Обидата и клеветата според препоръките на доклада по правата на човека и през призмата на 37 държави

Обидата и клеветата според препоръките на доклада по правата на човека и през призмата на 37 държави

Публикуваният доклад на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович, вследствие посещението й в България от 25 до 29 ноември 2019 г., обръща внимание на редица важни въпроси като расизъм, нетолерантност и дискриминация, дискриминация срещу ромите с акцент върху правото на жилище, правото на свободно сдружаване на лицата, насилие срещу жени и домашно насилие, равенството между половете, плурализмът на медиите, правната уредба на клеветата и други въпроси, касаещи правата на човека.

В настоящия анализ ще обърнем внимание на направените препоръки по повод уредбата на обидата и клеветата, а именно изказаното мнение за необходимостта от декриминализиране на клеветата.

В доклада си комисарят изразява съжаление, че България не е декриминализирала обидата и клеветата (чл. 146 - 148 от Наказателния кодекс), въпреки че санкцията лишаване от свобода за тези деяния е отменена през 2000 г. и заменена с наказателно-правни глоби и обществено порицание.

При анализ на отправената препоръка, следва да се вземат предвид няколко факта по повод на нормативната уредба на клеветата в другите държави, често сочени за пример при прилагане и спазване правата на човека.

Обидата и клеветата са криминализирани деяния в 37 държави, сред които, освен България, са Франция, Австрия, Германия, Холандия и не е криминализирана само в 14 държави. Санкциите, предвидени в редица други европейски държави, като Франция например, са значително по-тежки от тези в България. Именно там глобата, която се предвижда в общия случай на публична обида е до 12 000 Евро, а в случай на публична обида на магистрат или полицай е до 45 000 Евро.[1]

Четейки препоръките на доклада в тази му част, не може да не се запитаме и как същите кореспондират към разпоредбите на чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН, в който се казва:

"1. Никой не може да бъде обект на своеволно и незаконно вмешателство в личния му живот, семейството му, дома или кореспонденцията му, нито на незаконно накърняване на неговата чест и добро име."

И най-вече към втората точка, според която:

"2Всяко лице има право на законна защита срещу подобно вмешателство или накърняване."

Всяка една държава следва да намери баланс на всички гарантирани права и да не ощетява едни за сметка на други. Наблюденията върху начина на уреждане на деянията "обида" и "клевета" в различните държави показва, че голямата част от законодателите са решили, че декриминализирането на подобни деяния би довело до накърняване именно на правото на техните граждани на адекватна и действаща законoва защита на техните права, на добро име и чест.

Съгласно българската правна уредба максималният размер на наложената глоба за обида е 3 000 лева и до 7 000 лева за клевета. Колкото до законовата възможност наказателната отговорност да бъде заменена с административна такава, позовавайки се на чл. 78a от Наказателния кодекс (НК), тази замяна може да бъде направена еднократно по преценка на съда и подобно действие се счита за благоприятно за подсъдимия. Комисарят в своя доклад изказва опасения по повод на възможността съдът, в хипотезата на прилагане на чл. 78а от НК, да наложи наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години. Следва да се има предвид, че подобни опасения в контекста на обидата и клеветата са неоснователни, тъй като алинея 4 на чл. 78а предвижда, че съдът може да наложи административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност само, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По повод на обидата, предвидените от законодателя наказания са глоба и обществено порицание (чл. 146 НК). Аналогична е ситуацията и с клеветата, за която са предвидени същият тип наказания – глоба и обществено порицания (чл. 147 от НК).

В доклада си комисар Дуня Миятович изказва опасения, че въпреки предвидените максимални стойности на глобите, същите могат да бъдат завишени. Единствените хипотези, в които това би могло да се случи, са ако конкретното деяние представлява  квалифицирано такова. В подобна хипотеза завишаване на глобите би било оправдано, предвид факта, че деянието би имало по-голяма обществена опасност. Наказателният кодекс е предвидил такава възможност в изчерпателно изброени хипотези, сред които са такива, в които от клеветата са настъпили тежки последици или за обида на длъжностно лице и то само при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

След този кратък преглед може да кажем, че уредбата на обидата и клеветата в България е изключително умерена и балансирана. При анализ на аналогичната нормативна база в други държави е видно, че предвидените в България санкции са дори прекалено леки. Логично може да се зададе въпросът, резонни ли са направените препоръки от страна на Комисаря и как точно те съответстват на практиката в другите държави членки на Съвета на Европа.

Въпроси могат да възникнат и при анализа на препоръките, дадени и в други части на Доклада, касаещи равенството между половете, например. В доклада се казва, че според Индекса на EIGE за равенство между половете за 2019 г., неравенството между половете в България е по-остро от средното за Европа. В същото време, според същия източник,  България е с индекс 58.8 за 2019г., който е най-високият за страната от началото на индексирането й, като се наблюдава постоянно нарастване при всеки отчетен период.

Друг момент, който прави впечатление при общия прочит на доклада, е многократното позоваване от страна на комисаря на конкретни казуси, въз основа на които се правят  генералните заключения за ситуацията в България в различните направления. Такова пример е дадената оценка за правото на свободно сдружаване, при която комисарят се позовава на конкретни съдебни решения, касаещи отказа да се регистрират две конкретни неправителствени организации, още повече, че същите не са преминали цялостен инстанционен контрол от страна на съда към тогавашния момент и не би следвало да бъдат използвани като референция[2]. Друг момент, правещ впечатление е фактът, че пак цитирайки конкретни казуси, комисарят квалифицира извършваните от български съдебни органи проверки с цел установяване наличие или не на престъпна дейност като "тормоз".

"Данъчни проверки от страна на прокуратурата (…) Комисарят научи със загриженост, че е възможно обект на този тормоз да са и семействата на двамата журналисти."[3]

Безспорен е фактът, че българските институции, съдебна система и държавата като цяло следва да работят непрестанно с цел подобряване ситуацията по спазване правата на човека у нас. Това е така, защото спазването на правата на човека не е еднократен акт, а непрестанен процес с множество проявления в различни области. Въпреки това отправянето на критики в тази насока следва да отчита цялостната ситуация в страната, а не да изхожда от конкретни казуси, въз основа на които да се правят обобщения. Също така на България  не следва да се гледа като на отделен и изолиран играч, а действията на държавата трябва да бъдат разглеждани в контекста на аналогични мерки, предприети в тези сфери от другите държави.


Code pénal : article R625-8 , Peines encourues en cas de diffamation non publique

Code pénal : article R621-2 , Peines encourues en cas d'injure non publique

Code pénal : article R625-8 , Peine encourue en cas de diffamation non publique à caractère discriminatoire

Code pénal : articles R625-8-1 , Peine encourue en cas d'injure non publique à caractère discriminatoire

[2] Стр. 12 от Коментарите на Българските власти по повод на доклада

[3] Т.3.3.1 (7) от Доклад  на Комисаря на съвета на Европа по Правата на човека, Дуня Миятович

 

Осем търговци на кръв, заплашвали нуждаещ се от кръводаряване за свой близък, са задържани за 72 часа

Предишна новина

Правителството иска удължаване на извънредното положение до 13 май

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    112 | нерегистриран
    4
    0

    Чехарките са, меко казано, досадни и неприятни. Аз съм последният човек, който обича да ги гледа. Не може, обаче, някой да се упражнява в празнодумие на гърба ти безнаказано. Да - може да го съдиш и по граждански ред, но ако няма какво да му вземеш, реален ефект няма да има. Друго си е - да намери отражение в бюлетина за съдимост.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.