ВАС пресече опитите на Лозан Панов да се саморазправи с председателя на АСНС заради делото срещу Иванчева

ВАС пресече опитите на Лозан Панов да се саморазправи с председателя на АСНС заради делото срещу Иванчева
Председателят на ВКС Лозан Панов и председателят на АСНС Георги Ушев

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) пресече опитите на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да се саморазправи с ръководителя на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) Георги Ушев, като отхвърли жалбата му срещу отказа на Съдийската колегия да образува дисциплинарно производство за накърняване независимостта на съда по делото срещу Десислава Иванчева и Биляна Петрова, показа проверка на "Правен свят".

Опитите на Панов да дискредитира специализираните съдилища и лично председателя на АСНС Георги Ушев датират от поне две години. За последно през март 2019 година председателят на ВКС обжалва решението на Съдийската колегия да не образува срещу Ушев дисциплинарно производство. Твърдените от Панов нарушения бяха свързани с изменението на мерките на подсъдимите за подкуп в особено големи размери Десислава Иванчева и Биляна Петрова от АСНС, който в края на 2018 година спря незабавното им освобождаване от ареста, след като преди това първоинстанционният съд ги бе пуснал под домашен арест. Панов побърза да обвини Георги Ушев в нарушаване на администрирането на делото и дори назначи проверка на ВКС по случая. Председателят на ВКС поиска от Колегията да започне дисциплинарно производство срещу Георги Ушев заради резултатите от проверката на производствата по мерките на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, заради която самият той по-късно стана обект на проверка от Инспектората към ВСС. Кадровиците обаче му отказаха.

Това не е първата атака на председателя на ВКС срещу специализираното правосъдие във връзка с делото срещу подсъдимите за получени 70 000 евро, част от поискан 500 000 евро подкуп – Иванчева и Петрова. От самото начало на делото Панов показва очевидни пристрастия към една от страните – тази на подсъдимите. През лятото на 2018 година той поиска лично обяснения от Георги Ушев относно проведено заседание по делото "Иванчева", а в началото на 2019 година нападна и четирима прокурори във връзка със същия процес.

Сега обаче тричленен състав на ВАС смята, че не може да се приеме, че е извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, с което да е накърнен престижът на съдебната власт, както и нарушение по чл.307, ал.3, т.4 от ЗСВ, с оглед неизпълнение на други служебни задължения.

"От една страна, както е отбелязано при изказванията на членовете на СК на ВСС, няма как съдия Ушев да е засегнал основната роля на съда като независим и безпристрастен арбитър, тъй като съдът вече е постановил своя акт. Няма нарушение и при образуване на делото пред въззивната инстанция. То е образувано в съответствие с чл. 342, във връзка с чл. 343 от НПК и чл. 80, ал. 1, б. "в" от ПАС. Не може да се вмени във вина на съдия Ушев, че протестът срещу определението от 16.11.2018 г. по НОХД 2617/2018 г., по описа на СНС не е подаден чрез първоинстанционния съд. Практиката жалби да се подават директно до горестоящия съд не представлява изключение в съдилищата в страната. Това представлява действие на подателя на жалбата и не може да се вменява като нарушение на което и да е лице от съда. Напротив, би било нарушение на служебните задължения на председателя на АСНС да не администрира подадения протест до инстанцията, на която той е административен ръководител", пише в решението на върховните съдии.

Съдът посочва още, че "релевираното от председателя на ВКС неспазване на правилата по администриране на дела при подадено искане за спиране на изпълнение по реда на чл.270 от НПК не намира опора нито в законовата, нито в подзаконовата нормативна уредба, защото такива ясни правила няма разписани в Глава двадесет и втора "Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и на разпорежданията", а няма и константна съдебна практика".

"Преди образуване на дисциплинарно производство, съответната колегия на ВСС разполага с правомощието да извърши преценка за обоснованост на предложението на органа по чл.312, ал.1 от ЗСВ. Недопустимо, а още по- малко процесуално оправдано, би било да се разглежда по същество въпрос- с постановяване на решение на съответната колеги на ВСС по основателността на искането, предвид установената очевидна неоснователност, което да обосновава ангажирането на дисциплинарната отговорност на съответния магистрат", смятат още върховните съдии.

Още по темата

Обмислят да отпадне носенето на маски на открито

Предишна новина

Отпада забраната за посещения на природни паркове и планини

Следваща новина

Коментари

17 Коментара

  1. 17
    | нерегистриран
    4
    0

    За тези, които са забравили как ССБ, позовавайки се на “проспериртета на напредналите общества” обслужиха политическите интереси на Христо Иванов пействам този архив. Комбинацията от участващите лица и призиви е трагикомична на фона на поведението на Л.П. към мастоящия момнет - с всички скандали и интересите, които той обслужва. А ССБ специализираните съдилища вероятно ги смятат за част от прикуратурата. При ССБ за да си съдия трябва да имат “влияние върху теб”. Къде сте ССБ? Някакво становище за поведението на Л. П. или той си е от “вашите”? Колеги, припомнете си и се позабавлявайте :)

    https://www.mediapool.bg/magistrati-v-togi-s-bezpretsedentna-demonstratsiya-pred-sadebnata-palata-news242985.html

  2. 16
    | нерегистриран
    3
    -1

    За тези, които са забравили как ССБ, позовавайки се на “проспериртета на напредналите общества” обслужиха политическите интереси на Христо Иванов пействам този архив. Комбинацията от участващите лица и призиви е трагикомична на фона на поведението на Л.П. към мастоящия момнет - с всички скандали и интересите, които той обслужва. А ССБ специализираните съдилища вероятно ги смятат за част от прикуратурата. При ССБ за да си съдия трябва да имат “влияние върху теб”. Къде сте ССБ? Някакво становище за поведението на Л. П. или той си е от “вашите”? Колеги, припомнете си и се позабавлявайте :)

    https://www.mediapool.bg/magistrati-v-togi-s-bezpretsedentna-demonstratsiya-pred-sadebnata-palata-news242985.html

  3. 15
    | нерегистриран
    5
    0

    ССБ не стоят зад Л.П. не защото не са си приятели, а защото те така правят- използват репутацията на колегите, които им се връзват на конюнктурни цели и след това се абстрахират от действията им и ги “изхвърлят”, когато вече не са им необходими или им изтича мандата. За това всеки си има глава на раменете и решава дали да поддаде на гнусното лоби.

    Ето ги- приятели: http://m.legalworld.bg/show.php?storyid=84241

  4. 14
    Geleto | нерегистриран
    1
    0

    Имах предвид масовата практика на използване на формулировката "Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в...". А иначе няма за какви две паралелни производства да говорим, когато се постановява определение по чл. 270 от НПК. Протокол се съставя за всяко открито съдебно заседание и правилата за него са установени в чл. 311 от НПК. Иначе, разбира се, че ако съдебните заседатели са подписали протокола, това не е не само несъществено, ами никакво процесуално нарушение. Точно затова Ви казвам, че изобщо не се меся в спора между Лозан Панов и другите замесени. Просто въпросът за неоходимостта съдебните заседатели да подписват какъвто и да било протокол искам да бъде обсъден от възможно най-широк кръг колеги. Този въпрос аз вече съм го поставял, но сред много по-тесен кръг. В случая ми направи впечатление това, че и Лозан Панов, и ВАС са убедени, че протоколът от ОСЗ или най-малкото определението по чл. 270 от НПК поначало подлежи на подписване и от съдебните заседатели, това ме провокира, защото в такъв смисъл е и масовата практика, а все си мисля, че това не е правилно.

  5. 13
    Geleto | нерегистриран
    1
    0

    До 7 и 8: Повярвайте, нямам нищо, ама нищо общо с извършилите проверката и въобще с целия случай и изобщо не вземам отношение по него. Въпросът, който поставих, ме вълнува чисто професионално и от много време. Този въпрос има чисто практическа насоченост, доколкото изискването за подписване от страна на съдебните заседатели поставя проблеми от техническо естество - трябва да се чакат съдебните заседатели да дойдат и да подпишат протокола, което води до забавяния. Протоколът от ОСЗ впрочем никога не се изготвя в ОСЗ, защото в него се записва час на приключване на заседанието и така се получава логическото противоречие - хем заседанието вече е приключило и това се удостоверява в протокола, хем самият протокол е изготвен в заседанието, т. е. - докато то още не е приключило. Няма нормативно изискване протоколът да се изготви по време на заседанието и това е логически и физически невъзможно. Определението по чл. 270 от НПК като писмено обективирано съдържание е част от протокола и е като всяко друго протоколно определение и вече посочих какъв е режимът за него. Ако съдебните заседатели подписват само това определение, то защо не подписват и определението, с което е даден ход на делото например? И моля, когато се постави някакъв правен и сериозен въпрос, да не се отговаря непременно със злоба. Това говори изключително зле за правната общност.

  6. 12
    | нерегистриран
    8
    -4

    Ами ССБ не стоят зад него не защото не са си приятели, а защото те така правят- използват репутацията на колегите, които им се връзват на конюнктурни цели и след това се абстрахират от действията им и ги “изхвърлят”, когато вече не са им необходими или им източа мандата. За това всеки си има глава на раненете и решава дали да поддаде на гнусното лоби.

    Ето ги- приятели: http://m.legalworld.bg/show.php?storyid=84241

  7. 11
    Нерегистриран | нерегистриран
    20
    -3

    Проблемът на Лозан Панов е че изпитва видима ненавист към специализираните съдилища и всячески прави опити да ги уязви, което е абсолютно недопустимо поведение на човек на такъв пост. Както каза съдия Шекерджиев, образът, който се опитва да наложи на “интелектуалеца аристократ”, който “плебеите” се опитват да свалят от поста, е най- малко смешен, ако не и шизофренен. А и за тази роля психичните му сили няма да стигнат,след като няма подкрепа нито на ВСС, нито на съдиите от ВКС, а и ССБ нещо се въздържат от писане нс писма и декларации в негова защита.

    И ако използвам негоеите думи- не че е останал сам в битката за справедливост, а води битка, в която никой друг не вижда целта да е такава.

  8. 10
    По предишния коментар | нерегистриран
    4
    0

    не наказателна, а дисциплинарна отговорност имах предвид

  9. 9
    vo9431 | нерегистриран
    11
    -2

    Абсолютно убедена съм, че ако се касаеше за друг съд и друго дело председателят на ВКС не би се помръднал, камо ли да се опитва да дири наказателна отговорност заради подобни формалности, с които всъщност не е допуснато ограничаване или нарушаване на правата на някой от участниците в процеса. Съпоставете тази активност на Л.П. с пълното му абдикиране от други негово задължения, довели включително и до рекламната кампания на “Йерба” и може би ще разберете, че трябва да вдигнете гледната си точка на макро ниво. Добрите юристи правят именно това, а не замазват със запетаите на закона. Върховенството на запетаята на закона не може да е над всякаква житейска и морална мотивация за дадени действия, която също е част от фактологията.

  10. 8
    до 4 | нерегистриран
    2
    0

    В производството по чл.270 НПК съдебните заседатели подписват съдебния акт, който се нарича определение, а не протокола от с.з. Това, че в един протокол са съчетани двете производства, не изключва различния им характер. Пък и да са подписали протокола, какво толкова? Дори и да е нарушение, дали е съществено? Защото, когато си направил повече, правата на всички участници в процеса са охранени по - добре. Напр. състав от съдия и двама съдебни заседатели гледа дело по чл.183 НК и постановява присъда, подписана от председателя и съдебните заседатели. Дали следва да бъде отменена присъдата, за това, че е постановена от незаконен състав? Само питам, нищо повече.

  11. 7
    До поставящите “чисто” правни въпроси | нерегистриран
    3
    -2

    Съжалявам, в случай че съм подценила любовта Ви към правото - от изложеното от Вас и задълбочеността му вярвам, че Вие сте от достойните извършили проверката по случая или написали на Л.П. исканията. Виждам, че нивото на написаното и отделеното му време никак не са за този форум, така че поведението Ви наистина е несъответно на целта Ви- ако е тази, която описвате. А и въпросът е поставен малко анахронично, тъй този дебат беше актуален на етап обсъждане във ВСС. Предоставяме на хората да преценят :) :) :)

  12. 6
    Geleto | нерегистриран
    2
    -1

    До № 5:

    Колега, това, което поставих като въпрос има общо със статията само дотолкова, доколкото ВАС в решението си, а и Лозан Панов, доколкото се разбира, в жалбата си, изхождат от позицията, че протоколът от ОСЗ е трябвало да се подпише и от съдебните заседатели. Изобщо не желая да се намесвам в някакви спорове между ССБ и който и да било друг и нищо не искам да замаскирам.

  13. 5
    До N4 | нерегистриран
    3
    -4

    Съдебните актове на “уважаваните” членове на ССБ са точно като поставения от Вас въпрос; привидно издържани юридически, но напълно неотносими към фактическата обстановка и целящи да прикрият някой от вашите :) коментарите се преглеждат от достатъчно интелигентни хора, че да не Ви минат плоските номерца ...

  14. 4
    Geleto | нерегистриран
    2
    -2

    Колеги, един чисто правен въпрос, по който бих искал да чуя мнението Ви, абстрахирайки се от конкретния случай: Правилна ли е според Вас широко разпространената практика да се подписват от съдебните заседатели и изобщо от останалите членове на съдебния състав извън неговия председател протоколите от заседанията, в които е извършено произнасяне по мярката за неотклонение. Според мен тази практика е погрешна. В чл. 311, ал. 2 от НПК действително съвсем ясно е посочено кой следва да подпише протокола и това са само председателят на състава и секретарят (като дори практиката поне на бившия ВС съвсем правилно според мен е в смисъл, че неподписването на протокола от секретаря не е съществено нарушение на процесуалните правила). Вярно е, че НПК в своя чл. 34 поначало изисква съдебните актове да се подписват от членовете на състава. Съобразно чл. 33, ал. 6 от НПК, обаче, е постановено, че "в съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола", т. е. - за тези определения важи само правилото по чл. 311, ал. 2 от НПК. При тълкуване в противен смисъл се стига до абсурдното положение, при което всеки един протокол от ОСЗ ще следва да се подписва от всички членове на съдебния състав, защото съдът (виж уредбата по чл. 271 от НПК!) с определение решава въпроса да се даде ли ход на делото или не, а определенията на съда съгласно чл. 311, ал. 1, т. 4 от НПК са част от задължителното съдържание на протокола от ОСЗ, т. е. - при така би се стигнало до положение, при което разпоредбата на чл. 311, ал. 2 от НПК би изгубила смисъл по отношение на изричното упоменаване на председателя на състава. Интересното е, че в съдебната практика не възниква проблем при неподписан от членовете на съдебния състав протокол, когато в него фигурират определения само от вида на такива за даване ход на делото, за даване ход на съдебното следствие и много други, без да се третира въпросът за мярката за неотклонение и без да е постановена присъда (последното поначало е ирелевантно за въпроса относно това кой следва да подписва протокола). Горното тълкуване не означава, че когато член на съдебния състав (включително неговият председател) е на особено мнение при постановяване на протоколно определение, това особено мнение не следва да намери също място в протокола, като в тази връзка е налице празнина в уредбата по чл. 311 от НПК, която се преодолява чрез правоприлагане по аналогия на чл. 33, ал. 5, изр. 1 от НПК. Правилото по чл. 311, ал. 2 от НПК не е случайно - законодателят съвсем очевидно изхожда от това, че при провеждане на ОСЗ (което, отделно, поначало е и публично) са налице качествено различни и по-значителни гаранции за това, че текстът на съответния съдебен акт отговаря на действителната воля на съдебния състав, като се касае за принципна логика, следвана като цяло от законодателя по отношение протоколирането на произнасянията на колективни органи на публичната власт.

  15. 3
    До 2 | нерегистриран
    9
    -12

    А нужно ли е ССБ?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.