Асоциацията за защита на потребителите с остро становище против законопроекта за колекторите

Асоциацията за защита на потребителите с остро становище против законопроекта за колекторите

Асоциацията за защита на потребителите излезе с остро становище против промените, предложени за обсъждане от правосъдното ведомство, във връзка с дейността на колекторските фирми.

От организацията посочват, че намират въпросните идеи за “лобиски” и заявяват: “Въпросните промени по същество са изцяло в полза на фирмите за събиране на дългове и сопокойно можем да ги наречем лобистски. Не само, че не се предлага никакъв механизъм на ефективен мониторинг и контрол, но дори на тези компании им се дават нови правомощия, които противоречат на Конституцията. Например единствено те да имат право да изкупуват дългове. Не се дава възможността първо да се предлага на длъжника да си изкупи задължението. Но това е само един пример, а фрапиращите такива са много в предложения проект”.

В становишето си, което е адресирано до народните пrедставители от организацията допълват, че “продължава с пълна сила да се води битка за „събаряне“ на предложенията за въвеждане на т.н. доброволно изпълнение”. “След като опозицията от БСП и ДПС провали приемането му в правна комисия, предложението все пак във вторник мина на първо четене в зала. Свидетели сме на яростна и подмолна публична атака от Асоциацията на колекторските агенции и няколко адвоката. Съвсем ясно е, че техните интереси са пряко засегнати. Евентуалното въвеждане на доброволното изпъленение ще даде възможност на длъжниците да си уредят взаимотоношенията с кредиторите, без да се минава през съдилища”, пише в становището.

От организацията обаче псочват, че одобряват предложените и приети на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс за въвеждане на 10-годишна давност за дълговете на физически лица. “Народното събрание прие на първо четене проектозакон за 10-годишната абсолютна давност за физическите лица. Нещо, за което от Асоциацията за защита на потребителите от дълго време настояваме. Смятаме, че в този си вид предложените промени в ГПК са в интерес на гражданите и тези 600 хиляди човека, които пряко ще бъдат засегнати и ще им се даде шанс на ново начало. Оставаме предпазливи в очакванията си предвид, факта че няколко пъти е имало опити този въпрос да бъде решен, но така и не достигнаха до второ четене. Предстои да се види какви изменения ще бъдат направени преди второ четене в зала”, допълват от Асоциацията.

Още по темата

Радев радикализира протеста с тревожна мисъл за своя имунитет*

Предишна новина

Арестуваха отново заподозрения за пожара в катедралата в Нант

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #2 от "асоциация какво? | нерегистриран":
    Асоциация за защита на потребителите? И каква реална дейност изпълняват освен да пускат от свое име становища? Ние пък адвокатите сме против ЧСИ да събират дългове доброволно, утре ще поискат да правят и нотариални удостоверявания.

    Доколкото има нужда от реформа, тя трябва да бъде провеждана по линия на въвеждане на възможност за “частен фалит”, създаване на правила за достъп на адвокатите до бази данни, които да им позволяват по-лесно да събират необходимите им данни за длъжниците, по този начин осигуряващи иницииране на помирителни производства между тях и кредиторите, предоговаряне на дълговете и други подобни.

    В този смисъл, и доколкото съдебните изпълнители по дефиниция са лица, натоварени с публичноправни функции, извършващи действия, интервениращи пряко и негативно в чужда правна сфера, и поради това обвързани със строга законова регламентация на правомощията, без изобщо да оспорваме принципната необходимост от нормативни промени в обсъжданата сфера, считаме предложената от вносителите директна намеса на съдебен изпълнител по разписания начин за неадекватен отговор на нуждите на обществото.

    Предложеното присъствие на съдебен изпълнител в едно „доброволно изпълнение” е ненужно и излишно, още повече както вече посочихме, то крие рискове от деформации и възможност за нарушаване на процедурите по съдебното изпълнение, каквото и без друго се наблюдават в практиката и които трябва да целим да предотвратим, вместо да стимулираме.

    На следващо място и след излагане на принципните ни възражения по законопроекта, считаме за редно да обърнем внимание и на някои негови сериозни пропуски по същество:

    1. В проекта на предлаганата правна норма липсва посочване на максимално определен праг, в рамките на който да се прилага така предложената регламентация на „доброволно изпълнение”. Опитът на чужди държави, в които подобен модел съществува /Франция/ сочи, че той освен, че е въведен само за “малки вземания” /до определен, изрично посочен размер/е и уреден доста по-подробно, като въвежда редица условия и предпоставки при които съдебният изпълнител да осъществява действията си.

    2. В същото време е налице противоречие на така предложената норма със ЗЧСИ. Тоест налице е риск предвидените в нея действия на съдебния изпълнител да се окажат в противоречие с други разписани правила и норми, регулиращи дейността му. Това от своя страна ще обуслови колизия между правни норми от различен порядък и ще създаде практически проблеми при тяхното прилагане. Ще се отвори възможност и за създаване на недобри практики, а гражданите няма да имат средства за защита и за реакция срещу
    евентуални неправомерни действия от страна на съдебните изпълнители.

    3. В законопроекта липсват и гаранции, че таксата за така нареченото “доброволно изпълнение” няма в крайна сметка да легне върху длъжника. Независимо, че проектът предвижда възнаграждението към ЧСИ, да бъде платено от кредитора в размер на не по-малко от 1/10 от събраната сума, възможността за последващо изменение на Тарифата към ЗЧСИ, с което да се регламентира вменяването на тази такса в тежест на длъжника е напълно реална.

    4. Предложеният законопроект, освен че е в ущърб на длъжника, по никакъв начин не ползва и кредитора, нито ще доведе до твърдяното разтоварване на съдилищата. Това е така защото:

    Той не съдържа конкретна уредба относно прекъсването на давността с отправяне на поканата - чл.116 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Именно в тази хипотеза предвидените промени биха разтоварили съдилищата, какъвто е соченият от вносителите мотив за законопроекта. Обикновено, преди да отправи каквато и да било покана за доброволно изпълнение към длъжника си, кредиторът е предприел множество опити за доброволно и извънсъдебно уреждане на въпроса с дължимото му се плащане. Всички те са приключили без успех и длъжникът не е изпълнил задължението си. Именно това, в обичайната хипотеза, мотивира кредитора да изготви и отправи до длъжника си писмена покана за изпълнение на задължението, с предупреждение, че ако това не бъде сторено, то кредиторът ще бъде принуден да сезира съда. В практиката на Върховния касационен съд обаче се приема, че отправянето на подобна покана не прекъсва давността. Прекъсване е налице само при иницииране на съдебно производство. Ето защо, отчитайки, че предложената покана от съдебен изпълнител ще има същия ефект като всяка друга покана и няма да е в състояние да прекъсне давността за вземането, пред заплахата от
    погасяването му по давност, кредиторът ще трябва да предяви иск за вземането си, вместо да се надява на успех на поредния опит за доброволно плащане.

    Частният съдебен изпълнител не е лице, което е натоварено с публичноправни функции. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Дейността на държавния съдебен изпълнител е държавно властническа, а на частния съдебен изпълнител е независима икономическа (Решение № 1 от 28.02.2008 г. на КС по к. д. № 10/2007 г.).
    Със Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 39 от 2006 г.) държавата, нарушавайки задължението и неправомерно лишавайки се от правото си да изпълнява постановените от съдилищата актове, е предоставила в грубо нарушение на Конституцията това си право на частни съдебни изпълнители. Но частният съдебен изпълнител не може да осъществява отстъпената му от държавата властническа функция, като извършва точно тази "независима стопанска дейност".
    Частните съдебни изпълнители не са служители на определен съд за разлика от държавните съдебни изпълнители, които са служители на районния съд. Те нямат качеството на държавен орган и не се включват в структурата на държавните органи. Съгласно класическото разбиране за делегация, делегираният няма право да пределегира - "Delegatus non potest delegare" - дeлегатът не може да делегира. Този, комуто е делегирано нещо( държавен орган ), няма право да го делегира другиму ( на ЧСИ), т. е. лице, когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Свидетели сме на яростна и подмолна публична атака от Асоциацията на мутраджииските колекторски агенции.

  2. 3
    Пейо Незнамкойси | нерегистриран
    1
    0

    Пейо Майорски от тези потребители не чу ли призива на Мая Манолова срещу тази идея ЧСИ да събират дългове без съд? Не я разбра, защото не е юрист или не я чу?
    Незнам каква асоциация сте и имате ли нещо общо със защита на права и потрбители, имате ли екип и юристи, с които да помагате на хората, но трябва да си рядко няма да казвам какъв, че в един абзац да напишеш: Да дадем на ЧСИ да събират дълговете без съд защото е по-евтино (ами дайте възможност на хората да правят самоуправство и да не занимават съда с разводи, делби, убийства), не приемайте закона за колекторите (оставете ги да си работят без закон) и т.н....ама много рядко трябва да си...еди какъв си.

  3. 2
    асоциация какво? | нерегистриран
    3
    0

    Асоциация за защита на потребителите? И каква реална дейност изпълняват освен да пускат от свое име становища? Ние пък адвокатите сме против ЧСИ да събират дългове доброволно, утре ще поискат да правят и нотариални удостоверявания.

    Доколкото има нужда от реформа, тя трябва да бъде провеждана по линия на въвеждане на възможност за “частен фалит”, създаване на правила за достъп на адвокатите до бази данни, които да им позволяват по-лесно да събират необходимите им данни за длъжниците, по този начин осигуряващи иницииране на помирителни производства между тях и кредиторите, предоговаряне на дълговете и други подобни.

    В този смисъл, и доколкото съдебните изпълнители по дефиниция са лица, натоварени с публичноправни функции, извършващи действия, интервениращи пряко и негативно в чужда правна сфера, и поради това обвързани със строга законова регламентация на правомощията, без изобщо да оспорваме принципната необходимост от нормативни промени в обсъжданата сфера, считаме предложената от вносителите директна намеса на съдебен изпълнител по разписания начин за неадекватен отговор на нуждите на обществото.

    Предложеното присъствие на съдебен изпълнител в едно „доброволно изпълнение” е ненужно и излишно, още повече както вече посочихме, то крие рискове от деформации и възможност за нарушаване на процедурите по съдебното изпълнение, каквото и без друго се наблюдават в практиката и които трябва да целим да предотвратим, вместо да стимулираме.

    На следващо място и след излагане на принципните ни възражения по законопроекта, считаме за редно да обърнем внимание и на някои негови сериозни пропуски по същество:

    1. В проекта на предлаганата правна норма липсва посочване на максимално определен праг, в рамките на който да се прилага така предложената регламентация на „доброволно изпълнение”. Опитът на чужди държави, в които подобен модел съществува /Франция/ сочи, че той освен, че е въведен само за “малки вземания” /до определен, изрично посочен размер/е и уреден доста по-подробно, като въвежда редица условия и предпоставки при които съдебният изпълнител да осъществява действията си.

    2. В същото време е налице противоречие на така предложената норма със ЗЧСИ. Тоест налице е риск предвидените в нея действия на съдебния изпълнител да се окажат в противоречие с други разписани правила и норми, регулиращи дейността му. Това от своя страна ще обуслови колизия между правни норми от различен порядък и ще създаде практически проблеми при тяхното прилагане. Ще се отвори възможност и за създаване на недобри практики, а гражданите няма да имат средства за защита и за реакция срещу
    евентуални неправомерни действия от страна на съдебните изпълнители.

    3. В законопроекта липсват и гаранции, че таксата за така нареченото “доброволно изпълнение” няма в крайна сметка да легне върху длъжника. Независимо, че проектът предвижда възнаграждението към ЧСИ, да бъде платено от кредитора в размер на не по-малко от 1/10 от събраната сума, възможността за последващо изменение на Тарифата към ЗЧСИ, с което да се регламентира вменяването на тази такса в тежест на длъжника е напълно реална.

    4. Предложеният законопроект, освен че е в ущърб на длъжника, по никакъв начин не ползва и кредитора, нито ще доведе до твърдяното разтоварване на съдилищата. Това е така защото:

    Той не съдържа конкретна уредба относно прекъсването на давността с отправяне на поканата - чл.116 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Именно в тази хипотеза предвидените промени биха разтоварили съдилищата, какъвто е соченият от вносителите мотив за законопроекта. Обикновено, преди да отправи каквато и да било покана за доброволно изпълнение към длъжника си, кредиторът е предприел множество опити за доброволно и извънсъдебно уреждане на въпроса с дължимото му се плащане. Всички те са приключили без успех и длъжникът не е изпълнил задължението си. Именно това, в обичайната хипотеза, мотивира кредитора да изготви и отправи до длъжника си писмена покана за изпълнение на задължението, с предупреждение, че ако това не бъде сторено, то кредиторът ще бъде принуден да сезира съда. В практиката на Върховния касационен съд обаче се приема, че отправянето на подобна покана не прекъсва давността. Прекъсване е налице само при иницииране на съдебно производство. Ето защо, отчитайки, че предложената покана от съдебен изпълнител ще има същия ефект като всяка друга покана и няма да е в състояние да прекъсне давността за вземането, пред заплахата от
    погасяването му по давност, кредиторът ще трябва да предяви иск за вземането си, вместо да се надява на успех на поредния опит за доброволно плащане.

  4. 1
    petko stanev | нерегистриран
    2
    0

    Въобще не прозира позицията на ЧСИ-тата в редовете по-горе:
    - Дайте на ЧСИ-тата да събират дългове без съд, "доброволно";

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.