Адвокатската реклама

Адвокатската реклама

Рекламата като един от най-старите способи за популяризиране на съдържание и привличане на клиентела в историческа перспектива е била обект на различни възприятия и класификации. Конкретно адвокатската реклама е с по-особен статут, тъй като всички юридически професии са свързани по особено силен начин с почтеността. В тази връзка общоизвестен факт е, че рекламата в някои общества има изключително негативна репутация.

Съществуват обемни исторически и сравнителноправни разработки относно правната природа на адвокатската реклама. Българската ѝ нормативната уредба се съдържа в чл. 42 от Закона за адвокатурата и чл. 8 от Етичния кодекс на адвоката. Там тя генерално е забранена. На адвоката все пак са разрешени конкретни действия, като например да уточнява в коя област на правото практикува, да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее. Същият има право да поддържа своя интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на закона и кодекса. Именно тук е налице противоречието, тъй като и в чл. 8 от кодекса се позволява на адвоката да осведомява общността за данните относно неговата професионална дейност. Става дума за данните, вписани в адвокатския регистър, като за целта той може да използва различни средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация и пр. (изброяването не е изчерпателно).

Следва да се разгледат и съпоставят понятията „осведомяване“ и „рекламиране“. Въз основа на разпоредбата на чл. 8 от кодекса би се достигнало до извода, че адвокатът има право да изготви видеоматериал, в който да представи себе си и своята професионална дейност, който след това да се излъчи по някоя телевизионна медия. Легалната дефиниция на понятието „реклама“ е в § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията. Там тя е представена като кратко съобщение, което информира потребителя и също като средство за популяризиране на продукти и услуги. Тъй като законодателят е наложил регулации върху рекламата, като е забранил заблуждаващата такава, по-конкретно рекламните послания, съдържащи неверни или неясни твърдения, които премълчават или изопачават информацията, която достига до потребителите[1], не би трябвало да е налице причина човек да предполага, че рекламата непременно ще бъде свързана с техники за манипулация. В този ред на мисли, по-логично навярно би било Законът за адвокатурата и Етичният кодекс да препращат към забраната на заблуждаващата реклама.

Според чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО държавите - членки следва да премахнат общите забрани на регулираните професии. Адвокатурата влиза в това число, тъй като редица нейни аспекти подлежат на регулация от законови и подзаконови нормативни актове. Що се отнася до общите забрани, в лицето на ограничаващите разпоредби на чл.42, ал. 1, предл. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3, т. 1 от Етичния кодекс, директивата приема, че те неправомерно засягат правата на кръга от субекти, до който се отнасят. Следва да се има предвид, че срокът за транспонирането ѝ вече е изтекъл, следователно, възможно е тя да придобие вертикален ефект.

Интересен поглед върху ситуацията би дал и социологическият анализ. Факт е, че в Съединените щати, Обединеното кралство, Испания, Франция, Италия, Германия, Индия, тоест, такива държави, в които капиталистическият начин на мислене е залегнал от поне няколко столетия, рекламите са разрешени. Разбира се, възможно е това да крие и някои опасности, тъй като най-напред трябва държавата да се е справила с риска от монополизиране на пазара, предвид че най-важната съставка на саморегулиращия се пазар е именно конкуренцията. Хипотези, в които големи кантори успяват да привлекат още повече клиенти, благодарение на това, че разполагат с огромен ресурс за реклами, не са изключени, съответно това би донесло негативи за малките кантори и самостоятелните адвокати.

Друг е въпросът до каква степен рекламата би повлияла на клиентите в избора им на адвокат, тъй като редица статистически проучвания сочат, че на първо място от значение са препоръките на приятели и познати, когато човек търси на кого да се довери. На следващо място, за нашето общество западният модел на мислене все още e по-скоро чужд, особено предвид, че той се характеризира с либерални виждания, бързо възприемане на технологиите в ежедневието и желание за постоянна промяна и оптимизация на установения ред. Юридическата професия и юридическото образование в България трудно биха могли да се отъждествят с тези характеристики, въпреки че адвокатурата следва да е неразривно свързана с капиталистическия модел и свободата, която той влече след себе си, например, що се отнася до изразяването и сдружаването.

Рекламата също е форма на свобода на словото, това възприема и Върховният съд на САЩ, когато за пръв път я разрешава, но в нашето медийно пространство, сякаш не се говори толкова често за важността на свободата на словото. Тя не рядко се приема за даденост, за нещо, което не може да се каже, че е отнето, за да трябва да се борим да си го възвърнем. Като цяло свободата не звучи като явление, което се среща в ежедневието и вероятно именно затова е необходима рекламата. Рекламите са насочени именно към свободата на избор, например какви стоки и услуги да предпочетем пред конкурентните такива. В този смисъл, разрешаването на рекламата би могло да стимулира здравословна конкуренция.

Идеята за обща и категорична забрана от страна на държавата също изглежда като избор, но избор на лесния път, сякаш обществото си затваря очите за определено явление и това прекратява съществуването му. Съвсем скорошен национален пример е забраната на споделеното пътуване, а в световен мащаб би могъл да се посочи скандализиращ такъв, като проституцията. По този начин замесените биват обречени на тотална дерегулация, попадат в сивия сектор и рисковете за многото младежи от българския пример, пътуващи споделено всяка седмица, нарастват многократно. Дискусии и обществени обсъждания в тесен кръг са необходими по темата за адвокатската реклама тук, под настоящия коментар. А стратегия за разрешаване в една или друга посока би могла да се изготви след промяна на обществената нагласа по темата и проучване сред професионалистите в сектора.

[1] „Заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама като форми на нелоялна конкуренция. Практика на КЗК.“, София, март, 2011 г., https://www.cpc.bg/

Още по темата

ЦИК: Възможно е изборите да бъдат отложени с 2 месеца, но това зависи от президента

Предишна новина

Вълна от подкрепа заля идеята на прокурори и следователи за бюст на Удроу Уилсън в София

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    Проституцията в България не е забранена. Личи си познаването на материята автора.

    Не е и особено регулирана. По-скоро държавата си затваря очите. Също като с порнографията. Официално е забранено разпространяването на материали с порнографско съдържание, но всички доставчици на телевизия предлагат множество порно канали, много от тях се излъчват денонощно.

  2. 1
    | нерегистриран
    2
    0

    Проституцията в България не е забранена. Личи си познаването на материята автора.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.