Grégor Puppinck, директор на Европейския център по право и правосъдие:

Решенията на ЕСПЧ могат да бъдат пререшени

Решенията на ЕСПЧ могат да бъдат пререшени
Grégor Puppinck

Господин Puppinck, изследването, което направихте заедно с колегата Ви Delphine Loiseau, повдигна много сериозни въпроси относно интегритета на съдиите в ЕСПЧ и най-важното – за ролята на законите във всички държави членки. Сред магистратите, за които Вашето разследване посочва, че се намират в конфликт на интереси, е и българският съдия в Страсбург Йонко Грозев и бившата такава Здравка Калайджиева. Но Вие как се снабдихте с доказателствата и информация за това, че в дейността си в ЕСПЧ, те са се намирали в конфликт на интереси?

Аз лично съм работил в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) почти 20 години. Заедно с ECLJ съм участвал в около 40 дела пред съда. През годините бях свидетел как в практиката на съда  все  повече се увеличава идеологическият момент по повод на социални теми. Това беше и причината да напиша книгата "Правата на  деформирания човек" ("Les droits de l'homme dénaturé" (Le Cerf, 2018)), в която анализирам еволюцията на правата на човека от 1948 г. Като част от процеса на промяна, се наблюдава все по-големият брой на назначени съдии, които са отявлени активисти в неправителствени организации. Бях потресен на няколко пъти как ЕСПЧ "експедитивно" изкарва на преден план и решава важи дела, като например  делото  Lambert месец юли миналата година. Това ме провокира  да започна работа  по проучване на идеологическия профил на съдиите, които са в състава на ЕСПЧ. Изборът  на съдия в ЕСПЧ е много сериозен политически момент за всяка държава. За съжаление до голяма степен той се подценява като важност, за разлика от избора на 9-тимата върховни съдии във Върховния съд в  САЩ, например, където всеки от кандидатите е широко познат на обществеността в Америка с мненията и вижданията си по различни въпроси. За мен беше много важно да  се  развенчае митът и да се покаже ясно политическият момент, които съществува там и се прикрива зад фасадата на институцията.

След публикуването на доклада заедно с колегата Ви, Вие призовахте Франция да спре да изпълнява решенията на ЕСПЧ. Възможно ли е това, предвид факта, че те са задължителни за всички страни-членки на ЕС и какъв ефект очаквате да предизвика в цялата общност една подобна стъпка, ако тя бъде реализирана?

Не аз, а видни френски политици призовават за временно спиране на участието на Франция в системата на ЕСПЧ докато тези кадрови проблеми бъдат разрешени. Великобритания също обмисля да предприеме същата стъпка. Аз лично мисля, че е важно Съдът да даде отговор на въпросите, които поставя докладът, за да укрепи собствения си статут. Ако това не се случи, ситуацията ще се усложни. Аз подкрепям реформа в ЕСПЧ и най- вече "идеологическо прочистване". Различни мерки могат да бъдат предприети, за да се поправи създалата се ситуация, следвайки промените в редица европейски и национални органи. В тази връзка, конкретно може да се променят следните неща: да се изисква съдиите да подават декларации за интересите си, да се въведе ефективна процедура за отзоваване на съдиите, предварително информиране на страните в процеса за съдийския състав; вменяване на задължение на съдиите, а не само възможността както е към момента, да информират председателя в случай на съмнение относно тяхната обективна независимост или безпристрастност; създаване на процедура и съответно формуляр за намеса на трета страна, разкриващ възможни връзки със страните; включване във формуляра за подаване на жалба до съда в раздел, с който жалбоподателят да декларира дали заявлението му е подадено в сътрудничество с НПО, и ако да, кои.

Остава да проследим как ЕСПЧ  ще действа по повод  вече постановените  проблематични решения. Според собствената му практика тези дела би следвало да бъдат пререшени. По този начин следва да се процедира, особено ако някоя от страните поиска преразглеждане на делото. Това може да се случи.

На интернет сайта на ECLJ вече е публикувана и петиция за отстраняване на съдиите, за които е установен конфликт на интереси, която е подписана от над 9000 души.

Съгласно правилата на Бюрото на Асамблеята на съвета на Европа, тя ще е задължена да отговори на тази петиция. Има парламентаристи, които имат желание да работят в тази насока и се надяваме, че ще им бъде позволено да го направят. Опасявам се, че е възможно да нямат свобода на действие или куража да го направят. Нужна е голяма подкрепа, за да се случи това. Също така е изключително важно за адвокатите да защитават интегритета на съдебните институции. В тази връзка ги каним да се подпишат под нашата петиция, с която искаме от ЕСПЧ да вземе необходимите мерки и да възвърне независимостта и безпристрастността на своите съдии. Това искане не само посочва проблемите, но и предоставя решения, в частност прилагането от страна на Съда не правилата, които налага на националните съдилища във връзка с възможността за честен процес. Добре известни адвокати вече са се подписали под искането. Те включват бивш словенски съдия от Европейския съд, испански академик, член на Института, държавни съветници, генерален адвокат от Касационния съд, ректор на академия, декан на университет, преподаватели по право и др. За да се включите в това начинание, моля изпратете мейл до secretariat@eclj.org с вашите данни, титли и сфери на дейност, по възможност пред 15 март 2020 година.

Какви последствия очаквате след доклада? Какви действия следва да бъдат предприети от държавите, във връзка със съдиите за които възникват въпроси относно тяхната неутралност и независимост?

Надявам се, че Съдът ще е по "свободен" от влиянието на НПО-та, като Фондация "Отворено общество" и свързаните с нея организации. Очакванията ми са и че Съдът ще приеме нови правила, които да предотвратят такива ситуации за в бъдеще. Надявам се, че членовете на ПАСЕ също ще бъдат по-внимателни, когато избират нови съдии. Работата на Съда е да реши какви мерки да предприеме. Ако подобно нещо се случи във Франция, магистратите най-вероятно ще бъдат изправени пред дисциплинарен съд.

Какво следва да направят самите съдии? Могат ли да останат на заеманите от тях позиции?

Това трябва да прецени Съдът, ако има смелостта да се изправи пред подобна ситуация. Съдиите могат също така да се оттеглят, това се е случвало често по различни поводи. Подобно оттегляне би дало сигнал на гражданите, че Съдът разглежда подобни проблеми сериозно.

Има ли в момента актуален механизъм в Съвета на Европа за търсене на отговорност на тези съдии? Трябва ли това да се промени и какво следва да се направи в тази насока ?

Не, към момента няма подобен механизъм и това трябва да се промени. Системата има нужда от независим орган, който да контролира етичните аспекти на работата на съдиите. Съществува съвсем реален проблем. Толкова много съдии са част от това, че за Съда ще е изключително трудно да наложи санкции на всички тях.

Очаквате ли този доклад да е начална точка за промени в правната рамка, както в националните законодателства, така и в международните, за да гарантира отчетността и независимостта на съдиите в Европейския съд по правата на човека?

Да. Получавам подкрепа от адвокати, преподаватели по право и магистрати, но ЕСПЧ остава безмълвен. Сега обикновеният гражданин знае малко за "игрите на влияние" в ЕСПЧ на някои НПО-та, участващи в Съвета на Европа, както и за Джордж Сорос. Много хора си "отвориха очите". Надявам се, че хората ще бъдат по-смели за да могат да защитят независимостта на нашата съдебна система.

Подобни връзки между съдии и НПО-та с определени икономически и политически интереси могат бъдат открити не само в ЕСПЧ, но и на национално ниво, бихте ли препоръчали и на държавите да вземат мерки, за да могат да осигурят по-добре независимостта на съдебната система?

Неправителствените организации са се превърнали в инструменти за политическо въздействие и упражняват влияние. Някои НПО-та, като Фондация "Отворено общество", инвестират много в тази насока и към момента трудно ще бъдат изместени. Фондация "Отворено общество", се е утвърдила като най-богатата и влиятелна организация в тази сфера. Нейните политики на създаване и финансиране на други организации я поставят на върха на важна мрежа от НПО-та. Въпреки това, целите и действията пораждат както ентусиазъм, така и притеснения и въпроси. В допълнение на геополитическите си дейности Фондация "Отворено общество" организира и финансира инициативи, като например свобода на изразяването, образованието на ромски общности, легализация на наркотиците, проституцията, абортите, права на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуалните, както и правата на малцинствени групи и бежанци. В рамките на Фондация "Отворено общество" инициативата на "Отворено общество в съдебната система" е специализирана в стратегическо водене на съдебни процеси. Тази организация, както и някои други, може да действа пред всички останали международни органи, които създават законодателни рамки и да имплементира глобални стратегии за приемането на нови международни стандарти. След като сме се научили да не поставяме под въпрос действията на правителствата и икономическите сили, сега трябва се научим да ограничаваме властта на частните политически сили, като НПО-та. Неправителствените организации вече не са неутрални.

Д-р Грегор Пупинк, директор на неправителствената организация Европейски център за право и справедливост в Страсбург. Заедно с колегата си Delphine Loiseau преди дни публикува доклад, който разкри, че съдии от ЕСПЧ са в тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с мрежата от неправителствени организации на американския мизантроп Джордж Сорос, в това число и един настоящ и един бивш съдия от България - Йонко Грозев и Здравка Калайджиева.

Турски съд блокира достъпа до телевизионен канал

Предишна новина

Украйна гласува вот на недоверие на главния прокурор

Следваща новина

Коментари

24 Коментара

  1. 25
    Въпрос | нерегистриран
    11
    -6

    Пупник, ти нали като представител на НПО си правил доклада? Значи има добри НПО и лоши НПО, така ли? Скрий се някъде, ако обичаш!

  2. 24
    До 21 и 22 | нерегистриран
    14
    -14

    Госпожо Калайджиева, пишете едни и същи бози, които по никакъв начин не отговарят на въпроса: зависима ли сте от НПО на Дж.Сорос?

    Кои дела са "банални" и кои не са, според вас и по какъв критерий ги разграничавате така?

    Този критерий има ли преимуществено приложение пред Правилника на ЕСПЧ и общоприетите етични стандарти за съдии ?



  3. 23
    До 22 | нерегистриран
    10
    -10

    Вие правите разлика между делата!? Това само съдия с накърнен интегритет може да го твърди. Ето това издава безнравственост.

    А по какъв критерий разграничавате делата?

  4. 22
    | нерегистриран
    10
    -11
    До коментар #21 от " | нерегистриран":


    Не бива да се изпада в крайности.Айде сега да отречем на хората правото да се сдружават:)Сдружение за опазване на градинката пред блока, реставрация на църковния храм, за спортен риболов на Суходол и т.н.вероятно не прикриват кой знае какви нечестиви подбуди.



    Преди много години, в завещанието си Евлоги Георгиев изявява желание,

    да се отделят 6 млн. лв., вложени в ценни книжа или в недвижими имоти. С доходите от тях в България да се основе и поддържа Висше училище с името „Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово“. Управлението на дарението се поверява на ефория. В нея влизат министърът на просветата и двама души, избрани по вишегласие от универсалния наследник и от изпълнителите на завещанието. Окончателният ѝ състав включва и двама представители, избирани от професорите на училището. На НС се предоставя право на контрол върху изразходването на приходите от завещания капитал.Става дума за СУ.

    Та, фондация не е мръсна дума.



    Проблемът, не знам дали само у нас, е че НПО могат да бъде мощен инструмент за въздействие върху общ.мнение,вкл.идеологическо, особено в информационна среда, зад която не се знае като финансиране кой зад кого стои, неразграничима компилация от истини, полуистини и откровени лъжи.

    Проблем е, че НПО използва публични ресурси в определени сфери в значителни размери с неясни механизми за контрол.Проблем е, че може и да липсва контрол върху ползата - дали не е привидно общественополезна, а по -скоро частна.

    В случая за мен, като съвсем страничен наблюдател-лаик, смущаващото е , че едно НПО стои срещу друго НПО и няма сила, която да ме убеди, че "НПО"-то ти е по -добро от "НПО"-то ми:)

    Що се касае до 2-те решения, да, не са нищо особено делата и решенията даже не са пилотни:)Едното е относно касае контакти родители - деца и нарушаване чл.8, другото е свързано с настаняване в ВУИ- интернат, мисля.

    Необходим ли е бил отвод, съвсем интуитивно и на пръв поглед - по -скоро, да.За да се внуши дори от външна страна безпристрастност, отвъд всякакво съмнение, въпреки риска участието на което и да е НПО да предизвика проблем при работата на съда, чисто функционално.



    Уместен коментар. Впрочем, делата за които става дума не само не са пилотни, а са направо банални, без залог.



    И все пак интуицията не е винаги синоним на работещо решение. Безцелните отводи на съдии също са вид проблем за правосъдието.



    В международен съд има по един съдия от държава. Някои от тях са били висши съдии, други висши прокурори, трети са представлявали правителството като агенти, четвърти са били адвокати, пети професори, шести са били юристи на НПО и т.н. Този доклад изследва (повърхностно и тенденциозно) само решения за участие или неучастие, взети от или спрямо съдии с участия в НПО. За да бъде пълна картината, трябва да се провери какви са решенията спрямо бивши правителствени агенти, бивши прокурори, бивши висши съдии. Няма как някогашно участие в НПО непременно и изрично да е по-сериозна заплаха за обективната безпристрастност на ЕСПЧ от дългогодишна кариера в държавна институция, чиито действия или решения са подложени на критика в определена жалба, например. Оставям настрана други проблеми, като негласни политически или идеологически обвързаности.



    За съжаление, мнозинството коментари по темата са израз на отколешни кавги вътре в нашата правна общност. Въпросите, които повдига доклада, няма да се решат на тази плоскост, а на плоскостта на скучната "схоластика".



    Ето още малко схоластика. Има някое и друго решение, в което ЕСПЧ е счел, че български съд не е бил обективно безпристрастен, без да подлага под съмнение личната безпристрастност на съдиите. Не знам това да е довело до заключение, че конкретните магистрати нямат морални качества. Има куп примери за практики в други държави, които са подлагали на съмнение обективната безпристастност на един или друг европейски съд. Тези практики са били преосмислени. Тези преосмисляния сами по себе си не са водели до заключение, че съдиите, които са гледали дела при действие на съответните практики, нямат необходимите морални качества да бъдат магистрати.



    Дали критиките в доклада са основателни или не ще реши, може би, ЕСПЧ. Тези критики обаче се отнасят до определена практика, която е продължила, според самия доклад, поне 10 години и засяга една пета от съдиите. Дори критиките да доведат до преосмисляне на практиките по самоотводи и отводи, това няма да доведе до заключение за липса на морални качества у съответните съдии.



    Желая на всички участници в този разговор спокойни почивни дни.

  5. 21
    | нерегистриран
    10
    -10
    До коментар #10 от " | нерегистриран":




    БХК, както и всички НПО, се създават с определена частна цел, която в повечето случаи не е идеална. Те винаги се създават за удовлетворяване на някакви конкретни интереси.

    Финансирането им е от частни субекти, което само по себе си предполага достатъчно зависимости.

    А липсата на отвод по дела, по които страна е организация, която си създал и от която си получавал прехраната си в продължение на години, е много красноречив факт за етичните качества.



    Не бива да се изпада в крайности.Айде сега да отречем на хората правото да се сдружават:)Сдружение за опазване на градинката пред блока, реставрация на църковния храм, за спортен риболов на Суходол и т.н.вероятно не прикриват кой знае какви нечестиви подбуди.



    Преди много години, в завещанието си Евлоги Георгиев изявява желание,

    да се отделят 6 млн. лв., вложени в ценни книжа или в недвижими имоти. С доходите от тях в България да се основе и поддържа Висше училище с името „Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово“. Управлението на дарението се поверява на ефория. В нея влизат министърът на просветата и двама души, избрани по вишегласие от универсалния наследник и от изпълнителите на завещанието. Окончателният ѝ състав включва и двама представители, избирани от професорите на училището. На НС се предоставя право на контрол върху изразходването на приходите от завещания капитал.Става дума за СУ.

    Та, фондация не е мръсна дума.



    Проблемът, не знам дали само у нас, е че НПО могат да бъде мощен инструмент за въздействие върху общ.мнение,вкл.идеологическо, особено в информационна среда, зад която не се знае като финансиране кой зад кого стои, неразграничима компилация от истини, полуистини и откровени лъжи.

    Проблем е, че НПО използва публични ресурси в определени сфери в значителни размери с неясни механизми за контрол.Проблем е, че може и да липсва контрол върху ползата - дали не е привидно общественополезна, а по -скоро частна.

    В случая за мен, като съвсем страничен наблюдател-лаик, смущаващото е , че едно НПО стои срещу друго НПО и няма сила, която да ме убеди, че "НПО"-то ти е по -добро от "НПО"-то ми:)

    Що се касае до 2-те решения, да, не са нищо особено делата и решенията даже не са пилотни:)Едното е относно касае контакти родители - деца и нарушаване чл.8, другото е свързано с настаняване в ВУИ- интернат, мисля.

    Необходим ли е бил отвод, съвсем интуитивно и на пръв поглед - по -скоро, да.За да се внуши дори от външна страна безпристрастност, отвъд всякакво съмнение, въпреки риска участието на което и да е НПО да предизвика проблем при работата на съда, чисто функционално.



  6. 20
    | нерегистриран
    11
    -5
    До коментар #18 от " | нерегистриран":


    БХК е НПО в обществена полза, поради което има отчетни задължения, с които вероятно сте запознат.



    Авторите на доклада според френския вестник Lemonde никога не са внасяли финансов отчет от създаването си досега. Т.е. френското НПО се финансира по по-малко прозрачен начин от БХК.



    Най-опростенчески казано, БХК се финансира от източници, които са интелектуални противници, на американска почва, на тези, които финансират НПО-то, писало критичния доклад спрямо съдии в ЕСПЧ.



    Съгласен съм с Вас, че НПО-тата, включително тези в обществена полза, могат да имат определени идеологически уклони. Т.е. тяхната идеална цел може да не е неутрална. Напротив, държавните органи би трябвало да са неутрални. Това обаче е теоретично разграничение. На практика, нещата не стоят винаги по този начин, заради политически и други влияния.



    Нещо повече. Случва се държавни институции години наред да проспиват проблеми като КТБ, лотария. Според Вас какво значи това за личната независимост на хората, замесени в подобни институционални грешки?





    Въпрос на самоуважение е да си отговорите честно, пред себе си, на въпроса дали вярвате в това, което сте написали.



    Всички сме наясно с отговора на въпроса.

    Всички сме наясно, че никакви общественополезни цели не се преследват от БХК. Дали БГ БХК е по-добро от френското БХК, дали има "гнили ябълки" в държавни институции, които по устройство, замисъл и закон са призвани да защитават безспорни общочовешки ценности, това са въпроси, целящи да маргинализират простият факт, че точно тези, които оглушително крещяха през годините с цел да се самоналожат като етичен стандарт и мерило за всички останали, точно те се оказават "кауза пердута". Никакви схоластични спорове в полето на теорията не могат да послужат като смокинов лист, за Ваше огромно съжаление г-жо Калайджиева.





    На Ваше място просто бих замълчала.

  7. 19
    | нерегистриран
    10
    -5
    До коментар #17 от " | нерегистриран":


    Малко обективност не би била излишна.



    В случая с Й. Грозев, както и с останалите цитирани във въпросния доклад съдии, повечето от които изобщо не са българи, става дума за публично декларирано обстоятелство. Става дума и за публично декларирано обстоятелство, което може да доведе до повтарящи се ситуации : жалба от НПО, в което даден съдия е имал участие в предишен етап на кариерата си.



    Според Вас как един съд, в случая международен, обработва подобни типични ситуации? Самият доклад не показва ли, че става дума да типични ситуации, които са получили типизирани отговори, които докладът критикува именно поради тяхната твърдяна систематичност? Според Вас дали съответните състави на ЕСПЧ не са били запознати с правилника на Съда? Дали те са били по-малко способни от Вас да приложат съответната разпоредба от правилника, разполагайки с цялата необходима информация?



    Впрочем, какви са данните правителствата да са оспорили участието на тези около 20 съдии в делата, които този доклад цитира?



    Не става дума за софистицираност, а за опит да се осмисли въпроса в контекста, в който е възникнал.



    В сравнително-правен план има много истории на тема какви пробеми могат да възникнат с оглед опазването на обективната безпристрастност на съда. Решенията се променят с годините. Може и в ЕСПЧ да се стигне до преосмисляне на практиката по тези въпроси. Но ако това се случи, е вероятно да засегне и съдии с друг вид професионален опит, не само тези, които някога са работили в НПО.



    Това, че е публично обявено обстоятелство не дискредитира липсата на отвод по никакъв начин. Напротив, показва, че самият съдия счита връзката си с тази организация за съществен по отношение на дейността му като съдия факт.



    Затова отново питам: притежават ли двамата "съдии" нужните етични качества, за да бъдат съдии /без значение къде правораздават- национална или наднационална юрисдикция/?

  8. 18
    | нерегистриран
    3
    -12
    До коментар #14 от " | нерегистриран":


    Кои са общественополезните цели на Български Хелзинкски комитет? Кой финансира това сдружение? В този материален свят днес няма идеални каузи, поне не и в случая. Аналогията между НПО и държавен орган е нелепа и говори за липса на разум, за зле прикрит дефицит на морал и съвест.

    Срамът за Калайджиева и Грозев е твърде голям.



    А какво правим тогава с Калпакчиев и Весислава Иванова, както и всички онези, които са свързани с организациите на Сорос?



    БХК е НПО в обществена полза, поради което има отчетни задължения, с които вероятно сте запознат.



    Авторите на доклада според френския вестник Lemonde никога не са внасяли финансов отчет от създаването си досега. Т.е. френското НПО се финансира по по-малко прозрачен начин от БХК.



    Най-опростенчески казано, БХК се финансира от източници, които са интелектуални противници, на американска почва, на тези, които финансират НПО-то, писало критичния доклад спрямо съдии в ЕСПЧ.



    Съгласен съм с Вас, че НПО-тата, включително тези в обществена полза, могат да имат определени идеологически уклони. Т.е. тяхната идеална цел може да не е неутрална. Напротив, държавните органи би трябвало да са неутрални. Това обаче е теоретично разграничение. На практика, нещата не стоят винаги по този начин, заради политически и други влияния.



    Нещо повече. Случва се държавни институции години наред да проспиват проблеми като КТБ, лотария. Според Вас какво значи това за личната независимост на хората, замесени в подобни институционални грешки?

  9. 17
    | нерегистриран
    3
    -8
    До коментар #15 от " | нерегистриран":


    Трогателно жалки са опитите за софистицирано обяснение на един напълно неприемлив елементарен факт: липсата на отвод по дело, по което несъмнено съдията е следвало да се отведе /параграф 28, т.2 от Правилника на Съда в Страсбург: "Съдия не може да участва в разглеждането на което и да е дело, ако преди това той или тя са действали по делото, независимо дали като агент, адвокат или съветник на страна или на лице, което има интерес от делото", както и ако "по друга причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение"/.



    Къде сте, десни либерали, които иначе така мощно ревете при накърнена съдийска независимост, къде е вашата принципност? Може би пак там, където е и съвестта ви- прибрана грижливо в портфейла на Сорос.

    Гнус ме е от вас.



    Малко обективност не би била излишна.



    В случая с Й. Грозев, както и с останалите цитирани във въпросния доклад съдии, повечето от които изобщо не са българи, става дума за публично декларирано обстоятелство. Става дума и за публично декларирано обстоятелство, което може да доведе до повтарящи се ситуации : жалба от НПО, в което даден съдия е имал участие в предишен етап на кариерата си.



    Според Вас как един съд, в случая международен, обработва подобни типични ситуации? Самият доклад не показва ли, че става дума да типични ситуации, които са получили типизирани отговори, които докладът критикува именно поради тяхната твърдяна систематичност? Според Вас дали съответните състави на ЕСПЧ не са били запознати с правилника на Съда? Дали те са били по-малко способни от Вас да приложат съответната разпоредба от правилника, разполагайки с цялата необходима информация?



    Впрочем, какви са данните правителствата да са оспорили участието на тези около 20 съдии в делата, които този доклад цитира?



    Не става дума за софистицираност, а за опит да се осмисли въпроса в контекста, в който е възникнал.



    В сравнително-правен план има много истории на тема какви пробеми могат да възникнат с оглед опазването на обективната безпристрастност на съда. Решенията се променят с годините. Може и в ЕСПЧ да се стигне до преосмисляне на практиката по тези въпроси. Но ако това се случи, е вероятно да засегне и съдии с друг вид професионален опит, не само тези, които някога са работили в НПО.

  10. 16
    | нерегистриран
    11
    -8

    До поставящите минуси на всяко мнение против Сорос и сие:



    Виждам, че въпреки стройната организация, не са ви останали много лоялни членове, организирани в центъра и по места, които да тролят. Само толкова ли можете? Бедни, бедни еС-еС-овци, защо не се разпаднете отведнъж геройски вместо безславно да дращите.

  11. 15
    | нерегистриран
    12
    -5
    До коментар #11 от " | нерегистриран":
    БХК не е сдружение в частна полза, има общественополезни цели. Разбира се, имате право да считате, че тези цели не са полезни и т.н. Това е въпрос на лично мнение.



    Моите наблюдения са, че при юристите от някои НПО-та има активизъм, а при някои колеги от държавни учреждения - известна институционална обремененост и лоялност. Ако бивш полицай стане съдия и гледа спорно дело за телесна повреда от/на полицаи, ако бивш юрист на данъчните гледа като административен съдия дело, в което се поставят под въпрос разпространени админинстративни практики в данъчните служби, ако бивш прокурор гледа дела на колеги, положението няма да е по-малко деликатно от бивш юрист на НПО, който гледа дела на бивши колеги.



    Впрочем, въпросът кое е приемливо и кое не е за един съдия или прокурор може да получи различни отговори в някои аспекти (извън най-очевидните) от юрисдикция до юрисдикция, в различни исторически моменти и т.н.



    Това, което за вас е очевиден проблем, е счетено за нормално участие в дело на съдия от състав на ЕСПЧ.



    Трогателно жалки са опитите за софистицирано обяснение на един напълно неприемлив елементарен факт: липсата на отвод по дело, по което несъмнено съдията е следвало да се отведе /параграф 28, т.2 от Правилника на Съда в Страсбург: "Съдия не може да участва в разглеждането на което и да е дело, ако преди това той или тя са действали по делото, независимо дали като агент, адвокат или съветник на страна или на лице, което има интерес от делото", както и ако "по друга причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение"/.



    Къде сте, десни либерали, които иначе така мощно ревете при накърнена съдийска независимост, къде е вашата принципност? Може би пак там, където е и съвестта ви- прибрана грижливо в портфейла на Сорос.

    Гнус ме е от вас.

  12. 14
    | нерегистриран
    13
    -7
    До коментар #11 от " | нерегистриран":
    БХК не е сдружение в частна полза, има общественополезни цели. Разбира се, имате право да считате, че тези цели не са полезни и т.н. Това е въпрос на лично мнение.



    Моите наблюдения са, че при юристите от някои НПО-та има активизъм, а при някои колеги от държавни учреждения - известна институционална обремененост и лоялност. Ако бивш полицай стане съдия и гледа спорно дело за телесна повреда от/на полицаи, ако бивш юрист на данъчните гледа като административен съдия дело, в което се поставят под въпрос разпространени админинстративни практики в данъчните служби, ако бивш прокурор гледа дела на колеги, положението няма да е по-малко деликатно от бивш юрист на НПО, който гледа дела на бивши колеги.



    Впрочем, въпросът кое е приемливо и кое не е за един съдия или прокурор може да получи различни отговори в някои аспекти (извън най-очевидните) от юрисдикция до юрисдикция, в различни исторически моменти и т.н.



    Това, което за вас е очевиден проблем, е счетено за нормално участие в дело на съдия от състав на ЕСПЧ.



    Кои са общественополезните цели на Български Хелзинкски комитет? Кой финансира това сдружение? В този материален свят днес няма идеални каузи, поне не и в случая. Аналогията между НПО и държавен орган е нелепа и говори за липса на разум, за зле прикрит дефицит на морал и съвест.

    Срамът за Калайджиева и Грозев е твърде голям.



    А какво правим тогава с Калпакчиев и Весислава Иванова, както и всички онези, които са свързани с организациите на Сорос?

  13. 13
    | нерегистриран
    16
    -5
    До коментар #12 от "zdravka.kalaydjieva | нерегистриран":
    Rзразът "недопустим начин на мислене" е много подходящ за форума и материалите на "Правен свят".



    Госпожо Калайджиева, иронията и опитите да изместите вниманието на публиката от скнадала към личността на пишещите, будят съжаление. Фактите в случая са красноречиви и нито Вие, нито г-н Грозев сте ги опровергали. Всъщност, това потвърждава липсата на високи морални качества.

    В чисто човешки план изпитвам искрено съжаление към Вас, защото да си слуга по желание и очевидно и по призвание, е незавидна съдба.

  14. 12
    zdravka.kalaydjieva | нерегистриран
    16
    -12

    Rзразът "недопустим начин на мислене" е много подходящ за форума и материалите на "Правен свят".

  15. 11
    | нерегистриран
    7
    -13
    До коментар #10 от " | нерегистриран":




    БХК, както и всички НПО, се създават с определена частна цел, която в повечето случаи не е идеална. Те винаги се създават за удовлетворяване на някакви конкретни интереси.

    Финансирането им е от частни субекти, което само по себе си предполага достатъчно зависимости.

    А липсата на отвод по дела, по които страна е организация, която си създал и от която си получавал прехраната си в продължение на години, е много красноречив факт за етичните качества.

    БХК не е сдружение в частна полза, има общественополезни цели. Разбира се, имате право да считате, че тези цели не са полезни и т.н. Това е въпрос на лично мнение.



    Моите наблюдения са, че при юристите от някои НПО-та има активизъм, а при някои колеги от държавни учреждения - известна институционална обремененост и лоялност. Ако бивш полицай стане съдия и гледа спорно дело за телесна повреда от/на полицаи, ако бивш юрист на данъчните гледа като административен съдия дело, в което се поставят под въпрос разпространени админинстративни практики в данъчните служби, ако бивш прокурор гледа дела на колеги, положението няма да е по-малко деликатно от бивш юрист на НПО, който гледа дела на бивши колеги.



    Впрочем, въпросът кое е приемливо и кое не е за един съдия или прокурор може да получи различни отговори в някои аспекти (извън най-очевидните) от юрисдикция до юрисдикция, в различни исторически моменти и т.н.



    Това, което за вас е очевиден проблем, е счетено за нормално участие в дело на съдия от състав на ЕСПЧ.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.