Марин Маринов, председтел на ОС-Варна:

Агресията сред подрастващите се дължи на девалвацията на ценности и духовната криза

Агресията сред подрастващите се дължи на девалвацията на ценности и духовната криза
Марин Маринов, председател на ОС-Варна

“Момче рита възрастен мъж във Видин”; “14-годишен уби с нож 13-годишно момиче в старозогорското село Скобелево” – това само част от заглавията в пресата, които свидетелстват за случаи на брутална агресия от страна на деца в последните седмици. За проблемите на детското правосъдие, ефекта от “сините стаи” и работата с проблемни деца разговаряме с председателя на Окръжен съд-Варна Марин Маринов. Именно в съдебния район на Варна работят и единствените специализирани съдебни състави у нас за работа с деца престъпници и жертви на престъпления. 

Съдия Маринов, aгресията сред децата зачестява и обществото става свидетел на процес, който на моменти изглежда все по-труден за овладяване. Знаем, че във Варненския съдебен район действа „синя стая“ за работа с деца, жертви на различен вид насилие, но и с такива, които упражняват агресия. Да обясним накратко принципа на работа на „синята стая“.

Идеята на така наречените "сини стаи" е да се осигури щадящо изслушване на деца, защото независимо от повода за досег с правосъдната система, отговорността за психическия комфорт на най-младите е за обществото. Децата могат да влязат в контакт с правосъдната система по различни причини, като най-честите са от семеен характер – например развод и свързаните с това съдебни процедури. Нерядко се налага това да се случва и по наказателни дела, по които децата може да са жертви, свидетели или извършители на правонарушения. Именно в тези случаи най-ярко изпъква целта на „синята стая“, да бъде осигурена среда, в която работата в досъдебната и съдебна фаза с децата да бъде максимално щадяща. За предпочитане е детето да бъде изслушано и разпитано един единствен път, за да не се налага да преживява случката отново, като се избегне т.нар. вторична виктимизация. Поради тази причина тези стаи са оборудвани с необходимата техника, която осигурява видео и аудио запис, който впоследствие се ползва. Задължително е присъствието на специалист, който предразполага детето, като прави достъпни за него въпросите, зададени от участниците в процеса. Те от своя стана нямат пряк визуален контакт с непълнолетното лице, а се намират зад т.нар. „венецианско стъкло“. За съжаление "сините стаи" не могат да помогнат за намаляване на агресията сред подрастващите, а единствено да ограничат вредите върху тях от вече случилото се.

В тази връзка бяха направени и законодателни промени, като например в НПК беше записано, че се допуска прочитане на показанията на малолетни, когато те са били дадени в присъствието на обвиняемия и защитника на малолетния. Една от целите на тази законодателна промяна е да се избегне, повторен разпит на детето и да бъде пощадена неговата психика.

Какво показва резултатът от дейността на „синята стая“ до момента?

„Синята стая“ във Варна беше първата, изградена в хода на Българо-швейцарски проект за „детско правосъдие“, в който Районен и Окръжен съд се включиха преди 6 години. В много други градове имаше изградени и преди това. По изисквания на проекта в двата съда бяха обособени и специализирани съдебни състави, които да разглеждат граждански и наказателни дела, по които има участие на деца. Варненски районен съд разполага с 15 състава, а Варненски окръжен съд с 11. За целта магистратите преминаха специално обучение за работа с деца и при дело от подобен вид случайното разпределение се извършва сред тези състави.

"Синята стая“ беше открита през 2016г., като тогава си пожелахме да няма поводи да се ползва често. Сега помещението се ползва съвместно от органите на съдебната власт във Варна, полицията и регионалната дирекция „Социално подпомагане”. За тези 4 години са изслушани близо 70 деца предимно по бракоразводни дела. Разпитаните деца по наказателни производства са 11, като това са предимно деца свидетели и жертви на насилие, а правонарушители са много малка част.

Как да си обясним, защо подобни нападения зачестяват и „мода“ ли е случаите на агресията все по-често да бъдат снимани и публикувани в социалните мрежи? Само преди дни имахме подобен случай във Видин където младеж нападна с ритник възрастен човек на улицата, a малко след това дете уби дете с нож.

Положителното на социалните мрежи е, че ни показват личностни нагласи и постъпки, за които понякога дори не подозираме. Немалко престъпления бяха разкрити, благодарение на желанието на извършителите на правонарушения, да се "похвалят" с постъпката си. Добрата новина е, че подобни прояви събират несравнимо повече критики и отхвърляне, отколкото одобрение. Не бих искал да вярвам че някога ще стане мода случаите на агресия да се инсценират, за да се публикуват в социалните мрежи или където и да е. Специалистите по психология трябва да отговорят кое отключва агресията у младите в съвременното общество и дали случаи като споменатия е форма на агресия или неадекватна изява на желание някой да бъде забелязан. Дългът на съдебните институции е да определят подходящата мярка за превъзпитание. Няма нужда от друг коментар случая във Видин, защото съдът може да коментира само с актовете си, а времето на изводите е когато имаме влязла в сила присъда.

Друг въпрос е, че изискванията към един съвременен съд са освен да прилага адекватно по време и справедливо закона, да не бъде само регистратор на дела. Все повече съдебни институции стават обществено активни в намирането на разнообразни форми за насочването на енергията на младите хора към положителни прояви. Изграждането на личността е сложен процес и съдиите  го разбираме ежедневно, решавайки проблемите в личните и финансови отношения на хората. Промяната се случва най-лесно докато човек е млад. Ето защо младите хора са особено важна за обществото група, на която може би не се предлагат достатъчно форми за изява. Детската възраст е свързана с огромна двигателна активност, с желанието да бъдеш одобрен, забелязан, харесан.  И когато към желанието за личностна изява, прибавим липсата на умения за общуване, започват проблеми, които често идват в съда.  Едно от обясненията за агресията сред подрастващите е девалвацията на ценности и духовната криза, които са основа за проявите на насилие в обществото. Нека си припомним през последните десетилетия какви примери на поведение и ценности са имали децата – някои от тях вече родители, създали семейства. Дали агресивността не се превърна в запазена марка на съвременното поколение, защото в това море от информация е трудно да направиш впечатление с нещо добро? Вероятно затова се залага на онова, което шокира, провокира и отблъсква. Социалните мрежи по естествен път се превърнаха в трибуна и за най-младите. Чрез тях много бързо и лесно можеш да си осигуриш публичност – да бъдеш забелязан, да провокираш реакция. Затова не мисля, че е мода. Просто това е съвременният канал за комуникация, медия в която всеки може да е автор на съдържание, а информацията се разпространява в реално време, с огромни мащаби и мигновена реакция.

Знаем, че в училищата има различни програми за намаляване и превенция на агресията сред подрастващите, но достатъчно ли е направеното до момента в тази насока и каква е ролята на съда в този процес?

Образованието е постоянен процес, който продължава през целия живот. Смятам, че е важно какво всеки от нас може да допринесе и да даде от себе си. Критиката не води до резултат. Преди 5 години в Окръжен съд – Варна прегърнахме идеята, че младите хора имат нужда от познания в сферата на правото и съдебната власт. Такъв учебен час по правна култура в образователната програма не е предвиден, а би бил полезен за обществото. Ето защо в съда решихме да започнем да работим с младите хора, които тепърва оформят своя мироглед. Бързо се оформи група от съдии-доброволци, които в свободното си от заседания време посещават университетите и училищата. За това време сме успели да се срещнем с над 4 500 ученици и повече от 2000 студенти. В стотиците срещи и беседи с тях сме дискутирали множество теми от ежедневието и практиката ни, за да усетят колко чести са всъщност срещите с правото за всеки от нас. Правили сме ролеви игри, съдебни процеси, така че да успеят да вникнат в детайлите на нещата, които обсъждаме. От това какви правни последствия има една търговска сделка за покупка на компютър, например до накърняване на личната неприкосновеност. Срещите с младите хора ни показаха, че повечето от тях не познават действащите закони, имат погрешна представа или изобщо не знаят че имат права, както и че незнанието всъщност не ги оневинява. Което пък ни носи удовлетвореност и дава смисъл на поетата от нас инициатива. Обратната връзка от студентите и учениците показва, че има необходимост да говорим на тези правни теми и да развиваме този вид култура. Колкото по-рано осъзнаят, че изборите които правят днес биха могли да имат ефект върху бъдещето им, толкова по-добре за тях. По тези теми колкото повече се говори и дискутира в семейството, в училище, в интернет, чрез медиите, толкова по-добре. Тези образователни инициативи, които започнахме и развихме с огромната подкрепа и ентусиазъм на нашите колеги са нашия принос към тази цел – децата да имат правна култура. 

Как да намалим или спрем засилващата се агресията сред младите?

Не смятам, че агресията се засилва. Поне делата, които постъпват  в съда не дават база за подобни изводи. Засилва се информираността и възможността на хората да си отстояват правата. И те го правят. Но е важно да не спираме да се образоваме как цивилизовано да решаваме споровете си, за да не се стига до ескалиране на емоциите и до прояви на агресия. Вероятно младите виждат лоши примери,  копират ги и опитват. Невъздържаното грубо отношение, незачитането на нормите и проявите на сила са явен пример, който децата виждат от родителите си, от публичните личности, които харесват и чийто модели на поведение следват. Намаляването на агресията е свързано с промяна в мисленето и надграждане на уменията, за да се постигне осъзнатост, че насилието не е начин за уреждане на отношения. Все по-често се говори и за прилагането у нас на медиацията. Това е причината преди 5 години да открием Центъра по медиация съм съда във Варна, за да предложим на хората, които се съдят друга възможност да решат започналия спор извън съдебната зала с помощта на обучени професионални медиатори, които работят като доброволци. В града от 2 години работи проект за въвеждането на медиацията в училищата, именно за разрешаване на конфликти в тази среда. Преди месец беше открит първият университетски Център по медиация в Икономическия университет във Варна. Това са все крачки в посоката, която за мен предлага начин да бъде намалена агресията сред младите и да предложи алтернатива на конфликтите.  Огромни са ползите – при делата те са освен спестяване на средства за водене на съдебното производство и постигане на резултат, който би бил по-благоприятен за двете страни. При едно съдебно решение, винаги имаме страна, която излиза от залата недоволна, защото е загубила. Докато при медиацията балансът е постижим. Вярвам, че обучението на този метод в училищата ще даде основата за тази положителна промяна в обществото. Придобиването на тези умения още като дете ще ти даде възможност да търсиш алтернатива на един спор или конфликт, така че той да приключи без насилие и негативи както за жертвата, така и за насилника.

Има ли достатъчно подготвени специалисти, които да работят с младите извършители на престъпления?

Нашата функция и роля е такава, че в съдебната зала виждаме само резултатите от работата с пострадалото дете или непълнолетния извършител. Съдът е този, който преценява били ли са защитени интересите на детето в максимална степен. В този дълъг процес е много важно потърсено ли е изобщо съдействието на специалисти, в кой момент е започнала работата и какви мерки са били предприети по всеки конкретен случай, както и какъв е бил ефектът от приложените мерки? Това са много важни етапи от един сложен процес, който изисква много добра координация на различните служби и организации, които работят в посока защита на интересите на децата и корекция в поведение на онези, за които има сигнали, че се отклоняват от нормите. Процесът има нужда да бъде внимателно наблюдаван, за да бъде гъвкаво променян при преценка, така че да бъде постигната положителна промяна в нагласите на децата. В разглеждането на казуси, в които има участие на пострадало дете, за съдът винаги водещ е интересът на детето. Със сигурност има достатъчно квалифицирани и подготвени специалисти, но огромно затруднение е липсата на ясна политика за работа с децата в конфликт със закона.

Често говорим за промени по отношение на наказанията. Необходими ли е по-засилена репресия по отношение на децата престъпници закононарушители или друг подход е по-подходящ?

Общоизвестен факт е, че тежките наказания не водят до по-ниска престъпност и дори са контрапродуктивни. Отдавна е доказано, че и при тежките престъпления възстановителното правосъдие дава добри резултати, сравнени с конвенционалното. Търсенето на алтернативи на лишаването от свобода е една от целите за повишаване на ефективността на наказателната репресия и в новата Концепция за наказателна политика 2020 - 2025 г. Относно децата в конфликт със закона смятам, че има необходимост от насърчаване на възстановителното правосъдие и прилагането на повече медиационни техники. Международните стандарти за детско правосъдие се променят в насока към по-хуманно отношение, а предизвикателството към законодателя у нас е да сме в синхрон с тези тенденции. Нашият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, действа от 50-те годините на ХХ век. Колкото и да сме свикнали с него, може би е време да се мисли за промени в тази насока. В един от проектите имаше много заложени принципи от възстановителното правосъдие, но е необходима яснота чия грижа ще бъде предоставянето на подходящите социални услуги в институционална и в неинституционална среда. И когато бъде определена една възпитателни мярка или едно дете е осъдено за извършено престъпление, пътят за неговото превъзпитание – каквато е основната функция на наказанието - да е ясен и реален, а не формален.

Още по темата

Гърция затвори границата за пътуване през нощта

Предишна новина

Съдът на EС: Разходите за пътна полиция не могат да бъдат вземани предвид при изчисляване на тол таксите за тежкотоварни автомобили

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    двоен аришн пр ед закона | нерегистриран
    0
    -1

    Възмущавате се-ир то с основание, ако -цитирам статията ви "Момче рита възрастен мъж във Видин". И искате да бъде "пр евъзпитано" момчето. А когато милиционери -сигурно защото са много възпитани нап аднаха хора в дома им в София, биха ги ,ритаха ги, обиждаха ги, използваха електрошок,чупиха врати-няма никаква реакция на съдебната система. Не мислите ли,че непълнолетните следват челния опит на милицията. Щом милицията може да пребива и напада-и то безнаказано, защо и другите да не могат да го правят-нали милицията е наша пътеводна светлина в законността?
    Преди съдебната система да демонстрира авторитет към непълнолетните, нека да демонстрира авторитет ибезкомпромисност към беззаконията в репресивния апарат. Не се притеснявам от непълнолетните, а от беззаконията на пълнолетните от мевере(други пример-пр ебитите при колоните на МС в София от милицията, и как беше блудствано с протестираща-милиционер беше галил косата и без нейно съгласие-и не се случва нищо-за прокуратурата няма нарушение от мевере-то).

    Съдебната систева показва безкомпромисност, към лица без власт, и страх от служби, мевере и репресивни органи. За беззакония от репресивния апарат никаква я няма(трети пример-случаят скъсания пагон-не милиционерът- шивач -самоскъсал си пагона, а набедените невинни граждани пратени на съд).Защо не беше възпитан милиционерът, откадът на прокуратурата да реагира, а днес давността е изтекра дава усещане да безнаказаност в мевере. Не ме притесняватмладите закононарушители, а закононарушителите с униформа-те са проблем за правовия ред.

  2. 1
    | нерегистриран
    0
    0

    Преди да коментираме подрастващите , да видим поведението на вече порасналите.
    Напомням за случая от София, когато прокурор нападна и удари ученик в ученическа лавка(а днес същия прокурор е инсталиран в съд, близо до това училище-така,че явно при необходимост може да налага ред, със шамарената фабрика). Случаят потулен и заметен, въпреки,че беше отразен в медиите. Явно имаме проблем и с магистраската агресия. Защо не бяха взети мерки да бъде превъзпитан прокурорът нападател, като се приложи законът?
    Ако нападното бешие прокурорско синче последиците нямаше да закъснеят. А като нападател е прокурор, а нападнатия-син на родители без власт-не му се случи нищо на нападателя.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.