НА ТЪМНО! Председателят на ССБ пусна убиец от затвора

НА ТЪМНО! Председателят на ССБ пусна убиец от затвора
Председателят на ССБ Калин Калпакчиев пусна предсрочно убиец на свобода

Христо Монов: Убиец да си в България
 
 
Искам да чуя аргументите на съдиите, за да пуснат Полфрийман. Може пък да убедят и мен. Ние, жертвите, няма какво да коментираме. Нека тези, които са взели това решение, да обяснат мотивите си. Това заяви пред Dir.bg Христо Монов - бащата на убития преди 12 годи Андрей Монов.
 
"Нека тези съдии, взели това решение, да застанат с лицата си, с имената си и да защитят решението си. Нека убедят хората, че решениeто им e справедливо. Какво излиза - убиец да си в България. Убиецът не признава вината си, но това не пречи да излезе близо 1/3 по-рано от пълната си присъда", добави Монов.
Австралийският гражданин Джок Полфрийман най-накрая излиза на свобода. Заслугата за това е на тричленен съдебен състав от Апелативен съд - София, начело със съдия Калин Калпакчиев - председател на Съюза на съдиите в България (ССБ). В съдебния състав влиза и Весислава Иванова - бивш член на ръководството на ССБ. За решението на съда се разбра от медии, които от години дават трибуна на политическите декларации на съдийската организация, както и обслужват имиджа на съдии като Калпакчиев и Иванова. Полфрийман вероятно вече е много радостен, защото след множество усилия да попадне на съдебен състав, за когото европейските ценности и хуманизирането на наказателния процес трябва да са водещи, той все пак успя. Реално - благодарение на решението на съдиите - Полфрийман "спестява" 6 години, 6 месеца и 25 дни "лишаване от свобода". Той не подлежи и на пробация, защото е чужд гражданин, а самото решение на състава, начело с Калпакчиев, е окончателно и не подлежи на протест.
 
На сайта на Апелативен съд - София има кратко съобщение, от което се разбира, че "апелативните магистрати намират жалбата за основателна и Полфрийман може да излезе на свобода". "В случая са налице законовите основания за предсрочно условно освобождаване. Мотивите на съдебния състав ще бъдат публикувани на сайта на съда", гласи лаконичната информация на ръководената от съдия Даниела Дончева съдебна инстанция. Самата Дончева от две години е обект на разправа от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и върхушката на ССБ. За момента не е ясно и защо Апелативен съд - София не е информирал предварително обществеността и медиите, че предстои разглеждането на искане за условно предсрочно освобождаване от Полфрийман. Освен, ако това не е било изричното искане на осъдения, което изглежда е било възприето от конкретния съдебен състав, начело с Калпакчиев. 
 
Съдебното решение по никакъв начин не буди изненада сред запознатите с работата на отделни софийски магистрати, заемащи ръководни позиции в обвързаната с политико-икономически и олигархични интереси организация - ССБ. За освобождаването или преместването на Полфрийман, който е осъден на 20-години затвор за убийството на студента Андрей Монов на 28 декември 2007 г. в центъра на София, се работи активно вече над десет години. При това по всевъзможни начини, някои публични, но и други, които никога не са ставали достояние на широката общественост. 
 
Факт е, че двама български главни прокурори - първо Борис Велчев, а по-късно и Сотир Цацаров, не се поддадоха на външния натиск и отказаха трансферирането на убиеца от България в Австралия. За сметка на това, множество лобистки организации, начело с Българския хелзински комитет (БХК) от години водят кампания по реабилитирането на Полфрийман. Убиецът дори попадна преди години в класацията "Човек на годината" на БХК, но заради острото обществено недоволство номинацията му бе оттеглена. Важна подробност е, че носител на наградата "Човек на годината" е била колегата на Калпакчиев и Иванова - известната с политическите си пристрастия съдийка Мирослава Тодорова, която е и бивш председател на ССБ. Двете организации - БХК и ССБ, освен, че често изразяват общи становища, имат и общо финансиране - част от парите им идват от Фондация "Америка за България", както и от проекти по т.нар. Норвежки финансов механизъм, за чието разпределение отговаря българското подразделение на "Отворено общество" на Джордж Сорос.
 
Факт е още, че решението на Апелативния съд е взето без това да е известно на медии, извън кръга от обслужващите ССБ и организации като БХК. И това далеч не е случайно, защото още преди три месеца, когато Полфрийман за пореден път потърси условното предсрочно освобождаване от Софийския градски съд, осъденият, а по-късно и председателят на БХК Красимир Кънев, изразиха недоволство от факта, че медиите бяха предварително информирани за това искане. 
 
Решението на съдебния състав, освен, че ще бъде посрещнато с остро недоволство от близките на убитото момче, сред които и бащата Христо Монов (известен психолог и бивш депутат от левицата), буди недоумение и заради обстоятелствата, че от години Джок Полфрийман буквално се гаври със затворническата администрация. Австралиецът многократно организираше бунтове на лишени от свобода, повечето от които с тежки осъдителни присъди за убийства, засипваше с жалби ръководството на Министерството на правосъдието, както и Съда за правата на човека в Страсбург. Активни защитници на Полфрийман се оказаха и адвокати, които са сред водещите лобисти за легализиране на наркотиците у нас. 
 
Бившият правосъден министър Христо Иванов, чиято биография е свързана с либералните неправителствени организации, също направи опит за легитимирането на Полфрийман. Докато ръководеше правосъдното министерство, Иванов бе допуснал затворническо сдружение, основано от Полфрийман и адвокатите му, да участва в дискусии по облекчаване на условията на лишените от свобода у нас.  
 
В подкрепа на Полфрийман бяха ангажирани и множество австралийски медии и известни личности. Натиск за освобождаването на убиеца или поне за трансферирането му в родината, където щял да изтърпи остатъка от наказанието, са оказвали и различни дипломатически представители от Европейския съюз и Съединените щати. 
 
За последните по-малко от три месеца - това е второто скандално решение на съдебен състав, който се ръководи от председателя на ССБ - Калин Калпакчиев. Първото бе за връщането на делото за убийството на 6-годишния Никита, чието тяло бе открито в куфар край Панчарево. Калпакчиев върна делото, защото не бе харесал решението на съдия Атанас Атанасов от СГС, който освен, че не членува в ССБ, бе осъдил Герман Костин на най-тежкото наказание у нас - доживотен затвор без право на замяна. 
 

Цацаров: Всеки трябва да носи отговорност за това, което прави

 

Главният прокурор Сотир Цацаров също коментира предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. 

„От една страна най-лесно е да кажа, най-тактично, или най-дипломатично, че решенията на съда не се коментират. В конкретния случай обаче ще кажа, че всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Ако кажа още нещо, то ще е крещящо неуважение към конкретния съдебен състав”, заяви обвинител №1, цитиран от Нова телевизия.

 

Още по темата

Маринела Арабаджиева може да пребивава в условията на арест

Предишна новина

С какво заслужи убиецът Полфрийман преждевременната си свобода?*

Следваща новина

Коментари

52 Коментара

  1. 54
    | нерегистриран
    2
    0

    Калин Калпакчиев е мръсник

  2. 53
    До 50 | нерегистриран
    15
    -6

    Мотивите няма! Научил български език - е, и? Защото му е било необходимо да го научи! Любознателен бил- е, и? На това ли му казвате мотиви. Тези съдии са постановили без мотиви, поради което ВЪН от съдебната система!

  3. 52
    | нерегистриран
    23
    -5
    До коментар #49 от "Омраза | нерегистриран":
    И статията, и съдържанието, и много от коментарите са пропити от омраза и човеконенавист. За каква човечност пледирате?

    А любов ли се очаква да изпитваме към хора, които съдействат на убийци да избегнат наказанията, наложени от 3 съдебни инстанции?!

  4. 51
    Бамби | нерегистриран
    17
    -2

    До номер 46! Силни думи!Поздравления за позицията!До кога обаче ще стоим пасивни, до кога колеги, макар и доказани професионалисти, ще се крият зад интерпретация на закон, която е откровено несправедлива и така ще хвърлят петно, срам и позор на работата на всички нас, които с труд,постоянство и непримиримост преследваме справедливостта.Защо е необходимо цялото общество да настръхва, да следват законодателни промени на парче, толкова ли няма държавническо мислене, оставете грантовите НПО, оставете медиите, статуквото и изкуствено разцепление на съда, нека всички отдаваме най-доброто от себе си в името на народа и обществото, по начина по който справедливостта да се усеща,институционално,за да може законът да се въплъти...Жалко за съдиите,които имат смелостта да въплъщават справедливостта, когато една капка несправедливост ще доведе до помътняване на всичко....остават думите на Кристиан Таков за божественото правосъдие

  5. 50
    Лъжа | нерегистриран
    9
    -18

    Кое е било на тъмно, след като е имало открито съдебно заседание, за което не прокопиевите медии, а 24 часа са писали още през юли? Трябвало е специална покана ли да се изпрати на кафявите медии? Вече няколко часа мотивите са публикувани и няма никакъв коментар по същество от тази "правна" медия, за която основното е да се плюе по Калпакчиев и ССБ

  6. 49
    Омраза | нерегистриран
    12
    -23

    И статията, и съдържанието, и много от коментарите са пропити от омраза и човеконенавист. За каква човечност пледирате?

  7. 48
    журналист | нерегистриран
    20
    -7

    Защо не споменавате, че третият член на журито е дъщерята на Боян Магдалинчев?

  8. 47
    ССБ ще защитава ли Калпакчиев | нерегистриран
    19
    -4

    http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/stanovishe-na-kalin-kalpakchiev/

    Изпращам линк към БХК.Вижте връзките на Калпака с това НПО.А бе то от къде се захранва с пари?!елементарно -като си зависим от якой и искаш да си съдия има чл.29 ал. от НПК.

    Очаквам становище на ССБ и най-малкото да искат оставката на Калпакчиев.Е га ти вредната ....

  9. 46
    Калпакчиев,Иванова,Магдалинчева-ДОКАЖЕТЕ СВОЕТО НЕЗАВИСИМО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ! | нерегистриран
    34
    -6

    КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ И ЦЕЛИЯ МУ СЪСТАВ СА били за отвод!

    БХК ,на чието становище се позовават многократно тоз велик състав ,който унищожи още едно дело за жестоко убийство- това с подс.Герман Костин,са в близки отношения с това НПО.На страниците на БХК -отворете сайта на тия малоумници са качени порадица от становища на Калпакчиев.

    Сега Калпакчиев и Весислава показаха себе си! сега разбрахте ли колеги,кой е Калин Калпакчиев-председателя на ССБ?!

    ПИТАМ !с какво подплатихте вътрешното си убеждение?

    ВИЕ БЪЛГАРСКИ СЪДИИ ЛИ СТЕ?!ПОЗНАВАТЕ ЛИ ЗАКОНА?!

    ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ХВЪРЛЯТЕ КАЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ.Срамувам се от вас и Ви призовавам да си подадете оставките!

    Българският съдия не може да робува на становища на НПО!Той се ръководи от ЗАКОНА И доказателствата и длъжен да ги тълкува правилно ,а не превратно и по поръчка!

    Вие сте срам !Защо няма пробационни мерки в този дълъг остатък.А изпитателния срок?Хвърлете си дипломите!

    Ей сега трябва да задстанем пред съдебната палата и да ви повикаме да ни обясните защо и как сътворлихте това определение.И отгоре трябва да пише протокол ,а не определение!Или се объркахте страхливци такимва!

  10. 45
    ПЕТНО ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ | нерегистриран
    33
    -5

    Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева спестиха 6 години и 6 месеца от присъдата на доказан хладнкръвен убиец. Защо го направиха си знаят само те - никой нормален българин не може да се съгласи с решението им. Сигурен съм, че те самите не биха се съгласили с такова решение, ако убито бе тяхното дете, да не дава Господ! Но както знаем и от Метози Лалов, когато е за нас е различно. Само че така правосъдие не се прави! Така се лепва петно, както на правосъдието, така и на името - за цял живот! Сега съм убеден, че най - мъдрото нещо, което направиха политиците е, че иззеха важните дела от компетентността на СГС и САС. Защото с Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Методи Лалов резулттът по тях ще е като с Джок Полфрийман, даже много по - лош.

  11. 44
    | нерегистриран
    32
    -8
    До коментар #42 от "ССБ - ИЗМЕТ | нерегистриран":
    Такива са им всички актове на калинчовцш, весиславки, мирославки и свякаква друа паплач край тях. Чудя се само Вили Магдалинчева защо им се е подвела по ъкъла. Ако беше написала особено мнение, щесе да се издигне в очите на обществото.

    От Калин Калпакчиев и Весислава Иванова всичко може да се очаква, тъй като са прекалено зависими от грантове и фондации. Но да си сложи подписа под такова позорно определение Виолета Магдалинчева е наистина странно. Защото обществото бързо ще забрави присъдите по "наглите" и ще я запомни като съдията освободил предсрочно доказан убиец. Жалко Виолета, мислех, че си над нивото на Калин и Весислава! Спомни си, че причината злото да се разпространява е, че добрите хора не правят нищо против него.

  12. 43
    съдия | нерегистриран
    22
    -5

    Най-напред ме впечатли начинът на изписване на дата на протокола - не според правилата, утвърдени от ИБЕ при БАН и имащи нормативен характер, а според привнесените ни модни англосаксонски тенденции.

  13. 42
    ССБ - ИЗМЕТ | нерегистриран
    24
    -8

    Такива са им всички актове на калинчовцш, весиславки, мирославки и свякаква друа паплач край тях. Чудя се само Вили Магдалинчева защо им се е подвела по ъкъла. Ако беше написала особено мнение, щесе да се издигне в очите на обществото.

  14. 41
    | нерегистриран
    5
    -1



    Определение



    № 429

    гр. София, 09/19/2019 г.



    СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, 2-ри състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КАЛПАКЧИЕВ



    1. ВЕСИСЛАВА И.

    ЧЛЕНОВЕ:

    2. В. МАГДАЛИНЧЕВА



    при участието на секретар:…К. ГЕОРГИЕВА....….. прокурора .....ТРИФОНОВА........….сложи за разглеждане............

    ВНЧ дело № 921 по описа за 2019 година, докладвано....

    от съдия.....................И....................................................

    На именното повикване в 11:02 часа, се явиха:



    ОСЪДЕНИЯТ Д. П., редовно призован, е доведен от затвора. Явява се и упълномощения негов защитник адв. К. А. - уведомен от минало съдебно заседание.



    За Началника на Затвора [населено място] се явява Д. М., с пълномощно, обективирано в Заповед № Л-262 от 16.09.2019 година.



    СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните, че вчера в 16.00 часа в деловодството на състава са депозирани методически указания за оценка на риска на лишения от свобода и планиране на присъдата му.



    ЮРК. М.: Методиката и правилата, които представих в миналото съдебно заседание са част от тази книга – „Затворно дело“. Предоставям тази книга сега към доказателствения материал, с изрично уточнение, че след това тя трябва да ни се върне.



    АДВ. А.: Аз притежавам списание „Затворно дело“ № 4, така че съм запознат с това, което представи юрисконсулт М.. Запознат съм и с методическите указания.



    ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Да се даде ход на делото. Не правя отвод на състава на съда.



    ЮРК. М.: Да се даде ход на делото.



    АДВ. А.: Да се даде ход на делото.



    ОСЪДЕНИЯТ П.: Да се даде ход на делото.



    СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което



    ОПРЕДЕЛИ:



    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО



    АДВ. А.: Във връзка с това, което бях представил - Решение № 2 от 2006 г. на Комисия за закрила и дискриминация, представям го заверено, заедно с линк към сайта на комисията, където може да се намери решението.

    Във връзка с писмо на И.Ф. Началник на Затвора, в което се съобщава, че Затвора – С. няма статистика относно лишените от свобода, които са на лек режим, информация за броя на чужди граждани с лек режим, представям ви решение № Л-1660/05.04.2018 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“. Същото е по Закона за достъп до обществена информация, от което е видно, че такава статистика има и че чуждите граждани към 31.12.2017 г. са били 172 души, от които в [населено място] четирима са били на лек режим. Моля да го приемете.

    Във връзка с възможностите на молителя Д. П. да работи след излизане от затвора, представям служебна бележка от дружество [фирма], в която се заявява, че му е предложена работа, в случай че излезе от затвора, като съм извадил У. акт от Търговския регистър. Моля да ги приемете.



    ЮРК. М.: Представям актуална към днешна дата справка за изтърпяното от осъдения наказание и за остатъка му.



    ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените от страните доказателства.



    ЮРК. М.: Нямам доказателствени искания. Не възразявам да бъдат приети представените доказателства.



    АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените пред съда доказателства. Считам, че същите са относими към предмета на делото.



    След провеждане на съвещание, съдебният състав намери, че следва да приеме всички представени от страните, посочени в днешното съдебно заседание подробно от всяка от тях, както и в предходното съдебно заседание документи, като писмени доказателства по делото, тъй като приема, че тяхната относимост към доказателствения предмет е убедително изводима от изтъкнатите от страните аргументи за представянето им, а съдържанието им съдът следва да оцени, произнасяйки се с акта си по същество.



    Ето защо, СЪДЪТ



    ОПРЕДЕЛИ:



    ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните и подробно изброени в предходното и в днешното съдебно заседание.



    СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.



    СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, че нямат искания за събиране на други доказателства и като изведе служебна преценка, че делото е изяснимо с наличните доказателствени материали



    ОПРЕДЕЛИ:



    ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА



    ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ



    ПРОКУРОР ТРИФОНОВА: Моето становище е, че жалбата е неоснователна, а решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

    Не оспорвам наличието на първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като от представената от затвора справка е видно, че лишеният от свобода към момента е изтърпял фактически половината от размера на наложеното му наказание, а именно изтърпял е фактически 11 г. 8 м. и 21 дни, при изискуеми от закона 10 години.

    Считам, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне. Намирам, че са налице доказателства за започнал положителен процес в тази насока, но не и за категоричен извод, че този процес към момента е приключил както изисква разпоредбата на закона. Съображенията ми са следните: В изготвената първоначално оценка на риска от рецидив са очертани дефицити в отношението на П. към правоотношението в междуличностни проблеми и умения за мислене. В първоначалния доклад от 11.02.2012 г. е посочено, че той не поема отговорност за извършеното правонарушение, не осъзнава жертвата, враждебен е към правната и съдебната система, трудно овладява импулсивността си, рядко мисли за последствията от действията си. Проследявайки останалите доклади, изготвени на 28.02.2013 г. и справки от 01.07.2013 г. и 06.11.2013 г., от 12.03.2014 г. и 02.10.2014 г., от 20.08.2015 г. не се установява промяна в неговото отношение към извършеното престъпление. Процес на промяна в положителна посока започва да се отбелязва в началото на 2016 г., когато е направена констатация, че са започнали да се формират известни позитивни нагласи и стремеж към осъзнаване на персоналната му отговорност, поради това на 20.01.2016 г. режимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен от строг на общ. Този процес продължава и през следващите години, както е отбелязано в доклади от 12.05.2017 г. и от 28.03.2018 г. В препланирането на присъдата от 22.04.2016 г. е отбелязано, че се повишава неговата самокритичност като е започнал да осъзнава последиците от действията си и да осъзнава жертвите, наблюдава се стремеж към преосмисляне и частично осъзнава персоналната му отговорност. Не се наблюдава промяна относно само частичното осъзнаване на персоналната му отговорност и в препланирането на присъда от 29.11.2016 г. и 11.04.2017 г. В плана на присъдата му от 19.07.2017 г. е отбелязано, че декларира готовност за предприемане на отговорност и полага усилия в осъзнаване на причините довели до извършване на престъплението. Всички тези планове и планирания са подписани от лишения от свобода, а не само от представител на затворническата администрация като никъде не е отбелязано, че той не е бил съгласен с направените констатации и изводи. Едва в препланирането от 07.06.2019 г. е посочено, че по отношение на извършеното престъпление, поема отговорността и разбира мотивите за него, осъзнава вредата която е причинил, мотивиран е за промяна.

    Проследените от мен становища по доклади, планове за присъдата и препланирания по нея, водят до извод, че по-съществена промяна у лишения от свобода е настъпила едва през настоящата 2019 г. Доказателство за това е и обстоятелството, че до този момент, наред с положителните моменти в неговото поведение – учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания. Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване. Като първите по-трайни резултати в тази поправителна работа се констатират едва през 2019 г. Поради всичко това, аз считам, че към момента липсват доказателства, че поправителния процес е приключил и че са постигнати целите на чл. 36 от НК, и че не може да се направи извод в момента, че в случая не се касае просто за съзнателно, формално деклариране на обстоятелства единствено и само с цел постигане на условно предсрочно освобождаване.

    В обобщение, според мен по делото са събрани доказателства за започнала положителна промяна у осъдения, като този процес не е приключил. Размерът на фактически изтърпяното наказание се доближава до минималния предвиден в закона, а остатъкът е голям, като се има предвид и характера и тежестта на престъплението, за което му е наложено наказанието.

    Поради тези обстоятелства считам, че евентуално уважаване на молбата би било преждевременно и моля да потвърдите определението на СГС.



    ЮРК. М.: Уважаеми апелативни съдии, считам протоколното определение на 22-ри състав на Софийски градски съд за правилно, а подадената жалба от лишения от свобода Д. П. срещу протоколното определение за неоснователно.

    Считам изводите на съда за правилни, също така считам, че новия събран доказателствен материал по никакъв начин не опровергава изводите на първата инстанция, напротив допринася за обосноваване на извода, че корекционният процес, макар и наистина започнал да върви в положителна посока, към момента не е приключил - рискът от вреди към обществото остава среден. Налице са извършените дисциплинарни нарушения, поради което той не може и не следва да се третира за ненаказан поради висящите административни дела, едно от тях, което е оставено в сила от Върховен съд. Плановете и докладите, в преходния изготвен план от 2017 г., който Д. П. е приел за изпълнение, му е вменил задължение да не допуска дисциплинарни нарушения. В същото време обаче той е допуснал три дисциплинарни нарушения, поради което не е изпълнил плана на присъдата от 2017 г. В последния изготвен план на присъдата от 2019 г. – 06 месец, който е подписал, че ще изпълнява, е заложено да коригира нагласите си, да коригира уменията за мислене, както и уменията за самоконтрол. Приел го е за изпълнение. Този план е изготвен преди три месеца и не може да се счита, че е изпълнен към момента, тъй като той е приет за изпълнение в рамките на поне една година.

    От гледна точка на докладите, плановете, които са изготвени за изпълнение на присъдата, от които представени доказателства е видно, че към момента не са налице трайни, несъмнени, категорични доказателства за поправяне.

    Считам и моля да бъде потвърдено определението на първата инстанция, тъй като евентуална отмяна на това определение би била неправилна от гледна точка целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, а именно специалната превенция не е постигнала целта си, не е оказала нужното превъзпитателно въздействие на лишения от свобода и за това говори неговото демонстративно протестно поведение и несъгласие с налаганите ограничения, неспазване на правилата, които е установила пенитенциарната система. Считам, че затворът е огледало на обществото и неспазвайки правилата в затвора, няма да спазва и правилата в обществото в бъдеще.

    От гледна точка на генералната превенция, евентуалната отмяна на първоинстанционното определение би довело до негативен отзвук сред лишените от свобода, сред затворническата общност в затворите в България, както и сред обществото като цяло, тъй като посланието, което би било отправено към обществото не би имало благоприятен ефект, а по-скоро негативен ефект.

    Поради всички изложени до тук съображения поддържам становището на Началника на затвора, че материалната предпоставка не е налице за постановяване на условно предсрочно освобождение и моля съда да потвърди определението на първата инстанция. Считам, че едно евентуално условно предсрочно освобождаване е твърде преждевременно на този етап. Считам, че на по-късен етап, при липса на нарушения, при един достатъчно дълъг период на показване на нагласа за спазване на правилата, би било социално приемливо да бъде освободен, но към този момент не считам за целесъобразно.



    АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените протоколното определение от 17.07.2019 г. на СГС и да уважите молбата на лишения от свобода Д. П. за условно предсрочно освобождаване. Аргументите ми за това са следните:

    Няма никакво съмнение, че първата предпоставка по чл. 70 е налице - същият е изтърпял повече от половината от фактически наложеното му наказание.

    Спорният момент е втората предпоставка – дали същият е дал с поведението си необходимите доказателства, че се е поправил. За разлика от прокуратурата и представителя на затвора аз считам точно обратното на тях, че същият е дал тези доказателства и всъщност няма повече какво да се изисква от него за поправяне.

    На първо място считам, че следва да се уточни какво е правното положение на лишения от свобода - дали той следва да бъде считан за наказван или не трябва да се счита за наказван. Прокуратурата посочи, че той е бил наказван още от 2010 г. и това било приключило до 2018 г. Считам, че това е доста некоректно позоваване доколкото чл. 109 от ЗИНЗС ясно показва, че след изтичане на една година от изтърпяване на наказанието, същият следва да бъде считан за ненаказван. Чл. 100 от Правилника за приложение на закона пък изрично изисква на всеки шест месеца да се преглежда досието на лишения от свобода и заповедите за наказания, по които той следва да бъде считан за ненаказван, да бъдат изваждани оттам. В този смисъл аз не смятам, че по делото има каквито и да било доказателства за наказания през 2010 г., защото те не би трябва да са там, ако са там - имаме нарушение на закона.

    Друг е въпросът за наказанията му през 2018 г. Както е посочено в докладната записка на ИСДВР - И. Д. имаме три наказания. Единственото наказание, което в момента би могло да се приеме, че не е отменено с награда, е това по Заповед № 112. Същото е за извънредно дежурство за срок от свобода от седем дни. И доколкото то е било наложено на 21.06.2018 г., то вече е изтекла и тази една година от неговото изтърпяване. Двете други заповеди са заличени с награди, като обръщам внимание, че по отношение на този спор дали последната заповед от 2019 г. е заличена, има висящ спор и доколкото АПК в чл. 166 казва, че заповед не влиза в сила докато тече обжалване, то тази заповед, с която е отменена отмяната за заличаване на наказание считам, че не следва да бъде обсъждана от съда.

    Общо тук прокурорът каза, че едва ли не целенасочено от 2016 година Д. П. започва да демонстрира поправяне, което е неискрено и се прави с цел условното предсрочно освобождаване. Моето мнение, лично като на човек и на юрист е, че тези три наказания, които бяха за деяния, които странно как бяха извършени в един ден и не бяха обединени в едно наказание, а бяха сложени съвсем целенасочено в три, те бяха направени от администрацията на закона именно, за да възпрепятства това условно предсрочно освобождаване. По тези причини считам, че Д. П. следва да бъде третиран от настоящия състав като ненаказан.

    Поправил ли се е, дал ли е достатъчно доказателства, че се е поправил. Аз се опитах да стесня това много обширно понятие, за да има някаква яснота какво означава да се е поправил според нашето законодателство. Това означава - в плана да му е казано „Ти ще вършиш нещо, ние ти обещаваме друго.“ И ако той е изпълнил своя план да приемем, че е постигнал целите, които са заложени в него. Как е изпълнявал плана се вижда от докладите, които представи представителя на затвора.

    Ще посоча на съда, че още първоначалния доклад от 03.02.2012 г. се посочва, че още от средата на 2011 г. се наблюдава положителна тенденция - желание да бъде включван в работния процес. Определен е за отговорник на спалното помещение, помага за решаване на битови проблеми, проявява зрялост и инициативност в изпълнение на поставените му задачи. Като основни проблеми са посочени неприемането на отговорност за извършеното правно положение и че трудно овладява импулсивността си. В доклада от 28.02.2013 г. е посочено като проблем, че злепоставя администрацията. За този проблем ще обърна вниманието на съда, че е решен с делото на ЕСПЧ в С., а именно Ш. и Д. П. срещу България, където се видя, че всъщност това злепоставяне на администрацията, за което говори тя в този доклад, всъщност става въпрос за това, че той е пуснал жалба. В резултат на което ЕС осъди България, тъй като се установи, че не може за жалба да бъде наказван който и да било, в това число и затворник.

    В доклада от м.02.2013 г. като нещо положително е посочено създаването на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, което цитирам: „Води до реализиране на лидерските му качества“. Отново е посочено успешното му ограмотяване на български език; изразил е желанието си за работа, но тя просто не му е била осигурена; поддържа „активна кореспонденция“, както е казано там. Отново са посочени същите проблеми.

    Следват три доклада, които са от месец ноември 2013 г. до месец октомври 2014 г., където се изброяват наказанията и нищо конкретно не се казва за него, но е посочено все пак, че е успял да запише университет, тоест дистанционно обучение на висше образование. Като ще кажа, че голяма част от споровете в администрацията към онзи момент са именно това - той има ли право да учи или няма право да учи в университет.

    В доклада от м. октомври 2014 г. е казано, че се стреми да съдейства на администрацията, помага на лишените от свобода като им пише молби, съдейства на лишените от свобода, които не владеят български език, тоест започна активно да участва в живота на затворническата общност.

    В доклада от 20.08.2015 г. се сочи отчитане на положителна тенденция, за което е бил награждаван с три заповеди, като са посочени от юни 2014 г., април 2015 г. и юли 2015 г., като отново е казано, че помага на лишените от свобода, учи и добре владее български език. Тоест, въпреки твърденията на прокуратурата, че в този момент нищо конкретно и хубаво не се случва при лишения от свобода, мисля, че тези доклади ясно показват една положителна тенденция, която той затвърждава през следващата година. В доклада от 07.06.2016 г. изрично се казва: „Поема вината си за извършеното, поддържа позитивна линия на поведение и умее да спазва правилата и изискванията към него. Не се отчита наличие на агресивна готовност. Няма данни за употреба на алкохол. Като председател на българското затворническо сдружение за рехабилитация кореспондира с множество институции в страната и в чужбина.“ Подчертавам: „Постигнато е преодоляване на желанието да прехвърля вината на другите. Формирани са позитивни нагласи в поведението и мисленето му. Декларира наложената присъда за справедлива. Социално и емоционално зрял, наясно е със силните и слабите си страни. Само когато е убеден в правотата си е склонен да реагира опозиционно.“ Аз смятам това за много позитивно – това, че ние когато сме убедени в правотата си, не сме склонни да реагираме опозиционно, това е наш проблем и ние трябва да се превъзпитаме. „Въпреки личността си, като натура е уравновесен“ – така е записано. Значима положителна промяна в общата оценка, като „рискът от вреди не индикира данни за сериозни вреди за другите лишени от свобода и служителите. Няма нарушение в трудовата дисциплина. Търси и се съобразява с мнението ИСДВР“. Режимът му е заменен с „общ“.

    В доклада от 12.05.2017 г. отново се подчерта фактът, че е постигнато преодоляване на желанието му да прехвърля вина върху другите, наблюдава се пълно осъзнаване на персоналната му отговорност, приема отговорността за собственото си криминално поведение, осъзнава фактите допринесли за извършеното престъпление, декларира наложената присъда за справедлива, социално и емоционално зрял, с реалистична и балансирана самооценка – наясно е със силните и слабите си страни, изслушва околните, прям и открит – с лекота изразява мнението си.

    В доклада от 12.06.2017 г. е подчертано, че поема отговорност за извършеното, осъзнава фактът на криминалното му поведение, декларира наложената му присъда за справедлива. Тоест това, което от него се изисквало в плановете е постигнато.

    В същото време ще посоча на съда, че в плановете за изпълнение от 29.11.2016 г. и следващите изрично на него затворът му е обещал и му е казал: „Ако нямаш наказание, ти ще получиш награда отпуска.“ И през 2016 г. Д. П. излиза три пъти в отпуск. Обаче внезапно според мнението на началника на затвора или на правителството, въпреки, че той няма никакво наказание и никакво нарушение година и половина до м. май 2018 г., той се явява единственият затворник, който фактически не получава обещаната му в плана за изпълнение награда. Ако се приеме, че е лошо това, че той не говори, че му се обещава нещо, но не се изпълнява, аз не смятам, че това е така.

    Следователно тези доклади, които са ни представени от администрацията на затвора ясно показват, че Д. П. през годините е изпълнявал това, което му е било наредено и няма някакви сериозни забележки към него. В становището на затвора няколко пъти, а и в обжалваното определение се споменава, че Д. П. не е преминал през всичките фази на превъзпитание, тоест няма лек режим още. За мен прави впечатление опита на администрацията на затвора, с писмото изпратено до този състав, да укрие статистиката, която се събира за чужденците на лек режим. Това за мен е скандално, но е предмет на друго производство. Обръщам внимание, че писмото завършва: „Законовите предпоставки за замяна на режим от „общ“ на „лек“ налага и преценката за наличие на адресна регистрация и близки на територията на Р България“, тъй като самият закон е дефинирал отпуска като домашен. Тоест самата администрация ни казва, че чужденец трудно може да постигне лек режим.

    От представената от мен справка по Закона за достъп до информация е видно, че от 2017 г. има само четирима чужденци с „лек“ режим в СЦЗ, тоест като сравним общия им брой, те основно са в С., се вижда, че те са непропорционално малко спрямо българските граждани. Като бележка казвам кои са били тези четирима чужденци, като ще обърна внимание на избухналия наскоро скандал и със сигурност единият от тях е бил К.. Нормалните чужденци в нашия затвор не получават „лек“ режим. Всичко това показва, че не може да се приеме за основателно твърдението на СЦЗ, че Д. П. не е изпълнил в цялост погресивната система за изтърпяване на наказанието. Тази нейна крайна фаза – лекият режим, не е достъпна за него.

    Оценката на риска, ще посоча на съда, че неговата оценка на риск е изключително ниска. Не мога да установя дали са 12 или 19 точките му, но сега като се запознахме с представената книжка на лишения от свобода ми направи впечатление следното нещо:

    На първо място в точка „Й-2“ е посочено, че същият е имал „голеджийски запивания“ през последните шест месеца. Никъде в това дело не открихме той да е имал проблеми с алкохола.

    В точка „Л-6“, на стр. 22, са дадени две точки защо той е бил припаднал ударен с камък по главата и оттам му се увеличава с две точки рискът. Само че уважаеми съдии, това удряне с камък по главата е изрично отречено в неговата присъда, за която той изтърпява наказание. Удрянето с камък през м. декември 2007 г. е случката, за която той твърди: „Мен ме удариха по главата и аз загубих съзнание.“, но българският съд казва – няма такова нещо и затворът му е сложил две точки защото е загубил съзнание. Не считам, че това е коректно и правилно, Тоест дори и тези 19 точки които са изключително ниски са още по-ниски.

    В обжалваното определение съдът, позовавайки се на становището на администрацията казва, че рискът от вреди бил започнал като „среден“ и завършва като „среден“. Ще посоча на съда, че в същата негова книжка на стр.30 и стр.31 е отбелязано със стрелка, че рискът отива от среден към нисък, следователно рискът трябва да бъде записан като „нисък“. Не е посочен друг риск.

    Завършвам с обсъждането на доказателствата като считам, че всичко което сме събрали до този момент показва, че лишеният от свобода Д. П. е показал и демонстрирал своето поправяне и ние няма какво повече на изискваме от него. Той не е наказван – трябва да се третира така; награждаван е 11 пъти; има постоянна трудова заетост в СЦЗ и ЗО „К.“; участва в образователни курсове; посещавал е религиозните сбирки, като тук ще посоча отново характеристиките, които са му дадени от отец С. и пастор К.; налице е положение тенденция за намаляване оценка на риска от 41, според мен с около 12-10 точки; налице е критично отношение към извършеното правонарушение; приел е всичко, което се изисква от него да приеме; налице са добри личностни характеристики, тоест с лишените от свобода той е добронамерен, поддържа добри отношения, проява нужната толерантност, търпимост, не употребява наркотици, има добра семейна среда, има приятелка. Смятам, че всичко това показва, че той трябва да бъде освободен. Може съдът да помисли за възможността да му бъде наложена някакъв тип „пробация“ след освобождаването, но това оставям изцяло на съда. Считам, че следва да бъде отменено определението на СГС и Д. П. да бъде пуснат условно предсрочно.



    ОСЪДЕНИЯТ П. /в лична защита/: Като реплика, уважаема прокуратура каза, че промените не са били забележани до 2016 г., а това е защото първото ми интервю, което съм водил с ИСДВР, където изпълнявал тези точки беше 2015 г., тъй като сменил началника на затвора и аз лично отидох към комисията за изслушване пред началника й и всички други представители от ИСДВР-та режим на комендант-надзиратели и т.н. и аз лично съм казал и заявил, че за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година, осем години не съм имал интервю с ИСДВР, тоест 9 години затвор без никакъв разговор между мен и ИСДВР-та. След разговор с началник 2015 г., началник устно разподелил ИСДВР-та ми г-н Ц. да води съответна интервю, отговори, от който се клонит картон, тоест оценка на риска, така че първия интервю за това книжка беше 2015 г., така че не съм учуден въобще, че прокуратура не знае за никакви данни преди този дата, защото няма данни.

    Другото нещо, първият ми план беше по заповед на заместник министър на правосъдието 2013 г., иначе влиза в сила присудата ми окончателно около среда, края 2011 г. и чак две години по-късно заради гладна стачка, където да цитирам от представителка на затвора – „протестиращи дейност, враждебност към администрацията“. Тридесет дена гладна стачка, от които почти да умира, след това беше обърнат внимание от Министерство на правосъдието във връзка на това, че затворът ми спрял обучения, и във връзка на това лично зам. министърът дава заповед на затвора да изпълнява задълженията им да ми пише на план, въпреки това, че закон изисква такива неща да бъдат писана след няколко месеца влизане в затвора. Така че от влизане в затвора 2008 г. до 2013 г. не съм имал никакъв план, никакъв среща с ИСДВР да изпълнява точки, интервю, абсолютно нищо. Ирония беше, че аз, когато почвах да учи повече български, не знам около 2010 г. оттогава до 2015 г. аз съм преведел такива интервюта с чужденци и със служители, за тези 5 години съм преведел с чужденци, така че аз дори помним въпросите, защото съм провел може би 100 пъти за чужденци. Ирония беше че, въпреки че съм преведел тези интервюта между чужденци и служители на затвора, лично не съм дал интервю и през 2015 г., не знам как съм получил копие някакъв доклад, май беше във връзка трансфер до Австралия, който беше отказана 2013 г., но получихме някакъв доклад по-късно от посолството беше даден от Затвора – С. и в това доклад пише различни неща, примерно, че не съм поел отговорност за деянието ми и различни неща. И аз с този доклад отидох при ИСДВР и казах: „Защо си писал тези неща, в случай че не сме водили интервю?“ И той ме пита: „Така ли, няма интервю?“. Казвам: „Не, сега 2015 г. няма интервю с мен“. И така почва да има доклад, да има план, да има интервю, да има оценка на риск, който беше предизвикан пак от така протестиращи дейност от моя страна. Всичките ми наказания са били заличени, а другото нещо, което избирайно беше посочена от страната на затвора и на прокуратура, че от 2010 г. до 2018 г. съм бил наказан, но какво липсва от това математика е, че от около 4 години преди 2017 г. съм бил без наказания, четири години без наказания. Затворът свалиха типа ми и съм бил преместен в Затвор К.. Година и половина съм бил там без предложена от затвора награда, тоест отпуска, година и половин, всички други, които са етапно в затвора постоянно говори за някакъв процес, за някакъв етап на систем, но за година и половин без нарушения от моя страна, без дори доклад, година и половин самия затвор не е изпълнявал мой план. И сега е ироничен за представител от затвор да казва, че аз не съм изпълнявал план, в случай че самия затвор не е изпълнявал план. 2017 г., според мен, не е случайно един месец след да даде молба за условно предсрочно освобождаване 2018 г., един месец след това лично зам. министъра на правосъдието, който той сам е казал пред телевизора, че лично той е открил от моя страна някакъв нарушения. Според мен, не случайно един месец след, че съм дал молба за УПО и тогава всички са видели, че за 4 години съм бил ненаказан. И няколко седмици след това, в рамките на една седмица съм бил отдаден три наказания, въпреки че едната влиза в сила, защото съдът отказа да разглежда самия наказания, това ще бъде обжалвана, ако не е обжалвано в момента, ще бъде обжалвана в Европейския съд за правата на човек. Този наказание е заличен така или иначе, другата наказание, също е заличен и чакаме съдът да определи дали въобще е законосъобразно, не за първи път, според мен няма да бъде за първи път, но преди няколко години Европейския съд за правата на човек е решал, че наказание, наложена срещу мен за клевета беше незаконосъобразно и това беше дадена, защото съм пуснал жалба срещу деяние на неизвестни лице от страна на служители, че имало кражба от кутиите на посетители в Затвора – С.. Един чужд гражданин дойде от Русия да види някой и от шкафа му беше крадена вещи. Аз пуснал жалба срещу това, срещу което съм бил наказан, което обърнах после в Европейския съд за права на човек. В първа инстанция тогавашния временно изпълняващ началник Д. Т. е изпълнявал точно този наказание, като причина да не бъда пускан на условно предсрочно освобождаване. Аз не знам колко трябва да бъда по някакви формални правила или емоционално, но според мен малко трудно, че само аз в момента съм съден за УПО, а не деянието на самия ръководството, които са писали тези документи. Същата прокуратура изпълнява остатъка според Тълкувателно решение от 1976 г. и спор НПК няма нищо общо с наложено УПО или не.

    Беше споменато от представителка на затвор, че сегашния план е неизпълним, като план се води за 1 година, но самия ми план в К. не беше изпълнен от страната на затвор, така че аз съм имал план от 2016 г., една година след това не е изпълнен, даже повече - почти две и половин години от страната затвор не е изпълнен преди да съм бил наказан. Така че затворът иска от моя страна да изпълнявам еднагодишен план, но затворът да не изпълнява техен еднагодишен план, не разбирам дали този план има някаква стойност, или не. Чух, че затворът е огледало на общество, тогава, ако затворът е огледало на общество, защо тогава не можем да обсъждаме деянието на сами служители в затвора, толкова колкото аз съм наказан, толкова колкото заповедите от тяхна страна са отнемани и такова обезщетения, наложена от Административен съд, от Европейския съд за права на човек за нарушаване не само на правилата му на човешки права, така че всеки един от мои наказания няма нищо общо с нарушаване на човешки права, не съм нарушавал правата на никой за единадесет и половин години. От страна на затвора, само в мой личен случай, те са нарушавали потвърдена от Европейски съд за права на човек, поне веднъж мои права на човек.

    Другото нещо е, че 2010 г. аз започнах обучения, където съм бил спрян от мои обучения за висше образование, дипломната ми работа 2013 г., без мотивация, без обяснения от страна на затвора, което беше отменен в първа инстанция в административен съд, как затворници имат права за достъп до обучения. В същото време беше отменен устно заповед, не е писмена, на тогавашния началник на затвора С., със заповед от същия зам. министър 2013 г. Също чухме някакъв отзвук от затворници, нещо, ако аз съм пускан на УПО, не знам какво, обаче за някоя седмица чуваме отзвук как същия служители, същия началници, хем са станали режим Б. К., хем са му дали на него отпуски, което води до оставката на самия началник, който е писал всички тези лоши неща за мен.

    Също искам да спомена, че аз бях предложен за сваляне на режим февруари 2018 г. и затвора отказа да ми свали режим даже без писмена обяснения и без мотивация, така че предполагам да има някакво обяснение как има двойно стандарт, двойно систем в Затвора К., в Затвора С., за няколко хора всички врати отворят, а за другите всички врати затварят. Същото госпожата, която представлява затвора в момента, споменава, че трябва да изтърпя повече от присъда ми, но не съм чул от страна на прокуратурата и от страна на затвора да изпълнява нещо конкретно, какво искат от мен. Искат аз да скачам докато мога, да се държа на един крак за 6 месеца, какво ли не. За последна 2 и половин години съм изпълнявал всички искания от мен, според план и според закона и в момента не чуваме абсолютно нищо от представителите на прокуратурата и затвора, какво е очаквано от мен, още една година, две, три, пет шест, до край на присъда, какво повече е очакван от моя страна. Изпълнявал съм абсолютно всички заповеди и година и половин самия затвор не е изпълнявал техен план. Няма да споменава лек режим, защото нито представителка на затвора, нито прокуратура е споменал лек режим, че те искат от мен лек режим, аз не съм чул това поне, а просто нещо абстрактно, че не съм изпълнявал некаква етапна систем, обаче какво е това, прогресивна систем. Според мен, не само според мен, според законите съм изпълнявал абсолютно всички етапи на това на прогресив на систем, според мен съм стигнал всичко каквото било възможно за мен още 2018 г. и точно за това, с промяна на правителството, с промяна на ръководството на затвора - С., дори и промяна с отношение към мен, тоест самият затвор решава да не изпълнява моя план за изпълняване на присъда и затова съм ударил някаква стена, следва да удари стина, ръководството се чуди какво да направи с човета и ето ти три наказания. Това е което искам да кажа за реплика.



    Малко сложен въпрос е какво ще правя, ако бъда освободен, защото зависи много от контекста, който е извън моя контрол. Примерно като чужденец, най-много чужденци които излизат от затвор получат забрана, да искам да не искам да остана в България ще бъде извън мои ръце, но ако излизам на условно предсрочно искам да продължавам на моя дейност като част на Българско затворническо сдружение, защото за 12 години, въпреки че съм намерил собствен занаят, дейности в затвор, затвор не ми дал работа за първите 8 години, защото те не са искали аз да имам кръстчета, тоест намаление на присъдата ми, така че за 12 години най-вече съм учил законите – ЗИНЗС, различни европейски законите изисквания, идеята ми е когато излизам от затвор да продължавам по тази насока, реформите в институции на българската система. В случай че не съм пускан, също ще продължавам с реформите на българската затворническа система, така че разликата коя страна на ограда ще бъда, но във всеки случай горе-долу вече съм на английски има затворнически юрист, че за толкова години четем законите, практики, различни европейски норми, правила, това е вече моя страст и ориентация. Имам работа осигурен навън в няколко държави. Ако съм в Австралия, имам работа там осигурена. В България, в случай че съм тука имам осигурен работа, има една фирма където работи предимно на английски език и имат нужда от мен, защото хора там които работят там не знаят английски език. Имам предложена работа и в Германия. Ако излизам от затвор имам няколко възможности.



    След изчерпване на становищата на страните, СЪДЪТ



    ОПРЕДЕЛИ:



    ДАВА П. ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.



    П. ДУМА на ОСЪДЕНИЯ Д. П.: И., ако съм говорил прекалено, който е причина за няколко наказания от страна на затвора. Първите ми няколко години в затвор - С. беше много тежко като чужденец, документи беше представени на мен непреведени на език, който тогава съм разбрал и по този начин миналата година, когато адвокатът ми е имал достъп до досието ми съм разбрал, че съм бил наказан, че в досието съществува наказание от 2008 година. Аз за 10 години затвор не съм знаел, че съм бил наказан въобще.

  15. 40
    .. | нерегистриран
    21
    -5

    Калпакчиев трябва да бъде разследван хза това абсурдно решение!Трябва да бъде дадена и широка гласност на хората,за да знаят кои съдии сътвориха това безправие!!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.