Незаконни блокади, палатки, тенти, кофи за смет на средата на ключови столични булеварди – това е равносметката от последните няколко дни на протестни мероприятия в София, по време на които група хора, свързани с лидера на „Да, България“ Христо Иванов, инициативите БОЕЦ и „Правосъдие за всеки“, както и бившия омбудсман Мая Манолова се настаниха на къмпинг в центъра на града.

Миналата седмица полицията за малко влезе в ролята си и разчисти палатковите лагери на незаконно къмпингуващите в София и още няколко големи градове в страната. Последното обаче предизвика интересни интерпретации, че протести, блокади и прояви на "гражданско неподчинение" всъщност са изконно право на всеки недоволен гражданин, както и че Конституцията на Република давала легитимното право на протестиращите да блокират пътни артерии и действията на полицията във връзка със Закона за пътищата били нищожни, защото Конституцията била над всеки един закон.

Подобни констатации, макар и своята благозвучност, предизвикват единствено отговора: „Да, добре“, обаче не съвсем, тъй като всеки български гражданин има не само права, но и задължения, а блокадата на кръстовища, чупенето или местеното на пейки, кашпи, кофи за боклук, нарушават не само Указа за борба с дребно хулиганство и няколко закона, но също и текстове от Конституцията на Република България.

Ето и доказателството:

Конституция на Република България

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

Указ за борба с дребното хулиганство

Чл. 1, ал.2. Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 (хулиганство) от Наказателния кодекс.

Закон за събранията, митингите и манифестациите

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

(2) В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок

Закона за пътищата

Чл. 53, ал. 1. т.4. Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, които извършват или наредят да бъдат извършени в обхвата на пътя7

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата извън тяхното предназначение;

б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

Закон за движение по пътищата

Чл. 55. (2) На автомагистрала или скоростен път е забранено движението на превозни средства с рекламна цел, провеждането на технически изпитания на автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.

Чл. 88. Организирани шествия и състезания по пътищата за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и временно на провеждането им с органите на МВР.

Мнението на експертите, както и на обикновените наблюдатели на окупацията на София и възлови пътища в страната също е еднозначно – тези действия са напълно незаконни.

„Блокадите на пътища и кръстовища в София нарушават редица закони и нормативни актове, в които се уреждат права на гражданите. Правото на свободно придвижване е залегнало не само в европейските, но и в българските закони. Можем да си спомним времето на уседналостта и местожителството, което беше премахнато и българските граждани имат право да избират града, в който да живеят и свободно да се придвижват на теритроята т. н. Ние живеем в правова държава и сред нашите гарантирани права е и правото на свободно придвижване - чл 35 от Конституцията на РБ. Основно правата на гражданите са посочени в Глава II на Конституцията. Следва да подчертая, че в българския основен закон не се говори за право на протест, каквото понятие широко се употребява в обществото. Тези, които го употребяват, най-вероятно под право на протест разбират една съвкупност от правото на свободно изразяване на мнения и разпространяване чрез слово... (чл.39) и правото на гражданите да се събрат мирно и без оръжие на събрания и манифестации (чл.43)“, коментира пред в-к „Труд“ членът на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) и главен асистент по Конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” Орлин Колев.

„По отношение на втория текст по-нататък е записано, че редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации, ако те са на открито, се определя със закон. Създателите на Конституцията са делегирали на Народното събрание да определи реда за събранията на открито в закон. И този закон се нарича Закон за събранията, митингите и манифестациите. В заключение може да се каже, че гражданите могат да протестират и това е част от демократичното устройство. Но следва и да се спазва законноустановения ред, за да не се превръщат протестите в лека форма на анархия“, коментира Колев.

И допълва: „Упражняването на индивидуалните права на група граждани било то и в колетивистична форма, не следва да бъдат за сметка и да възпрепятстват упражняването на индивидуалните права на другите граждани. В противен случай напускаме полето на правовата държава - принцип, уреден в член 4 на Конституцията, който сочи, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната“.

Още по темата

Фалшиви имейли от името на енергодружеството EVN събират пари

Предишна новина

"Правен свят" - Видео обзор (10.08.2020)

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 10
    abdullah ibrahim | нерегистриран
    0
    0

    Are you in need of Urgent Loan Here no collateral required all problem regarding Loan is solve between a short period of time with a low interest rate of 2% and duration more than 20 years what are you waiting for apply now and solve your problem or start a business with Loan paying of various bills I think you have come to the right place just contact us We Are Here To Show You A Better Way To Financial Freedom !!!
    Contact Us At : abdullahibrahimlender@gmail.com
    whatspp Number +918929490461
    Mr Abdullah Ibrahim

  2. 9
    Мирослав Хаджиев
    1
    -1

    Съжалявам ги,защото Властта цели да ги употреби, а те не могат да се събудят!

  3. 8
    *************************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 7
    Сталкер | нерегистриран
    2
    -1

    Уърлда, лекцията на проф.Тодоров можеше да е на мястото на екзерсиса на асистентчето и печалбата щеше да е за правото и за сайта ви.

  5. 6
    Проф.д-р Антоний Тодоров, НБУ | нерегистриран
    4
    -4

    Блокадите навсякъде по света нарушават обществения ред. Именно затова е редно да се запитаме, а защо го правят? В случая с днешните протести, нарушаването на обществения ред е видимата реакция на нарушения обществен договор в България, нарушен вече от много години от страна на управляващите (особено видно в днешната коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти“). А както знаем от Джон Лок насам (1689), когато правителството наруши своята част от политически пакт, това освобождава гражданите от задължението да спазват своята част от пакта. Имат право на бунт и неподчинение. Кое от това е неразбираемо?
    Бунтът и неподчинението навсякъде и по всяко време са отвъд закона. Но не защото бунтарите са по природа асоциални, а тъкмо напротив, защото същият този закон се оказва действащ спрямо едни, и съвсем загърбен от други. Гражданското неподчинение е показателно за това, че от едни се изисква да спазват законите, но други могат да не го правят, като при това се възползват от овластената си позиция.
    Къде е нарушен общественият договор? Примерите само напоследък за много. Прокуратурата прекрати делото си за „къщата в Барселона“, но подхвана президента. В ареста попаднаха редица видни бизнесмени, някои успяха да избягат, но обществото не вижда в това „борба с олигархията“, а преразпределение на бизнеси. „Осемте джуджета“, един невероятен скандал, който би помел не едно правителство в развитите демокрации, се разследва със скоростта на костенурката и едва ли ще приключи подобаващо. „Онези снимки“ и записи се разследват единствено като нахлуване в личното пространство на премиера, но не се търсят отговори за „онова чекмедже“ и най-вече, снимките автентични ли са, или са подправени. Прокуратурата видимо се използва за политическите цели на това правителство, като акциите срещу битовата престъпност все повече изглеждат като „смокиновия лист“, прикриващ множество „срамотии“.
    Грубото нарушаване на обществения договор е всъщност най-мащабната корупция, защото става дума за присвояването от частни интереси на публичната сфера (държавата и нейните институции). Това усилва многократно всички неравенства в едно и без това силно неравно общество като българското: бедните обедняват, експлоатираните се задъхват, дребните изчезват, дискриминираните отпадат, маргиналите нарастват. „Завземането на държавата“ насажда ново неравенство: между овластените и безгласните. Ново, защото в условията на демокрация такова неравенство е немислимо.
    Днес българското общество е дълбоко разделено, може би на две почти равни половини, макар да не се опитвам да ги измеря. От едната страна са „ГЕРБ и съдружници“, от другата страна са всички техни противници. Вероятно има и една трета страна – на онези, които или „не се интересуват“, или не искат да заемат страна, или „още се колебаят“, на която страна да застанат. И двете противопоставящи се страни са разнородни, както политически, така ценностно и социално. И двете се опитват по някакъв начин да привлекат подкрепа от „третите“, и двете мобилизират своите ресурси и премерват силите си. Но разделението в обществото е породено не от „алчни за власт“ опозиционери, а от грубото нарушаване на обществения договор от страна на управляващите.

  6. 5
    Сталкер | нерегистриран
    1
    -8

    Момченцето да си ходи в комисийката и да избягва СУ. Никой бунт не е законен, докато не стане законодател. Затова в конституциите има основни права и пряко прилагане. Лично ще го докладвам.

  7. 4
    Сталкер | нерегистриран
    3
    -4

    И доцентите на разположение ли свършиха?

  8. 3
    Николай Слатински, бивш президентски съветник по национална сигурност | нерегистриран
    4
    -8

    На Орлово гнездо всичко е спокойно. Откъм Ректората тъпан отмерва в ритъма на трите срички.
    Денят започва с мирис на Победа.
    Долавя се ароматът на набираща енергия Промяна.

  9. 2
    Тъй тъй | нерегистриран
    7
    -2

    И кво щъ прайте ся, великите борци за свобода.
    Оставка бе бомбета.

  10. 1
    А обратното? | нерегистриран
    8
    -6

    Когато законите не са за всички, блокадите законни ли са?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.