Военното правораздаване – липса на капацитет за решаване на дела и занижени стандарти

Военното правораздаване – липса на капацитет за решаване на дела и занижени стандарти

Унищожителни критики към качеството на военното правораздаване отправя Върховният касационен съд в доклад от проверка на работата на магистратите под пагон, обхващаща периода 2014-2015 година. Констатациите в доклада, публикуван на сайта на ВКС, са толкова сериозни, че идват да покажат необходими ли са въобще военните съдилища, защото ефективността им сериозно е поставена под съмнение.

Липсва капацитет за решаване на дела, които не са от фактическа и правна сложност. Многократно връщане на делата на прокуратурата без основания, което води до драстични забавяния, понякога с над 10 години, на съдебните производства. Обезпокоително голям процент на отменени и изменени актове (една трета за 2014 г.), което е лош атестат за ефективността на дейността на военните съдилища. "Помпане" на статистиката, за да изглеждат делата повече на брой и др. Това са само част от изводите на ВКС. И всичко това на фона на най-слабата натовареност в страната сред окръжните съдилища.

Макар върховните съдии да не го казват в прав текст, от доклада прозира и гореща препоръка – военните магистрати да преминат през задължителна професионална квалификация с по-голяма практическа насоченост, защото занижените стандарти на правораздаването е много тревожен сигнал.

За да не изглеждат изводите голословни, в доклада на ВКС има изобилие от конкретни примери.

В него място е намерил случай, придобил и медиен интерес. Става дума за делото за въоръжение грабеж в дома на семейство Анчови в Чепинци. 18 години след деянието, извършителите бяха осъдени на по 10 години, след като делото многократно "се разхождаше" между инстанциите, като военните магистрати не изпълняваха указанията на ВКС. Процесът за трети път се озова на трета инстанция и окончателно бе решен от върховните съдии.

"По делото е установено, че Софийският военен съд е сезиран през 2007 г., а последното въззивно решение е постановено през 2014 г., т.е. седем години процесът се е развивал преимуществено в процедури, непосредствено свързани с дискрецията на военните съдилища - срок, който силно впечатлява предвид установената бързина на правораздаване в тези структури. Заедно с предходните периоди на разследване и разглеждане на делото, от момента на деянието до постановяване на окончателния съдебен акт изминали осемнадесет години", пише в доклада.

Друг случай, който отново за трети път се озовал във ВКС, особено впечатлил върховните съдии. "Процесът е продължил в съдебна фаза повече от три години, три пъти се е произнасял първостепенен съд и четири пъти - въззивен. Обвинението е за кражба на акумулаторна батерия "Искра" на стойност 57.50 лева. Касационният съдебен състав заключил, че "процесуалното развитие на делото в съдебната фаза, с оглед вида на повдигнатото обвинение и предмета на вмененото във вина престъпление, по никакъв начин не би могло да се приеме, най-меко казано, че представлява атестат за проявен професионализъм при разглеждането и решаването му"", изтъкват проверяващите.

И още примери. През 2007 г. в СВС е внесен обвинителен акт за деяние, извършено през 2004 г. През следващите седем години – до 2014 г. делото е било многократно връщано на прокуратурата, като в един от случаите СВС дал указания в обвинителния акт да се посочи на кой лист се намират доказателствата и делото да се прономерова.

Този случай все още не е приключил. През тази година ВКС е отменил въззивното решение от 2015 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военноапелативния съд.

"Описаното развитие на наказателното производство е показателно за практиката на многократно връщане на делото на прокурора от съдията-докладчик, както и двукратно връщане на досъдебното производство с решението на въззивната инстанция", констатират от ВКС.

Следващият пример е също толкова драстичен, макар в друга насока. СВС оправдава бивш редник по обвинение за отказ да изпълни задълженията си по военна служба. ВоАС изменил присъдата само по отношение на основанието – приел, че случаят е маловажен. ВКС върнал делото, защото деянието не попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 от НК. Военноапелативният съд обаче отново приложил този текст, ВКС отново върнал делото. Накрая ВоАС изпълнил указанията на върховните магистрати, а тяхното решение било оставено в сила.

"Това производство е показателно за липса на капацитет на съда за решаване на дело, което не представлява фактическа и правна сложност", констатират върховните съдии.

И отбелязват, че след всяко връщане на дело за ново разглеждане, то получава нов номер и се включва в статистиката като новопостъпило. В производствата, образувани като ч.н.д., са включени актове за съдебен контрол в досъдебното производство и разрешение за специални разузнавателни средства, изтъкват върховните съдии.

Отбелязано е, че военните съдии изключително рядко прибягват към съкратените съдебни процедури: "Няма спор, че диференцираните процедури са насочени към ускоряване на съдебното производство и облекчаване на процеса на доказване, но тяхното прилагане е в зависимост както от съдебния състав и най-вече от професионалните умения на съдията-докладчик, така и от волята на страните. Поради това, не може да се направи категоричен извод какви са причините двете диференцирани процедури на съкратено съдебно следствие да не се използват в практиката на военните съдилища. В разговор с председателя на Софийския военен съд той изрази мнение, че съдиите се въздържат от иницииране на съкратени съдебни следствия, тъй като това води до неблагоприятни изводи за тяхната натовареност предвид въведената от ВСС точкова система за определянето й."

Установен е и голям брой дела, които Военноапелативният съд връща директно на прокуратурата. "Очевидно практиката на съдилищата, както и отговорното отношение на съдиите-докладчици към процедурата по подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, се нуждаят от сериозно осмисляне, тъй като връщането на делото на прокурора от втората инстанция е един от най-неприемливите варианти за развитие на наказателното производство. Липсата на мотиви в различните констатирани варианти - непълни или противоречиви, на фона на малката натовареност на първоинстанционните съдилища, също така е тревожен сигнал за занижени стандарти на правораздаване", твърдят от ВКС.

Според върховните съдии посочените примери показват неподготвеността на магистратите под пагон и от двете инстанции да решават различни по сложност от фактическа и правна страна казуси. Причините: "Генезисът на тяхното формиране е в комплекс от фактори, сред които се откроява дългогодишната ограничена по обем съдебна практика, която не стимулира индивидуалната компетентност и служебно усърдие. При констатации, че в рамките на едно производство няколко състава не стигат до стабилен съдебен акт, а казусите не предпоставят дискусия по правото извън доказателствения контекст, се налага извод за необходимост от решително обогатяване на уменията на съдиите в реална работна среда."

Докладът бе приет за сведение единодушно от членовете на съдийската колегия на днешното заседание. Същевременно възложи на комисията за съдебната карта да изготви предложения на база анализа на ВКС.

Още по темата

Членове на ВСС се опитаха да ревизират и бламират дейността на ВКС

Предишна новина

С прехвърлянето на делата за корупция в спецсъда се заобикаля СГС

Следваща новина

Коментари

28 Коментара

  1. 28
    Hellfire | нерегистриран
    4
    -5

    ...дайте им съставите за "бежанците"

    че да поработят малко....

  2. 27
    ********************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 26
    ****** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 25
    x | нерегистриран
    9
    -5

    Армия няма, но военни съдилища и прокуратура-да!!! Както с ЦСКА- армия няма и местни военни спортни клубове,но централен-да!

  5. 24
    | нерегистриран
    14
    -4

    То пък от ВКС ни заливат с актове от които струи справедливо правосъдие?!?!

    По-скоро са /върховно КОРУМПИРАН "съд"/!!!

  6. 23
    все пак | нерегистриран
    13
    -2

    Без да оспорвам другите констатации,

    неколкократното връщане от ВКС обаче не е 100-%-ов критерий. Понякога се касае до вътрешно убеждение. ВКС може да върне за оценка на доказателствата, но долният съд може при собствена оценка да достигне до същия извод и в това няма лошо. В крайна сметка, като ВКС иска да е лош, нека сам си чете осъдителните присъди. За съжаление или радост, законодателството го допуска чак третия път.

  7. 22
    | нерегистриран
    8
    -1

    Р Е Ш Е Н И Е

    №380

    гр. София, 26 октомври 2015 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и петнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ

    със секретар Марияна Петрова

    при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ

    след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ

    наказателно дело № 997 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК.

    Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. И. Д., чрез защитника му адв.А. К. против въззивна присъда № 2/28.01.2015 г. постановена по внохд № 3/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд.

    В жалбата се поддържа наличието на две от касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила е посочено, че обжалваният съдебен акт е издаден при неправилна оценка на доказателствата, като превратното им тълкуване се е отразило на формирането на вътрешното убеждение на съда. Според защитника направеният анализ на доказателствата от въззивния съд не почива на правилата на формалната логика, а за част от приетите за установени обстоятелства липсват доказателствени източници. Неправилната оценка на гласните доказателства е следствие на преимуществено ценените показания на осъдения свидетел Г., като изцяло е отречена достоверността на обясненията на подсъдимите. Следствие на визираните процесуални нарушения се е стигнало и до нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна правна квалификация на извършеното деяние и неприлагането на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.215 от НК или в отказа на апелативната инстанция да приеме, че деянието поради явно незначителната му обществена опасност не е престъпно по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Според защитника въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК допълнително е утежнил обществената опасност на деянието и на деец, като е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства големия брой квалифициращи признаци. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативния съд.

    В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, въпреки предоставената им от съда възможност, не се явяват, като от последния са постъпили „допълнителни доводи” към касационната жалба.

    Представителят на ВКП счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на атакувания съдебен акт, като военно-апелативният съд не е допуснал претендираните процесуални нарушения и правилно е приложил закона.

    Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

    След отменителното решение № 596/15.05.2014 г. по н.д. 1885/2013 г. на ВКС, второ н.о. и въпреки дадените в него задължителни указания за стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото, ВАпС с решение № 22/08.09.2014 г. е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото на Военен съд - Сливен. С последвалата присъда № 11/18.11.2014 г. по нохд № 82/2014 г. третият по ред първоинстанционнен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК и е оправдал и тримата подсъдими, включително и настоящият касатор Д., по така повдигнатото им обвинение по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 от НК.

    Въз основа на постъпил протест е образувано внохд № 3/2015 г. по описа на ВАпС. С постановената присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимите И. Б., Б. Г. и жалбоподателят К. Д. са признати за виновни в това, че на 22.02.2012 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители по между си и с осъдения Г. Г., след предварителен сговор в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС и на техническо средство, са отнели чужда движима вещ – акумулаторна батерия „И.” на стойност 57,50 лв. от владението на И. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК всеки един от тримата е осъден на по три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.53 ал.1 б. „А” от НК е постановено отнемането на автомобила на Д. – „М. К.”. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от тях е осъден да заплати по 17,42 лв..

    Следва да се отбележи, че съдебното производство е продължилото повече от три години като делото е разгледано три пъти от първоинстанционен военен съд, отделно от това е одобрено споразумение постигнато между ВОП - В. и Г. Г., чрез назначения му служебен защитник и четири пъти от ВАпС. Процесуалното развитие на делото в съдебната фаза, с оглед вида на повдигнатото обвинение и предмета на вмененото във вина престъпление, по никакъв начин не би могло да се приеме, най-меко казано, че представлява атестат за проявен професионализъм при разглеждането и решаването му.

    По същество твърденията в жалбата, както и конкретизацията на същата в депозираните писмени „допълнителни доводи” се свеждат до допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и липсата на отговор на направените от защитата възражения. Поддържа се тезата, че по делото не е дадена правилна оценка на противоречивите от една страна показания на свидетеля Г. Г., за когото производството по делото е приключило с одобрено от съда споразумение и обясненията на останалите трима подсъдими, между които е и касаторът Д.. Следва да се посочи, че така изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те се позовават на неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В случая въззивният съд законосъобразно е интерпретирал всички доказателствени източници, включително и показанията на полицейските служители – свидетелите Д. и А., като следствие доказателствена съвкупност и направеният анализ е установено по безспорен начин авторството на всеки от подсъдимите, включително и на Д. и осъществените конкретни действия на всеки един от четиримата. Следва да се отбележи, че до този извод са достигнали и всички предходни съдебни състави, като разликата в решенията им се дължи единствено с оглед наличието или липсата на приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. В този смисъл не почиват на обективните данни по делото твърденията на защитата за опороченост на въззивния съдебен акт, тъй като той не съдържал анализ на доказателствата и не давал отговор на направените възражения. Ето защо твърденията в касационната жалба, че не е изяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани.

    При приетите за установени фактически положения правната квалификация на деянието е правилна. След преценка на всички доказателства по делото, включително и обясненията на подсъдимия, обосновано съдът е приел, че касаторът се е сговорил предварително с останалите трима да извършат кражбата, като неговата основна задача се е състояла да придвижи със собствения си автомобил от и до местопрестъплението четиримата съучастници и отнетото имущество. Възражението на подсъдимия, че не бил участвал в кражбата, а извършил само вещно укривателство, е обсъдено от въззивната инстанция и правилно отхвърлено като неоснователно. От обективна страна е безспорно установено, че след като Г. Г. е прекъснал владението на пострадалия върху акумулатора - предмет на кражбата, подсъдимият Д., съвместно с другите двама съучастници – И. Б. и Б. Г. е участвал във втората фаза на изпълнителното деяние - установяването на фактическата власт върху вече отнетата вещ. Субективната страна на престъплението е също налице. Твърдението на защитника, че подсъдимият не е знаел за кражбата, се опровергава от доказателствата по делото - установено е, че след спирането на управлявания от Д. лек автомобил за рутинна проверка от полицейските служители, той не е възразил на казаното от Б. Г., че акумулаторът е негов и има намерение да го даде на Б.. В този смисъл възражението на подсъдимия, че не бил участвал в кражбата, а извършил само вещно укривателство, след като е обсъдено от въззивната инстанция, правилно отхвърлено като неоснователно

    Неоснователно е и искането на защитника на подсъдимия за приложение на чл.9 ал.2 от НК предвид явната незначителност на обществената опасност на деянието, което е правено пред всички предходни инстанции и е получило обоснован с доказателствата и закона отговор. Обстоятелствата, на които се основава искането – ниската стойност на инкриминираната вещ, нейното възстановяване, младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието и необремененото му съдебно минало, макар и обективно верни, не правят деянието малозначително и поради това непрестъпно. В случая следва да се има предвид, че деянието е осъществено при четири квалифициращи го признака – след предварителен сговор от четири лица в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС и на техническо средство. Така наведените от защитата доводи имат отношение само към индивидуализацията на наказанието, което е сторено от въззивната инстанция, като на Д. е определено и наложено наказание в абсолютния минимален, предвиден в закона размер от три месеца, като същото при наличието на изискуемите от чл.66 ал.1 от НК предпоставки е и отложено за изпълнение. Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице неправилно приложение на материалния закон с отказа на въззивния съд да приложи чл.9 ал.2 от НК, поради което искането за оправдаване на подсъдимия не следва да бъде уважено.

    По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК съдът

    Р Е Ш И :



    ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2/28.01.2015 г. постановена по внохд № 3/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд.

    Решението не подлежи на обжалване.





    ПРЕДСЕДАТЕЛ:



    ЧЛЕНОВЕ:

  8. 21
    | нерегистриран
    12
    -5

    Алооо,Близане защо скри и подведе колегията, 4е този доклад е втори по ред?!А преди него имаше друг,написан от други съдии, но той не ти хареса!!!

  9. 20
    | нерегистриран
    9
    -6

    Това е истината. Но само част. А другото? Другото е, че военното правораздаване е и обсужваща Военното контраразузнаване система /днес ДАНС/. Заедно прикриват престъпления но и създават престъпления. Какво друго да правят-борба за хляб.

  10. 19
    | нерегистриран
    14
    -5

    Аз пък знам, че по доклада за специализираните съдилища във ВКС има разнобой. Лозан държал даги изкарат в негативни краски , но някои от съдиите не били съгласни тъй като намирали работата им за също толкова добра, колкото на другите съдилища . Ще видим кой ще има думата накрая. За военните беше лесно, но за спец съдилищата има международна подкрепа а и хората там трудно разбират че има и междуличностни битки във съдебната система които вървят паралелно с реформата и често се обясняват с нея. А й що се отнася до зависимостите в съдебната система- много по- вероятно е Пеевски да бъде задържан от Спец съда, отколкото от СГС, повярвайте ми !

  11. 18
    TRT | нерегистриран
    6
    -1

    Дайте Бойкика, ооо, дайте Бойкика! Дайте Бойкикаааааааааа! ООО, Дайте Бойкикаааааааа!

  12. 17
    SD6 | нерегистриран
    11
    -3

    А, бе Правен свят! Вземете драснете една дописка за речта на любимия ви дьо Кабан! Вместете го в иначе безправния ви дневен ред. Там са Бойкика, Паси и цялото кралско войнство, които са вам толкова близки и свидни.

    Излагате се! Още малко и някой ще вземе да си помисли, че искате да бъдете независими!

  13. 16
    ............................ | нерегистриран
    13
    -8

    Сегашното състояние на военните съдилища и прокуратури явно не е цветущо. Обаче, кой е виновен? Защо през 2008 г. бе драстично орязана компетентността на военните съдилища, като престъпленията, извършени от служители на МВР, бяха извадени от нея? Резултатът е, че тези престъпления сега остават в по-голямата си част ненаказани /на цивилните прокурори им е трудно да дават на съд хора, с които работят съвместно/, а военните магистрати стоят без дела и естествено се деквалифицират, и губят мотивация. Защо тази проста истина, която я знаят всички магистрати, не е изнесена в доклада на ВКС? Изглежда, сякаш докладът е поръчков, целящ да доунищожи системата на военното правораздаване. Все пак, добре е да се знае, че военни съдилища има предвидени по конституция. Вместо да се обезличават и закриват, дали не е по-добре да се използва потенциалът, който те все още имат.

  14. 15
    ВКС | нерегистриран
    26
    -6

    Нека да си спомним брилянтната работа на ВКС по делата на Максим Стависки,Чората,Цветан Цветанов и т.н.когато показаха на целия народ ,че за някои хора закона не важи.По всички тези дела ВКС ИЗПЪЛНИ ПОРЪЧКИ спуснати от политици и политически партии.

  15. 14
    хх | нерегистриран
    18
    -8

    Ей грантаджии, защо не кажете, че делото Анчовци от Чепинци е прословутото дело на Мирослава Тодорова?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.