Оптимизация на съдебната карта – по 1 съдия на 10 000 души

Оптимизация на съдебната карта – по 1 съдия на 10 000 души
Боряна Димитрова (отляво) и Даниела Марчева, колаж:"Правен свят"

Дефиниране на основни понятия, свързани с бъдещата отимизация на съдебната карта и предприемане на ясни насоки и конкретни действия във връзка с този процес предлагат двама съдебни кадровици. Боряна Димитрова и Даниела Марчева, които са членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), правят първата крачка към дългоочаквания диалог относно прекрояването на съдебната карта и призовават колегите си най-после да предприемат някакъв ход в тази посока. Темата фигурира в дневния ред на ресорната колегия за заседанието, насрочено за 17 септемрви.

В предлежението си до колегията Марчева и Димитрова са категорични в настояването си най-после да се дефинират основни понятия като "реорганизация", "оптимизиране", "обединяване" и "окрупняване". Термини, които са пряко свързани с бъдещия процес на "оптимизация на съдебната карта". Кадровиците припомнят още, че е в ход и проектът "Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата", във връзка с който предстои и цялостен анализ на съдилищата и прокуратурите у нас.

В тази връзка, Боряна Димитрова и Даниела Марчева предлагат няколко основни неща. На първо място – идеи, насоки или становища на членовете на Съдийската колегия във връзка с предстоящото изпълнение на проекта, както и да се определи ясно какво е "нова съдебна карта". На следващо място предлагат и проект на решение, което Съдийската колегия да обсъди. Предложението включва осем точки. Първата е, че ресорната колегия не счита, че следва да бъдат съкращавани съдилища, а напротив – те трябва да бъдат обединени, като тяхната юридическа самостоятелност се запазва. На следващо място – съдилищата трябва да бъдат обединени на териториален принцип – по-малките към по-големите. Колегията трябва да подходи индивидуално към всеки съд – едни да бъдат подложени на реорганизация, други на обединяване. Мислим вариант, според тях е, да се последва примерът на Прокурорската колегия на ВСС, която вече се намира във втори етап от окрупняване на районните прокуратури, и част от съдилищата да станат териториални звена към големите такива. Кадровиците предлагат още да се обсъдят внимателно и въпросите за материалните бази на бъдещите оптимизирани съдилища, а процесът да протече на база – 1 съдия на 10 000 души.

"До настоящия момент, предвид липсата на всякакъв план за развитие на съдилищата в какъвто и да е аспект, който Съдийската колегия да е изготвила, приела и представила на магистратите, включително по въпроса, ще се наложи работната група по проекта за оптимизация на съдебната карта да гадае какво е разбирането на този състав на Колегията за оптимизиране, реорганизация или прекрояване на съдебната карта в частта за съдилищата. Не е нормално вече втора година Съдийската колегия да няма общ план и визия по основни въпроси, включително по този съществен и основен въпрос за тази Колегия в този мандат", пише в материалите към предложението на Боряна Димитрова и Даниела Марчева.

Дебатът по темата предстои и се очаква този път резултатите да са конкретни.

Малофеев и Решетников протегнали пипала към нас веднага след Крим

Предишна новина

Прокуратурата разследва инцидента с Караянчева

Следваща новина

Коментари

60 Коментара

  1. 63
    Верно ли | нерегистриран
    8
    -2
    До коментар #51 от " | нерегистриран":


    съдебните райони, според ЗСВ, не зависят от адм.териториалното деление на страната. Вместо да четете география, първо прочетете ЗСВ.

    То хубаво пише така в ЗСВ, ама по незнайни причини обхвата на окръжните и административните съдилища следва този на областните центрове. Ама карай да върви, важно е рИформа да има:)))) Пък къде ще жалите действията на дадено ЧСИ например не е ясно. Да не говорим за разните глоби на КАТ и прочие. А вписването на АДС-та например, в коя от двете области ще става? Само питам. Пък това-достъп до правосъдие и прочие баналности, времепътувания и отдалеченост, тия неща не са важни. Да се сравняват бройки на съдии в различни държави, без да се отчитат спецификите на правните им системи е меко казано несериозно. Идват от Инспекцията по труда в Плевен и съставят няколко НП на фирми в Левски-щото имат териториална компетентност, и после видиш ли ще се жалят тия НП в Павликени, ами после в кой административен съд -Плевен или Велико Търново? Пак само питам. Промяната на териториални компетентности на съдилищата неизменно ще трябва да повлече и промяна в административно- териториалното деление на страната и промяна в териториалния обхват на редица институции от изпълнителната власт, с начина на избиране на съдебни заседатели и прочие. Да не говорим че цитираното правораздаване "на пункт" така се връзва с принципа на случайното разпределение, че по добре да го премахнем. Идеята за реформа е похвална сама по себе си, но трябва да са поставени конкретни цели и да се цели подобряване на правораздавателния процес. Това което се предлага е откровенна демагогия и си е отбий номер.

  2. 62
    Генерала | нерегистриран
    10
    -8

    Просто трябва да се съкратят всички съдии с тарикатските-купени дипломи от измислените ВУЗове и всичко ще си дойде на мястото. Да ходят на приравнителни в СУ !

    Да се изтрие и тази позорно безмислена длъжност -съдебен администратор-,конкурсите за служители да се провеждат по електронен път от София !

    НЕ Е ТРУДНО !

  3. 61
    | нерегистриран
    11
    -1
    До коментар #60 от " | нерегистриран":


    Ако е така, както го изнасяш, то излиза, че от 700 съдии общо /щото в Гърция били и по-малко/, 160 ще са в двете върховни съдилища. Те са толкова в момента и ще ходя за пуканки, защото е много интересно как биха ги редуцирали. Значи в цялата държава ще има 150 районни съдии /некадърници по презумпция, на всеки ще се падат по 47000 рая и пак им е малко, ма.ка им мързелива/, 150 окръжни съдии /няма как, на територията има 28 вилаета/, 150 административни съдии /добри хора са, недейте така/, 50 апелативни съдии /отличници/, 50 специализирани съдии /специалисти са/ и 150 върховни съдии /за тях или добро или нищо/. Много вожд, малко индианец...

    Остави го тоя "реформист" , той не знае на кой свят е . И в момента в СРС има около 170-180 съдии - затрупани от работа - а се очаква да им дадат цяла България или да ги намалят 3 пъти по неговите "изчисления". В СГС са 130-140 души и не спират да работят, а трябва да станат 50 души "по препоръка". В САС сигурно са 100 души , в АССГ също....Ами ВАС и ВКС ? Изчислението "700 души съдии в БГ " финишира още в София . В останалата част на България ще трябва да разчитат на мешерето и кварталния .



    Но както съм му написал - всичко опира до уредбата в закона . Някой малоумен "статистик" брои съдиите в Гърция или Холандия , но пропуснал да преброи "арбитрите" на особените юрисдикции и разни други сходни длъжности . Не взел предвид колко са обжалваемите административни актове , кои съдийски отговорности са прехвърлени на административни органи , на нотариуси , ЧСИ и пр. Накрая брои като селски пъдар и "сравнява"...Как се сравнява орангутан и кухненски шкаф ?

  4. 60
    | нерегистриран
    12
    0
    До коментар #54 от "за реформата | нерегистриран":
    Понеже по-долу имаше неверен коментар, че въпросните 700 съдии били само първоинстанционни. Не другари, това е за всички съдии. 1 съдия на 10000 е средноевропейското число. В гърция, например и не само бройката на съдии е далеч по-малка.





    2300 съдии общо е прекалено. 700 съдии, и съотвента редукция на администрацията-която е 10 000 човека. че то българската армия е по-малко, алооооу. Че то в държавата хора не останаха, а в съдебната система има масови назначения и раздуване на щата.



    Ако е така, както го изнасяш, то излиза, че от 700 съдии общо /щото в Гърция били и по-малко/, 160 ще са в двете върховни съдилища. Те са толкова в момента и ще ходя за пуканки, защото е много интересно как биха ги редуцирали. Значи в цялата държава ще има 150 районни съдии /некадърници по презумпция, на всеки ще се падат по 47000 рая и пак им е малко, ма.ка им мързелива/, 150 окръжни съдии /няма как, на територията има 28 вилаета/, 150 административни съдии /добри хора са, недейте така/, 50 апелативни съдии /отличници/, 50 специализирани съдии /специалисти са/ и 150 върховни съдии /за тях или добро или нищо/. Много вожд, малко индианец...

  5. 59
    | нерегистриран
    14
    0
    До коментар #52 от " | нерегистриран":
    Самата мантра "1:10000" е така формулирана, че касае само районните съдилища - основните първоинстанционни съдилища в страната. Първо, самата тя брои калпаци, а не държи сметка за активни търговски субекти, за развитие на икономиката в съответните райони и т. н. И второ - едно към колко ще е реформата за твърде слабо натоварени административни и окръжни съдилища, да не продължавам, че ще излезе едно към гьотере. И така излиза, че ще го отнесат само най-низовите структури, в които има най-малко синекура.

    Ами така е - винаги го отнасят районните съдилища . Административните съдии са пълни с верни на всяка власт хора и тях никой не ги закача . Логично , всеки районен съдия , който може бяга към административните съдилища . Нови сгради , малко работа и пей сърце ….И в това предложение никой не пише за тях , а е ясно , че повече от 7-8 не са необходими .

  6. 58
    | нерегистриран
    6
    -2
    До коментар #54 от "за реформата | нерегистриран":
    Понеже по-долу имаше неверен коментар, че въпросните 700 съдии били само първоинстанционни. Не другари, това е за всички съдии. 1 съдия на 10000 е средноевропейското число. В гърция, например и не само бройката на съдии е далеч по-малка.





    2300 съдии общо е прекалено. 700 съдии, и съотвента редукция на администрацията-която е 10 000 човека. че то българската армия е по-малко, алооооу. Че то в държавата хора не останаха, а в съдебната система има масови назначения и раздуване на щата.

    Смешен си , при тази пропорция в София трябва да има около 120 - 150 съдии общо в СРС , СГС , АССГ и САС . А те в момента са 5 пъти повече и пак положението е трагично . Иначе , ако ще заиграваме в цифрите , 150 съдии в София може и да стигнат . Предлагам няколко мерки :



    - решения под 5000 лева и до 5 години затвор - необжалваеми ;

    -решения до 100 000 лева и до 15 години затвор - без касация ;

    -обжалвания за разлика от 20 000 лева под или над присъденото - няма ;

    -повечко необжалваеми административни актове и се приключва на една инстанция ;

    -без мотивиране на присъдите и пр. и пр.



    Вервай ми , новата система с малкото съдии НЯМА ДА ТИ ХАРЕСА .

  7. 57
    До 1:10000|нерегистриран | нерегистриран
    8
    -1

    Ами защо не си пуснал бе, троле? Съзнаваш ли колко си жалък с непрекъснатите си ругатни по съдиите? И гледай да не се вясваш много по Видинско, че измамените от теб хорица ще си поискат своето, Ивайло...

  8. 56
    1:10000 | нерегистриран
    4
    -11

    1 съдия на 10000 е добра формула. Но някъде може да е и на мо - малко население. В РС Попово се чудят какво да правят. Стоят съдиите безработни и си тръгват от работа към 15.00 ч. Мислех в тази връзка да пусна сигнал преди години.

  9. 55
    наблюдател | нерегистриран
    3
    -4

    Ако ще се гледа бройка, дали не е по-разумно да се отчита броя на делата, а не на населението. РС - Гълъбово и РС - Раднево имат натовареност по брой дела, която е значително над средната за страната за РС извън областните центрове, а и разходите за едно дело са по-малки.

  10. 54
    за реформата | нерегистриран
    3
    -13

    Понеже по-долу имаше неверен коментар, че въпросните 700 съдии били само първоинстанционни. Не другари, това е за всички съдии. 1 съдия на 10000 е средноевропейското число. В гърция, например и не само бройката на съдии е далеч по-малка.





    2300 съдии общо е прекалено. 700 съдии, и съотвента редукция на администрацията-която е 10 000 човека. че то българската армия е по-малко, алооооу. Че то в държавата хора не останаха, а в съдебната система има масови назначения и раздуване на щата.

  11. 53
    | нерегистриран
    11
    -1

    Ако тези сливания срещнат подкрепа, тогава ще се мисли съдът в кой от двата града да остане. Това изречение е разковничето. нали принципът щял да бъде по-малкия съд към по-големия, какво тогава ще му мислим. Или вече имаме план и нека първо се съгласим тези от по-големите съдилища, а после изведнъж ще ни пришият към по-малкия и по-слабо натоварен. Поради някакви съображения лични...Истината е , че отвориха кутията на Пандора.Сега ще започне противопоставяне между съдилищата както през 2015г. , което не е реформа. Като решиш нещо, поднеси го за обсъждане в един вариант и после го дай за обсъждане, чуй гласовете за и против и прави изводи. Но по този начин и без съдиите и служителите да са запознати със самото предложение на комисията или на членове на ВСС, не е редно и почтено.Прозрачност липсва.

  12. 52
    | нерегистриран
    21
    0

    Самата мантра "1:10000" е така формулирана, че касае само районните съдилища - основните първоинстанционни съдилища в страната. Първо, самата тя брои калпаци, а не държи сметка за активни търговски субекти, за развитие на икономиката в съответните райони и т. н. И второ - едно към колко ще е реформата за твърде слабо натоварени административни и окръжни съдилища, да не продължавам, че ще излезе едно към гьотере. И така излиза, че ще го отнесат само най-низовите структури, в които има най-малко синекура.

  13. 51
    | нерегистриран
    5
    -5
    До коментар #47 от "До 45 | нерегистриран":
    Напълно сте прав, но освен че Павликени и Левски са в различни окръжни съдебни райони, те са и в различни области-съответно Велико Търново и Плевен. Абе трябва да се чете, и география трябва да се учи в ВСС. :)))



    съдебните райони, според ЗСВ, не зависят от адм.териториалното деление на страната. Вместо да четете география, първо прочетете ЗСВ.

  14. 50
    Меченце | нерегистриран
    4
    -2

    Закривайте, главанаци!

  15. 49
    лекс | нерегистриран
    4
    -10

    72 районни съдилища да бъдат обединени или да се влеят едно към другo. Такова предложение за реформа на съдебната карта е обсъдила комисията за натовареност. То ще бъде разгледано от Съдийската колегия в някое от следващите заседания.



    Предложението е изготвено въз основа на данните за натовареността и на географски принцип. То е разделено на две части. В първата се предлага да се слеят 22 слабо натоварени районни съдилища. Те са следните:



    РС-Балчик и РС-Каварна;

    РС-Айтос и РС-Карнобат;

    РС-Елхово и РС-Тополовград;

    РС-Левски и РС-Павликени;

    РС-Луковит и РС-Червен бряг;

    РС-Кнежа и РС-Бяла Слатина;

    РС-Оряхово и РС-Козлодуй;

    РС-Етрополе и РС-Ботевград;

    РС-Сандански и РС-Петрич;

    РС-Гълъбово и РС-Раднево;

    РС-Крумовград и РС-Ивайловград.



    Ако тези сливания срещнат подкрепа, тогава ще се мисли съдът в кой от двата града да остане.



    Втората част от предлаганата реформа е за вливане на 31 слабо натоварени районни съдилища към 19 съдилища в областните градове. Те са следните:



    Районен съд-Генерал Тошево към РС-Добрич;

    РС-Провадия и РС-Девня към РС-Варна;

    РС-Поморие и РС-Средец към РС-Бургас;

    РС-Дулово към РС-Силистра;

    РС-Велики Преслав и РС-Нови Пазар към РС-Шумен;

    РС-Омуртаг и РС-Попово към РС-Търговище;

    РС-Исперих и РС-Кубрат към РС-Разград;

    РС-Горна Оряховица към РС-Велико Търново;

    РС-Дряново и РС-Трявна към РС-Габрово;

    РС-Мездра към РС-Враца;

    РС-Берковица към РС-Монтана;

    РС-Кула и РС-Белоградчик към РС-Видин;

    РС-Костинброд към Софийския районен съд;

    РС-Радомир и РС-Брезник към РС-Перник;

    РС-Асеновград и РС-Първомай към РС-Пловдив;

    РС-Чирпан към РС-Стара Загора;

    РС-Димитровград и РС-Харманли към РС-Хасково;

    РС-Ардино и РС-Момчилград към РС-Кърджали;

    РС-Мадан и РС-Чепеларе към РС-Смолян.



    Според комисията по натовареност всички въпроси за реформата на съдебната карта на районните съдилища трябва да бъдат решавани „едновременно, комплексно и при извършване на цялостен анализ на всички относими фактори, както по отношение на натовареността на органите на съдебната власт, така и по отношение на демографските тенденции, социално-икономически фактори, инфраструктура и достъп до правосъдие (пътна инфраструктура, разстояние между населените места, специфични характеристики на района и т.н.)“.



    Именно в тази връзка председателите на комисиите по натовареност и за съдебната администрация – Даниела Марчева и Боряна Димитрова, са на мнение, че предложението за обединяване трябва да бъде изпратено на екипа, който работи по проекта за изграждането на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).



    „До настоящия момент, предвид липсата на всякакъв план за развитие на съдилищата в какъвто и да е аспект, който Съдийската колегия на ВСС да е изготвила, приела и представила на магистратите, включително по този въпрос, ще се наложи работната група по проекта за оптимизация на съдебната карта да гадае какво е разбирането на този състав на колегията за оптимизиране, реорганизация или прекрояване на съдебната карта в частта за съдилищата“, пишат двете до СК на ВСС.



    И продължават, че за да не остане в историята на ВСС този сериозен и скъп проект, Съдийската колегия трябва да реши или поне да даде насоки, по които да се работи във връзка със съдебната карта. „Не е нормално вече втора година СК на ВСС да няма общ план и визия по основни въпроси, включително по този съществен и основен въпрос за тази колегия в този мандат. Под „насоки“ разбираме поне изразяване и/или обобщаване на становищата, или дори идеите на всеки от вас, изказани както публично в предизборните кампании, така и еволюиралото им развитие в хода на работа“, изтъкват Марчева и Димитрова.



    Те добавят, че е редно членовете на Съдийската колегия да запознаят магистратите с вижданията си за бъдещето на съдилищата. „Считаме за необходимо да определим какво означава за СК на ВСС „нова съдебна карта“ (макар и все още като идеи); какво влагаме в понятията „реорганизация“, „оптимизиране“, „обединяване“, „окрупняване“- все термини , използвани в проектното задание; кое от тези понятия не приемаме като възможен вариант за нова съдебна карта“, посочват Марчева и Димитрова. И допълват, че ако становището на СК на ВСС е да не се закрива нито един съд, то за това трябва да има решение на кадровия орган и да не се работи по този въпрос изобщо.



    „Ето защо предлагаме не да изчакаме изработването първо на куп варианти за нова съдебна карта или просто реорганизация, или оптимизиране, а обратно – ние да зададем основните насоки на работа на групите по проекта, които в рамките на нашата визия да предложат и разработят варианти за реорганизация, оптимизация, прекрояване, или за всичко. Ако ВСС обаче не припознава изначално дори един от вариантите, едва ли е нужно да се ангажира времето на магистратите излишно“, казват още Марчева и Димитрова.



    И предлагат следните примерни варианти за насоки:



    Съдийската колегия не счита, че следва да бъдат съкращавани съдилища;

    СК счита, че следва да бъдат обединявани отдели от съдилища, като се запази юридическата самостоятелност на всеки съд с минимален персонал от съдии и администрация, независимо от големината и натовареността му;

    СК счита, че следва да се обединяват съдилища на териториален принцип – по-малките към по-големите или ниско натоварените към по-високо натоварените;

    СК счита, че към всеки съд в зависимост от изследваните показатели следва да се подхожда индивидуално. Може да се предложи смесен вариант – за някои съдилища да се изготви вариант за реорганизация, при други – за обединяване на съдилища;

    СК счита, че съкращаването на съдилища означава/не означава и разпореждане е материална база;

    СК счита, че е мислим и модел на териториални звена към големите съдилища /по подобие на прокуратурата/;

    СК счита, че решение за съществуването на съдилища следва да се взема на база 1 съдия на 10 000 души и в зависимост от този основен показател да се разреши въпроса;

    Други.



    Решенията, становищата или дори идеите могат да са много и разнообразни, но следва да бъдат споделени и обективирани предварително с цел постигане на максимална ефективност и изработване на най-добрите възможни модели в рамките на заявената воля, заключават Марчева и Димитрова.



    Дали и коя от тези насоки ще възприемат колегите им от Съдийската колегия, ще стане ясно на някое от следващите заседания. По принцип въпросът трябваше да бъде обсъден днес, но предложението бе отложено заради публичното заседание на прокурорската етична комисия, която трябва да изготви становище за нравствените качества на кандидата за главен прокурор Иван Гешев. И тъй като въпросът е много важен и изисква цялото внимание на членовете на СК на ВСС, е добре да му се отдели повече време и по възможност да не е последна точка в дневен ред, стана ясно от изказвания на кадровици.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.