Новите регламенти в ЗЗЛД улесняват упражняването на журналистическа дейност

Новите регламенти в ЗЗЛД улесняват упражняването на журналистическа дейност
Венцислав Караджов, председател на КЗЛД; снимка: БГНЕС

Законът за защита личните данни не въвежда нищо ново, което в момента не се прилага в България и то от 2002 година. Това каза пред БНР председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов по повод съмненията, че с новите текстове в Закона се създава перманентна заплаха, че медиите могат да бъдат обект на цензура:

"Законът от 2002 година изрично казва, че обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. 17 години сме прилагали тези правила и журналистите трябваше да се съобразяват дали тези лични данни не накърняват личната неприкосновеност на всеки. Това, което се въвежда в момента, е именно правила, които улесняват упражняването на журналистическа дейност в съответствие с общия регламент за защита на личните данни а именно – журналистите имат възможност да съберат цялата възможна информация, която включително представлява лични данни, и тогава да извършат преценка, което Комисията предлага да бъде по 10 критерия, с цел да се прецени доколко тази информация е съотносима към конкретния случай и как може да се постигне именно целта, която журналистът преследва".

Критериите са общопризнати и се прилагат от ЕСПЧ, КЗЛД и от българския съд и допълни: "За медиите отпадат много от задълженията, които регламентът въвежда."

"В този случай ние сме предвидили дори и възможност, при извършване на проверки по жалби, медиите да не предоставят информация за източника на своята информация пред Комисията. Тази норма е императивна! Неправилно в медийното пространство беше пуснат слухът, че Комисията може да проверява всички медии и да нарушава правото им на информация". Всички актове на Комисията подлежат на съдебен контрол и то на две инстанции, подчерта той и допълни, че "това е гаранция за независимост на функциониране на демократичната държава".

Твърденията, че глобите при нарушение на регламента са свръхвисоки, според Караджов, също са спекулация. "Регламентът е такъв тип правен инструмент, който има пряко приложение във всички държави-членки. България не може с местното си законодателство да видоизменя това, което регламентът налага в Европа. Това, което може да се направи с местно законодателство и е направено, е въвеждането на правила, които касаят отчитането на факта, когато нарушението е извършено от малък и среден бизнес. Отделно, тези критерии, които са сега оспорвани в този член 25, са защита за самите журналисти, тъй като Комисията и българският съд вече ще трябва много подробно да обяснят своето решение по всеки един от тези критерии и тогава, когато някой желае субективно да прецени конкретния случай, той няма да може да го направи, тъй като трябва да се съобрази с конкретните критерии за обработване на личните данни, а не с неговата лична преценка".

Още по темата

Крадец-рецидивист не може да бъде осъден заради брат близнак

Предишна новина

25 картини излагат в Апелативен съд - Варна

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.