Проф. Огнян Герджиков с коментар за новата Концепция за наказателна политика:

Затворът не трябва да бъде универсална наказателна мярка

Затворът не трябва да бъде универсална наказателна мярка
Проф. Огнян Герджиков, преподавател в СУ "Свети Климент Охридски"

На 7 февруари 2020 година Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проекта на новата Концепция за наказателна политика на България за периода 2020 -2025 година. Документът има за цел да формулира система от принципи за противодействие на престъпността, като набелязва определени мерки за постигане на резултат. По този повод "Правен свят" потърси за коментар проф. Огнян Герджиков.

Проф. Герджиков, Министерството на правосъдието публикува проекта на новата наказателна политика за периода 2020 – 2025 година. Последният действащ такъв документ изтече през 2014 година. Как се промени престъпността у нас за изминалите 6 години?

Самите престъпления кой знае каква промяна не могат да търпят. Това, което трябва да претърпи промяна е най-вече Особената част на Наказателния кодекс (НК), тъй като тя прилича вече на една ламарина, "направена на решето", с много промени ad hoc, за всеки конкретен случай се търсят промени, което не е добро. Това е изключително важен нормативен акт, който изисква много грижливо изработване, с привличане на най-добрите специалисти.

На база факторите, оказващи влияние на престъпността у нас, и наличието на нови престъпления, взимащи превес в последните години, в новата концепция се отчита, че "повече от половината от наложените за периода 2014 – 2017 г. наказания лишаване от свобода са за срок от три до шест месеца", което намалява възпитателния ефект. От тук произтича и една от мерките, касаеща актуализиране на размерите на наказанията и гарантиране на тяхната съразмерност. Как може да бъде постигнат такъв резултат?

Тук криминолозите трябва да си кажат тежката дума. Темата за размера на наказанията е много деликатна. Аз имам мое разбиране, което е свързано със следното – трябва да се търсят по-малки наказанията за престъпления, които са извършени по непредпазливост, защото на всеки може да се случи, но и да бъде много по-строг законът за умишлените престъпления, особено за рецидива. След това, когато има условно осъждане, изпитателният срок е смешно малък. Изпитателен срок три години или пет години. Щом е извършено веднъж подобно престъпление, то изпитателният срок трябва да бъде винаги по-голям, според мен. Това е мое мнение, на човек, който не се занимава непосредствено с наказателно право, но имам опит като юрист.   

Ограничаването на наказателната репресия чрез въвеждане на алтернативни на лишаването от свобода с по-леки наказания, например – пробация - ще даде ли по-добър ефект?

Лишаването от свобода не трябва да бъде универсална наказателна мярка. Много по-добре би било, според мен, тези, които са извършили престъпления да трябва с труда си да възмездяват жертвите от престъпленията. У нас беше отречен т. нар. "поправителен труд", защото се счита, че не бива да има подобно нещо, но аз продължавам да смятам, че отмяната на подобно наказание не е добро.

В проекта на новия документ е посочено и преосмисляне на стандарта на защита на обществените отношения, засегнати от престъпления, дефинирани като "маловажен случай". Кои са тези случаи и защо има нужда от ново тълкуване и нови наказания за тях?

"Маловажният случай" е много важна материя. Действително тук най-добре трябва да се произнесат пеналистите. На мен ми е трудно да давам рецепти, тъй като не се занимавам в професионалната си дейност с тази материя, за да бъда категоричен.

Едно от предложенията, които развълнуваха обществото бе отпадане на наказанието "доживотен затвор без право на замяна" с обяснението, че не се различава от наказанието "доживотен затвор" и противоречи на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Необходима ли е подобна поправка и ще има ли очаквания ефект върху осъдените с това наказание?

Точно така е. Аз смятам, че подобна поправка е много уместна, защото няма абсолютно никаква перспектива за осъдения, който наистина е извършил очевидно много тежко престъпление, но все пак не трябва да изпускаме възможността, че той може да бъде превъзпитан в затвора, но няма никаква перспектива за абсолютно нищо. Не е хубаво да се отнема абсолютно всяка перспектива. Освен това и противоречи на Европейската конвенция. Очевидно е за мен, че трябва да отпадне.

В неделя главният прокурор Иван Гешев заяви в свое интервю, че наказателната политика у нас е от времето на Тодор Живков. В концепцията също прави впечатление, че има подобно  предложение, касаещо декриминализирането на определени деяния и криминализирането на други. Можем ли да дадем примери и какво развитие да очакваме в тази насока?

Наистина има нужда от преосмисляне, защото за разлика от Общата част, която като цяло е много добра, тя е по европейски образци, взето най-доброто преди години, тя е от 1968 година, ако не се лъжа, то Специалната част претърпя изключително много промени "на парче", което я направи на места да звучи смешновато, доколкото се бях сблъсквал преди години с няколко конкретни състави. Трябва едно сериозно преосмисляне на наказателната политика относно размера на наказанията и съставите на отделните видове престъпления.

Какъв е изводът от анализа на престъпленията в последните 6 години и на база предложените промени в проекта на нова Концепция за наказателна политика, можем ли да кажем, че има нужда от нов Наказателен кодекс или само от промени на определени разпоредби?

Има нужда от нов Наказателен кодекс, който да пренапише Особената част. Общата част 90 на 100 трябва да бъде съхранена, според мен, основата звучи много сериозно, но Особената част има нужда наистина от много сериозно преосмисляне и затова доброто решение за мен е нов Наказателен кодекс.

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк". Асистент при проф. Нисим Меворах, а по-късно професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право. Носител е на орден "Стара планина".

Още по темата

Командирът на ВВС два пъти е отказал на КПКОНПИ документи за проверката срещу първата дама Десислава Радева

Предишна новина

До 3 г. затвор за хомофобия в Швейцария

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 6
    До 5 | нерегистриран
    1
    0

    Напротив, от отговорите личи, че добре разбира същността на проблемите. А и в момента концепцията май е представена за обществено обсъждане и коментар може да направи всеки. А проф. Герджиков не е "всеки".

  2. 5
    | нерегистриран
    0
    -2

    Не разбирам защо от Правен свят са се обърнали за коментар по тази тема към проф. Огнян Герджиков? И от отговорите му си личи, че той не е компетентен в тади област на правото. Все едно да поискате интервю с проф. Пламен Панайотов или с Борис Велчев във връзка с последните именениия в Търговския закон!

  3. 4
    0101010 | нерегистриран
    1
    0

    Премахване на чл. 23, 25, 26 от НК.

  4. 3
    До 1 | нерегистриран
    0
    -1

    И аз чакам за повече детайли по този случай...качи ивсички решения, заедно с протоколите от съдените заседания, че да се проучи обстойно и всеобхватно казуса.

  5. 2
    112 | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    I.Съгласно чл. 6, ал. 2, пр. ІІ от КРБ не се допускат никакви привилегии, основани на обществено положение.

    Укриван е до 03.12.1999г., факта за пряко роднинство дознател-синът на н-к Грао ,в която служба съм бил разследван и предаден по чл.148 ,ал.2 от НК с дозн.№872/96г.РСлС Враца, по жалба на баща му до Рп Враца.

    II. Третиран съм различно и осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл.148 ал.2 НК, № 245 от 9.7.99г. по нох.д. № 522/98г. на районен съд Враца ,потвърдена с решение от 18 ноември 1999г.по внох.д. №358/99г. на Врачанския окръжен съд

    Потвърдено и от Върховния касационен “съд” ,1 н.о.с решение №166/10май 2000г по н.д.№ №50/2000г.. оставил в сила въззивното решение , ,,,вместо административно наказание по чл.78 а НК-Глоба.,видно от становището на прокурора от ВКП в с.з.на 10 март 2000г.,по н.д. №50/2000г.,тъй като с публикацията съм изразил мнение - чл.10 от Конвенцията .

    III. Поради роднинството Докладчика от ВКсъд държи страна и не изпълнява преходните и заключителни разпоредби на ,паргр.26 , че висящите производства към деня на влизане на закона в сила/ДВ.бр.21/17 март 2000г./ за престъпления по чл.146-148 а се довършат по досегашния стар ред,само ако в тримесечен срок пострадалия поиска това.Няма такова искане от “пострадалият”-н.к Грао

    IV.Липсва равенство в целият наказателният процес ,поради наличието на привилегий ."съда" ми дължи отговор на въпроса ,ЗАЩО докладчика от ВКсъд не е следвал процедурата, която законът е разписал,в ДВ.бр.21/17 март 2000г.,??? ,и защо е укривано до 03.12.1999г. роднинството –син следовател,баща жалбоподател?? Като се вземат в предвид ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, писмо изх.№ Ж-76 от 03.12.1999г. на ОСлС Враца ,,становище на прокурора от ВКП в с.з. на 10 март 2000г по н.д. №50/2000г.ВКсъд,,, искане № 1377/2008г.на главния прокурор за възобновяване на осн. чл.78 а НК , ,оставено без разглеждане с решението №302 от 10.07.по дело №258/2008г. 2 н.о.,.

    .



    Ужас! Наистина ли? Дай повече подробности, моля!

  6. 1
    | нерегистриран
    0
    -4

    I.Съгласно чл. 6, ал. 2, пр. ІІ от КРБ не се допускат никакви привилегии, основани на обществено положение.

    Укриван е до 03.12.1999г., факта за пряко роднинство дознател-синът на н-к Грао ,в която служба съм бил разследван и предаден по чл.148 ,ал.2 от НК с дозн.№872/96г.РСлС Враца, по жалба на баща му до Рп Враца.

    II. Третиран съм различно и осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл.148 ал.2 НК, № 245 от 9.7.99г. по нох.д. № 522/98г. на районен съд Враца ,потвърдена с решение от 18 ноември 1999г.по внох.д. №358/99г. на Врачанския окръжен съд

    Потвърдено и от Върховния касационен “съд” ,1 н.о.с решение №166/10май 2000г по н.д.№ №50/2000г.. оставил в сила въззивното решение , ,,,вместо административно наказание по чл.78 а НК-Глоба.,видно от становището на прокурора от ВКП в с.з.на 10 март 2000г.,по н.д. №50/2000г.,тъй като с публикацията съм изразил мнение - чл.10 от Конвенцията .

    III. Поради роднинството Докладчика от ВКсъд държи страна и не изпълнява преходните и заключителни разпоредби на ,паргр.26 , че висящите производства към деня на влизане на закона в сила/ДВ.бр.21/17 март 2000г./ за престъпления по чл.146-148 а се довършат по досегашния стар ред,само ако в тримесечен срок пострадалия поиска това.Няма такова искане от “пострадалият”-н.к Грао

    IV.Липсва равенство в целият наказателният процес ,поради наличието на привилегий ."съда" ми дължи отговор на въпроса ,ЗАЩО докладчика от ВКсъд не е следвал процедурата, която законът е разписал,в ДВ.бр.21/17 март 2000г.,??? ,и защо е укривано до 03.12.1999г. роднинството –син следовател,баща жалбоподател?? Като се вземат в предвид ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, писмо изх.№ Ж-76 от 03.12.1999г. на ОСлС Враца ,,становище на прокурора от ВКП в с.з. на 10 март 2000г по н.д. №50/2000г.ВКсъд,,, искане № 1377/2008г.на главния прокурор за възобновяване на осн. чл.78 а НК , ,оставено без разглеждане с решението №302 от 10.07.по дело №258/2008г. 2 н.о.,.

    .



Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.