради това те имат различно значение."

На трето място изтъква, че Спогодбата между НРБ и Р Турция има приоритет спрямо цялото българско законодателство като добавя: "Спогодбата урежда само случаи, при които изселването става доброволно. Следователно юридическият факт, поради който настъпва изселването е доброволен акт, който е изразен с недвусмислени доброволни волеизявления и доброволни действия по изпълнение на изселването. Поради това по никакъв начин не може да се приеме формулировката на съда, че молителката "е изгубила гражданството си не по собствено желание". Това е в грубо противоречие с доброволния характер на изселването и представлява чиста проба тълкуване contra legem."

Друг въпрос, който се поставя от директора на ДБАЧ, също е доста интересен. Той определя като невярно изложеното от АССГ (а преди това и от ВАС –б.а.), че не е ясно какво се влага в съдържанието на понятието "турски произход" в Спогодбата.

"Спогодбата не се интересува дали изселващите се и техните възходящи някога са имали турско гражданство и в съответствие с това не изисква да се представят доказателства за такива обстоятелства, и явно се има предвид, че под "турски произход" се разбира народността, т.е. етническата принадлежност на изселващите се и в частност тяхното самосъзнание като турци. Ако произходът по смисъла на Спогодбата им се определяше от гражданството, те щяха да са с български произход и нямаше да могат да се изселят", мотивира се директорът на ДАБЧ.

Напомня, че в акта за раждане на Нурджихан е отбелязано, че родителите ѝ са турци. Заедно с родителите си тя е поискала да бъде изселена в Турция по силата на Спогодбата, т.е. цялото семейство приема себе си от турски произход. "Тази ѝ етническа принадлежност е определена по силата на международноправен акт, който има приоритет спрямо вътрешното право и поради това нейният турски произход следва да бъде зачитан от българското законодателство с приоритет. Следователно, след като Спогодбата я определя  като лице от турски произход, като международен акт тя има приоритет спрямо ЗБГ и на това основание съдът не може да приема нещо различно за произхода  на заявителката." Нататък се напомня, че само и единствено хора от турски произход са можели едно време да се изселят в южната ни съседка, според двустранната Спогодба. Така например през 1953 г. от Турция у нас са върнати изселили се лица от ромски произход.

После обръща внимание на глаголното време в §2, т.1 от ДР на ЗБГ, в който е казано "Лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Т.е. използвано е сегашно време – "е", а не "е бил".

Не на последно място се коментират и мотивите на съда за дискриминация. "Няма нищо дискриминиращо в това на етнически българи да се дава българско гражданство. Дискриминиране има, когато на територията на България българските граждани от различен етнос се третират от различен начин. А извън това във всяка държава по света нейните граждани имат повече права от чуждите граждани и съответно и повече задължения. Това е въпрос на различен правен статут, а не на дискриминация. Ако съдът би искал граждани от всички държави да имат абсолютно същите права като българските граждани на територията на България, би следвало да сезират по съответния ред Конституционния съд да отмени съответните текстове от законите, а не да тълкуват закона в противоречие с неговия очевиден смисъл и в противоречие с практиката по прилагането му."

Жалбата завършва с думите, че удовлетворяването на искания  на турски граждани с турско самосъзнание и с родители турци да стават български граждани на основание български произход е назаконосъобразно и недопустимо.

Чака се решението на ВАС.

Двама души загинаха при инцидент в барутен цех на завод "Арсенал"

Предишна новина

Съдът отмени отказа на ВСС да повиши прокурор заради проверка

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    aronyaheya | нерегистриран
    0
    -2

    МИНИСТЪР Васил Гоцев възстанови българското гражданство на напусналите страната между 29 март 1948 г. и 22 ноември 1950 г. Подписаната вчера заповед се отнася най-вече за лица от небългарска народност, като преобладаващата част от тях са заминали за Израел бъргарски евреи, арменци и изселници в Турция. По силата на документа напусналите страната през този период не са загубили българско гражданство, категоричен е министърът. Те имат право да поискат връщане на национализираните имоти, да не продават в срок от 3 г реституираното имущество и да придобиват имоти по условията, важащи за българските граждани, живеещи в чужбина. Всеки, който иска да му се възстанови гражданството, трябва да подаде молба в посолството на България в съответната страна, която се изпраща в Министерство на правосъдието и след справка се издава удостоверение. Точният брой на българите, напуснали през периода 1948-1950, не е ясен заради лошо водена статистика, обясниха от министерството. Липсвали списъци с имената на хората, а имало само приложенията към тях или изселнически писма от МВР. Засега се знае, че през трите години общо се изселват 43 хил. евреи. Тогавашният министър в нарушение на закона подписал 1000 заповеди за лишаване от българско гражданство. Настоящата заповед има не само емоционално, но и икономическо значение, убеден е министър Гоцев. Така много израелски бизнесмени от български произход ще инвестират в България. Информацията ще бъде разпространена сред българската общност в Израел, увери посланик Давид Коен.

  2. 8
    анонимен | нерегистриран
    2
    -5

    никой не коментира в статията че има предходен правен спор и тогава и АССГ и ВАС са отхвърлили жалбата на молителя и са оставили в сила заповедта за отказ

    интерес представлява в случая, защо на решаващото заседание пред ВАС ДАБЧ не е изпратила представител

  3. 7
    | нерегистриран
    17
    -11

    Нищо сложно няма в казуса. Не е българка по произход. Няма право на възобновяване на българско гражданство на база етнически произход.

    Обратното решение е опасно за националната сигурност-значи пра-пра внуците на турчин, напуснал България след 1878г ще може да иска българско гражданство-което е абсурд, ще е краят на България.

    Може да посети Добрич като турист. Идва, разглежда, и после-по пътя си-обратно в Анадола.



    Имате ли представа, ако турците, напуснали България не през 1878-1888, а напусналите през 70-г, ако им бъде дадоно граждаство какво ще стане-това са стотици хиляди-ако се броят децата и внуците им? Малко национална отговорност очаквам от съдилищата.

    Накратко-дори и напусналите през периода 1984-1990 трябва да бъдат лишени от гражданство, след надлежна промяна в конституцията.



    Плюс това, напомням,че по силата на Ньойския договор, над 1 000 000 гърци напускат България(а толкова българи-от Беломорието и Южна Македония-прогонени в България), а по силата на крайовския договор-румънските заселници в Южна добруджа са заменени с българското население-е ще позволите ли 1 милион гърци да се заселят обратно по Черноморието, например с български паспорти-защото до началото на 20-ти век никъде край черно море не е имало българи. Е ще го допуснете ли това? Знаете ли,че в Провдив о началото на 20 в населението са само гърци, напуснали България след ньоския договор-е ще получат ли обратно гражданство-нещо ,което те биха желали, защото и сега в Гърция казват на Пловдив Филипополис.

    Давайки гражданство на въпросната, отваряте кутията на пандора, и пригответе даването на гражданство на неопределен брой лица от Турция и Гърция-чийто прадядовци са живели в България.



  4. 6
    Кофти матриал | нерегистриран
    17
    -7

    Доколкото видях, жената е била на 22 години, когато се е обявила за лице от турски етнически произход. Т.е. била е пълнолетна и вероятно - вменяема. Така че изборът е направен напълно съзнателно. Ама сега й бил дошъл друг акъл - най-вероятно заради българската лична карта и възможността да пътува без виза в Европа. Само че този етнически произход или го имаш, или го нямаш - не можеш да го сменяш на всяка петилетка и според интереса, както не можеш да си избираш или да си сменяш родителите.

  5. 5
    охо бохо | нерегистриран
    17
    -9

    Елементарно и просто!



    Прилага се действащият закон към момента на искането на кадъната.

    В случая тя към момента на молбата си няма произход от български граждани и като така ,няма право да стане българска гражданка и си е турска гражданка.



    Обаче преди 20-на години родителите й и тя са били български граждани, ала след това родителите й и тя са станали турски граждани и към деня на молбата няма произход от български граждани...



    Простичко като бобена чорбица с джоджен и девесил!

  6. 4
    | нерегистриран
    8
    -6

    Много лесно се обърква този български съд, бей, бей ... ! Също толкова лесно се и лъже българския съд ! Затова и с лекота се лъже в българския съд ! Вероятно, защото всички попълнения са от обективно "спечелени" конкурси.

    А за каква дискриминация говорим когато говорим за етнически произход идея нямам !

  7. 3
    112 | нерегистриран
    16
    -6

    Какво се пъне кадъната за БГ паспорт - нали от юни ще пътува безвизово в Европа, бладодарение безумията на баба Меркел?

  8. 2
    | нерегистриран
    19
    -3

    Като гледам тълкуванията на директора на ДАБЧ ми се струва, че той трябва да е съдията! Уповаването на изсмуканата от пръсти дискриминация се прави когато нямаш други основания, пък и нали е модерно!

  9. 1
    | нерегистриран
    17
    -10

    толкова е лесно.

    "ТУРЦИТЕ В ТУРЦИЯ"

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.