Ще даде ли отражение върху кредиторите Законът зa мерките и действията в извънредно положение?

Ще даде ли отражение върху кредиторите Законът зa мерките и действията в извънредно положение?

Въвеждането на извънредното положение на 13.03.2020г. засегна всички сфери на обществения живот в България. На 23 март окончателно беше приет Законът за действие по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март, обнародван в бр.28/24.03.2020г. на "Държавен вестник".

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март, се въведоха и мерките, с които се спира налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица по време на извънредното положение. Но всъщност още преди приемане на закона, още на 15 март, бяха предприети действия и от страна на Камарата на частните съдебни изпълнители, с които се преустановиха всички публични продани на имущество на длъжници, извършването на описи, както и налагането на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки. Предприемането на тази мярка от страна на Камарата на частните съдебни изпълнители беше с цел запазване здравето на хората и осигуряване на финансовата им стабилност по време на криза.

Как би се отразила мярката върху кредиторите?

Наложените до обявяване на извънредното положение запори на вземанията на физически лица продължават да действат. По отношение на част от кредиторите новите разпоредби ще окажат влияние върху събираемостта на вземанията. Много от работодателите в невъзможността си да изплащат трудовите възнаграждения на служителите си им предоставят възможността да ползват неплатен отпуск. Това автоматично се отразява върху размера на месечното трудово възнаграждение, който служи като база за определяне на секвестируемата част от дохода на служителя, която да бъде удържана в полза на кредитора.

При така създалата се ситуация, налице ли е една икономическа неравнопоставеност между физическите лица с наложени запори преди мерките да влязат в сила и тези физически лица, срещу които към настоящия момент не може да се предприемат принудителни мерки? Възниква въпросът защо за лицата с вече образувани дела обезпечителните мерки остават валидно наложени, а за другите това не е така. Дали законодателят е разгледал проблема от всички страни или просто набързо и без необходимия задълбочен анализ е създал настоящата норма с цел законът да бъде приет в най - кратки срокове? Направена ли е правилна преценка за икономическите последици от това действие? Възможно ли е отговорът да е, да? Защото, ако вече наложените запори бъдат вдигнати, на един бъдещ етап, когато се стигне отново до тяхното налагане, това ще се отрази върху финансовото и правното положение както на взискателя, така и на длъжника. Първият ще трябва да заплати отново авансова такса за тяхното налагане, а впоследствие тези такси ще бъдат възложени в тежест на длъжника. Това привидно временно облекчение в правната сфера на длъжника, води след себе си утежняване на неговото процесуално положение в бъдещото развитие на изпълнителното производство.

От 16 март в съдилищата се преустанови разглеждането на всички видове граждански дела за периода 16.03.2020 г. – 13.04.2020 г. включително, с изключение на: дела за упражняване на родителски права само относно привременни мерки, като съдиите да се произнасят по исканията по възможност само в закрити заседания; дела по Закона за защита от домашно насилие, само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита; разрешения за теглене на суми от детски влогове; делата за обезпечение по бъдещ и висящ иск; делата за обезпечаване на доказателства.

Дава се възможност на кредитора да поиска от съда издаване на заповед за обезпечаване на бъдещ иск, както и на висящ такъв, но едновременно с това се забранява налагането на запор върху банковите сметки на физическите лица, които са страна в същото това производство. Кредиторът може да предприеме и действия по образуване на изпълнително производство. Целта при образуване на изпълнително производство е принудителното събиране на вземането, като налагането на запор е абсолютно необходима предпоставка за обезпечаване на това вземане. Но въпреки факта, че разполага с изпълнителен титул, кредиторът не би могъл да обезпечи вземането си срещу физически лица в периода на действие на закона, тъй като не може да се наложат обезпечителни мерки. Това означава, че всички кредитори с длъжници физически лица ще отложат подаването на своите молби за образуване на изпълнително производство за времето на действие на закона, период в който те несъмнено ще генерират непосредствени загуби.

Значително е несъответствието между имущество и доходи на Иво Прокопиев в период от над 10 години

Предишна новина

Отменят задължителните маски на обществени места

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.