БНБ се отказва да глобява за невярна информация за банки


БНБ предлага да отпадне текстът от Закона за кредитните институции, който й дава право да налага глоби и санкции за разпространяване на "невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Това съобщиха от водената от Димитър Радев институция, чийто управителен съвет е решил, че приложението на въпросния чл. 152а "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Текстът досега никога не е прилаган и не е стигал до съдебна зала, но от години е критикуван от медии и неправителствени организации като ограничаващ свободата на словото и налагащ автоцензура под страх от санкции. За физически лица те могат да достигнат 20 хил. лв., а за юридически - до 150 хил. лв.Това бележи

обрат в позицията

на централната банка, която под ръководството на предишния си гуверньор Иван Искров дори поиска криминализиране на разпространяването на "заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Това стана непосредствено след кризата с Първа инвестиционна банка през лятото на 2014 г., когато имаше подозрения за умишлено разпространявани слухове, целящи атака спрямо банката. Тогава инициативата на БНБ, предвиждаща наказание затвор от 2 до 5 години (а при "причинени другиму значителни вреди или получени значителни неправомерни доходи" - от 5 до 10 години, беше подета от депутата от ДПС и председател на бюджетна комисия Йордан Цонев, който внесе предложенията още на следващия ден. Те понесоха остри критики от опозицията и от Съюза на издателите в България, който ги окачестви като "абсолютна цензура". Въпреки това те скоростно бяха вкарани в дневния ред на заседанието на правната комисия и получиха одобрението на депутатите от ГЕРБ и ДПС, но така и не бяха гласувани заради оставката на премиера Пламен Орешарски и предсрочното прекратяване на работата на Народното събрание.Сега в по-спокойна обстановка и с друг гуверньор управителният съвет на БНБ (от който мнозинството са същите като през 2014 г.) явно мисли по различен начин и е решил, че не само няма нужда от криминализиране, но и от санкции за говоренето за банки. С това за финансовите журналисти би отпаднало едно притеснение при работата и като цяло би трябвало да им позволи да са по-критични при отразяването на процесите в банковата система. Въпреки че чл. 152а никога не е прилаган, той

стоеше като плашило

и решението на БНБ доброволно да се разоръжи показва смяна в подхода и манталитета й. Най-близко до употребата на текста централната банка беше през 2012 г., когато тя получи жалба от четири банки, срещу поредица от статии в сайта "Биволъ", базирани основно на изтекли грами на американското посолство и наричащи ги "гнили ябълки". Банките бяха Инвестбанк, ПИБ, ЦКБ и обявената в несъстоятелност КТБ, която беше затворена на 20 юни 2014 г. Според банките публикациите на сайта нарушавали Закона за кредитните институции (ЗКИ) и на собствениците му трябва да бъде наложена санкция. Като резултат от жалбата БНБ покани собствениците на "Биволъ" на разговор, а те отказаха срещата и настояваха, ако има разговор, той да е публичен.Текстът присъства още от приетия през 1997 г. Закон за банките и е реакция на банковата криза, при която вестници директно бяха ползвани на атаки срещу банки. Тогава нормата е приета набързо и без особено обсъждане, като се пренася безкритично и в наследника му - Закона за кредитните институции. Освен критиките, че ограничава свободата на словото, текстът често е атакуван и заради това, че е неясен и общ. Например и досега има различни тълкувания дали се отнася само до невярна информация или до всякакви обстоятелства, които "уронват доброто име на банката и доверието към нея". Освен това той предполага и доста субективизъм, като БНБ трябва да преценява дали и как е уронено името. Аналогични и дори по-силни критики имаше и към неуспелия проект за криминализирането на говоренето за банки на Искров, който отваряше още по-широко вратата за интерпретации. При него обхватът се разширява, като включва и други "финансови институции". А под ударите му можеше да попадне практически всеки негативен журналистически материал, тъй като според текста не се иска да е произвел някакъв ефект, а просто да може да доведе до всяване на паника в населението по неясно чия преценка.В повечето държави банките нямат специален статут и не се ползват от подобна защита от централната банка, като могат както и всяко друго лице да се защитават срещу клевета по съдебен ред.

Съд в Италия не смята, че 100 евро са подкуп

Предишна новина

Найден Зеленогорски в Дарик: Ако съм част от този ВСС, бих си тръгнал веднага

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.