Най-малко смисъл има да се настъпва втори път вече настъпена мотика*

Най-малко смисъл има да се настъпва втори път вече настъпена мотика*
Андрей Янкулов е прокурор, бивш заместник-министър на правосъдието

Регулирането на правото на неизбежна отбрана е старо, колкото регулирането на наказателното право въобще. Уредено е в такива нормативни актове като Законите на Ману (Индия, ок. 1200-900 г. пр. Хр.), Законите на Дракон (Гърция, 621 г. пр. Хр.), Дванадесетте таблици (Рим 450г. пр. Хр.) и пр.

За да се достигне до сегашната й уредба (която е, дебело подчертавам, сходна в цивилизованите и претендиращи да са цивилизовани държави), се е минало през хилядолетия (буквално) на теория и практика.

В Германия например неизбежната отбрана на законово равнище е разписана в три изречения: който извърши деяние при необходима отбрана, не действа противоправно; необходима отбрана означава всяко защитно деяние, което е необходимо да отблъсне непосредствено незаконно нападение срещу него или друг; който превиши пределите на необходимата отбрана от объркване, страх или ужас, не трябва да носи наказателна отговорност.

Във Франция изреченията са четири, сиреч малко по-подробно е, има и две презумпции, кога има неизбежна отбрана, за по-голяма яснота.

В САЩ ("трябва да бъде като в Щатите" рекоха и отсекоха не един и двама в публичния дебат) различните щати имат различни правила (каква изненада). Т.е., казвайки "като в Щатите", трябва да кажем и като в кой щат. Защото в Ню Йорк, Масачузетс, Уисконсин, Хавай и още много други, за да имаш правото да причиниш смърт при защита от нападение например, трябва да си нямал възможност да отбегнеш нападението по друг начин (чрез бягство, заключване в помещение в атакувания обект и пр.), което значително стеснява обхвата на правото на неизбежна отбрана в сравнение с Германия, Франция или България (където нямаш задължението да търсиш друг начин да реагираш на нападението, освен чрез ефективна защита, причинявайки вреди на нападателя).

В България след Освобождението неизбежната отбрана е регулирана все идентично, като се започне от Наказателния закон от 1896г., та до днес. Тъй като в НЗ е почти дума по дума като в Германия, няма нужда да се пише отново. Предишният НК от 1956г. повтаря НЗ, като дописва като обект на нападението на първо място властта, едва после личността и имота (разбираемо).

Сега действащият НК от 1968г. добавя как се осъществява защитата - чрез причиняване вреди на нападателя; дефиниция на това какво е превишаване пределите на неизбежната отбрана - когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението (основен принцип навсякъде в цивилизования свят, дори и да не му е дадена легална дефиниция, както у нас - няма как да е законно да браниш лехата си с лалета от стъпкване например, като застреляш тъпчещия), а през 1997г. се добавя и една хипотеза кога няма превишаване пределите на неизбежната отбрана - когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище.

През 1997г. са въведени и още такива хипотези (например когато нападението е извършено от повече от едно лице, когато е нощем, когато е в стопански обект и пр.), но Конституционният съд ги обявява за противоконституционни с подробни аргументи (Решение 19 от 21.11.1997г. по к.д. 13/97г.). Дали доводите на конституционните съдии са правилни или грешни, всеки може да оцени, като прочете решението. Факт е обаче безуспешното разширяване на приложното поле на неизбежната отбрана преди 20г.

Въпреки че правото на неизбежна отбрана не е развивано след този неудал се опит преди 20г., в последните години всяка една достъпна статистика показва не увеличаване, а плавно намаляване на престъпността в национален мащаб, тенденция, която може да се наблюдава и в общоевропейски план. Не ми е известно нито едно научно аргументирано становище, което да оборва числата и да показва, че престъпността в България през 2017г. е по-висока в сравнение с 1997г.

Разбира се, могат и трябва да се направят пояснения - за съжаление, когато някои региони се обезлюдяват, те се напускат на първо време от хората в активна възраст, остават старите хора и онези, които могат да се препитават единствено с престъпления, което пък неминуемо води до издевателства от вторите над първите. Тъй като държавата също напуска тези региони, там няма и кой дори да регистрира престъпленията. Начинът обаче тази тенденция да бъде обърната едва ли минава през поголовно въоръжаване на останалото население срещу престъпниците, което, нека бъдем реалисти, не е и възможно. Нито проблемите, създавани от маргинализирани единици или групи хора, биха се решили чрез допълнителната им гетоизация. Но това, както се казва, е друга тема.

Друга съществена разлика с 1997г., а за 1977г. да не говорим, е научаването и споделянето на новини. Днес всеки може да сподели негативното си преживяване с хиляди други хора, които съпреживяват с него, всяка една тв емисия започва с преглед на криминалните престъпления за деня, а до съвсем неотдавна не се е говорело публично дори за масови убийства (каквито не че не са се извършвали), какво остава една седмица десетки хиляди хора да коментират и се вълнуват от сбиване на улицата, завършило с лека телесна повреда според правото.

В крайна сметка, за да се променят правни норми, особено пък такива с основополагащ характер, това е абсолютно задължително да стане вследствие на категорично установена нужда от промяна точно в определена насока. Трябва да се изследва внимателно как подхождат и другите общества със сходни разбирания за живота. А най-малко смисъл има да се настъпва втори път вече настъпена мотика.

*Коментарът препечатваме от фейсбука на автора. Заглавията са на "Правен свят".

Още по темата

Всички искания на ВАдвС за обявяване на противоконституционност на определени разпоредби в НПК са неоснователни

Предишна новина

Невро-паралитично вещество е използвано срещу руския двоен агент

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 7
    До 5 | нерегистриран
    1
    0

    Има един показател "интензивност на престъпленията на 100 хил. души от населението" - намалява от 1673 през 2000г. до 1280 през 2016г.

  2. 6
    Tribus Verbis | нерегистриран
    0
    -1

    Благодаря на модераторите! Върнахте ми вярата в доброто. Шегувам се, разбира се.

  3. 5
    Намаля бройката престъпници | нерегистриран
    2
    -1

    Авторът не знам дали отчита ,че през 1997г. в страната живеят има няма 8,5 млн. граждани.Някъде около и след 1989г. все пак чакахме да се роди 9 милионният българин.Да , ама не.Не се роди този човек.Сега сме около 7 млн. и е логично престъпността да е по-ниска.Елементарно е .

  4. 4
    Tribus Verbis | нерегистриран
    2
    -1

    МОДЕРАТОРИТЕ, да ви попитам ЗАЩО коментар 2 още не е изтрит??? Или по заповед на Пеевски триете само обидните за него и съучастниците му от ОПГ-то коментари??? Обидите срещу нормални хора не са проблем. Момчета, душата веднъж продадеш ли я за жълти стотинки, връщане назад няма. Имайте малко достойнство!

  5. 3
    правото не е експериментална наука | нерегистриран
    10
    -11
    До коментар #1 от "div | нерегистриран":
    Защо няма коментари. Защото мнението е обосвано и се очакват не популистки, а смислени дебати. Правото и науката за него не е поле за незнаещи.

    мнението е обосвано, обосвано, ибо шумит не обосвано громко, чухан! Правото е мислене. Мислене в рамките на една система, а не в хаоса на някаква проста съвкупност от норми. При това- не чисто откривателско мислене. То е мислене въз основа на установени от законодателя норми. За да се стигне до истинския правов резултат, до волята на закона, е необходима както тази способност за съждение, така и познаване на онова, върху което се мисли. Дай ми фактите и ще ти дам правото. " Da mihi factum, dabo tibi ius". При това правото е особена наука. При нея гениалното обикновено не е просто, а простото най- често не е вярно. Както казват, то действа "non ratione imperii sed imperio rationis" (не с аргументите на властта, а с властта на аргументите)... и не заради домогванията до властта на „Дай, България” , а по повелята на разума.

  6. 2
    *********************************************************************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 1
    div | нерегистриран
    40
    -4

    Защо няма коментари. Защото мнението е обосвано и се очакват не популистки, а смислени дебати. Правото и науката за него не е поле за незнаещи.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.