Абсолютната давност е „минно поле“ в оборота и в гражданските отношения

Абсолютната давност е „минно поле“ в оборота и в гражданските отношения
Адв. Десислава Филипова

Правилото за вечния длъжник

Понастоящем срокът на давността може да се подновява многократно – осъждането и признанието на вземането прекъсват давността. Така изтеклият до датата на извършване на изпълнително действие период от време от давността се заличава и тя да започва да тече наново, т.е. тя се удължава с нови 5 години. Когато по изпълнителните дела постоянно се извършват различни действия, давността на практика няма как да изтече, защото след всяко започва нов петгодишен срок. Правилото за прекъсване на давността създаде „вечния длъжник“- осъденият е задължен за цял живот, дължат и наследниците му, които наследяват дълга.

Идеята на абсолютната давност е да се ограничи това прекъсване на давността чрез регламентиране в закона, че независимо от извършените действия, заличаващи изтеклия период от давността, дългът ще се погасява по давност с изтичането на 10 години. Като се считат от датата, на която той е следвало да бъде изпълнен.

Проблеми на хоризонта

Въвеждането на абсолютна давност обаче, вместо да реши проблема с дълговото робство, ще породи много нови проблеми. Цялата правна общност, експерти и неправителственият сектор алармират, че тя е стъпка „над пропаст“.

Абсолютната давност ще се превърне в проблем и за самите длъжници, тъй като приемането ѝ засилва натиска на колекторските фирми върху тях. Колекторите, знаейки, че са ограничени със срок да съберат вземанията си, ще затегнат менгемето над длъжниците и тормозът над тях ще нарасне.

Абсолютната давност е „минно поле“ в оборота и в гражданските отношения - тя ще се прилага  спрямо некоректните длъжници, които са взели едни пари с намерението да не ги връщат, купили са имот с план да не го платят и т.н.

Но ще ощети и коректните платци, тъй като ще доведе до увеличение цената на кредитите. Банките и лизингодателите, за да компенсират риска от несъбираемост на парите си, ще предоставят заеми срещу по-висока лихва – изрядните кредитополучатели и лизингополучатели ще плащат „сметката“ на недобросъвестните, взели кредити с намерение да не ги връщат. Абсолютната давност свива и кредитирането - банките ще се въздържат да финансират бизнеси, които са по-нежизненоспособни или са локализирани в региони, които не са добре развити.

В приетите промени в Закона за задълженията и договорите депутатите (ЗЗД) не се прави разлика между задължения към монополни, големи фирми и задължения към обикновените граждани. От въвеждането ѝ ще пострадат хората – хазяйката, която е отдала под наем имота си, за да си докарва някой лев допълнително, човекът, който си е продал имота, за да събира пари за жилище за децата си и т.н.

За разлика от богатите фирми и монополи, които имат начини да гарантират интересите си, гражданите, както и дребните и средните предприятия няма да имат механизми за обезпечаване срещу риска да загубят парите си, което ще доведе до затлачване на оборота - хората и малкият бизнес ще избягват да сключват сделки заради опасността да не си получат парите поради абсолютната давност.

Закон за частния фалит

Законът за частния фалит ще даде възможност на изпадналите във финансовото блато лица да рестартират живота си, като преминат подобно на фирмите през процедура по несъстоятелност. В законите на другите държави е предвидено, че съд или специализиран административен орган обявява длъжника в несъстоятелност, като дългът му се опрощава изцяло или частично. Ако задлъжнялото лице разполага с доходи и със секвестируемо имущество законите регламентират, че за определен период от време с тях то ще изплати тази част от дълга, която не му е опростена, като му се запазва задължително единственото жилище, ако то не е ипотекирано. След изтичането на този период от време длъжникът спира да бъде такъв, изчиства се от дълговете си.

Този закон, за разлика от абсолютната давност, ще дава нов шанс само на коректните длъжници - във всички законодателства на страните, прилагащи режима на частния фалит са предвидени критерии за проверка дали заявилият искането да бъде обявен в несъстоятелност длъжник не е предизвикал умишлено банкрута си, като е извършвал множество и неразумни сделки през кратък период от време, като се е разпореждал с имущество на висока стойност в кратък период преди подаването на искането за фалит, като е отказвал да работи в значителен период от време и други подобни.

Физическа несъстоятелност за разлика от абсолютната давност не се обявява за всеки дълг, а само в случаите, в които длъжникът наистина има тежки финансови проблеми, от които не може да се измъкне. Така няма да се стига до несправедливостта едно лице да има имущество и доходи да изпълни задълженията си и въпреки това да се освобождава от дълга заради простото изтичане на 10-годишна давност.

При частния фалит закъсалият длъжник ще може да потърси защита веднага след като изпадне във финансов колапс, за разлика от абсолютната давност, при която според законопроекта той ще трябва да чака цели 10 г., за да започне живота си на чисто.

Идеята за абсолютната давност е „стръв“, която управляващите лансираха публично още през 2011 г., като впоследствие през 2013 г. и отново през 2017 г. ГЕРБ внасяха законопроект за въвеждането й, който не прокарваха даже на първо четене и той си оставаше димка в очите на електората. Задават се нови парламентарни избори и това обяснява поредното внасяне на законопроект за абсолютната давност. Този път е много възможно той да се превърне в законова реалност, тъй като властта е уплашена от протестите и недоволството на хората, но той ще бъде „атомна бомба“ , която ще взриви гражданския и търговския оборот.

Адвокат Десислава Филипова е председател на фондация за извършване на общественополезна дейност "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека". Участник е в законодателни инициативи и по нейни предложения са променени Законът за защита на потребителите, Законът за кредити за недвижими имоти на потребителите и Гражданският процесуален кодекс. От години адвокат Десислава Филипова работи за отмяна на чл. 417 от ГПК и за реформа на частното съдебно изпълнение, като по нейна жалба Европейската комисия извършва проверка за законосъобразността на българското заповедно производство с правото на Европейския съюз, а Европейският парламент осъществява контрол за това съответствие след подадена от нея петиция. Адвокат Десислава Филипова е автор на научни статии в правната сфера и на публикации, разясняващи основните права и механизмите за защита, адресирани до широката общественост.

Още по темата

Венецианската комисия не е доволна от проекта на ГЕРБ за нова Конституция

Предишна новина

Момче с пушка простреля друго дете при игра в севлиевско село

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Анонимен | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #1 от "Иван | нерегистриран":
    10 годишната давност е едно чудесно законодателно решение, което макар и не изцяло, все пак решава в голяма степен ситуацията с вечния длъжник, особено действайки със задна дата. Иначе наистина би било добре да има възможност и за обявяване на личен фалит и ползване на по краткия 5 годишен период. Интересното в настоящата ситуация е, че въвеждането на личния фалит се "одобрява" от всички тези, които упорито се противопоставят на тази 10 годишна давност. В цялата тази странност, прозира желанието на заинтересованата страна, ако не изцяло да обезмисли, то поне да отложи във времето възможността на българските граждани да се освобождават от дълговете си, с надеждата на по-късен етап някой да "пипне" малко закона. Много ми е интересно след като се обяви процедура и минат тези 5 години, по какви критерии съдът ще решава тепърва, дали длъжникът е бил добросъвестен. Дали е възможно след 5 години коректност в процедура по фалит, съвсем случайно длъжникът да се окаже със задна дата, че не е бил коректен, при условие, че изпълнил всичко. Моят отговор е ДА. Убеден съм, че ще се създаде някаква нова "практика" и в тази посока.

    Някой ще ми обясни ли кои са тези хора, които теглят кредит с ипотека и придобиват имот, с идеята да не плащат кредита и къде е "далаверата" им от тази хитрост. Дори и малките деца вече знаят, че след като не се плаща кредита, след определен период той става изискуем, кредитора набързичко се сдобива с изпълнителен лист и го дава на ЧСИ. Там имота се възбранява, изнася се на публична продан и се продава - обичайно на 20-30% от реалната му цена. Като се прибавят всички разходи и лихви за периода на просрочието се получава така, че парите от публичната продан на имота едвам стигат за тях, а кредита си остава непокътнат. Случаи в подкрепа на това има хиляди. Наистина това е много изгодно, но не за кредитополучателя длъжник, а за банката, която си е купила имота, който е кредитирала, а парите които е дала за него продължават да са дължими пак на нея. И сега същите те обясняват колко по добре е да няма давност, а да има частен фалит. Наистина щеше да е много забавно, ако не беше трагедията на десетки, ако не и повече хиляди българи. Искрено се надявам, статията да не е писана от горецитирания адвокат

    Обяснявам веднага. Далаверата за длъжника и при обезпечен и при необезпечен кредит е една и съща - той не плаща нищо, но пък ако успее да шиканира изпълнението достатъчно дълго, получава имот за без пари. Дори да се стигне до публична продан на ипотекирания имот, длъжникът пак не губи, тъй като реално той не е платил нищо за този имот и се лишава единствено от възможността да се обогати с него. Колко дълг остава след проданта също е без значение, защото този дълг няма да бъде платен и ще бъде погасен по давност.

  2. 1
    Иван | нерегистриран
    0
    0

    10 годишната давност е едно чудесно законодателно решение, което макар и не изцяло, все пак решава в голяма степен ситуацията с вечния длъжник, особено действайки със задна дата. Иначе наистина би било добре да има възможност и за обявяване на личен фалит и ползване на по краткия 5 годишен период. Интересното в настоящата ситуация е, че въвеждането на личния фалит се "одобрява" от всички тези, които упорито се противопоставят на тази 10 годишна давност. В цялата тази странност, прозира желанието на заинтересованата страна, ако не изцяло да обезмисли, то поне да отложи във времето възможността на българските граждани да се освобождават от дълговете си, с надеждата на по-късен етап някой да "пипне" малко закона. Много ми е интересно след като се обяви процедура и минат тези 5 години, по какви критерии съдът ще решава тепърва, дали длъжникът е бил добросъвестен. Дали е възможно след 5 години коректност в процедура по фалит, съвсем случайно длъжникът да се окаже със задна дата, че не е бил коректен, при условие, че изпълнил всичко. Моят отговор е ДА. Убеден съм, че ще се създаде някаква нова "практика" и в тази посока.

    Някой ще ми обясни ли кои са тези хора, които теглят кредит с ипотека и придобиват имот, с идеята да не плащат кредита и къде е "далаверата" им от тази хитрост. Дори и малките деца вече знаят, че след като не се плаща кредита, след определен период той става изискуем, кредитора набързичко се сдобива с изпълнителен лист и го дава на ЧСИ. Там имота се възбранява, изнася се на публична продан и се продава - обичайно на 20-30% от реалната му цена. Като се прибавят всички разходи и лихви за периода на просрочието се получава така, че парите от публичната продан на имота едвам стигат за тях, а кредита си остава непокътнат. Случаи в подкрепа на това има хиляди. Наистина това е много изгодно, но не за кредитополучателя длъжник, а за банката, която си е купила имота, който е кредитирала, а парите които е дала за него продължават да са дължими пак на нея. И сега същите те обясняват колко по добре е да няма давност, а да има частен фалит. Наистина щеше да е много забавно, ако не беше трагедията на десетки, ако не и повече хиляди българи. Искрено се надявам, статията да не е писана от горецитирания адвокат

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.