Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия:

Българското законодателство е абсолютно неподготвено за извънредно положение

Българското законодателство е абсолютно неподготвено за извънредно положение
Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия  

България влезе в извънредно положение за месец на 13 март 2020 година, когато Народното събрание (НС) гласува и прие по предложение на Министерски съвет (МС) мярката заради разпространението на коронавируса. Веднага след обявяването парламентът гласува и първите законови промени. Новата ситуяцията в държавата повдигна и редица реакции и коментари за правата ни като граждани и дали и как те ще бъдат засегнати, както и какво ще се случи във времето до 13 април 2020 година. За отговор на тези и още въпроси "Правен свят" потърси за коментар бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров.

Проф. Киров, извънредното положение в България не е познато на гражданите. Накратко – какво представлява то и има ли повод за притеснение?

Извънредното положение е състояние на обществото, което се различава от нормалното функциониране както на гражданските структури, така и на самата държавата и нейните институции. Всички конституции съдържат норми, които позволяват при такива извънредни ситуации да се действа извънредно, като усилията на обществото и държавата са насочени към това, те да се върнат отново към нормалния ритъм и състояние, така, че в някои конституционни системи са развити доста широк кръг извънредни положения. Може да е извънредно финансово положение, може да е бедствено положение и т.н. Те са разписани. В този смисъл не е нещо непознато. За нас е непознато, тъй като от влизането на Конституцията от 1991-ва година в сила досега не се е случвало. Ето, случи се. Става въпрос за извънредно положение, свързано с епидемия.

Кога за последно е въвеждано извънредно положение в България?

Такова положение е въвеждано в България по време на Втората световна война.

Има ли риск от ограничаване на правата на гражданите и кои права могат да бъдат засегнати?

Всяко извънредно положение е свързано с две неща. На първо място ограничаване на някои права, които са конституционно закрепени, и на второ място – предоставяне на извънредни правомощия на определени институции, които са призвани да се борят за възстановяване на нормалния климат в държавата и обществото. Въпросът е, че това може да стане единствено и само въз основата на закон. При това може да стане само временно, защото едно извънредно положение, което няма краен срок, се превръща в нормално положение. Практически суспендиране на Конституцията и законодателството, т.е. ще действаме в условията на извънредно положение и извънредно законодателство безсрочно. Поради това в чл. 57, ал. 3 от Конституцията е предвидено, че във военно или друго извънредно положение, тъй като понятието "извънредно положение" е родово понятие, а в Конституцията са посочени само две от извънредните положения – състояние на война и военно положение, но в законодателството трябва да бъдат уредени и други случаи. Например, в Закона за борба с бедствията е уредено бедствено положение. Ние нямаме изричен закон, който да урежда всичките видове извънредни положения, което е голям пропуск на законодателя, но чл. 57 от Конституцията казва само за определен срок и въз основа на закон. Като не могат да бъдат ограничавани само част от личните права, т.е. това са правата на човека, посочени в глава 2 на Конституцията. Всички политически права могат да бъдат ограничавани, тъй като те не влизат в изрично изброените в чл. 57. Може да бъде ограничавано и правото на собственост.

Извънредното положение остава в сила до 13 април, което е време от 1 месец.

Разбира се, може да бъде удължен този срок.

Вече видяхме и първите промени в законодателството, както и заявките за още корекции. Подготвено ли е българското законодателство за подобно състояние на държавата?

Можем да кажем, че българското законодателство е абсолютно неподготвено за тази ситуация. Забелязахте, че имаше заповед на министъра на здравеопазването, която предхождаше измененията в Закона за здравето. В този смисъл тази заповед беше леко без правно основание. Едва по-късно парламентът прие измененията в Наказателния кодекс и правното основание се появи малко по-късно, но самата заповед непрекъснато се променя. Не трябва да съдим строго, защото за първи път се сблъскваме с такава ситуация и се търсят най-правилните решения. Излезе информация, че се подготвя специален закон и това можеше да стане в рамките на седмица - да се приеме специален закон за извънредното положение, свързан с преодоляване на епидемията от коронавирус. В този закон да бъде посочено, както е изискването на чл. 57 от Конституцията, кои права се ограничават, в каква степен. Ограничават се онези права и в такава степен, че ние да преодолеем епидемичната обстановка, но не и други права, които не са свързани с преодоляването на епидемията. Например – достъпът до информация, свободата на словото и печата, това са права, които не са свързани с изолацията, лекуването и т.н. Не може да се въвежда цензура върху медиите, защото има епидемия. По телефона, телевизията или радиото никой не е хванал вирус. В този смисъл в закона трябва да бъде ясно посочено кои права и в каква степен се ограничават, които да бъдат ограничени с акт на изпълнителната власт.

Да очакваме ли рязка промяна в законите у нас и има ли опасност да се повлияе на норми, които не засягат ситуацията с пандемията?

Подходът е да посочим изрично кои се засягат и в каква степен се засягат, т.е. кои са ограничават или могат да бъдат ограничени, което означава, че всички останали не се ограничават.

Какви ще са ефектите от тези нови или променени разпоредби?

Всичко може да се очаква, предвид начина, по който се развива обстановката. Нормално е да се предположи, че би била ограничена свободата на свободно движение, т.е. да се ограничи движението, включително на МПС и т.н., просто давам пример. Както видяхме бяха затворени някои магазини, културни институции – все действия, които са адекватни на обстановката.

В първите часове след обявяване на извънредното положение се появи информация и за повече права на държавния глава в управлението на страната. Вашият коментар!

Никакви извънредни правомощия на държавния глава не може да има, тъй като по принцип това е функция на изпълнителната власт да се бори с тази ситуация. Това, което трябваше да стане, но за съжаление не стана, трябваше незабавно да се свика Консултативният съвет за национална сигурност. Още преди гласуването на решението на НС за въвеждането на извънредното положение. Струва ми се, че поради натрупани лични отношения между министър-председателя и президента това не стана, а беше хубаво всички институции да излязат заедно и както се вижда има консенсус върху мерките, които се вземат и за тяхната необходимост трябваше да излязат заедно пред българското общество и да обяснят каква е ситуацията и какво следва да се направи. И едва тогава да се правят изменения в закони, да се гласува извънредно положение. За съжаление това не стана. За сетен път се показа, че институциите, дори в такава ситуация на сериозна заплаха за обществото и държавата, не могат да работят заедно в една посока, което е тъжно.

Как България ще излезе от тази ситуация след месец и ще успеем ли да си възстановим балансирания правово ред?

Излишно е да драматизираме. Ще бъде възстановен онзи ред след приключване или справяне с епидемията, какъвто съществува преди обявяването на извънредното положение. Няма опасност за демокрацията в България.

Проф. Пламен Киров е завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.

Още по темата

Променете закона заради кризата веднага и адекватно, после ще стане твърде късно

Предишна новина

Нидерландия затваря училищата, сексклубовете и кафенетата с канабис

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    колега административно право | нерегистриран
    1
    0

    Съгласна съм с проф.Пламен Киров. Точен и ясен.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.