ВКС ще тълкува дали съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, свързани със спора

ВКС ще тълкува дали съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, свързани със спора

Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело по въпроса дали съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, съобщиха от съда.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: "Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?"

Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет, която на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предложила на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос, поради съществуваща противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 1, предл. първо от ЗСВ. 

В искането е посочено, че са налице две групи съдебни актове, постановени от различни състави на Върховния касационен съд по аналогични казуси.

Според едното становище "нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма, предмет, и без да има позоваване на нищожност" (Решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, Първо ГО).

Според другото становище, за да се произнесе съдът по въпроса за нищожността, той трябва да е въведен като част от предмета на делото чрез съответно възражение, заявено в преклузивните срокове, или по предявен инцидентен установителен иск (Решение № 305/27.04.2009 г. по гр. д. № 5803/2007 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО; Решение № 202/27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г. по описа на ВКС, Второ ТО – и двете постановени по чл. 290 от ГПК).

Прокуратурата пусна нови доказателства за вината на Нено Димов

Предишна новина

Убиха българин в Лондон, регистриран у нас за кражби и наркотици

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Абе проблема е сложен | нерегистриран
    0
    0

    Служебното начало в гражданския процес противоречи на диспозитивното начало в процеса чл.6 от ГПК и поставя под съмнение състезателното начало в процеса чл.8 от ГПК, ако едва с решението съдът реши да действа служебно, а страните останат изненадани и не им се дава думата по този въпрос. Служебното начало ако съществува трябва да е изключение и да е ясно регламентирано процесуално и материално правно. За съжаление това не е възможно, заради материалното право ако едно време е бил само чл.26 от ЗЗД, то сега не е така - постоянно се творят нови и нови нищожности - ЗЗП, ЗПК и т.н. който са много и са субективни и неясни в съдебната практика, отражение има и виждането на ЕС и СЕС за съда като за орган творящ социална справедливост. Хубави виждания, които обаче имат малко общо с принципите на гражданския процес.

  2. 2
    Съдия | нерегистриран
    3
    -1

    Напълно съм съгласен с казаното за морала, който следва да бъде предпочетен пред позитивното право, когато това е възможно и подчинено нанидеята за справедливостта. Това предпочитане може да е както в полза на нищожността на сделка, такка и срещу нея. Съгласен съм и с това, че това е висш пилотаж, за който ти трябва житейски и професионален опит. Вярно е и това, че доброто съдебно решение е производно от добрата искова молба и обратното. Решението и исковата молба са като скачени съдове.

  3. 1
    | нерегистриран
    16
    -2

    Когато съдът служебно е следял за доказване на истината, то той е имал и Уважението, за което днес мечтаят всички в съдебната система. Съдии са били хора с опит и мъдрост, врели и кипели преди това. А днес са току-що завършили университета, хора без житейски опит, книжни отрочета, учени от системата на еднакво мислене. Колко си позволяват да постановят решение според морала? Решенията по делата се основават на компетентността на адвокатите. Ако те са читави може и да се достигне до истината. Разбира се, че има и изключения, които наистина влагат душа и сърце в работата, поклон, професионалисти!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.