ВКС тълкува значението на срока за проверки на произхода на незаконно придобито имущество

ВКС тълкува значението на срока за проверки на произхода на незаконно придобито имущество

Във Върховния касационен съд (ВКС) е образувано тълкувателно дело по въпрос, свързан със срока за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода на имущество, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност, съобщиха от съда.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2018 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по въпроса:

"Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по  чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.)  и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?"

Тълкувателното дело е образувано, след като с Определение № 256/18.07.2018 г. по гр. д. № 1348/2018 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е констатирал противоречива практика на състави на ВКС и е спрял производството по делото, като е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса: "Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество?"

Освен това от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е постъпило искане, предвид констатирана противоречива практика на състави на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "Преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 от закона след изтичане на този срок?"

Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията

Предишна новина

Тудорел Тоадер отхвърли всички кандидати за нов главен прокурор на антикорупционната дирекция

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 10
    До 7-ми | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #7 от " | нерегистриран":
    В мисълта си потърси, търсещ !!!

    А за процеса мислене, чувал ли си ? За причина, следствие и пр., чувал ли си ?

    Ако не получиш решение в обявения от съда 1-месечен срок, какво ще се случи, питащ ?!?

    Ако този срок не е инструктивен, а преклузивен, законът щеше да предвижда прекратяване на производството, възобновяване, или каквото там искаш ти !





    Това, Комисията, и съд, и прокуратура, и баща, и майка, всичко в едно! Едновременно е част от изпълнителната, съдебната, че и законотворства (като прилага нормите, както и е удобно, например). Аз пък се чудех защо производството се развива по реда на ГПК и има ли две страни в процеса или е само една? И какво ще правим, като стигнем до ЕСПЧ и как ще обясняваме там за пожелателните срокове при граждански иск на държавата?

  2. 9
    юрист | нерегистриран
    0
    0

    какво мислите за това

    Безспорно е, че и администрацията, и съдилищата, и правната теория приемат, че сроковете за административния орган са инструктивни. Това виждане е закрепено по догматичен начин в Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС. Макар този съдебен акт да има за предмет „обобщаване на съдебната практика по някои въпроси от Закона за административното производство (ЗАП)“, съдебната практика и при действието на настоящия Административнопроцесуален кодекс (АПК) винаги стъпва на същата трактовка за тези срокове. Доктрината с удоволствие възприема това догматично положение в неговата безспорност и категоричност (защото го използва „наготово“); администрацията се уповава на него в търсене на комфорт и себереализация (защото „извлича ползва“ от него). Тази правна конструкция обаче вече не е истинна.



    В постановлението тогавашният Върховен съд твърди, че „за административния орган сроковете…са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен…“ И сега никой не би могъл да оспори нито че с изтичането на сроковете не се преустановява възможността на административния орган да се произнесе по искането, нито че издаденият по-късно акт е действителен. Въпросът е в квалификацията на самите срокове.



    През изминалите 40 години животът, както и правото са променени до такава степен, че някои правни постановки вече не могат да бъдат поддържани. Времето не само се „забързва“, но също така се и „сгъстява“. То става все по-ценен ресурс, и правото отчита тази негова важност чрез всички свои проявления – законодателни, практически и теоретични. Достатъчно е да се спомене постановката „единно време“, и най-вече – разпоредбата на чл.6, ал.2 (доп., ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 1 юли 2016 г.) от Закона за електронното управление (ЗЕУ) – времето за настъпването на факти с правно или техническо значение се отчита и удостоверява с точност до година, дата, час, минута и секунда, при отчитане на часовата зона. След като понастоящем и секундите имат правно значение, как въобще би могло да се оправдае неспазването на какъвто и да е срок от страна на администрацията?



    Точно това е имал предвид и съвременният български законодател и в общия процесуален закон. В разпоредбата на чл.16 от АПК той посочва, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Тоест, законодателят предвижда само две хипотези относно сроковете; първата – те да се вместят в предвидената от закона рамка за тях, и втората – те да са дори по-кратки от нормативно изискуемото, когато това е възможно. Липсва трета хипотеза – за надхвърляне на законоустановените срокове, т.е. – за пропускането им.



    За сметка на това, в същия кодекс са предвидени административни наказания, като в санкционните състави и на чл.302, и на чл.303 общото е, че те са базирани на неспазване на срокове.



    От това следва, че законодателят все пак има хипотеза, но – за неспазване на сроковете в административния процес, и тя е санкционна хипотеза в самия АПК. Няма нужда тук да се обосновава, че ако са налице предпоставките за това, неспазването на тези срокове може да ангажира и която и да е друга правна отговорност извън административнонаказателната – наказателна, дисциплинарна, деликтна. Тоест, тези срокове не са инструктивни, а задължителни, но няма нужда те да бъдат наричани нито по единия, нито по другия начин. Просто трябва да бъдат спазвани или съкращавани от самата администрация.



    Съдебната практика, както и правната теория трябва да имат отговорността, смелоста и силата на преодолеят догматичното схващане относно инструктивния характер на сроковете в административния процес. Но, на първо място това трябва да направи администрацията, от която започва всеки един административен казус. Ако тя винаги спазва законоустановените срокове, вече е безсмислено да се търси каквато и да е тяхна квалификация. Но удовлетвореността на гражданите и бизнеса от работата на органите на власт и техните администрации би достигнала качествено ново ниво. А удовлетвореността води и до доверие – цел, към която публичните власти понастоящем се стремят по всякакъв формален декларативен начин. Вместо това, нека реално дисциплинират себе си и своите служители просто към спазване на законоустановените срокове. Резултатът ще е видим, бърз и категорично положителен.



    ãд-р Младен Младенов, 31 август 2016, София

  3. 8
    | нерегистриран
    1
    0

    В мисълта си потърси, търсещ !!!

    А за процеса мислене, чувал ли си ? За причина, следствие и пр., чувал ли си ?

    Ако не получиш решение в обявения от съда 1-месечен срок, какво ще се случи, питащ ?!?

    Ако този срок не е инструктивен, а преклузивен, законът щеше да предвижда прекратяване на производството, възобновяване, или каквото там искаш ти Думата закон чувал ли си?В съда решениието се пише от един съдия докладчик и то след приключване на делото.Проверката е приключила и се взема решение в рамките на 1 година или 6 мес. допълнително.Няма в правото инструктивен срок.Срокът кани човека.Има и тълкувателни решения на Върх.адм. съд за сроковете че са преклузивни от 2008 год.А прочети а не емоции.Законът е закон да се спазва от всички а не сега да се чудем ко да правим от грешките на служители и кой ще плаща масрафа.Комисията и тя не знае какво да прави от една своя грешка .

  4. 7
    | нерегистриран
    2
    -1
    До коментар #6 от "питащ | нерегистриран":
    Търсих и неможах да намеряникъде определение за инструктивен срок.В даден закон има срок и той е преклузивен,но не и инструктивен.

    В мисълта си потърси, търсещ !!!

    А за процеса мислене, чувал ли си ? За причина, следствие и пр., чувал ли си ?

    Ако не получиш решение в обявения от съда 1-месечен срок, какво ще се случи, питащ ?!?

    Ако този срок не е инструктивен, а преклузивен, законът щеше да предвижда прекратяване на производството, възобновяване, или каквото там искаш ти !

  5. 6
    питащ | нерегистриран
    0
    0

    Търсих и неможах да намеряникъде определение за инструктивен срок.В даден закон има срок и той е преклузивен,но не и инструктивен.

  6. 5
    | нерегистриран
    5
    0

    На Върховния съд единственото Върховно му е фасона на членовете/ ките !

    Из онези дни прочетох едно Определение, с което отказват касационно обжалване на едно абсолютно тъпо и неграмотно решение на ОС- Добрич. Това нещо е писано от някой син/ дъщеря, зет/ снаха с титла съдебен помощник - по детски глупаво и наивно, стилистично и смислово, недомаслено. А резултата толерира пълната некомпетентност на окръжен магистрат - некомпетентен, но пък буквално окръжен.

    Вярвайте си колкото искате, но нямате вътък за тълк.дейност ! А да не говорим, че формулирания въпрос сам по себе си свидетелства за функционалната правна неграмотност на правоприлагащите !

    Гъби, гъби, мухо и правоморки сте и това си е.

  7. 4
    хм | нерегистриран
    7
    -1
    До коментар #3 от " | нерегистриран":
    Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) налага изводът, че срокът по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) се отнася единствено за първия етап от производството по установяване и отнемане на имущество придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД (отм.), а именно т.нар. „предварителна проверка”. Той не е, и няма как да бъде срок за предявяване на иск, тъй като законът е уредил като процесуална предпоставка за предявяване на иска само и единствено влизането в сила на осъдителната присъда. Още повече, че 10-месечният срок за извършване на проверка (с оглед началният му момент - чл.21 от ЗОПДИППД (отм.)) изтича много преди да е влязла в сила осъдителната присъда. Разбирането, че може да се преклудира едно още невъзникнало право е неправилно и в противоречие с основните правни принципи.





    За някакво абсолютно право ли става въпрос? Или за вменени със закон правомощия и задължения, определени по обем, обхват и времеви рамки? Касае се за процесуален срок, правила и норми, а не за подготовка, която всеки може да изпълни със съдържание както намери за добре. Началният срок на проверката преклудира възможността за разпростиране обхвата извън 10-годишният срок от нейното начало. В съдебната фаза също сроковете са преклузивни. Само, неясно защо, крайният срок на проверката бил инструктивен и позволява на Комисията да проверява по 6-7 години. Доста необосновано, да не говорим, че така се заобикаля и решението на КС относно срока на проверката. Въобще пък да не споменаваме трайно установената практика на ЕСПЧ, според която се изисква всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия: а) законоустановеност; б) необходимост за постигане на легитимна цел, и в) пропорционалност. Как точно осигуряваме законност и пропорционалност с инструктивни срокове само за едната страна?



    Колкото до цитата от това решение на ВКС, което е копирано, каква присъда, след като още от 2012 не е задължително даже досъдебно производство да има завършено!

  8. 3
    | нерегистриран
    3
    -4

    Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) налага изводът, че срокът по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) се отнася единствено за първия етап от производството по установяване и отнемане на имущество придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД (отм.), а именно т.нар. „предварителна проверка”. Той не е, и няма как да бъде срок за предявяване на иск, тъй като законът е уредил като процесуална предпоставка за предявяване на иска само и единствено влизането в сила на осъдителната присъда. Още повече, че 10-месечният срок за извършване на проверка (с оглед началният му момент - чл.21 от ЗОПДИППД (отм.)) изтича много преди да е влязла в сила осъдителната присъда. Разбирането, че може да се преклудира едно още невъзникнало право е неправилно и в противоречие с основните правни принципи.

  9. 2
    инструктивен срок в смисъла на "пожелателен срок" | нерегистриран
    5
    -1
    До коментар #1 от "www | нерегистриран":
    Що е то инструктивен срок и къде в българското право е дефиниран?

    Българското право не съдържа легална дефиниция на "инструктивен срок". Каква е логиката законодателят да е определил в закон срок, а съдът казва, че законодателят е имал предвид, че срокът е инструктивен. И съответно може и да не се спази. Значи законодателят определя пожелателни срокове. ВКС няма право да тълкува значението на срока, да тълкува волята на законодателя и да дописва закона. Налице е срок, а срокът кани dies interpellat pro homine (срокът кани вместо човека)

  10. 1
    www | нерегистриран
    5
    -1

    Що е то инструктивен срок и къде в българското право е дефиниран?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.