Точкова иска да удължи мандата си до избор на наследник

Точкова иска да удължи мандата си до избор на наследник

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет иска мандатът му да се удължава в случаите, в които няма проведен избор на нов състав.

Това се казва в становище на органа до Министерството на правосъдието по повод публикувания проект за изменения в Закона за съдебната власт (виж прикачения файл- б.а.).

Мотивите: от една страна невъзможността на Народното събрание в продължение на над две години да избере нов главен съдебен инспектор; а от друга – след като в проекта се урежда предсрочното прекратяване на мандата на главния инспектор и инспекторите, то няма пречка да се уредят и случаите, при които е допустимо удължаването на срока на мандата.

Искането на ИВСС е в противоречие на решения на Конституционния съд (в този смисъл - РКС №1/2004, РКС № 4/2005г., РКС № 1/2006 г., РКС № 13/2010 г.), в които се казва, че конституционно установеният мандат не може да се удължава, след неговото изтичане автоматично се прекратяват и правомощията.

Според основния закон мандатът на главния инспектор е 5 години без право на повторно избиране, а този на инспекторите - 4 години.

Този въпрос многократно бе поставян след изтичане на мандата на предишния главен инспектор Ана Караиванова, която въпреки това остана на длъжността. Конституционалисти тогава предложиха да се предвиди фигурата на заместник на главния инспектор, за да не се стига до това органът да остане без началник. А Върховният административен съд в определение от 2014 г. казва, че главният инспектор в оставка и с изтекъл мандат Ана Караиванова няма представителна власт по отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет. 

Нататък в становището си ИВСС изразява несъгласие с текста, който предвижда, че след края на мандата инспекторите се връщат на заеманата преди избора длъжност или на друга, равна по степен.

Тук те отбелязват, че по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет не е предвидена такава промяна, напротив, запазва се сегашната редакция на текста, а именно, че се връщат на не по-ниска от заеманата преди избора. Затова от ИВСС настояват да бъдат третирани наравно с членовете на съвета. Всъщност, би трябвало да се промени и чл. 28 от ЗСВ, който урежда позицията, на която се връщат кадровиците след изтичане или прекратяване на мандата им. Двама от предишния състав на ВСС - Петър Стоянов и Димитър Фикиин, също се опитаха да поучат кариерни бонуси като поискаха да се върнат на по-високи позиции от заеманите преди избора им. Но сегашният състав на съвета не им позволи.

Инспекторите не са съгласни да бъдат атестирани от Пленума на ВСС, както гласи друга промяна в ЗСВ. Според тях това трябва да стори главният инспектор, не само, защото най-добре познава работата им, а и защото е свързано с независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

"Подобно разрешение, още повече направено немотивирано, не само не държи сметка за независимостта на Инспектората от Висшия съдебен съвет, а дори напротив - създава такива връзки, посредством които законът предвижда механизъм за влияние върху инспекторите с оглед бъдещото им кариерно развитие. В този смисъл интерес би представлявал въпросът как предложеното в § 6 - чл. 50, ал. 2 от законопроекта може да отговори на основната цел на изменението и допълнението на КРБ от декември 2015 г. - премахването на всички възможности за неправомерно влияние върху съдии, прокурори и следователи и как контролният орган ИВСС, ако е налице законов начин за подчиняването му, може да контролира независимостта и безпристрастността на съдии, прокурори и следователи", се казва в становището.  

Съдебните ревизори не са съгласни и за експерти да бъдат назначавани хора без юридическо образование, а с икономическо например: "Качеството и авторитетът на проверките неминуемо ще падне, а оттам и тежестта на акта на Инспектората. Вероятно ще се породи и резонно неодобрение на подобна практика у самите съдии, прокурори и следователи, които имат интерес проверката да е качествена и да се извършва от лица с юридическо образование."

Смятат за неудачно и експертите от ИВСС да бъдат подлагани на проверка с полиграф, защото подобен метод не подхожда на правовата държава. Добавят, че изследването с полиграф не е доказателствено средство, не може да породи последици. Остава само впечатлението за предварително недоверие към експертите от ИВСС.

Нататък изразяват несъгласие с предвидената възможност за извършване на проверка достоверността на обявените факти в подадените декларации (чл. 175д от ЗСВ).

"Да се търси съответствие между декларираното имущество и действителното фактическо положение е трудна задача, дори и за специализираните органи - НАП, Комисия за отнемане на противозаконно придобито имущество, финансово разузнаване на ДАНС и др., а за ИВСС, който е административен орган с общи контролно-установителни функции, задачата може да се окаже почти невъзможна.

Достатъчно е да се посочи хипотезата за укрити/недекларирани движими и недвижими имущества, което задължително предполага наличието на оперативно- издирвателни служби, с които ИВСС не разполага", се казва в становището.

И се предлага разпоредба да добие следния вид: "В 3-месечен срок след изтичане на срока за подаване на декларацията ИВСС извършва проверка за редовността и съответствието на имуществените декларации, подадени пред този орган с вписаните, обявените, удостоверените и декларираните факти и обстоятелства пред държавните органи, органите на местното самоуправление и други недържавни институции".

Не на последно място ИВСС не е съгласен да се извършват проверки по анонимни сигнали, каквато възможност е предвидена в проекта за промени на ЗСВ. Според съдебните ревизори това е не само неподходящо, но и уронващо държавността. Добавят, че анонимните сигнали могат да се превърнат в средство за отправяне на доноси. И още: "При ползването на анонимността с неправомерни, злонамерени цели, то a priori нормативното признаване на този начин на предаване на сведения води до нарушаване на признати от закона права, свободи и интереси. Предвид това, то е недопустимо самата държава, въвеждайки на нормативно ниво възможността за подаване и разглеждане на анонимни сигнали, сама да позволява застрашаване и дори нарушаване на правомерното протичане на обществени правоотношения."

Още по темата

Обвиненията по делото за Фонда за лечение на деца били схематично преписани от НК

Предишна новина

Верига от безхаберие държи незаконна възбрана вече 17 години

Следваща новина

Коментари

11 Коментара

  1. 11
    | нерегистриран
    4
    -4
    До коментар #5 от " | нерегистриран":
    Алооооу, днес прочетох отговор на величайшия инспекторат по повод жалба на баща - длъжник по изп.дело за предаване на деца и изпитах див ужас. Пет листа куха хронология на изпълнителни действия, продължавали без резултат - изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение, за да отговорят на един "прозд" ? - има ли нарушение на конкретен ДСИ. Да, няма ! И нито ред по същество и нито ред диспозиция - правило за поведение, предписание за такова, по отношение на злоупотребяващия с права "жалбоподател", пробващ да черпи права от собственото си неправомерно поведение, съставляващо умишлено неизпълнение и умишлено препятстване на такова, по отношение на влязло в сила съдебно решение !



    Пълен и абсолютен формализъм, заплатаджии ! Консумирайте си мандатите, мангизите, суетата и т.н. Срамувам се от вас, от труда ви, от благодетелите ви, от ....., и от собственото си и на социото безсилие също се срамувам !!!

    E, така е като ни пробутват разни точки, нули и т.н.

  2. 10
    Точкова, и мандатите имат начало и край. Както и почивките. | нерегистриран
    4
    -5

    На Точкова много и хареса да не прави нищо реално, а само да сочи с пръст другите и за това иска да е вечна на този пост. Не че много се е преработила като селски административен съдия, но пак е повече от сега. Тя затова грам не разбира от проблемите на натоварените съдилища.

    Отделно от това, то бива правно невежество, ама чак толкова не бива. Поне да беше прочела решенията на КС, ама и това не е направила.

  3. 9
    Адвокат | нерегистриран
    2
    0

    До 7:Ми да го махат, де!

  4. 8
    444 | нерегистриран
    5
    -3

    "Становището" само и достатъчно свидетелства за авторите, при това не положително !

    Точкова, Точкова, имаше една поговорка, свързана с твоя случай: "Кога стана калайджия, че ти почерне ....?!?"

    Най - добре ще е, разбира се, да ходите на работа и никой нищо да не очаква от вас !

  5. 7
    няма скрити неща, има невиждащи мозъци | нерегистриран
    15
    -2
    До коментар #6 от "Адвокат | нерегистриран":
    Къде по Европа има инспекторат?

    Никъде в Европа няма инспекторат. Той обаче беше създаден по искане на Европа, като експериментален механизъм с цел да се повлияе в положителна насока на процеса на пълен разпад на съдебната ни система. Те го поискаха, а нашите "юнаци" съзряха изгодата в това да създадат още една институция за натиск върху системата и веднага го приеха във възможно най-изопачения му вариант. Ако погледнеш първия състав на инспектората много неща ще ти станат ясни, достатъчно е да се запознаеш с биографията на лицето заемало поста главен инспектор.

  6. 6
    Адвокат | нерегистриран
    8
    -3

    Къде по Европа има инспекторат?

  7. 5
    | нерегистриран
    7
    -4

    Алооооу, днес прочетох отговор на величайшия инспекторат по повод жалба на баща - длъжник по изп.дело за предаване на деца и изпитах див ужас. Пет листа куха хронология на изпълнителни действия, продължавали без резултат - изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение, за да отговорят на един "прозд" ? - има ли нарушение на конкретен ДСИ. Да, няма ! И нито ред по същество и нито ред диспозиция - правило за поведение, предписание за такова, по отношение на злоупотребяващия с права "жалбоподател", пробващ да черпи права от собственото си неправомерно поведение, съставляващо умишлено неизпълнение и умишлено препятстване на такова, по отношение на влязло в сила съдебно решение !



    Пълен и абсолютен формализъм, заплатаджии ! Консумирайте си мандатите, мангизите, суетата и т.н. Срамувам се от вас, от труда ви, от благодетелите ви, от ....., и от собственото си и на социото безсилие също се срамувам !!!

  8. 4
    | нерегистриран
    4
    0

    Ново Р/О: Ново Р/О, 8749 / 25.6.2014 г.



    РЕШЕНИЕ



    № 3963

    София, 21.03.2014



    В ИМЕТО НА НАРОДА



    Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:



    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:

    АТАНАСКА ДИШЕВА

    ТОДОР ТОДОРОВ

    при секретар Пенка Котанидис

    и с участието

    на прокурора Македонка Поповска

    изслуша докладваното

    от съдията ТОДОР ТОДОРОВ

    по адм. дело № 10272/2013. Document Link Icon





    Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

    Образувано е по жалби на М. С. М., от [населено място] и Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което на съдия М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.4 ЗСВ – „понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години”.

    Всеки от жалбоподателите изразява становище за неоснователност на жалбата на другата страна.

    Ответникът по двете жалби - Висшият съдебен съвет, чрез юрисконсулт З. моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

    Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на М. С. М. и за основателност на жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Посочва, че наложеното наказание не е съобразено с конкретните факти и са изложени противоречиви съображения. Нарушен е материалния закон като не е изпълнено изискването наказанието да е наложено съобразно критериите по чл. 309 от ЗСВ. Нарушена е и целта на закона за налагане на наказание съответно на нарушението.

    По жалбата на М. С. М..

    Подадена е в срок, от надлежна страна при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и отсъствие на процесуални пречки, поради което е процесуално допустима. С жалбата се оспорва решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет досежно наложеното дисциплинарно наказание като се развиват основания за незаконосъобразност. Претендира се, че процедурата по откриване на дисциплинарното производство е нищожна, което детерминира нищожност и на оспорения акт. Като основен правен довод се изтъква обстоятелството, че мандатът на Главния инспектор на Инспектората към В., инициирал проверката е изтекъл на 09.01.2013 г., а заповедите за извършването на същата са издадени на 14.01.2013 г. и 04.02.2013 г.

    По жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

    Подадена е в срок и от надлежна страна. Със заявление изх. № СС-01-3 / 11 от 15.01.2014 г. И. към Висшия съдебен съвет по силата на правомощията му по чл. 54, ал.1, т.6 и ал.2 от Закона за съдебната власт и във връзка с чл. 323, ал.1 от същия закон, в качеството му на колективен орган е потвърдил извършените процесуални действия от Главен инспектор - А. К. и Началник отдел „Правно обслужване и човешки ресурси” – С. П. по процесуалното представителство в съдебното производство. Налице са и останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, които при отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на спора по същество сочат допустимост на предприетото от колективния административен орган обжалване. С жалбата, подадена от Инспектора към Висшия съдебен съвет се оспорва решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. в частта относно вида и размера на наложеното наказание.

    Върховният административен съд, шесто отделение като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, намира жалбите за неоснователни.

    По делото е установено, че със заповед № СС – 01 – 3 / 14.01.2013 г. и заповед № СС – 01 – 3 / 04.02.2013 г. Главният инспектор на Инспектората към В. е разпоредил на основание чл. 58, ал.1 ЗСВ извършване на проверка на М. М. – съдия в наказателно отделение на Софийски градски съд с предмет: проверка на нохд № 738 / 2000 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 11-ти състав; проверка по спазването на процесуалните срокове по чл. 308 НПК и чл. 340 НПК за разглеждане и решаване на делата, разпределени на съдия М. за периода 2005 г. – 2008 г.; контролна проверка по изпълнение на препоръките, дадени с Акт за извършена проверка № СС – 01 – 3 / 14.06.2011 г. на Инспектората към В., в частта касаеща констатациите за проверявания съдия за разпределените му дела в периода 01.07.2011 г. – 31.12.2012 г. .

    Проверката е приключила с актове за резултати от извършването й въз основа на които с решение по протокол № 4 от 18.02.2013 г. И. към В. е направил предложение по реда на чл. 54, ал.1, т.6 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. М., съответстващо на извършените от него нарушения измежду предвидените в чл. 308, ал.1, т.3 – т.6 от ЗСВ и го е внесъл във Висшия съдебен съвет. В заседанията пред дисциплинарния състав представителят на Инспектората е изразил становище за налагане на най-тежкото наказание, аргументирайки го с „липсата на аналог от досегашната дисциплинарна практика”.

    Д. състав на В. с решение № 10 – 00 – 017 / 01.07.2013 г. по дисциплинарно дело № 7 / 2013 г. е предложил на Висшия съдебен съвет да приеме, че М. С. М. – съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение, 11-ти състав за периодите 2005 г. – 2008 г. и 01.07.2011 г. – 31.12.2012 г. е допуснал системно неспазване на сроковете по чл. 243, ал.4 – ал.7 НПК, чл. 244 НПК, чл. 252 НПК, чл. 308 НПК, чл. 340 НПК, чл. 345 НПК – дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал.4, т.1 и т.2 от ЗСВ, за които нарушения следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност.

    С решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. Висшият съдебен съвет, след проведени разисквания е приел констатациите на дисциплинарния състав досежно извършените нарушения, но е наложил на съдия М. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.4 ЗСВ – „понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години”. Решението е взето при изискуемия кворум и необходимото мнозинство. Спазена е формата по издаването му. В решението на дисциплинарния състав и в проведените разисквания от заседанието на дисциплинарно-наказващия орган са изложени конкретни мотиви във връзка с релевантните фактите, установени в хода на производството и прилагането на материалноправните разпоредби.

    Нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата са обособени в две групи и по наличността им не се спори. Съдия М. е проявил бездействие, водещо до неоправдано забавяне на производството по 23 дела, което е довело по две от тях до пълно преграждане възможността за осъществяване на наказателно преследване поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. По втората група нарушения е установено системно неспазване на установените в закона срокове по чл. 243, ал.4 – ал.7 НПК, чл. 244 НПК, чл. 252 НПК, чл. 308 НПК, чл. 340 НПК, чл. 345 НПК по 26 дела, като съдията не е насрочил 21 дела, които са му били разпределени след предходна проверка.

    За част от нарушенията за предшестващи периоди на забава и бездействие е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя – магистрат, но към момента на настоящото производство наказанията са заличени съгласно чл. 326, ал.1 ЗСВ. Дублиране на нарушенията не е налице, тъй като дисциплинарно-наказващият орган е изследвал нови периоди на бездействие и забава. Според установената съдебна практика всеки период на бездействие и забава по конкретно съдебно производство е самостоятелно основание за ангажиране дисциплинарната отговорност, независимо от санкцията, наложена за идентично нарушение през предходен период.(В този смисъл решение № 1468 / 30.01.2011 г. по адм. дело № 10614 / 2010 г. на Върховния административен съд, VІІ отделение и решение № 13729 / 25.10.2011 г. по адм. дело № 7872 / 2011 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав).

    Доводите за нищожност, поради порочно открита процедура на дисциплинарното производство са неоснователни. Съгласно чл. 132а от Конституцията на Република България към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет е негов законен представител съгласно чл. 60, ал.1, т.1 ЗСВ. Неговото представителство е определено с мандат от пет години, като освен представителните функции той осъществява и общо организационно и методическо ръководство. И. проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции. Правомощията на Инспектората са изчерпателно уредени със Закона за съдебната власт и са свързани с реализирането на контролни функции в съдебната система, отправянето на сигнали, предложения и доклади до други държавни органи. Съгласно чл. 54, ал.2 ЗСВ И. приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.

    Съгласно чл. 16, ал.1 ЗСВ Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.

    И. към Висшия съдебен съвет е самостоятелен колективен контролен орган, функциониращ в рамките на съдебната система. Натоварен е с административни функции и не осъществява правораздавателна дейност.

    Позоваването от жалбоподателя М. на практиката на Конституционния съд на Република България и в частност на решение № 1 от 23.04.2004 г. по к.д. № 1 / 2004 г., решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. № 11 / 2004 г. и решение № 1 / 07.03.2006 г. по к.д. № 8 / 2005 г., касаещи мандатността на изборни длъжности в съдебната система, не отчита различния характер и функции на същите, съпоставени с тези на главния инспектор, респ. на Инспектората към Висшия съдебен съвет в качеството му на орган без правораздавателни правомощия. В свое решение № 13 / 15.12.2010 г. по к.д. № 12 / 2010 г. К. съд на Република България ясно е дефинирал различния режим на мандатите : „Практиката на Конституционния съд е богата на тълкуване на разпоредби на мандата на различни държавни органи, предвидени в Конституцията и конституционно установени институции. Това е тълкуване in concreto, за да се стигне до извода за съобразност на съответната законова норма с Конституцията. Има и тълкувателни решения относно отделни разпоредби на Конституцията и уважаването на искане за абстрактно задължително тълкуване на понятието "мандат" очевидно ще съобрази и това, което в случаите на конкретно тълкуване е извел като извод К. съд. Практиката сочи също, че не би могло във всички случаи да се достигне до тълкувателен резултат, че мандатът има еднакъв правен режим за всички държавни органи.

    Свидетелство за различния режим на мандатите са различните уредби (вън от употребата на различна терминология, с която се означават мандатите), които Конституцията създава на установените в нея държавни органи, техните мандати и възможните класификации. Мандатността е механизъм на правовата държава за организиране на държавния живот. Самото разделение на властите изисква различен режим на мандата на държавните органи. Точно различието в режима на мандатите предпоставя и различни класификационни критерии и уточняваща терминология, защото същностното е едно-единствено - предоставени, по установен ред от Конституцията или основан на нея закон правомощия за определен срок. Различни са учредителите на мандата, т. е. държавният орган, предоставящ определена власт и установяващ параметрите на мандата - съдържателни и времеви. Мандатът може да възникне от избор или от назначение. У. държавен орган може да бъде едноличен или колективен. Конституционното право ясно отграничава персоналните мандати от мандата на колективния орган, създаден с разпоредба на Конституцията или по нейно предписание със закон. Разнообразие има и в уредбата на срока на мандата. Конституцията определя неговата продължителност или предоставя това на делегирания законодател. В някои случаи е посочено началото и краят на мандата изрично. В други, това е подразбиращо се от функциите на съответния орган. Самият срок може да бъде абсолютно или относително определен по продължителност.

    Съдържателно мандатът също показва различия и гъвкавост. Различна по обем и съдържание е предоставената власт. Ако говорим за еднакъв или общ режим - същностното се свежда до предоставянето на власт за осъществяване на определени публичноправни функции за определен срок, нещо, по което няма спор (вън от теоретичните спорове относно цялостната характеристика на мандатността). Двете страни съдържателност и срочност са неразривно свързани, с изключение на случая на продължаване осъществяването на функции след изтичане на срока ("удължаване" на мандата).

    Мандатът за конституционното право е осъществяване на властнически правомощия (пълномощия, ако се акцентира на предоставянето на власт от възлагащия или учредяващия тези правомощия) в област от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, за определен период от време (срок). Двата елемента - пълномощия и срок, дават характеристиката на мандата. Първата е съдържателна, втората - времева.

    Тъй като с мандата се предоставят правомощия, характеристиката в съдържателно отношение не може да бъде изчерпателна, а лимитирана и избирателна - съобразно волята на учредяващата власт, която предоставя осъществяването на определен вид и обем държавни функции. Това е гаранция за конституционосъобразното осъществяване на държавната власт. Съдържателната страна на мандата определя и продължителността на овластяването. Мандатното правоотношение не би могло да има еднакъв правен режим, тъй като и съдържанието на предоставената власт (правомощия) може да бъде, и е различно. Самата Конституция предопределя различния режим на мандата и неговите елементи в зависимост от това, какви правомощия се възлагат, като може да предостави определянето им на друг орган, такъв, който тя конституира, или такъв, за който тя само посочва, че трябва да бъде създаден, за да осъществява определените от нея функции. Организационните модели, възприети от законодателството, са различни, различна е пълнотата на уреждане и на мандата.”

    Главният инспектор встъпва в длъжност в деня на изтичане мандата на главния инспектор на чието място е избран. С цел непрекъсваемост на работата на този орган чл. 44, ал.1 от ЗСВ изисква Народното събрание да избере нов главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат. С така уредената процедура по избор е заложено реализирането на един от основните принципи на функциониране на администрацията, непрекъсваемостта в нейната дейност. С него се гарантират последователност и приемственост в държавните органи и тяхната дейност. Чрез мандатността се цели ефективно функциониране на институциите и временното осъществяване на пълномощия до избиране на приемник не следва да се възприема като насочено към преодоляване на демократичния принцип за ротация. Функционалната необходимост от непрекъсваемост предотвратява междувластието, като осигурява успешното функциониране на държавните органи и е в основата на демократичния процес, изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата държава.

    По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за нищожност на предприетите от Инспектората към В. действия по извършване на проверки на дейността на съдия М. М..

    При определяне на дисциплинарното наказание Висшият съдебен съвет е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за липса на обективност от страна на дисциплинарно-наказващия орган при определяне на наложеното наказание. На заседанието на В. са разгледани четири възможни наказания като всички те са дебатирани и обсъждани с оглед обстоятелствата във връзка с приложението на чл. 309 ЗСВ. Като несъответстващи са отхвърлени най-тежкото и най-леките от предложените наказания. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет не е възприел предложението на дисциплинарния състав не води до пороци в административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистратите Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от предложението на вносителя относно вида и размера на дисциплинарното наказание.

    При реализиране на дискреционните си правомощия дисциплинарно-наказващият орган е съобразил фактите, касаещи високата натовареност на съдиите от Софийски градски съд и отсъствието на достатъчно съдебни зали с цел спазване на заложените в процесуалните закони срокове. Освен натоварването на наказания магистрат, за процесния период при него е отчетена и възникнала висящност на голям брой наказателни дела със значителен обществен интерес, което е довело до забавянето изписването на актовете и по другите дела.

    Отчетено е и обстоятелството, че съдия М. в хода на дисциплинарното производство е изготвил съдебните актове, по които е установено забавяне и е проявил самокритично отношение във връзка с допуснатите нарушения.

    Принципът за съразмерност законосъобразно е мотивирал дисциплинарно-наказващия орган да не определи най-тежкото наказание предвид съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за случая.

    При тези съображения и след проверка по чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

    Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

    РЕШИ:

    ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалби на М. С. М., от [населено място] и Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което на съдия М. С. М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.4 ЗСВ – „понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години”.

    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.



    Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3963 / 21.3.2014 г.



    РЕШЕНИЕ



    № 8749

    София, 25.06.2014



    В ИМЕТО НА НАРОДА



    Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:



    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

    ЧЛЕНОВЕ:

    АНГЕЛ КАЛИНОВ

    ТАНЯ РАДКОВА

    ГАЛИНА СОЛАКОВА

    АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

    при секретар Григоринка Любенова

    и с участието

    на прокурора Иво Игнатов

    изслуша докладваното

    от съдията АНГЕЛ КАЛИНОВ

    по адм. дело № 5698/2014.





    Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на М. М. срещу решение № 3963 от 21.03.2014 г. по адм.д. № 10272/2013 г. на Върховния администратиен съд - шесто отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови решение, с което да се обяви за нищожно решението на Висшия съдебен съвет или да се върне делото на същия за намаляване на наложеното или определяне на по- леко наказание.

    Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

    Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

    Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

    С касираното решение тричленният състав на шесто отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалби на М. С. М., от [населено място] и Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което на съдия М. С. М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.4 ЗСВ – „понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години”. За да постанови решението си съдът е приел, че Главният инспектор встъпва в длъжност в деня на изтичане мандата на главния инспектор на чието място е избран. С цел непрекъсваемост на работата на този орган чл. 44, ал.1 от ЗСВ изисква Народното събрание да избере нов главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат. С така уредената процедура по избор е заложено реализирането на един от основните принципи на функциониране на администрацията, непрекъсваемостта в нейната дейност. С него се гарантират последователност и приемственост в държавните органи и тяхната дейност. Чрез мандатността се цели ефективно функциониране на институциите и временното осъществяване на пълномощия до избиране на приемник не следва да се възприема като насочено към преодоляване на демократичния принцип за ротация. Функционалната необходимост от непрекъсваемост предотвратява междувластието, като осигурява успешното функциониране на държавните органи и е в основата на демократичния процес, изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата държава.

    По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за нищожност на предприетите от Инспектората към В. действия по извършване на проверки на дейността на съдия М. М..

    При определяне на дисциплинарното наказание Висшият съдебен съвет е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за липса на обективност от страна на дисциплинарно-наказващия орган при определяне на наложеното наказание. На заседанието на В. са разгледани четири възможни наказания като всички те са дебатирани и обсъждани с оглед обстоятелствата във връзка с приложението на чл. 309 ЗСВ. Като несъответстващи са отхвърлени най-тежкото и най-леките от предложените наказания. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет не е възприел предложението на дисциплинарния състав не води до пороци в административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания на магистратите Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от предложението на вносителя относно вида и размера на дисциплинарното наказание.

    При реализиране на дискреционните си правомощия дисциплинарно-наказващият орган е съобразил фактите, касаещи високата натовареност на съдиите от Софийски градски съд и отсъствието на достатъчно съдебни зали с цел спазване на заложените в процесуалните закони срокове. Освен натоварването на наказания магистрат, за процесния период при него е отчетена и възникнала висящност на голям брой наказателни дела със значителен обществен интерес, което е довело до забавянето изписването на актовете и по другите дела.

    Отчетено е и обстоятелството, че съдия М. в хода на дисциплинарното производство е изготвил съдебните актове, по които е установено забавяне и е проявил самокритично отношение във връзка с допуснатите нарушения. Принципът за съразмерност законосъобразно е мотивирал дисциплинарно-наказващия орган да не определи най-тежкото наказание предвид съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за случая. Крайният извод на съда е, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

    Решението е правилно.

    Главният инспектор на инспектората към В. е встъпил в длъжност на 09.01.2008 г. и петгодишния му мандат по чл. 132а, ал. 2 от КРБ е изтекъл на 09.01.2013 г. С негови заповеди № СС - 01 - 3/14.01.2013 г. и № СС - 01 - 3/04.02.2013 г. по чл. 58, ал. 1 ЗСВ е възложено извършване на проверка на касатора - съдия в наказателното отделение на Софийски градски съд. Проверката е завършила с акт с констатации за нарушения: системно неспазване на сроковете предвидени в чл. 252, чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал. 5, чл. 308, чл. 340, чл. 345 от НПК и бездействия, довели до неоснователно забавяне на производствата по наказателни дела. Въз основа на акта инспекторатът към В., съгласно чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ, с протокол № 4 от 18.02.2013 г. предлага на Висшия съдебен съвет да образува дисициплинарно производство срещу касатора и да му наложи адекватно на тежеста на нарушенията наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1, т. 3 - т. 6 ЗСВ. Предложението е внесено от главен инспектор А. К. и В. в производството по глава ХVІ от ЗСВ е наложил на касатора дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "понижаване в длъжност "съдия в Софийски районен съд" за срок от две години.

    Основното касационно оплакване е, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е спрял праизводството и да сезира КС със запитване дали постановените от него до този момент решение, касаещи мандатността на изборните длъжности в съдебната система са приложими за мандата на Главния инспектор на ИВСС, което е неоснователно. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ конституционния съд дава задължителни тълкувания на Конституцията, но искането не е такова. От друга страна съгласно чл. 150, ал. 2 от КРБ, когато установи несъответствие между закона и Конституцията ВАС може да спре производството, а не при тълкуване на същата.

    Относно действията на главния инспектор, след изтичане на мандата му, в случая се свеждат до назначаване на проверката, но без участие в нея и до внасяне на предложението на инспектората във В. за образуване на дисциплинарното производство. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за нищожност, с оглед приемствеността в действията на администрацията. От друга страна съдът правилно е приел, че от В. е спазен принципът за съразмерност на наложеното наказание. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила.

    По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - ІІ колегия

    РЕШИ:



    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3963 от 21.03.2014 г. по адм.д. № 10272/2013 г. на Върховния администратиен съд - шесто отделение.

    Решението не подлежи на обжалване.

  9. 3
    | нерегистриран
    4
    0



    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    по хода на делото



    София, 06.01.2014







    Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав:



    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:

    ТОДОР ТОДОРОВ

    НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

    при секретар

    и с участието

    на прокурора

    изслуша докладваното

    от съдията ТОДОР ТОДОРОВ

    по адм. дело № 10272 / 2013. Document Link Icon



    Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)

    Образувано е по две жалби, подадени съответно от М. С. М. и от Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение на Висшия съдебен съвет по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г., с което на първия от жалбоподателите е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1 т.4 ЗСВ –„понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години”.

    С жалбата подадена от М. С. М. се оспорва решението за налагане на дисциплинарното наказание, като се поддържа, че процедурата по откриване на дисциплинарното производство е нищожна, което води и до нищожност на оспорения акт. Като основен правен довод се изтъква обстоятелството, че мандатът на Главния инспектор на Инспектората към В., инициирал проверката е бил изтекъл на 09.01.2013 г., а заповедите за извършването на същата са издадени на 14.01.2013 г.

    С жалбата подадена от Инспектората към В., представляван от главния инспектор А. К. се оспорва решението в частта относно вида и размера на наложеното наказание.

    Отчитайки възраженията на първия жалбоподател досежно допустимостта на последната, свързани с представителната власт на подписалото я лице, Върховният административен съд съобрази следното:

    Главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет е негов законен представител съгласно чл. 60, ал.1, т.1 ЗСВ. Неговото представителство е определено с мандат от пет години съгласно чл. 132а, ал.2 от Конституцията на Република България. Съгласно Решение на Народното събрание от 19.12.2007 г. за избиране на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г.) на основание чл. 132а, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал.2 и чл. 46 от Закона за съдебната власт за главен инспектор в Инспектора към Висшия съдебен съвет е избрана А. И. К. – Д.. Главният инспектор е встъпил в длъжност на 09.01.2008 г.като мандата му е изтекъл на 09.01.2013 г.. В условията на изтекъл мандат той е подписал на 24.07.2013 г. жалбата против решение на Висшия съдебен съвет по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. По делото като процесуален представител на Инспектората на Висшия съдебен съвет се е явила С. Л. П. – началник отдел „Правно обслужване и човешки ресурси” като представителната й власт е учредена с пълномощно, подписано от главен инспектор А. К. във времето на висящност на настоящото производство.

    Съгласно чл. 44, ал.1 ЗСВ Народното събрание избира главен инспектор не по-късно от един месец преди изтичането на неговия мандат. Този срок в случая не е спазен и към момента на постановяване на настоящото определение няма избран нов главен инспектор, няма определен заместник на главния инспектор или друго лице, което да представлява Инспектората към Висшия съдебен съвет.

    Законът за съдебната власт не разглежда подобна правна хипотеза, обусловена от бездействието на върховния орган на държавна власт.

    К. съд на Република България се е произнесъл с решение № 1 от 23.04.2004 г. по к.д. № 1 / 2004 г., решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. № 11 / 2004 г., и решение № 1 от 07.03.2006 г. по к.д. № 8 / 2005 г. по въпроси касаещи мандатността на изборни длъжности от органи в съдебната система. Изяснил е понятието „конституционен срок” и последиците от неговото изтичане. С решение № 13 от 15.12.2010 г. по к.д. № 12 / 2010 г. К. съд на Република България е тълкувал правната категория „мандат” според основния ни закон.

    Издадените актове визират като основен принцип прекратяването на правомощията с изтичането на срока, което тълкуване може да бъде отправна точка при изясняване съдържанието на правните норми във връзка с предмета на настоящото дело. Другото възможно тълкуване на разпоредбите, касаещи правомощията на главния инспектор, е детерминирано от липсата на единен и надлежно прогласен принцип за прекратяване на правомощията на същия, като анализа на сходни хипотези показва, че когато е налице мандат, прекратяването му се урежда изрично. Отсъствието на такава уредба в случаите когато в законоустановените срокове не е избран нов главен инспектор и предвид необходимост от приемственост и стабилност правят възможна тезата, изключваща прекратяването на правомощията с изтичането на срока.

    Визираните тълкувателни подходи имат важно значение за решаване спора по същество, но първият от тях пряко касае и допустимостта на съдебното производство.

    Съгласно чл. 17, ал.1 вр. с чл. 18 АПК в административния процес колективните административни органи се представляват от своите законни представители или от овластени от тях други членове на органа и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    Редовността на жалбата на Инспектора към Висшия съдебен съвет е свързана с представителната власт на подалото я лице и е основание за обсъждане на въпросите по допустимостта основният от които е въпросът за наличието или липсата на представителна власт.

    Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че следва да изиска потвърждаване на действията на главния инспектор в качеството му на законен представител на Инспектората към Висшия съдебен съвет във връзка с подадената жалба срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 29 от протокол № 28 от 17.07.2013 г. и във връзка с дадените пълномощия на процесуалния представител С. Л. П..

    Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение



    ОПРЕДЕЛИ:

    ОТМЕНЯ хода по същество.

    НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.02.2014 г. от 11.00 часа, зала №1 на Върховния административен съд, за която дата да се призоват страните.

    ДАВА възможност на Инспектората към В. да изрази становище по направеното възражение за недопустимост на подадената от него жалба.

    УКАЗВА на Инспектората към В. в 7-дневен срок от съобщаването на настоящото определение да уточни потвърждава ли действията по подаване на жалбата, извършени от главния инспектор, за който ответната по жалбата страна твърди, че няма представителна власт поради изтекъл мандат, кого упълномощава да го представлява в процеса и потвърждава ли действията на юрисконсулт П. като процесуален представител до настоящия момент.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е по хода на делото и не подлежи на обжалване.

  10. 2
    Смях | нерегистриран
    19
    -9

    Да, здрав комунистически дух цари в българската съдебна система и периферните й структури. Наследствено предавани пожизнени мандати и жестока сопа за инакомислещите. Като се замисля, то освен главен инспектор може да не успеят да изберат в срок и инспектори, та май е най-добре и тях да ги направят пожизнени и наследствени.

  11. 1
    охо бохо | нерегистриран
    14
    -8

    Това ЗАКОНЪТ вече и за тоалетна хартия го немат ,някой индентифицирани правни субекти!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.