Четирима от ВСС подпомагат рушенето на устоите на правото и държавността

Четирима от ВСС подпомагат рушенето на устоите на правото и държавността
Изборът на главен прокурор освети персоналните изпълнители в битката за овладяване на съдебната власт. Същите, за жалост, битуват както вън от съдебната система, така и вътре в структурите й. И едните, и другите са откровени представители на чужди на съдебната система интереси, несъвместими с нейната институционална и функционална независимост. Откровено обслужват политическите и икономическите позиции на бивши или настоящи представители на политическата класа, безнаказано получили по неправомерен начин през годините на Прехода от централизирана към пазарна икономика значителен икономически и финансов ресурс. И едните, и другите лицемерно прикриват своите деструктивни методи за овладяване на органите на съдебната власт чрез развяване флага на реформаторския дух.
 
Реално нямат никакъв принос с работа или дори с идеи в този процес. Но шумно глашатайсват, че са единствените и незаменими притежатели на професионалните и нравствени качества за ръководенето на организацията на третата власт. Безцеремонно си приписват определението, че са единствени носители на умението за справяне с управлението на системата. Всеки другомислещ е титулуван като враг или "крепител на статуквото".  Капсулирали са се в кастата на менторите за реформирането на съдебната система. Твърде често монолитно и умело лобират за "своите кадри" (еднакво мислещите с тях) за влизане в системата или за кариерното израстване на себеподобните им. Активно действат чрез техните активисти в атестационните и конкурсни комисии за кариерно попълване органите на съдебната власт със "своите кадри".
 
Фанатизирано радеят, дори чрез пристъпване на закона, за прокарване на своите "либерални възгледи" и в правоприлагането. Нерядко, недопустимо спрямо буквата и духа на закона и утвърдената съдебна практика, налагат решаване на съдебни спорове в нарушение на принципите за независим и безпристрастен съд, в услуга на тези, за които лобират.
 
Резултатът е - подкопаване устоите на правото и държавността. Тази тенденция все повече задълбочава разминаването с очакваното и дължимото на обществото законосъобразно и справедливо правосъдие. Лобистите в управлението на съдебната власт често стават причина за все по-рядкото приключване на дисциплинарните производства срещу бездействащите съдии с адекватни наказания за допуснатите нарушения при изпълнение на служебните задължения. Същите не желаят постигането на реални и устойчиви резултати в хода на съдебната реформа при сегашната актуална конфигурация на състава на колегиите във Висшия съдебен съвет.
 
Легитимно конституираният през м. октомври 2017 година кадрови орган на съдебната власт, избран по структура и състав в съответствие с Конституцията и Закона за съдебната власт за петгодишен мандат, не ги удовлетворява. Независимо, че изборът се проведе по строго разписани демократични правила - чрез пряк вот като за една част от членовете съдиите избраха съдии, а другата част беше избрана от Народното събрание, с повече от 2/3 от гласовете на народните представители, след предхождащо публично обсъждане на професионалните и нравствени качества на кандидатите - все от редиците на магистратската общност.
 
Въпреки че функциите на органа са гарантирани чрез демократични процедури за взимане на решения, още в началото на дейността си, Съдийската колегия на ВСС се изправи пред индикации за зависимости, които пробиват системата отвътре. Чрез саботиране, деструктивност или отлагане решаването на значими кадрови въпроси, някои от членовете на съдийската квота в ресорната колегия, в нарушение на  чл. 16 ЗСВ, последователно саботират дейността, като паралелно постоянно предприемат опити за прокарване на чужди на независимата съдебна власт идеи. Това се прави в интерес на неколцина неправителствени организации, свързани помежду си чрез източниците на чуждестранно финансиране. Например, като милеещият за интересите само на собствената си върхушка организация Съюз на съдиите в България. Членската маса на въпросното НПО формално обхваща около 1/5 от общия брой на съдиите в България, но действителният брой на членовете е доста по-малък.
 
Четирима от членовете на Съдийската колегия – Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова, нескрито афишират афинитета си към споменатия вече ССБ, както и към проявите и политиката на движение "Боец" и "Правосъдие за всеки", които са подкрепяни от подсъдимия Цветан Василев, обвинен за присвояване на милиарди, довело до фалита на КТБ. Същите лобират и за интересите в правосъдието на политическата партия "Да, България", с формален председател – проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и активно промотирана от медиите на подсъдимия издател Иво Прокопиев. Често на едно и също мнение с четиримата кадровици – Панов, Дишева, Керелска и Пашкунова, се оказват и определени адвокатски кръгове, част от които свързани с един от посочените подсъдими и близки до него бизнесмени, придобили солидни капитали чрез приватизация и овладяване на монополи. Заради това не е изненадващо, че четиримата членове на ВСС гласуват еднакво, като по команда, а действията им се прокламират като "бунтарски" и единствено "правилните". От медиите на същите бизнесмени на Прехода.
 
В същото време, особено трима от членовете на Съдийската колегия – Панов, Дишева и Керелска, почти непрестанно търсят противопоставяне на всички градивни и смислени идеи и конкретни решения, свързани с преодоляване кадровите проблеми и дефицити в органите на съдебната власт. Изкусно изнамират и изтъкват основания и причини за отлагане решаването на належащи и срочни задачи. Противопоставят се заради самото противопоставяне, без никакви съображения и мотиви, срещу множество предложени позитивни и конструктивни идеи и конкретни действия от други членове на колегията. Стриктно се придържат към действия, разрушаващи авторитета на съдебната система. Като крайната им цел е овладяване на съдената власт от кръговете, за които работят.
 
Най-тревожното за правораздаването обстоятелство е публично известното поведение на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Особено показни са контактите му и участия в събития, организирани от близки до "Да, България", срещи с активисти на движение "Боец" и "Правосъдие за всеки", както и с адвокати, членове на ръководните органи на партията. Последното е особено притеснително, защото същите адвокати са и защитници на обвиняеми и подсъдими лица, притежаващи огромен финансов и медиен ресурс. Показни контакти Панов демонстрира и с политици от друга политическа партия – ДСБ.
 
Недопустима за правовата държава е изразената институционална позиция на председателя на ВКС, поради факта, че е ръководител на третата, последна инстанция по всички дела, вкл. и по наказателните дела, разглеждани от Специализирания наказателен съд, подсъдими по които са знакови фигури от престъпния свят. Учудващо и нелепо, но също така скандално и необяснимо отекват в съзнанието на всеки непредубеден гражданин някои политически прояви, организирани и осъществени от или с подкрепата на партиите от коалицията "Демократична България", включваща в себе си "Да, България", ДСБ и Зелено движение, ръководено от бивш служител на Иво Прокопиев, известен с прякора си "Компенсаторката". Такива например са т.нар. Маршове за справедливост, за законност или каквото дойде на ред, които издигат като "знаме на протеста" персоната на председателя на ВКС, както и за протеста в защита на осъдената на първа инстанция за подкуп – бившата кметица на район "Младост" Десислава Иванчева.
 
Съпричастността или неразграничаването на председателя на най-висшата съдебна инстанция от тези събития и до днес представляват грубо противоконституционно поведение. Магистратите са деполитизирани и всяка подкрепа към политическа инициатива представлява несъвместимо със статута на съдията, прокурора или следователя действие. Във втория случай е налице безпрецедентно пряко или косвено съюзяване на пазителя на закона с неговите нарушители. Изказваните становища на председателя на ВКС по кадрови въпроси често се идентифицират по съдържание с политическите изказвания на председателя на партия "Да България", а дори думите на Лозан Панов често съдържателно се покриват с тезите на Христо Иванов.
 
Със станалия достояние доскоро не много известен факт може да се обяснят и редица от проявите на кадровика Атанаска Дишева. Колкото и тя да твърди обратното, фактите сочат, че семейство Дишеви са в близки отношения с председателя на политическата партия "Да, България". Още повече като се има предвид, че когато се защитават общовалидни за системата и държавата въпроси, засягащи органите на власт и управление, тезите на "Да, България" и становищата на Дишева, изразявани на заседанията на ВСС, винаги съвпадат. От многобройни публикации в медиите се установява, а това е видно и от сайта й, че съпругът й Генади Дишев, е един от основателите и първи активисти на същата партия. Издиган е за кандидат за депутат в Ловешки избирателен район, на изборите за парламент през 2017 година, само няколко месеца преди номинацията на съпругата му – съдията от ВАС Атанаска Дишева за съдебен кадровик. Това обяснява и още нещо, което самата Дишева призна на заседание на Пленума на ВСС, че съпругът й е прекратил партийното си членство четири месеца след като е станал партиец, очевидно предвидливо, за да не се натрапва зависимостта в изявите й така болезнено отчетливо и видимо.
 
Френетичното противопоставяне на Дишева на професионалната позитивна оценка на прокурорската общност относно кандидата за главен прокурор, споделена от мнозинството от членовете на Съдийската колегия, при провеждане на изслушването на Иван Гешев, а след това и в процедурата след връщането от президента на предложението обратно на ВСС за произнасяне по реда на чл.173, ал.13 от ЗСВ, съвпада изцяло с масираната кампания срещу тази кандидатура на бившите съпартийци на съпруга й. Те не пожалиха сили за упражняване на системен политически натиск върху легитимния кадрови орган на съдебната власт, както за осъществяване на злостна клеветническа кампания срещу кандидатурата, така и за проваляне на провеждания избор.
 
Това поражда основателния въпрос - лобирането и отстояването на чужди интереси, независимо какви и чии, не е ли най-тежката форма на несъвместимост с поста - член на Висшия съдебен съвет? Не е ли най-вредоносното действие разрушаването на системата отвътре?
 
В публичното заседание на 14 ноември 2019 година на Пленума на ВСС лобистите като един призоваха за нова процедура, без да държат сметка за предвиденото задължение на Пленума да продължи процедурата, което задължение е разписано в чл. 129, ал. 2 от Конституцията и чл.173, ал.13 от ЗСВ по императивен начин. След като президентът върне предложението, в полза на кандидата възниква правото, респ. за органа – задължението, да се извърши повторно гласуване. Което се провежда в рамките на все още висящата процедура, тъй като последната не е приключила с връщането на предложението. Едва ако при това прегласуване на същата кандидатура не се съберат минимум 2/3 от гласовете, следва, по силата на закона, без да е необходим изричен акт на ВСС, провеждане на нов избор отначало.
 
В опит да въведе Пленума в хватката на конституционна криза, кадровикът Дишева в резоньорски синхрон с бившите партийни другари на съпруга си, манипулативно представяше невярната теза, че липсва тълкуване на текста от Конституцията, какви са правомощията на ВСС след неподписването на указа от президента за назначението на избрания и предложения кандидат. С цел протакане и дори проваляне на избора, не се поколеба да скандализира с несъстоятелни и напълно произволни тези за необходимост от тълкуване на иначе напълно ясния конституционен текст. В същия стил на извращаване на фактите и правото, активно се проявиха и останалите членове от лобистката четворка. С огласяване на мнения, като че ли написани от един и същи автор, за прекратяване на процедурата (прекратяване може да има само при оттегляне кандидатурата на кандидата) и провеждане на нов избор, преди да е довършена висящата. В правно неиздържаната позиция на лобисткия квартет като под индиго се четеше становището на яростните противници на избора на Гешев: олигарси, подсъдими и обвиняеми, грантовия Съюз на съдиите и останалите грантови НПО-та. Горните факти недвусмислено разкриват и показват наличието на пряка, неразривна, здрава, постоянна и силна зависимост на Дишева от обявилата се срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор партия "Да, България" и присъдружния й кръг.
 
Подобна зависимост бе абсолютно основание за самоотвод. Дишева не само че не се самоотведе, но прояви най-дейно, активно, провокативно, манипулативно и съзнателно тласкане на процедурата към конституционно нарушение, дори към саботиране и проваляне на избора, вкл. и като разигра параноичен водевил за "заплаха" към личността й от кандидата, с отправената от него в кулоарите на съвета фраза, че й предстои политическа кариера като общински съветник.
 
Манипулативното говорене на четиримата кадровици показа флагрантно непознаване на практиката на Конституционния съд относно правната природа на указа на президента, с който се легитимира избора на всеки от тримата "големи" в съдебната власт. Тезата за нова процедура, преди довършване на започналата, се подкрепяше от голословното и правно неиздържано оспорване на законността на последната с доводи по целесъобразност, като:
 
             -  поради единствения кандидат;
 
             - че ВСС е публикувал и взел предвид и други становища на професори, на органите, с които кандидатът е работил, освен становищата на изброените в закона субекти;
 
             - че изборът на единствения кандидат за главен прокурор е бил формално публичен, но не и прозрачен;
 
             - за "липса на професионална компетентност за поста, която да надхвърляла обичайно изискуемите умения за работа по дела на всички останали магистрати".
 
Специално внимание Панов, Дишева и Керелска отделиха и на изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, като не вникнаха в смисъла на думите му по време на изслушването на Иван Гешев. Той говори за недопустимата практика при избора на Лозан Панов, като пример за политически предрешен избор за председател на Върховния касационен съд, в който основна роля са имали конкретни влиятелни политически субекти. При пълно изкривяване смисъла на изказването на Цацаров да разобличи подобна практика като недопустима, реферирайки към "случая с избора на Панов", гласовитото трио си послужи с груба манипулация като произволно и напълно злонамерено, при игнориране на достоверните публични факти за конкретния прозрачен избор, който е безпрецедентен по своята публична продължителност и изчерпателност на проверките за професионалните и нравствени качества на кандидата, екстраполира към настоящия избор с говоренето за "опасна подмяна на демократичната процедура по овластяване на най-високите административни длъжности в съдебната власт".
 
На фона на продължилите четири месеца опити за саботаж на процедурата по избор на нов главен прокурор, трябва да се отбележи, че за първи път професионалната общност на обвинителите и разследващите органи дадоха възможност на своите колеги от Прокурорската колегия на ВСС да издигнат кандидатура за "обвинител №1". Проявената подкрепа от пълния брой членове на колегията показа, че стратегията за развитие на държавното обвинение през следващите седем години е в ръцете на професионалната общност, а не на политиците.
 
Резултатите от работата на кандидата, отзивите за него от представители на научната общност и на практиката, представянето му на публичното изслушване и отговорите на 107 въпроса от над 73 субекта показаха, че Гешев притежава нужните качества за заемане на отговорния пост. По-конкретно, кандидатът притежава професионални способности, квалификация и умения, придобил е изискуемото ниво на познание в областта на правото, както и годност за принос в развиване на законността и утвърждаване авторитета на професията.
 
Със сигурност Иван Гешев не е единственият, притежаващ качествата да бъде главен прокурор. Несъмнено има десетки магистрати, които биха отговорили на заложените в закона критерии и респ. биха могли да заемат високия пост. Но оправомощеният орган – Прокурорската колегия към ВСС - не издигна повече от една кандидатура. Съобразно предписанията на закона бе осъществена една от двете възможности: първата - да предложи повече от един кандидат, втората - да предложи само един кандидат. В рамките на предоставеното им правомощие, кадровиците избраха втората законова алтернатива. Едното или другото, тези две правни действия са еднакво законосъобразни. По същия начин постъпи и министърът на правосъдието – предпочете една от двете възможности, а именно - да не издигне кандидатура. Данаил Кирилов не направи изключение от своите предшественици – от съществуването на настоящата Конституция, никога министър не е номинирал един от "тримата големи" в съдебната власт, макар да има правото да го прави. Президентът Румен Радев - осъществи също едното от двете конституционно определени действия: в случая – да върне направеното с решението на Пленума на ВСС от 24 октомври 2019 г. предложение за назначение на кандидата на главен прокурор, а по-късно и да подпише указа за назначаването на Гешев, след неговото категорично преизбиране с 20 гласа "за".
 
Тъй като става въпрос за законосъобразно поведение на оправомощените субекти, не само че е напълно излишно, но е недопустимо и дори опасно да се поставя въпросът - трябва ли посочените актове да се приемат без никакви възражения и оспорване? Отговорът е: Да, трябва! Всички са длъжни безусловно да приемат, да търпят и да се съобразяват безпрекословно, независимо дали харесват или не, и с четирите акта. В това отношение е недопустима каквато и да е избирателност. Никой няма право да принуждава субекта да постъпи противно на волята си като избере другата възможна алтернатива. Противното би означавало да се наруши едно от най-значимите и основополагащи достижения не само на съвременните законодателства, но и на цивилизацията и правото въобще. Това достижение успешно може да се формулира така: никой няма право да нарушава чужди права, респ. всеки е длъжен да търпи и да се съобразява с чуждите правомерни действия, с чуждото законосъобразно поведение, независимо дали лично той го одобрява или не. Също така, никой няма право да принуждава друг да прави нещо против волята си, ако поведението на последния е в рамките на предписаното от закона. Особено когато се касае за държавен орган, действащ в рамките на строго регламентирана процедура.
 
В противен случай ще настъпи хаос, анархия, антидържавност.
 
Ето защо, бе правно необоснована тезата на критиците, че е недопустимо в избора да участва само един кандидат, с което се нарушавала състезателността. Тезата бе неоснователна и ирелевантна на законността на процедурата. Следва обаче да се имат предвид предписанията и критериите на закона за професионалните и нравствените качества на кандидата.
 
Състезателността се състоеше и в съответствието на данните за кандидата с изискванията на закона. Затова се съпоставяха с качествата на кандидата, постигнатото в работата му, съдържанието на концепцията за развитие на прокуратурата . В тази връзка състезателността не трябваше да се възприема в буквалния смисъл на понятието - като съревнование между няколко участници в дадена  дисциплина.
 
Кой друг, ако не съответната професионална общност, може да познава и да оценява най-добре качествата на своите членове? Че това е правилният подход, се убеди цялата професионална общност и обществеността на България в продължилата няколко часа процедура при изслушването на кандидата. Последният успя да докаже пред значителна част от членовете на ВСС – 20 от присъстващите на всяко от двете заседания по 24-ма членове, че притежава необходимите професионални и нравствени качества: познаване на вътрешната и международната правна уредба, умение да анализира и да прави изводи; и най-важното - да прави предложения и да поема отговорности; проявява сдържаност, демонстрира уважение към чуждото мнение, но показва и способност да отстоява своето, с внимание изслушва несъгласните, но също така не се отклонява от принципните си позиции.
 
Процедурата не бе нарушена и в частта, че становища и въпроси можеха да се поставят и да се публикуват на сайта на ВСС само за изчерпателно изброените в Закона за съдебната власт субекти - неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации - т.е. от гражданското общество. Разпоредбата на чл. 173, ал. 8 от ЗСВ следва да се тълкува в интерес и в полза както на гражданите и техните организации, така и на държавния орган. Т.е., от една страна, нормата защитава правото на обществото да изразява становища и да поставя въпроси, което е израз на демократичното начало, но също така, от друга страна, предпазва процедурата и органа, който я осъществява, от евентуално недопустимо претоварване и блокиране на дейността му. Когато обаче органът самоволно и доброволно се отказва от защитната преграда, няма и не може да има действие, осъществено "в разрез със закона". Още повече като се има предвид, че общественият интерес изисква обществото да бъде информирано, което респективно означава съществуването на задължение да му се предостави тази информация. Сред становищата за личността на кандидата са поместени оценките на редица изтъкнати юристи, авторитети в правото, с отлични преки впечатления за професионалните качества на кандидата за главен прокурор.
 
ВСС бе длъжен строго да следва и спазва предписанията на закона, който обединява категорично обществения интерес в защитата правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Опитите на лобисткото малцинство на политически интереси в съдебната система да представи този избор като непрозрачен и в нарушение на закона, не успяха. Този избор доказа, че Пленумът на ВСС устоя на политическия натиск, на злостните публикации, протести и призиви за политическа намеса в независимостта на съдебната власт.
 
Следващият тест на мнозинството от кадровиците ще е след две години, за ужас на враговете им.

Още по темата

За морала и зависимостите в правосъдието – глобално и у нас*

Предишна новина

До края на декември може да ползваме данъчните облекчения за деца чрез работодател

Следваща новина

Коментари

12 Коментара

  1. 12
    Сталкер | нерегистриран
    1
    0

    А кой ще го играе Цзян Цин - Дишева, Керелска, или сам Лози? Уърлда, такива заглавия не ви приличат! Да не сте дацзибао. Няма да превеждам - който чел, чел.

  2. 11
    Лице в лице, очи в очи, искрено и лично | нерегистриран
    14
    0

    Лозан го инсталирах аз посредством моите послушковци във ВСС от парламентарна квота... Цветанке, Цветанке...

  3. 10
    Единственият позитив | нерегистриран
    6
    -9

    Около целия измислен спор за качествата на милиционера Гешев е за четиримата. Завършили са СУ, даже за разлика от налаганите техни кадри. За кадрите на конкурентната групировка и на Курнела - за парите на Америка за България... ПУЦ и РАБФАК и милиционерското училище в полите на Витоша.

  4. 9
    | нерегистриран
    19
    -7

    Много, бе, много !

    И все от същото !!!

  5. 8
    Много | нерегистриран
    34
    -12

    Много се е потрудило момчето да заслужи сребърниците, но напразно - нечетивно, досадно и повтарящо едни и същи бълнувания или по-скоро нещо редовно бълвано от медиите на Курполентния

  6. 7
    Бандата на Четиримата | нерегистриран
    33
    -8

    Статията е издържана в най-добрите стандарти на официоз на Китайската комунистическа партия . Не , че Четиримата са целите в бяло , не че не са верни част от твърденията за политическа обвързаност , лобиране , бездействие и постоянна конфронтация . ОБАЧЕ НЕ СА САМО ТЕ. Почти всички членове на ВСС имат подобен "профил" , като политическите обвързаности са към парламентарни партии , управляващите и пр. КОЕТО Е ОЩЕ ПО-СТРАШНО. Губещи от целия водевил сме "безпартийните" и нормалните магистрати , които ни шамаросват ту едните , ту другите . Нищо полезно не се прави и въобще отчайващо е положението ….

  7. 6
    поръчкова статия | нерегистриран
    34
    -11

    Кого ще агитирате с тия глупости? То е ясно като бял ден, че сочените черни овци не играят по свирката на поръчковите активисти на Бацо..... и Цацо...

  8. 5
    | нерегистриран
    40
    -12

    От години не си губя времето дори абзац да прочета от поръчкови статии, насочени срещу някой неудобен или такива на провикващи се като от селска кръчма на пияна глава по адрес на удобни "Да живей!".

  9. 4
    | нерегистриран
    32
    -10
    До коментар #1 от "deja vu | нерегистриран":
    Точно този сайт в точно този стил, но с друг собственик възвеличаваше "четиримата от ВСС" Калпакчиев, Иванов, Карагьозова и Ковачев. Точно същите лоши думе се пишеха за Георгиева, Узунов, Итова. Нагледен пример за обърната палачинка и нищо ново под слънцето, но барем не се ли сещат, че вече е втръснало.





    Пука им.

    Важно е да захлебят.

    Този сайт отдавна никой правист с позиции и опит, неразчитащ на политиката и връзките си, не го приема сериозно.

  10. 3
    123 | нерегистриран
    38
    -12

    Много дълго и нечетимо, но пък поредното доказателство, че този сайт, принципно, не е за четене!

  11. 2
    | нерегистриран
    17
    -31

    Точна статия! Но истината боли...

  12. 1
    deja vu | нерегистриран
    40
    -9

    Точно този сайт в точно този стил, но с друг собственик възвеличаваше "четиримата от ВСС" Калпакчиев, Иванов, Карагьозова и Ковачев. Точно същите лоши думе се пишеха за Георгиева, Узунов, Итова. Нагледен пример за обърната палачинка и нищо ново под слънцето, но барем не се ли сещат, че вече е втръснало.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.