Антим І: Ние направихме закони от Народа и за Народа!

Антим І: Ние направихме закони от Народа и за Народа!
Търновска конституция / Екзарх Антим I (колаж: "Правен свят")

"Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха недоразумения, но те не попречиха на нашето събрание, което с добросъвестност и преданост продължи и довърши делото… Ние направихме закони от Народа и за Народа!"

С тези думи на 16 април 1879 година председателят на Учредителното събрание Антим І подписва и оповестява създаването на Търновска конституция.

Събитие, придобило непреходен характер в българската историческа памет и дало правна основа за изграждането на новата българска държава.

Преди 141 години българските народни избраници създават документ, в който под върховенството на закона се установяват демократичните ценности на народа.

Документ, носещ не само разпоредби, точки и алинеи, не само права и задължения, но и един по-дълбок смисъл за демокрация, за национално съзнание и развитие. Смисъл, който в днешния ни свят забравяме или не разбираме, или не знаем, но за да си го припомним, разберем, научим ще трябва да обърнем поглед към историята. Това правим със съдействието на Светлана Кръстева от Държавен архив – Видин, с която ще завъртим "машината на времето" и ще се върнем почти век и половина назад, където говорят делата на създателите на най-модерната за времето си Конституция.

Това можем да направим като се докоснем до личността, носеща в себе си висотата на възрожденския дух отпреди 141 години - председателят на първия български парламент Екзарх Антим I.

АНТИМ I – ЖИВОТ И ДЕЛО

Екзарх Антим I  - портретна снимка (Държавен архив - Видин) 

Атанас Михайлов Чалъков (както е светското му име) е роден през 1816 година в Лозенград. Учи в Цариград. Приема монашество в Хилендар. Завършва богословие в Московската духовна академия, едно от доказателствата за негова отдаденост на вярата. През 1861 година е избран за Варненско-преславски, а през 1868 година и за Видински митрополит. Със своята дейност се превръща в един от най– преданите борци за самостоятелна българска църква. През 1872 година, когато е основана Българската екзархия, Антим I  е избран за пръв екзарх.

Антим I остава в българската памет като пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия, борец за независимостта на Българската православна църква, председател на Учредителното народно събрание, политик и общественик.

Преди време в свой материал Светлана Кръстева посочва, че Държавен архив – Видин съхранява ценни документални свидетелства за политическата и духовна роля на Антим І, които обхващат почти стогодишен период – от средата на ХІХ до средата на ХХ век. Документите съдържат данни от пристигането на бъдещия екзарх във Видин, през избора му за глава на независимата българска църква, до април 1877 година, когато е свален и изпратен в изгнание в Ангора.

Повече от година по-късно, през лятото на 1878 година, той се завръща на митрополитския си пост във Видинска епархия след изгнаничеството си. Малко след това става част от създаването на Търновската конституция.

"За политическата и духовна роля, която играе Антим Видински след Освобождението свидетелства писмото от 25 декември 1878 година, с което губернаторът Иван Кишелски го уведомява за предстоящото му участие в Учредителното събрание. Всенародната почит към бившия екзарх се изразява в избора му за председател на народното събрание, приело първата българска конституция, а по-късно и на Първото Велико народно събрание", посочва Кръстева в публикацията си.

 

Писмо от Видинския губернатор Иван Кишелски до Видинския митрополит Антим І, в което го осведомява за участието му като депутат в Учредителното народно събрание в Търново. 25.12.1878 г. (Държавен архив - Видин)

Едно от последните издания с описание на този период от живота на Антим I е алманахът "Екзарх Антим I – зората на парламентаризма в България", издаден от Народното събрание (НС) по повод 125-годишнината от кончината на Антим I и 135-годишнината от Учредителното народно събрание.

ЕКЗАРХ АНТИМ I - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ

Учредително събрание в Търново е тържествено открито на 10 февруари 1879 година със задача да създаде временните правила за избор на представители за Обикновено народно събрание и да избере княз. За него Антим I е избран като народен представител.

Сградата, в която заседава Учредителното събрание в Търново, което наброява 229 народни представители. Бившият Конак, строен от Майстор Кольо Фичето (снимка: "Екзарх Антим I – зората на парламентаризма в България")

Повечето от депутатите на Учредителното събрание си поставили и друга важна задача: да протестират срещу Берлинския договор и да поискат той да бъде отменен. Така се оформили две политически партии - на либерали и консерватори.

Учредителното събрание било открито с реч на императорския комисар Дондуков, в началото на която се обърнал към Антим с думите:

"Пристъпяйки към великото дело на откриване на Първото Търновско събрание на свободна България, обръщам се към Вас, достопочтенейший Владико, като глава на духовенството, като към лице толкова пострадало за светото дело на освобождението на родния край, и моля да ме благословите за предстоящия ми труд".

На 14 февруари 1879 година се е провело първото заседание на Учредителното събрание, което започнало с предложението на управляващия отдела на правосъдието Лукиянов, пълномощник на императорския комисар. Той се обърнал към Антим и го поканил да заеме мястото на привременен председател, като избере и  привременни подпредседател и секретари до избирането на Постоянно бюро. Така за подпредседател повикан бил Варненско-Преславски Симеон, а за секретари архимандрит Константин и Тодор Икономов.

Седмица по-късно, на 22 февруари 1879 година, на четвъртото заседание е избрано Постоянно бюро. Гласуването за председател дало следните резултати: Антим - 51 гласа, Варненско-Преславски Симеон - 45, епископ Климент - 43, Драган Цанков - 28, Петко Каравлов - 18, Марко Балабанов - 19. Според правилника трябвало да се извърши балотиране, "но повдигнато от чувство на голяма признателност към многострадавшия старец и народен пастир. Негово Блаженство Антим Видинскаго, Събранието единодушно го прогласи за свой председател…".

"Негово Блаженство, като се облягаше на старините и телесните си слабости, помоли Събранието да го освободи от такава обязаност. Но пред единодушното и непоколебимо настояване на Народното събрание той склони да залови пак председателската катедра и с това свое съизволение събуди силни и несмълкаеми ръкоплескания."

И още – в протокола на това заседание се посочва: "Негово  Блаженство зае мястото на председателя. Обяви заседанието открито и каза, "че сичкий образован свят си е обърнал очите към нас и че успехът на делото, за което сме се събрали, зависи от политическата мъдрост, която ще покажем ".

Така седем години след като е избран за български екзарх, Антим I става и председател на Учредителното събрание. Той пожелал на събранието благоразумие и умереност. Дни по-късно работата започнала по същество.

На 27 февруари 1879 година, по време на седмото заседание, Марко Балабанов произнесъл реч, в която засегнал предстоящата работа на събранието, като акцентирал върху това дали тя да се ограничи само с разглеждане и приемане на Конституцията, или да се помисли и за отново поробените с Берлинския договор български земи?

"Сенките на бащите ни и дедите, умрели от петстотин години насам с въздишки за българското освобождение, летят днес. в тази зала, върху нас и около нас и гледат как ще постъпим в тая минутаГрешно ще бъде ако се покажем глухи и нечувствителни към плачевните викове, които се издават отвъд Балкана към юг и към запад на общото наше отечество", заявил в речта си Балабанов.

Тези думи трогнали председателя Антим I и в протокола от това заседание е отбелязано как той е изживял трагедията на разпокъсания български народ.

Това не е първият подобен случай в работата по изковаването на Търновската конституция. Често дебатите в залата стигали по емоционални изказвания и речи, които трогвали председателя. Това била и причината той да отсъства понякога.

Особено въздействащи за Антим I били разискванията по въпроса за националното единство на българския народ.

Работата на събранието обаче не спирала и на 7 март 1879 година била избрана 15-членна Комисия за съставяне на конституция по проекта, предоставен от Временното руско управление. Съставът на комисията включва: Марко Балабанов, Драган Цанков, Константин Стоилов, Тодор Икономов и Илия Цанов. Комисията издава документ след края на своята рапорт.

В заседанието на 14 март 1879 година по предложение на Петко Каравелов се четат писма и телеграми, изпратени до Народното събрание. Първата прочетена телеграма, отбелязана в протокола от заседанието, е от Видин, адресирана е до председателя Антим І и гласи: "Видинското население, като тържествува днес Императорския Российский празник и Деня на освобождението на целий Българский народ, поздравява чрез Ваше Блаженство всичките български представители, които са събрани днес в Търново, за да турят здрава основа на народното нравствено, умствено и материално подобрение. Съобщете това, Ваше Блаженство, на представителите предварително, като изразите чувствата ни към Негово Сиятелство императорския комисар."

Рапортът на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество е представен и изслушан на 21 март 1879 година. Той предизвиква много спорове и засилва поляризацията на силите в българския парламент. Народните избраници го отхвърлят и започва обсъждане на проекта член по член.

Депутатите, събрали се от всички краища на Княжеството, спорели по редица въпроси – за разкъсването на българските земи, за Органическия устав, който трябва да приемат, за устройството на държавата. Тяхната работа се следяла с интерес, възлагали им се големи надежди и очаквания.

От протоколите на заседанията става ясно, че най-сериозни спорове и най-ожесточени дебати сред народните избраници при създаването на Конституцията, са въпросите, касаещи формата на държавно управление в България и правомощията на бъдещия княз. Част от депутатите се застъпват за по-големи права на държавния глава и за създаване на двукамарен парламент. Предложението обаче среща острата реакция останалите народни избраници и отпада

Според Търновската конституция не се допуска монархът да бъде държавен глава едновременно и на друга страна. Няма право да дава амнистия на осъдени лица без това да е санкционирано от Народното събрание. Забранено е помилването от княза на министри, които са осъдени за нарушаване Конституцията. Посочено е, че при отсъствие на държавния глава от България негов наместник става Министерският съвет.

Резултатът от тримесечната работа на Учредителното събрание дошъл на 16 април 1879 година. Тогава председателят Антим I обявил приемането на Конституцията. Пред пълната зала с изправени на краката депутати, Aнтим I завършил речта си с думите:

"Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб изложен на бури; слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа, и да сключим с църковната молитва: "Благодать Господа Нашето Иисуса Христа, любь Бога и Отца и причастие Света го Духа, буди со всеми нами, за да ни вразумява, наставлява и ръководи в конституционний живот. Амин."

По този начин и било ознаменувано създаването и приемането на Търновската конституция, която провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство; урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите; предоставя широки права и свободи на гражданите.

Ден по-късно, на 17 април 1879 година, императорският комисар Дондуков открил Първото Велико народно събрание под председателството на Антим, което избрало за български княз Александър Батенберг.

ДРУГИ ЧЛЕНОВЕ НА УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ

Държавен архив – Видин разкрива и част от останалите участници в Учредителното събрание, тръгнали от Видин към Търново. Освен митрополит Антим І, участие взимат Хафуз Сюлейман – мюфтия на Видинската губерния, Илия Цанов – председател на Видинския губернски съд, Петър Дамянов – председател на окръжния съд, Димитър Златарев – председател на окръжния съвет, Ванко Нешов – председател на градския съвет, х. Петко Петков, Ахмед бей Мараф Зааде – по назначение на императорския комисар княз Дондуков–Корсаков. От Белоградчик се включват Миленко Попов и Цеко Панов, даскал Петър Логофетов от Ново село и Цочо Гачев от Кула.

ЕКЗАРХ АНТИМ I – ПОЧИТ В ДНЕШНО ВРЕМЕ

Животът и делото на Антим I остава несъмнен отпечатък в българската история и памет и става повод за почит и преклонение, които днес гражданите и гостите на Видин отдават на построен в негова чест Мавзолей.

Мавзолеят-гробница на Екзарх Антим І във Видин (снимка: "Правен свят")

Група документи в Държавен архив – Видин разкриват, че за построяването на мавзолея-паметник на Антим І във Видин е направено събиране на средства чрез дарителски фонд, създаден от Видински митрополит Неофит. Освещаването на мавзолея е извършено на 16 септември 1934 година с участието на цар Борис ІІІ и архиереите на Българската православна църква.

Над входа е изработен мозаечен портрет на екзарха. Отвътре е изографисан със стенописи. В центъра на помещението е разположена седяща скулптура на Антим I в кресло, с було и енголпие на гърдите, изработена от скулптора Анастас Дудулов. В подземието се намира саркофагът с тленните му останки.

Мавзолеят-гробница на Екзарх Антим І във Видин (снимка: "Правен свят")

Гробницата на Антим I се намира в двора на Видинската митрополия в квартал "Калето". Мавзолеят е обявен за паметник на културата на 31 декември 1975 година.

Мавзолеят-гробница на Екзарх Антим І във Видин (снимка: "Правен свят")

Показахме Ви малка част от делото на Екзарх Антим I и допира му до създаването на Търновската конституция. И днес обаче духовникът, политикът, деецът Антим I остава една от малко познатите и популярни личности в нашата история, въпреки, че не е малък приносът му за създаването и укрепването на българската държавност след Освобождението. Под неговото вещо ръководство се изработват и приемат законите на България, което го превръща в строител на държавността. С живота и делото си Антим I допринася Търновската конституция да стане една от най-актуалните за времето си на европейския континент.

Редакцията на "Правен свят" благодари на Държавен архив – Видин за предоставените документи, снимков материал и публикации!

Източници:

Документи и изследвания от Държавния архив

"Екзарх Антим I – зората на парламентаризма в България", издадена от Народното събрание, 2013 г.

Още по темата

НАТО създава екип за борба с хибридните заплахи в Северна Македония

Предишна новина

Слагат КПП-та във Филиповци и Факултета в столицата

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.