Grégor Puppinck, директор на Европейския център по право и правосъдие:

Решенията на ЕСПЧ могат да бъдат пререшени

Решенията на ЕСПЧ могат да бъдат пререшени
Grégor Puppinck

Господин Puppinck, изследването, което направихте заедно с колегата Ви Delphine Loiseau, повдигна много сериозни въпроси относно интегритета на съдиите в ЕСПЧ и най-важното – за ролята на законите във всички държави членки. Сред магистратите, за които Вашето разследване посочва, че се намират в конфликт на интереси, е и българският съдия в Страсбург Йонко Грозев и бившата такава Здравка Калайджиева. Но Вие как се снабдихте с доказателствата и информация за това, че в дейността си в ЕСПЧ, те са се намирали в конфликт на интереси?

Аз лично съм работил в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) почти 20 години. Заедно с ECLJ съм участвал в около 40 дела пред съда. През годините бях свидетел как в практиката на съда  все  повече се увеличава идеологическият момент по повод на социални теми. Това беше и причината да напиша книгата "Правата на  деформирания човек" ("Les droits de l'homme dénaturé" (Le Cerf, 2018)), в която анализирам еволюцията на правата на човека от 1948 г. Като част от процеса на промяна, се наблюдава все по-големият брой на назначени съдии, които са отявлени активисти в неправителствени организации. Бях потресен на няколко пъти как ЕСПЧ "експедитивно" изкарва на преден план и решава важи дела, като например  делото  Lambert месец юли миналата година. Това ме провокира  да започна работа  по проучване на идеологическия профил на съдиите, които са в състава на ЕСПЧ. Изборът  на съдия в ЕСПЧ е много сериозен политически момент за всяка държава. За съжаление до голяма степен той се подценява като важност, за разлика от избора на 9-тимата върховни съдии във Върховния съд в  САЩ, например, където всеки от кандидатите е широко познат на обществеността в Америка с мненията и вижданията си по различни въпроси. За мен беше много важно да  се  развенчае митът и да се покаже ясно политическият момент, които съществува там и се прикрива зад фасадата на институцията.

След публикуването на доклада заедно с колегата Ви, Вие призовахте Франция да спре да изпълнява решенията на ЕСПЧ. Възможно ли е това, предвид факта, че те са задължителни за всички страни-членки на ЕС и какъв ефект очаквате да предизвика в цялата общност една подобна стъпка, ако тя бъде реализирана?

Не аз, а видни френски политици призовават за временно спиране на участието на Франция в системата на ЕСПЧ докато тези кадрови проблеми бъдат разрешени. Великобритания също обмисля да предприеме същата стъпка. Аз лично мисля, че е важно Съдът да даде отговор на въпросите, които поставя докладът, за да укрепи собствения си статут. Ако това не се случи, ситуацията ще се усложни. Аз подкрепям реформа в ЕСПЧ и най- вече "идеологическо прочистване". Различни мерки могат да бъдат предприети, за да се поправи създалата се ситуация, следвайки промените в редица европейски и национални органи. В тази връзка, конкретно може да се променят следните неща: да се изисква съдиите да подават декларации за интересите си, да се въведе ефективна процедура за отзоваване на съдиите, предварително информиране на страните в процеса за съдийския състав; вменяване на задължение на съдиите, а не само възможността както е към момента, да информират председателя в случай на съмнение относно тяхната обективна независимост или безпристрастност; създаване на процедура и съответно формуляр за намеса на трета страна, разкриващ възможни връзки със страните; включване във формуляра за подаване на жалба до съда в раздел, с който жалбоподателят да декларира дали заявлението му е подадено в сътрудничество с НПО, и ако да, кои.

Остава да проследим как ЕСПЧ  ще действа по повод  вече постановените  проблематични решения. Според собствената му практика тези дела би следвало да бъдат пререшени. По този начин следва да се процедира, особено ако някоя от страните поиска преразглеждане на делото. Това може да се случи.

На интернет сайта на ECLJ вече е публикувана и петиция за отстраняване на съдиите, за които е установен конфликт на интереси, която е подписана от над 9000 души.

Съгласно правилата на Бюрото на Асамблеята на съвета на Европа, тя ще е задължена да отговори на тази петиция. Има парламентаристи, които имат желание да работят в тази насока и се надяваме, че ще им бъде позволено да го направят. Опасявам се, че е възможно да нямат свобода на действие или куража да го направят. Нужна е голяма подкрепа, за да се случи това. Също така е изключително важно за адвокатите да защитават интегритета на съдебните институции. В тази връзка ги каним да се подпишат под нашата петиция, с която искаме от ЕСПЧ да вземе необходимите мерки и да възвърне независимостта и безпристрастността на своите съдии. Това искане не само посочва проблемите, но и предоставя решения, в частност прилагането от страна на Съда не правилата, които налага на националните съдилища във връзка с възможността за честен процес. Добре известни адвокати вече са се подписали под искането. Те включват бивш словенски съдия от Европейския съд, испански академик, член на Института, държавни съветници, генерален адвокат от Касационния съд, ректор на академия, декан на университет, преподаватели по право и др. За да се включите в това начинание, моля изпратете мейл до secretariat@eclj.org с вашите данни, титли и сфери на дейност, по възможност пред 15 март 2020 година.

Какви последствия очаквате след доклада? Какви действия следва да бъдат предприети от държавите, във връзка със съдиите за които възникват въпроси относно тяхната неутралност и независимост?

Надявам се, че Съдът ще е по "свободен" от влиянието на НПО-та, като Фондация "Отворено общество" и свързаните с нея организации. Очакванията ми са и че Съдът ще приеме нови правила, които да предотвратят такива ситуации за в бъдеще. Надявам се, че членовете на ПАСЕ също ще бъдат по-внимателни, когато избират нови съдии. Работата на Съда е да реши какви мерки да предприеме. Ако подобно нещо се случи във Франция, магистратите най-вероятно ще бъдат изправени пред дисциплинарен съд.

Какво следва да направят самите съдии? Могат ли да останат на заеманите от тях позиции?

Това трябва да прецени Съдът, ако има смелостта да се изправи пред подобна ситуация. Съдиите могат също така да се оттеглят, това се е случвало често по различни поводи. Подобно оттегляне би дало сигнал на гражданите, че Съдът разглежда подобни проблеми сериозно.

Има ли в момента актуален механизъм в Съвета на Европа за търсене на отговорност на тези съдии? Трябва ли това да се промени и какво следва да се направи в тази насока ?

Не, към момента няма подобен механизъм и това трябва да се промени. Системата има нужда от независим орган, който да контролира етичните аспекти на работата на съдиите. Съществува съвсем реален проблем. Толкова много съдии са част от това, че за Съда ще е изключително трудно да наложи санкции на всички тях.

Очаквате ли този доклад да е начална точка за промени в правната рамка, както в националните законодателства, така и в международните, за да гарантира отчетността и независимостта на съдиите в Европейския съд по правата на човека?

Да. Получавам подкрепа от адвокати, преподаватели по право и магистрати, но ЕСПЧ остава безмълвен. Сега обикновеният гражданин знае малко за "игрите на влияние" в ЕСПЧ на някои НПО-та, участващи в Съвета на Европа, както и за Джордж Сорос. Много хора си "отвориха очите". Надявам се, че хората ще бъдат по-смели за да могат да защитят независимостта на нашата съдебна система.

Подобни връзки между съдии и НПО-та с определени икономически и политически интереси могат бъдат открити не само в ЕСПЧ, но и на национално ниво, бихте ли препоръчали и на държавите да вземат мерки, за да могат да осигурят по-добре независимостта на съдебната система?

Неправителствените организации са се превърнали в инструменти за политическо въздействие и упражняват влияние. Някои НПО-та, като Фондация "Отворено общество", инвестират много в тази насока и към момента трудно ще бъдат изместени. Фондация "Отворено общество", се е утвърдила като най-богатата и влиятелна организация в тази сфера. Нейните политики на създаване и финансиране на други организации я поставят на върха на важна мрежа от НПО-та. Въпреки това, целите и действията пораждат както ентусиазъм, така и притеснения и въпроси. В допълнение на геополитическите си дейности Фондация "Отворено общество" организира и финансира инициативи, като например свобода на изразяването, образованието на ромски общности, легализация на наркотиците, проституцията, абортите, права на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуалните, както и правата на малцинствени групи и бежанци. В рамките на Фондация "Отворено общество" инициативата на "Отворено общество в съдебната система" е специализирана в стратегическо водене на съдебни процеси. Тази организация, както и някои други, може да действа пред всички останали международни органи, които създават законодателни рамки и да имплементира глобални стратегии за приемането на нови международни стандарти. След като сме се научили да не поставяме под въпрос действията на правителствата и икономическите сили, сега трябва се научим да ограничаваме властта на частните политически сили, като НПО-та. Неправителствените организации вече не са неутрални.

Д-р Грегор Пупинк, директор на неправителствената организация Европейски център за право и справедливост в Страсбург. Заедно с колегата си Delphine Loiseau преди дни публикува доклад, който разкри, че съдии от ЕСПЧ са в тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с мрежата от неправителствени организации на американския мизантроп Джордж Сорос, в това число и един настоящ и един бивш съдия от България - Йонко Грозев и Здравка Калайджиева.

Турски съд блокира достъпа до телевизионен канал

Предишна новина

Украйна гласува вот на недоверие на главния прокурор

Следваща новина

Коментари

24 Коментара

  1. 10
    | нерегистриран
    16
    -4
    До коментар #9 от " | нерегистриран":
    Твърдението, че юристите от НПО по правило са по-малко почтени, безпристрастни и независими от юристите от държавно учреждение или от магистратите, няма как да бъдат подкрепени с обективни факти. Това е обикновен тоталитарен уклон на мисълта.



    Надявам се да сте се запознал с делата, заради които е критикуван Й. Грозев. Става дума за 2 дела (съвсем обикновени), заведени след неговото напускане на БХК, по които жалбоподателите се представляват от юристки, за които никой не твърди, че са му близки. Става дума и за едно дело, по което има участие на БХК като трета страна. Ако участието на НПО като трета страна отвеждаше съдиите, съд би трябвало да избира дали съдиите му да гледат дело, или да допусне становище от трети страни. По някои дела третите страни са много : потенциално може да трябва да се отведат много съдии. Това е неудържимо.



    Надявам се също така да сте запознати с дейността на консервативните и религиозни активисти, които са писали съответния доклад. Ако се запознаете по-подробно с работата им, ще си дадете сметка дали написаното е плод на обективно изследване.







    БХК, както и всички НПО, се създават с определена частна цел, която в повечето случаи не е идеална. Те винаги се създават за удовлетворяване на някакви конкретни интереси.

    Финансирането им е от частни субекти, което само по себе си предполага достатъчно зависимости.

    А липсата на отвод по дела, по които страна е организация, която си създал и от която си получавал прехраната си в продължение на години, е много красноречив факт за етичните качества.

  2. 9
    | нерегистриран
    8
    -13
    До коментар #7 от " | нерегистриран":


    Никаква аналогия няма в този пример, който давате. Не може да поставяте на една плоскост работата за прокуратурата като държавен орган и работата в НПО, което има подефиниция частен интерес. Този пример, който давате, говори за липса на интегритет, ако сте магистрат и е много обезпокоителен, защото издава недопустим начин на мислене.

    Твърдението, че юристите от НПО по правило са по-малко почтени, безпристрастни и независими от юристите от държавно учреждение или от магистратите, няма как да бъдат подкрепени с обективни факти. Това е обикновен тоталитарен уклон на мисълта.



    Надявам се да сте се запознал с делата, заради които е критикуван Й. Грозев. Става дума за 2 дела (съвсем обикновени), заведени след неговото напускане на БХК, по които жалбоподателите се представляват от юристки, за които никой не твърди, че са му близки. Става дума и за едно дело, по което има участие на БХК като трета страна. Ако участието на НПО като трета страна отвеждаше съдиите, съд би трябвало да избира дали съдиите му да гледат дело, или да допусне становище от трети страни. По някои дела третите страни са много : потенциално може да трябва да се отведат много съдии. Това е неудържимо.



    Надявам се също така да сте запознати с дейността на консервативните и религиозни активисти, които са писали съответния доклад. Ако се запознаете по-подробно с работата им, ще си дадете сметка дали написаното е плод на обективно изследване.



  3. 8
    | нерегистриран
    14
    -10
    До коментар #5 от " | нерегистриран":
    Ааа, ето къде ви стяга чепика - кариерното израстване да е без конкурсни комисии.





    Да, защото конкурсните комисии са от хора на ССБ, които не допускат кариерно израстване на колеги, които не са в масонската им ложа.

  4. 7
    | нерегистриран
    13
    -24
    До коментар #6 от "Въпросче | нерегистриран":
    Ако един съдия, да речем от СГС, преди да стане такъв, е бил прокурор, например в СГП /в СГС има поне двама такива/, то този съдия в конфликт на интереси ли е, всеки път когато гледа дело, по внесен от СГП ОА и срещу него се изправя бивш негов колега, с когото безпорно се познават и са работили заедно?



    Никаква аналогия няма в този пример, който давате. Не може да поставяте на една плоскост работата за прокуратурата като държавен орган и работата в НПО, което има подефиниция частен интерес. Този пример, който давате, говори за липса на интегритет, ако сте магистрат и е много обезпокоителен, защото издава недопустим начин на мислене.

  5. 6
    Въпросче | нерегистриран
    37
    -15

    Ако един съдия, да речем от СГС, преди да стане такъв, е бил прокурор, например в СГП /в СГС има поне двама такива/, то този съдия в конфликт на интереси ли е, всеки път когато гледа дело, по внесен от СГП ОА и срещу него се изправя бивш негов колега, с когото безпорно се познават и са работили заедно?

  6. 5
    | нерегистриран
    6
    -11
    До коментар #1 от "частна политическа партия ли е ССБ | нерегистриран":
    Никой не се наема и няма смелостта от политиците да попита резонния въпрос- частна политическа партия ли е ССБ, защото много от тях се заиграват с нея. Ако се разрови финансирането на тази партия ССБ, ще се видят интересни нещица. Отделно от всичко това, нейните кадри вече са по върховете на съдебната система и не е възможно прочистване, но поне да се спре по-нататъшното овладяване на съдебната система. За това трябва да се промени коренно модела на кариерно израстване, без конкурсни комисии.

    Ааа, ето къде ви стяга чепика - кариерното израстване да е без конкурсни комисии.

  7. 4
    Нашата реакция е ясна | нерегистриран
    2
    -3

    Снишаване, снишаване и пак снишаване както казваше другаря Тодор Живков, е и ще си чакаме еврофондовете разбира се, то нас какво друго ни интересува.

  8. 3
    Повече от ясно, че у нас върховенство на закона няма | нерегистриран
    1
    -1

    Защо внушавате обратното? Просто се борете с факта. Ако не сте зависими.

  9. 1
    частна политическа партия ли е ССБ | нерегистриран
    25
    -11

    Никой не се наема и няма смелостта от политиците да попита резонния въпрос- частна политическа партия ли е ССБ, защото много от тях се заиграват с нея. Ако се разрови финансирането на тази партия ССБ, ще се видят интересни нещица. Отделно от всичко това, нейните кадри вече са по върховете на съдебната система и не е възможно прочистване, но поне да се спре по-нататъшното овладяване на съдебната система. За това трябва да се промени коренно модела на кариерно израстване, без конкурсни комисии.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.