Мярката 60/40 – опит за запазване на заетостта

Мярката 60/40 – опит за запазване на заетостта

Въведените през време на извънредното положение мерки и ограничения с цел предотовратяване разпространението и справяне с пандемията от коронавирус, освен положителните цели, които си поставят, имат и своето негативно отражение. Все повече са засегнатите стопански сектори, работници и служители, както и самонаети лица, които търпят негативни последици от невъзможността да осъществяват дейност. Държавата предприе действия, чрез приемане на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение[i], с който се внесоха промени в редица закони, в това число и КТ, с цел от една страна да се защити работникът и служителят [ii], а от друга страна да се компенсира и работодателят, запазил заетостта на своите служители[iii]. По долу ще обърна внимание на мерките, предприети по отношение на компенсиране на работодателите или т.н. мярка 60/40.

В първоначалната редакция на § 6 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП)[iv] е определен размерът на компенсациите, а именно 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., а обхватът на работодателите, които имат право на компенсиране, реда и условията за това, са посочени, че се определят с акт на Министерски съвет. Такъв акт Министерски съвет прие на 30.03.2020 г. с Постановление № 55/30.03.2020 на МС, обн. ДВ, бр. 31/01.04.2020 г. Съгласно Постановлението две категории работодатели имат право на посочените компенсации. Първата категория, това са работодателите, които въз основа на акт на държавен орган са преустановили дейността си - на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители. Приложение към чл. 2, ал. 1, т. 2 от ПМС № 55/30.03.2020 г. определя икономическите дейности, в които трябва да са осигурени работниците и служителите, за които ще се иска компенсация. Работодателят следва да е издал заповед за преустановяването на дейността, като тази заповед се издава, както вече се посочи, на основание акт на държавен орган, какъвто е случаят с прекратилите дейност предприятия въз основа на Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването (увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, МОЛ-ове, фитнеси и т.н.). Предприятията, попадащи в тези сектори, не е необходимо да доказват спад в оборота от 20 %, каквото е изискването към другата категория работодатели, имащи право да кандидатсват за компенсации.

Във втората категория работодатели са тези, прекратили дейността на цялото предприятие, на част от него или на отделни служители въз основа на свое решение, не по изискване на държавен орган. Това са широк кръг от сектори, като в чл.2, ал. 2 от ПМС № 55/30.03.2020 г. са посочени 7 изключени сектора от Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008)[v], за осигурените във всички останали сектори може да се кандидатсва. Тук работодателят е необходимо да декларира и намаляване на приходите с не по-малко от 20 % за предходния месец в сравнение със същия месец през миналата година за предприятия, учредени преди 01.03.2019 г., а за предприятията, учредени след тази дата се взима за сравнение усреднените приходи за януари и февруари 2020 г.[vi] В самите образци на заявления има декларация за намаляване на приходите, но отделно от това работодателят следвa да представи и счетоводни документи – отчети, доказващи намаляването.

Работодателите от втората категория издават два вида заповеди, в зависимост от това какви мерки са предприели за организация на работата през време на извънредното положение:

- заповед въз основа на чл. 120в, ал. 1 КТ, с която преустановяват работата на предприятието изцяло, на отделни звена или служители за целия срок на извънредното положение или за част от него;

- заповед въз основа на чл. 138а, ал. 2 КТ, с която въвеждат непълно работно време в предприятието или в отделно негово звено, за целия срок на обявеното извънредно положение или за част от него.

И при двата посочени по-горе варианта работодателят може да кандидатства за компенсация. Възможно е работодателят да е въвел паралелно и двете мерки – преустановяване на работата на част от персонала и установяване на непълно работно време за друг отдел или звено от предприятието.

Условията, на които трябва да отговарят работодателите и от двете категории са регламентирани в чл. 2 от ПМС № 55/30.03.2020 г, а именно:

- да са местни физически или юридически лица, или чуждестранни юридически лица, осъществяващи дейност на територията на страната;

- заявили са изплащане на компенсации за служители, осигурени в посочените икономически дейности, за работодателите от първата каегория икономическите дейности са посочени в приложение към ПМС № 55/30.03.2020 г, а за работодателите от втората категория - да не са от изключените сектори от КИД 2008;

- да нямат данъчни задължения, да не са обявени в несъстоятелност или да са в производство по ликвидация; да нямат влезли в сила наказателни постановления или съдебни решения за нарушения по КТ или чл. 13, ал. 1 Закон трудовата миграция и трудовата мобилност.

- да запазят заетостта на служителите, за които са получи компенсация за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите, т.е. ако предприятието е получавало компенсации за период от 2 месеца, след спиране на изплащане на компенсациите трябва да запази заетостта на служителите поне още 2 месеца, без да има право да прекрати договорите им на каквото и да е основание. При неизпълнение на това условия се дължи връщане на получените компенсации.

- за периода на изплащане на компенсации да не прекратяват трудови договори на служители на основания чл. 328, ал. 1, т. 2 (закриване на част от предриятието или щата), т.3 (намаляване обема на работа), т. 4 (спиране на работата повече от 15 дни). Тук става въпрос за всички работници и служители в даденото предприятие, не само за работниците, за които се ползва компенсация. За периода на изплащане, работодателят не може да прекрати на посочените основания договорите на който и да е служител. При неизпълнение на това изискване се дължи отново възстановяване на получените суми.

Компенсациите се изплащат за целия период на извънредно положение или за част от него, но за не повече от три месеца (чл. 1, ал. 4 ПМС 55/30.03.2020 г.) или от 13.03.2020 до 13.06.2020 г. Като компенсациите се изплащат от датата на издаване на заповедта за преустановяване на работа или въвеждане на непълно работно време. Възможно е за времето, в което работодателят е преустановил дейност, да е предоставил платен годишен отпуск на основание чл. 173а, ал. 1 КТ, в тази хипотеза също може да се кандидатства за компенсация. Сроковете за подаване на заявление се определят от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, който издава заповед за откриване на процедура по кандидатсване. По настоящем документи се подават към дирекция "Бюро по труда" на територията на която осъществяват труд работниците и служителите. Определеният срок за подаване на заявления е до 21 април 2020 г., като информация за документи и образци са публикувани на интернет страницата на Агенция по заетостта[vii]

Сега да обърнем внимание и на въпроса какво точно плаща работодателят и какво получава като компенсация. Съгласно чл. 1, ал. 8 ПМС 55/30.03.2020 г. работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение за съответния месец и дължимите осигурителни вноски. Срещу това държавата под формата на разглежданата компенсация изплаща на работодателя 60 на сто от осигурителния доход за месец януари 2020 г. Икономистите оценяват това разпределение далеч от пропорицията 60/40, което и една проста сметка би показало, но някак най-несъразмерно звучи компенсирането при варианта установено непълно работно време. Така съгласно чл. 1, ал. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г. при установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа. Така работодател, въвел непълно работно време от 4 часа за време на извънредното положение, на основание чл. 1, ал. 8 от ПМС 55/30.03.2020 г., ще трябва да заплати пълния размер на трудовото възнгараждение за 8 часа, срещу което държавата ще го компенсира 60 % от загубения доход за остатъка от 4 часа. Това, ако ползва компенсация, ако избере вариант да установи непълно работно време и да не ползва компенсации, ще заплати възнаграждение за отработените 4 часа и съответно ще намали разходите си за осигуровки и заплати. Тук особено ясно проличава и целта на предвидените в Постановлението мерки, а именно да се гарантират доходите на работниците и съответно те да получат пълния размер на трудовото си възнаграждение за периода, в който не могат да полагат труд по независещи от тях причини, а не да компенсират загубите на бизнеса. Една от критиките към мярката бе, че напрактика тя е насочена в посока към прекратяване на дейността на служителите, а не подкрепя варианта, в който те продължават да изпълняват трудовите си функции, макар и при непълно работно време. Може би тази критики се дължат и на отчасти нереалистичните очаквания, с които бе натоварена тази компенсация.

Дотук добре, но какво показа практиката. Само за няколко дни от прилагане на Постановление № 55/30.03.03.2020 г. се оказа, че мярката в действителност не подпомага никого, нито работника, нито работодателя, стимулирайки го да запази заетостта на своите работници. А разпоредбите, разгледани по-горе, всъщност работят в посока, обратна на желаната. Така на един работодател, който е преустановил дейността си изцяло, от една страна му се вменява задължение да изплати брутното трудово възнаграждение на работника въз основа на чл. 267а КТ, без от друга страна да му се предплага адекватно споделено компенсиране. Простата сметка показва, че за работодателя е много по-изгодно да освободи работника, за когото му е забранено или не може да му осигури работа, отколкото да заплаща пълно възнаграждение без положен труд, доколкото обезщетението за безработица се поема изцяло от държавата. Или да въведе непълно работно време, без да кандидатства за компенсация, като по този начин работникът няма да е лишен изцяло от възнаграждение, а работодателят ще оптимизира финансите си, за да преодолее трудностите.

Всичко това доведе до спешна корекция на първоначалната редакция на § 6 от ПЗР на ЗМДВИП. Новият текст на § 6 от ПЗР на ЗМДВИП, обнародван в ДВ на 09.04.2020 г., е опит да бъде въведен баланс в отношенията и да се постигне търсената цел, а именно подпомагане на работодателя да запази заетостта на своите служители. Сегашната редакция гласи, че държавата, в лицето на НОИ, ще поеме 60 на сто от размера на осигрителния доход за месец януари 2020 и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. На пръв поглед разпоредбата звучи в посока, че държавата ще поеме изцяло осигуровките, които се дължат от работодателя, а разпределението 60/40 ще остане само по отношение на възнаграждението. Ангажиментът на работодателя ще остане в размер на 40% от заплатата на работниците, за които е кандидатствал. Това при хипотезата на преустановяване на работа на предприятието, на отделни звена или служители. Законът не дава яснота как ще се подходи в другия случай, при въвеждане на непълно работно време, т.е. ще се покрият осигуровките пропорционално или изцяло и отново работодателят ще бъде ли задължен да заплати изцяло брутното трудово възнграждение, въпреки установеното непълно работно време. Отговори на тези въпроси трябва да даде новата редакция на Постановление № 55/30.03.2020 г., която ще се наложи да бъде извършена, с оглед съобразяването му с измененията в закона. По мое мнение осигуровките ще се покрият отново пропорционално, тъй като служителят за останалата част от работното си време полага труд и съответно получава възнаграждение, също така работодателят ще му дължи пълния размер на възнаграждението.

Освен критиките към реалното приложение на разглежданата компенсация, следва да отчитаме и обстоятелството, че тази мярка не е насочена към подпомагане на работодателите, а към запазване на заетостта. Подпомагане на икономическите субекти, чиято дейност е засегната от наложените мерки за спряване с коронавируса, трябва да се търси чрез други механизми – помощи, заеми и т.н., каквито неминуемо ще бъдат предприети. Мярката е насочена основно към работодатели, които ще преценят, че разходите, които ще направят за служителите им, които са възпрепятствани да осъществяват дейност, са по-малки или си заслужават, пред перспективата след извънредното положение да търсят, наемат и обучават отново персонал. А в крайна сметка всеки работодател ще избере това, което е икономически най-изгодно за него и неговата дейност, дали да се възползва от мерките с всички произтичащи от това ангажименти, дали да прекрати трудовите договори и да изплати следващите се по КТ обезщетения. Всичко е въпрос на сметки, а балансът в интересите е труден, несправедлив и за двете страни и силно индивидуален за всеки бизнес. При желание и проявена солидарност от страна и на работодател, и работник, има варианти за запазване на заетостта с или без ползване на компенсация от държавата.


[i] обн. ДВ. бр.28 от 24 март 2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.

[ii] Чл. 267а КТ е предвидено право на работника и служителя да получи брутното си трудово възнгараждение за време на извънредното пложение, в което дейността му е преустановена на основание чл. 120в КТ

[iii] В § 6 от Закон за мерките и действията през време на извънредното положение, ДВ. бр. 28 от 24.03.2020 г. се посочва, че през време на действието на извънредното положение, но за срок на по-дълъг от 3 месеца на работодателите ще бъде изплащано 60 на сто от размер на осигурителния доход за работници, отговарящи на критерии определени с акт на Министерски съвет.

[iv] Обн. ДВ, бр. 28 от 24 март 2020

[v] Това са сектори А (селско горско и рибно стопанство), К(финансови и застрахователни дейности) , О (държавно управление), Р (образование), Q (хуманно здравеопазване и социална работа), T (търговия на едро със селскостопански суровини и живи животни) и U (дейности на екстериториални организации и служби).

[vi] Виж чл. 2, ал. 2, т.1 и т.2 ПМС 55/30.03.2020 г.

 

Окончателна условна присъда от 2 години и половина потвърди ВКС за кмета на Септември

Предишна новина

Издадоха 8 446 електронни свидетелства за съдимост само през март

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.