Българският модел на прокуратура и главния прокурор

Българският модел на прокуратура и главния прокурор
снимка:БГНЕС

Текстът е дело на тримата български учени Венелин Терзиев, Марин Георгиев и Стефчо Банков и е бил представен под формата на доклад за ролята и мястото на прокуратурата у нас по време на научна конференция в началото на м. септември в унгарската столица Будапеща. Документът е публикуван в специализирани научни сайтове на английски и на руски език.

Въведение

Интересни явления са протестите в България и по презумпция би следвало да са насочени към искания или намерения за нещо по-добро, различно, за развитие на обществените ни отношения в определена плоскост. Близката и по-далечната ни история изобилства с факти и обстоятелства, които ни дават различни примери за последиците от подобни действия или бездействия. Ние най-често търсим и намираме вината и проблемите у другите и въобще не търсим в себе нещо подобно. Характерно за нас българите е, че обичаме да раздаваме оценки и квалификации, без дори да имаме компетенции или опит в определена посока.

На едно подобно явление ставаме свидетели и в последните месеци – идеята да протестираме или да изказваме различно мнение, което само по себе си е достатъчно позитивно в едно демократично и развито общество, за каквото имаме претенции че сме. Искания, желания, стремежи съпътстват нашия делник, като това несъмнено е отправено във всички посоки на нашия прозаичен и делничен живот. Изконно е желанието на всеки да живее по по-добър начин и да бъде в общност, която е максимално справедлива към него самия и към околните. Усещането за удовлетвореност и справедливост са такива понятия, които имат относително значение за индивида и ако за мен определени действия ме удовлетворяват, то за други могат да бъдат достатъчно (или напълно) неудовлетворителни.

Търсенето на подходящи и верни решения в кризисна ситуация е трудна мисия, която изисква висока експертиза и добра подготвеност за реакция в такава среда. В период на такава кризисна ситуация се намираме и в момента. Без да се опитваме да правим конкретен анализ от какво и как е предизвикана, то тя – кризисната ситуация, е налична, и по един или друг начин създава дискомфорт на участниците в нея.

Интересна като нюанс е обстановката или обстоятелството около българската прокуратура, най-малкото защото претенциите или изискванията към нея са все по-големи и дори такива, които излизат от нейните компетенции. За съжаление обществото е настроено достатъчно критично и отправя към нея задачи, искания, отправя очаквания и търси отговорност, които по закон и по право не биха могли да ѝ бъдат вменени. Това, разбира се, кара и самата нея – прокуратурата да търси възможност да отговори на тези обществени очаквания без да нарушава върховенството на закона. Тогава, когато тази възможност е с предоставяне на повече и достоверна информация, то част от нас реагират, че тя се превръща в политически говорител или медийно пространство, а когато тази информираност отсъства – се оказва неработеща и неактивна.

Безспорно личностите определят и част от излъчването на съответния орган или организация и това е съвсем естествено. Дали това ни харесва или не е отново въпрос на лично възприятие и усещане, но то е характерна особеност на индивидуалните поведенчески характеристики.

Парадоксално в тази достатъчно специфична ситуация е, че именно протестиращите за права и свободи, които изразяват позиция по защита на човешките права, използват такива методи и средства, нарушавайки тези изконни човешки права.

Когато „търсим“ и се стремим към едно справедливо общество, то правилата са в основата на това общество и неговото обществено развитие, чието нарушаване не е в интерес на никого. Без да оценяваме и характеризираме определени личностни позиции е необходимо за кажем, че спазването на правилата – законови, морални или най-общо казани тези, които да ни гарантират нормалното протичане на социалните процеси, е задължително и то в онзи обем, който да удовлетвори всички участници в този процес.

Прийомите за промяна на този социален процес са обичайни и добре познати, както на икономисти, юрист, социолози и анализатори – използването на достатъчно свободното медийно пространство за информации, които не кореспондират с действителните факти и събития. Безспорно в тази кризисна обстановка дискредитирането на определени личности е лесно и се постига достатъчно бързо.

И без да познаваме главния прокурор на Републиката можем да го посочим за красноречив пример в тази посока, като за него научихме толкова много и достатъчна информация за личния му живот, банковите му сметки, та дори и за научното му развитие. Някои от нас ще кажат, че това е позволено действие за всяка публична личност, отдала се да работи в полза на обществото. И ще има известно право единствено и само в това, че възможността да бъдат информирани е важно право, но не и в това, че трябва да правят тълкувания, интерпретации и злостни намеци (апропо и без да ги търсим целенасочено те съществуват в цялото интернет пространство). И без да се явяваме защитници ми се иска за кажем, че академичното развитие и получаването на образователна и научна степен „доктор“ е процес на осмисляне на една достатъчно добра възможност за получаване на надграждащи компетенции. И ако това е решението на конкретния индивид, било и то главен прокурор на Републиката, то търпи само адмирации в  тази посока. Да напомним, че в тази посока има акредитирани висши училища, закон за развитие на академичния състав, правилници и ред други документи, които уреждат този процес и ако ние сме недоволни или имаме съответните претенции към този процес, то нека променим правилата или поставим съответни критерии.

Да се върнем към процедурите, които толкова много искаме да бъдат спазвани. Не можем да бъдем съдник дали един индивид успешно или не се справя със своите служебни задължение, но ако поне малко искаме да вървим напред в общественото си развитие, то спазването на правилата е в основата на нашето действие. И когато искаме оставки, и когато търсим някаква лична справедливост, то правилата са в основата. Едва ли преценката на протестиращите може да се нарече обективна, но тя е възможна и реална. И когато тя съществува, то трябва да получи отговор по начин, който да убеди всички нас в онази правота, че правим и работим в името на страната си.

И когато правомощията на този главен прокурор ни се виждат много или неговите действия недостатъчно справедливи, отново трябва да спазим правилата, които да променим или да поставим в такава възможност те да бъдат достатъчно ясни, точни и под обществения контрол. Иначе всичко останало говори за процеси на неистови желания, които искаме да се случват извън правилата, а правилата ще оставим да прилагаме след това.

Сравнително правно изследване на функциите, процедурите по избор и профилите на главните прокурори в държавите членки на Европейския съюз

Едно сравнително правно изследване на функциите, процедурите по избор и профилите на главните прокурори в държавите членки на Европейския съюз, което е осъществено между м. ноември 2018 г. – януари 2019 г. от екип в състав: д-р Иванка Иванова (ръководител на проекта, автор), Георги Ангелов (експерт, събиране на данни) и д-р Яни Киров (експерт, събиране на данни) и е финансирано по проект „Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите членки на Европейския съюз“ от Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, дава интересни интерпретации около особеностите на българския модел. То разбира се прави определени опити за аналитичност и сравнителен анализ, но не може да се приеме като комплексно по много причини.

„В българската конституция от 1991 година въпросите за статута и организацията на прокуратурата са уреди заедно с тези на съда в частта „Съдебна власт“, но прокуратурата като структура запазва двете основни характеристики, които е имала и в тоталитарната държава: отделните прокурори не се връщат в състава на съдилищата (както е до 1947 година), а остават в една независима структура, паралелна с тази на съдилищата. И докато прокуратурата в повечето държави членки на ЕС е орган, специализиран изключително в областта на наказателното право, българската прокуратура запазва функцията по общ надзор за законност (чл. 127, т. 5 и 6 от Конституцията). Назначенията, кариерното развитие и дисциплината на съдии, прокурори и следователи са уредени в конституцията и закона по идентичен начин, т.е. прокурорите и следователите се ползват с несменяемост както съдиите и със същите гаранции за независимост както тях. Кадровите въпроси на трите магистратски професии се решават от отделен колективен орган – Висш съдебен съвет, който до 2015 година действа като едно колегиално тяло, а след това се формират две отделни колегии: Съдийска колегия, която отговоря за назначенията, дисциплината и кариерното развитие на съдиите, и Прокурорска колегия – която решава същите въпроси за прокурори и следователи.

В останалите държави членки на Европейския съюз въпросите на назначенията и кариерното развитие на прокурорите обикновено са уредени по различен начин от тези на съдиите, а назначенията, специално на прокурори, в преобладаващия брой държави членки се извършват от едноличен орган (министър на правосъдието или държавен глава).

България е особен случай, защото, от една страна, колективен орган назначава прокурорите (Прокурорска колегия към Висшия съдебен съвет), колективен орган (Пленум на Висшия съдебен съвет) избира кандидат за главен прокурор, а след това той отчита дейността на организацията пред колективен орган (Народното събрание) и може да бъде отстранен от президента само по инициатива на колективни органи (Висш съдебен съвет или Народното събрание). Самите колективни органи обаче не носят никаква отговорност за своите решения, а и по дефиниция действат по-бавно и трудно в сравнение с едноличните. Обратно, поверяването на процедурата по назначаване на прокурори и назначаване или освобождаване на главен прокурор на еднолични органи, какъвто е най- разпространеният модел в останалите държави членки на Европейския съюз служи като гаранция за ефективност и отчетност на самата прокуратура.

Българската конституцията не казва много за ролята на главния прокурор: подобно на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, той се назначава от президента, по предложение на Висшия съдебен съвет; има 7 години мандат, не подлежи на преизбиране, а според чл. 126, ал. 2 от Конституцията основната му функция е да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

За дейността по разследването на престъпления и държавното обвинение българският главен прокурор се отчита пред парламента. По предложение на една четвърт от народните представители парламентът може да започне процедура по отстраняване на главния прокурор, за което се иска решение с

квалифицирано мнозинство от 2/3. По същият начин е уреден въпросът и с отстраняването на председателите на двете върховни съдилища.Българският законодател е предвидил гаранции за независимост на главния прокурор спрямо политическата власт, които са еднакви с тези на председателите на двете върховни съдилища. Българският главен прокурор е по право член на Висшия съдебен съвет и след 2015 година по право е председател на Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет. Пет от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са подчинени на Главния прокурор, което му дава голяма тежест при решаване на въпросите за назначаването и кариерното развитие на прокурорите.

Освен прокуратурата българският главен прокурор ръководи и Националната следствена служба и може да прехвърля към нея разследвания по своя преценка. Всички специализирани звена на прокуратурата са подчинени на главния прокурор и по своя преценка той може да създава специални екипи за разследване на определени престъпления. Той може да изменя или отменя актовете на всички прокурори в страната; може и със самостоятелно решение да командирова прокурори.“

В обобщение на този сравнителен анализ и на основание действителната ситуация може да се твърди, че е създаден достатъчно обективен механизъм при избор и контрол в България, който да удовлетвори съответните потребности. Дали този механизъм функционира достатъчно ефективно и прозрачно е въпрос на друг вид анализ и преценка. Независимо от всичко България не е в особени различия от възприетата европейска практика, а това е обективно право със своята функционална значимост на българския законодател.

Делото Колеви срещу България, по жалба №1108/2002 г. в Европейския съд по правата на човека.

Интересен пример в тази посока е делото Колеви срещу България, по жалба №1108/2002 г., Пети състав, председател Пеер Лоренцен в Европейския съд по правата на човека.

Конкретните фактически обстоятелства са следните: Делото е по жалба (№ 1108/02) срещу Република България, подадена в Съда на 17 декември 2001 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията") от Николай Георгиев Колев, български гражданин, роден през 1949 г. Г-н Колев е застрелян на 28 декември 2002 г. Съпругата му, г-жа Нанка Колева, дъщеря му, г-ца Христина Колева, и синът му, г-н Георги Колев, заявяват, че желаят да продължат хода на делото по жалбата, като също така представят допълнителни оплаквания. „Жалбоподателите твърдят, по-специално, че задържането на г-н Колев през 2001 г. е било незаконно и неоправдано, че жалбите му срещу неговото задържане не са били своевременно разгледани, че разследването на убийството на първия жалбоподател не е било независимо и ефективно“.

С решение от 4 декември 2007 г., Съдът обяви жалбата за частично допустима и частично недопустима.

Приложимото вътрешно право е следното:

Задържане без съдебна заповед

1. Членове 202, ал. 1 и 203 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. ( "НПК 1974 г."), който е в сила към тогавашния момента, гласят, че заподозряно лице може да бъде задържано без да му бъде повдигнато обвинения, до 72 часа с прокурорско решение.

2. Член 152а от НПК 1974 разпорежда, че лице, на което официално е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, може да бъде задържано временно за срок до 72 часа с прокурорско решение. В рамките на този срок, обвиняемият трябва да бъде изправен пред съда.

3. Няма данни за наличието на вътрешна съдебна практика по въпроса дали 72-часовите срокове за задържане по силата на чл. чл. 202 и 152а могат или не могат да бъдат последователни.

Придвижване на жалби срещу задържане под стража

4. Съгласно чл. 152б на НПК 1974 г., в сила към тогавашния момент, жалбите срещу задържането под стража трябва да бъдат подадени пред съответния следовател или прокурор, който има задължението "незабавно" да ги изпрати до компетентния съд. Съдът трябва да проведе заседание по случая в рамките на три дни от получаване на жалбата.

Прокурорски имунитет и процедура за повдигане на наказателни обвинения срещу прокурори

5. До септември 2003 г. всички съдебни служители, включително прокурори, се ползват с имунитет срещу съдебно преследване. Съгласно чл. 132 от Конституцията, който е в сила до септември 2003 г., във връзка с чл. 70, наказателно производство срещу прокурори може да бъде започнато единствено ако имунитетът им бъде свален с решение на Висшия съдебен съвет. В Закона за съдебната власт от 1994 г. (раздел 27 (1) (6) и раздел 134 (3)), гласи, че правомощието да прави предложения до Висшия съдебен съвет за свалянето на имунитета на даден съдебен служител се предоставя на Главния прокурор.

6. Тъй като имунитетът може да бъде свален единствено по предложение на Главния прокурор, което означава, че не е възможно имунитетът на Главния прокурор да бъде свален против волята му, през 1998 г. Народното събрание изменя Закона за съдебната власт от 1994 г. и дава правомощия на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, и на Министъра на правосъдието да внасят предложение пред Висшия съдебен съвет за отмяна на имунитета на всеки съдебен служител. На 14 януари 1999 г. Конституционният съд обявява поправката за противоконституционна, с извода, че тя е в нарушение на чл. 127, ал. 1 от Конституцията, който дава на органите на прокуратурата изключителното правомощие да повдигат обвинения и да водят обвинението срещу заподозрени закононарушители (решение № 1 по к. д. № 34/1998).

7. През юни 2002 г. Народното събрание приема нова поправка, целяща отстраняване на недостатъците в закона. По време на дебатите върху поправката, неколцина народни представители считат, че тя е противоконституционна, предвид решението на Конституционния съд от 1999 г., и изразяват становището, че недостатъкът произтича от текста в Конституцията, и че той може да бъде отстранен само след изменение на Конституцията. Парламентът все пак приема текст, според който една пета от членовете на Висшия съдебен съвет могат да предложат на Съвета в пълен състав сваляне на имунитета на всеки съдебен служител.

8. На 16 декември 2002 г. Конституционният съд отхвърля изменението (решение №13 по к. д. № 17/2002), като се позовава на мотивите, посочени в решението му от 1999 г. Конституционният съд не дава становище по въпроса дали произтичащата невъзможност за сваляне на имунитета на Главния прокурор е съвместима с конституционния принцип за законност, както и с основните права, защитени от Конституцията.

9. Недостатъкът е отстранен, считано от 30 септември 2003 г., след като Народното събрание изменя Конституцията и въвежда, по силата на чл. 132, ал. 4, възможността една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да сезират целия Съвет, който има правото да вземе решение за повдигане на обвинения и задържане на всеки съдебен служител. Освен това, с изменението, чл. 132 от Конституцията вече не използва термина "имунитЕТ " и ограничава броя на случаите, при които е необходимо разрешение от Висшия съдебен съвет. Съгласно изменения текст, такова предварително разрешение е необходимо само за повдигане на обвинение срещу съдии и прокурори, когато обвиненията са за престъпления, извършени от тях при изпълнение на служебните им задължения. Получаването на такова разрешение също е необходимо за издаването на заповеди за задържане на съдии и прокурори, независимо от естеството на обвиненията, във връзка с които е отправено искането за задържане. Законът за съдебната власт е изменен, считано от 9 април 2004 г., за да отрази новите конституционни разпоредби.

10. След горепосочените изменения, на теория който и да било прокурор или следовател би могъл да повдигне обвинение срещу Главния прокурор, без да е необходимо предварително разрешение, ако става дума за престъпление, което не е свързано с упражняването на служебните задължения на последния. Въпреки това, Главният прокурор би могъл да отмени всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател. Също така, разрешението на Висшия съдебен съвет за задържане на Главния прокурор остава необходимо.

11. Чрез по-нататъшно изменение на Конституцията от февруари 2007 г., всички процедурни ограничения, отнасящи се до наказателното преследване срещу съдебни служители, са премахнати. Новият Закон за съдебната власт от 2007 г. отразява това изменение в своите разпоредби. От февруари 2007 г., на теория всеки прокурор или следовател има право, без предварително разрешение, да повдигне обвинение срещу Главния прокурор, или да поиска от съответния съд заповед за предварителното му задържане, когато има достатъчна информация, че той може да е извършил престъпление. Както бе споменато по-горе, обаче, Главният прокурор може да отмени всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател.

Прокуратурата. Назначаване, мандат, освобождаване и временно отстраняване от длъжност на съдебни служители като цяло, и на Главния прокурор в частност.

12. Съгласно Конституцията от 1991 г., всички прокурори имат статут на съдебни служители (магистрати), и по този начин са част от съдебната система. След три години трудов стаж, те получават мандат. Назначаване и освобождаване от длъжност на съдебни служители е възможно само с решение на Висшия съдебен съвет (вж. точки 136 и 137 по-долу). Главният прокурор, който е и съдебен служител, се назначава от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за един-единствен седемгодишен мандат. Преди изтичането на мандата му, спрямо него важат същите основания за отстраняване, както и за всички други съдебни служители. Той може да бъде отстранен от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.

13. Съгласно чл. 129 от Конституцията от 1991 г., който е в сила към 30 септември 2003 г., съдебните служители с мандат, включително прокурорите, могат да бъдат освободени от длъжност единствено чрез пенсиониране, в случаи на постоянна физическа неспособност, или когато са осъдени на лишаване от свобода след окончателно влизане в сила на присъда по обвинения в умишлено извършване на престъпление.

14. От 30 септември 2003 г., когато е изменена Конституцията, отстраняване е възможно при извършване на "сериозно нарушение или системно неизпълнение на задълженията на съдебен служител" и в случаи на "действия, нанасящи вреда върху реномето на съдебната власт". През 2006 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията, според което не само Висшият съдебен съвет, но също и две трети от народните представители могат да предложат на Президента да отстрани Главния прокурор или председателите на двете върховни съдилища, по гореспоменатите причини. На 13 септември 2006 г., Конституционният съд отменя изменението, с решението че то цели да промени баланса между отделните власти, а Конституцията изисква такива промени да се правят от Велико народно събрание. Неколцина съдии са на различно мнение и считат, че промяната е необходима, тъй като съществуващият правен режим не предлага достатъчно гаранции срещу незаконни действия, извършени от висши прокурори или съдии. В особеното си мнение, един от съдиите отбелязва следното:

"Имайки предвид факта, че Висшият съдебен съвет включва членове, които са подчинени на [Главния прокурор и Председателите на двете върховни съдилища] или са в приятелски отношения с тях, е много вероятно Висшият съдебен съвет да не е в състояние да сформира мнозинство в подкрепа на освобождаването на тези трима високопоставени съдебни служители ... въпреки нарушенията на закона, допуснати от тях ...

Преди [отхвърлената конституционна поправка] вътрешния правен ред беше безпомощен в такива ситуации и противозаконното поведение на съдебни служители трябваше да бъде търпяно в продължение на дълги периоди.

Толерирането на липсата на контрол и безотчетността е в противоречие с духа на Конституцията. [За съжаление], вследствие на [решението на мнозинството в разглеждания случай], контролът върху дейността на висшите съдебни служители ще продължава да бъде неефективен, тъй като той се упражнява от самите тях и от техните подчинени."

15.Съгласно Закона за съдебната власт от 1994 г. (член 40) и Закона за съдебната власт от 2007 (член 230), Висшият съдебен съвет има право да отстрани временно от длъжност всеки съдебен служител, срещу когото са повдигнати наказателни обвинения.

Правомощия на Главния прокурор

16.Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички прокурори са подчинени на и се отчитат пред Главния прокурор (член 112 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в сила до 2007 г., и чл. 136 от Закона за съдебната власт от 2007 г.).

17.Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела, или да поеме работата по дело, по което работи друг прокурор (раздел 116 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в сила до 2007 г., и раздели 139 и 143 от Закона за съдебната власт от 2007 г.).

18.Главният прокурор има правото да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишение, уволнение или дисциплинарно наказание на прокурори (точки 27, 30 и 172 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в сила до 2007 г., и точка 38 и 312 от Закона за съдебната власт от 2007 г.).

19.По силата на НПК 1974, в сила до 2006 г., прокурорът контролира разследването (чл. 48, ал. 3 на НПК 1974). Това включва правото да дава конкретни указания, да сменя следователя, или да поеме цялото разследване (чл. 176, ал. 1 от същия Кодекс). НПК 2006 засилва прокурорския контрол и прякото му участие в разследването на престъпленията. Освен това, в резултат на конституционни и законодателни промени от 2006, 2007 и 2009 г., следствените служби бяха интегрирани в прокуратурата, и към момента са административно подчинени на Главния прокурор (чл. 127 и 128 от Конституцията на Република България и членове 136, 148 - 153 от Закона за съдебната власт от 2007 г.). През 2009 г. Конституционният съд отхвърли предложението да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за съдебната власт от 2009 г., с които се урежда това подчинение.

Висшият съдебен съвет

20.Висшият съдебен съвет има 25 члена. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и Главният прокурор са членове ex officio. Парламентът избира единадесет члена, които могат да бъдат съдии, прокурори, следователи и адвокати. Останалите единадесет члена се избират на отделни събрания от делегати на съдиите (избират шестима членове), прокурорите (избират четирима членове) и следователите (избират един член) (член 130 от Конституцията на Република България, точки 17 - 20 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в сила до 2007 г., и точки 17 и 20 - 26 от Закона за съдебната власт от 2007 г.).

21.Решенията, отнасящи се, inter alia, до уволнението на съдебен служител или предложение до Президента на България за отстраняване на Главния прокурор, трябва да бъдат взимани от членовете на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване. До септември 2003 г., когато беше изменен чл. 131 от Конституцията, случаят не е бил такъв, що се отнася до решенията за сваляне на имунитета съдебни служители от прокуратурата, които са взимани с процедура на явно гласуване. Между септември 2003 и февруари 2007 г., тези решения също е трябвало да се вземат с тайно гласуване. От февруари 2007 г., вече не е необходимо разрешението на Висшия съдебен съвет за повдигането на обвинения от всякакъв вид срещу съдебен служител (виж § 127 по-горе).

Решението по това производство е следното:

1. Приема, че вдовицата и децата на първия жалбоподател са в положение да продължат делото вместо него;

2. Приема, че е било извършено нарушение на правото на първия заявител съгласно чл. 5, ал. 3 на Конвенцията своевременно да бъде изправен пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции;

3. Приема, че лишаването от свобода на първия жалбоподател между 13 септември и 29 ноември 2001 г. е незаконосъобразно и противоречи на чл. 5, ал. 1 от Конвенцията;

4. Приема, че не е необходимо да бъде разглеждано отделно оплакването по чл. 5, ал. 3 на Конвенцията, в смисъл, че лишаването на първия жалбоподател от свобода не е оправдано и е продължило прекалено дълго;

5. Приема, че е било извършено нарушение на правото на първия жалбоподател съгласно чл. 5, ал. 4 от Конвенцията жалбата срещу задържането да бъде бързо разгледана;

6. Приема, че е било извършено нарушение на чл. 2 от Конвенцията, състоящо се в това, че разследването на убийството на г-н Колев е било неефективно и му е липсвала необходимата независимост;

7. Приема, че държавата-ответник трябва да изплати съответните данъци, като неимуществени вреди, както и разходите и разноски.

8. Отхвърля останалата част от претенциите на жалбоподателите за справедливо удовлетворение.

Заключение

Независимостта на главния прокурор на която и да е страна членка на Европейския съюз е от изключителна важност с оглед спазване на законовите рамки и правовия ред. Тя полага основите на доверието в съдебната власт и устоите на държавността, създава усещане на законност и правов ред. Ето защо от изключително значение в контекста на настоящето е да бъде очертан контрола на дейността главния прокурор при изпълнение на правомощията му, като ясно се подчертае, че българският главен прокурор не е безконтролен в правомощията си.

Законовите правомощия на главния прокурор на Република България са дори по - ограничени от правомощията на аналогични фигури в правните системи на останалите страни от ЕС. Главният прокурор упражнява правомощията си само в изключителни случаи и по предварително разписани законови процедури.

Главния прокурор на Република България осъществява  методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи (чл. 136, ал. 5 ЗСВ[1], аналогично чл. 46, ал. 5 НПК) за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, посредством издаването на общи методически инструкции и указания относно дейността на прокуратурата (правомощие по чл. 138, ал. 1, т. 6 ЗСВ). Посочените в подкрепа на твърдението актове са общи. Следва да се очертае, че същите се отнасят общо за дейността на всички прокурори и следователи, имат характер на препоръки, които създават организационни предпоставки и съдържат методически насоки за правилно прилагане на закона. Именно посредством тези общи методически указания, съдържащи принципни насоки за еднотипни случаи използвани (най-често при законодателни промени),  е налице възможността относно прилагане на нормата от всички прокурори еднакво и справедливо.

Ясно е, че методическите указания и насоки, като общи и принципни, имат за цел да способстват професионалното развитие и същевременно да подпомагат самостоятелното и независимо упражняване на прокурорската дейност. Твърденията на различни субекти, че те са конкретни са не само несъстоятелни, а водят до извода за непознаване на нормативната уредба.  Всички указания не касаят отделно и конкретно дело. Именно поради тази причина е и препоръката на експертите, извършили независим анализ на структурния и функционалния модел на българската прокуратура е същите да бъдат обществено достъпни, доколкото това не е в сблъсък с  ефективността на самото разследване във връзка с наказателното преследване и националната сигурност.[2]

Тенденцията през последната една година и половина, която е предприета от главния прокурор на РБ за публикуване на повече такива актове, водещо след себе си една по-пълна прозрачност на случаите, в които самият главен прокурор е упражнил правомощието си на методическо ръководство изпълнява препоръката и е знак към българското общество за ясно изразена воля и твърда позиция относно прозрачност и контрол на дейността на прокуратурата, доколкото това не представлява заплаха на националната сигурност и/или би опорочила разследване по различни дела.

Действията на главния прокурор на РБ са свързани и с упражняването на законово регламентирани правомощия и контрол за законосъобразност по конкретни дела, съобразно изрично предвиденото в закона (например чл. 243, ал. 10 НПК, исканията за възобновяване на наказателни дела по глава тридесет и трета НПК и др.).

Най-общо казано, ако главният прокурор извърши престъпление, то той не би могъл да остане „анонимен“.

Счита се, че прокламирайки неистината относно недосегаемостта на главния прокурор в правовата държава тревога буди и факта, че на практика по този начин върху прокуратурата се оказва недопустим натиск, който няма да е пресилено ако бъде окачествен като мотивационно насилие vis compulsive – особено върху самият главния прокурор.

Тъй като настоящият главен прокурор е първият главен прокурор от практиката, той осъзнава необходимостта от законодателни промени и тълкувателни решения, осигуряващи  еднакъв стандарт при решаването на делата. Необходимо е уеднаквяване на практиката между прокуратурата и съда, което да осигури ефективно наказателно производство и справедливи присъди.

[1] През 2016 г. (бр.62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) е изменен чл.136 от Закона за съдебната власт, според чиято нова редакция (съответстваща на чл.126 Конституция на Република България) прокуратурата е единна и структурата ѝ отговаря на тази на съдилищата“. С промяната на тази норма отпада централизацията в системата на прокуратурата. Тази идея е реализирана не само чрез редакционна промяна (отпадане на думата „централизирана“), а намира израз и в разпоредбите на чл.136, ал. 3 ЗСВ, който предвижда, че прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура и на чл.136, ал.5 ЗСВ (предишна ал. 6), предвиждащ, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Т.е. ясно са ограничени административното ръководство в системата на прокуратурата по хоризонтала от методическото ръководство по вертикала.

[2] Вж. стр. 9 от от Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и нейната независимост от м. декември 2016г.

Още по темата

Чехия разхлабва мерките срещу COVID-19

Предишна новина

The Bulgarian model of the Prosecutor’s Office and the position of the Prosecutor General

Следваща новина

Коментари

22 Коментара

  1. 22
    Здрав най здрав по здрав. | нерегистриран
    3
    0

    Нащта пуркуратура най добра в Вселената Нашия болен най здрав в 12345 хиляди галактики Всички яйца бомби срещу капитализъма От тук нататък добавяйте Аааа забравих Нашия каскет е по здрав от войнишка каска или онова под каскета

  2. 20
    | нерегистриран
    6
    0

    Три Каскета чакат всеки момент и четвъртия да завърши доктората си, за да оглави научната им академия.

  3. 19
    | нерегистриран
    5
    0
    До коментар #7 от "поговорка | нерегистриран":
    "Търкулнала се тенджерата, пък си намерила похлупака". Народна поговорка.

    Както и “от девет кладенеца вода”:)
    Направо ме разстроиха, ми той главнию никви права нямал, нищо не можел да укаже. Наблюдаващият коли и беси и никой нищо не може да му каже по вертикала.
    Поне сега е ясно за всичките му абсурдни кадрови промени че той няма думата. Горкия. :(

  4. 17
    Сталкер | нерегистриран
    10
    0

    Явен хабилитационен дефицит (Терзиев и начинаещи доктори =кюн не се броят, доклади по сайтове също).

  5. 15
    слаб текст | нерегистриран
    34
    -12
    До коментар #14 от "+- | нерегистриран":
    Нещо за статията умеете ли да напишете?

    Слаб текст, не може да се нарече статия. Липсва анализ, позоваване на правни норми, правна доктрина, правни учения. Само статистика, липсва правен език, правен стил, нищо нормативно-логическо няма в нея. Прилича на разширен вариант на докладна записка от милицията или на извлечение от доклад на статистическа служба. Даже един студент ще напише по-добра курсова работа от това нещо.

  6. 14
    +- | нерегистриран
    0
    -15
    До коментар #1 от "Пак | нерегистриран":
    Пак ли Остап Бендер-а на българската наука на барикадата в защита на статута на главния прокурор?!? Не съзнава ли клетият сайт, че това е същото като лицата от криминалния контингент с табелките в защита на Гешев по време на избора му?
    Кой е Венелин Терзиев:
    Година и половина МОН мълчи как един човек за 4 години е станал три пъти доктор на науките и 4 пъти професор.
    Преди близо година и половина - на 29.06.2018 г., ДУМА публикува разследването "Великият Остап Бендер на българската наука"
    Героят на публикацията - русенският бизнесмен Венелин Терзиев, е успял за 4 години да получи в различни вузове научна степен "доктор"; три пъти диплом за степен "голям доктор" (доктор на науките), да заеме длъжността професор в 4 различни висши училища и да преподава в тях 15 учебни дисциплини (от икономика и социални дейности до национална сигурност). Както и да публикува 1673 статии, да участва във всякакви конференции у нас и в чужбина, да се титулува "член-кореспондент" на частна руска академия, да участва дори в биеналето на хумора в Габрово. А паралелно да върти 7 фирми с обществени поръчки за по над 2 млн. лв. и проекти от еврофондове, както и 3 неправителствени организации, всичките с разнообразен предмет на дейност - от медицина до строителни материали

    Нещо за статията умеете ли да напишете?

  7. 12
    | нерегистриран
    41
    -2

    Стратиев го е написал—за българският модел, 1991 г.
    „Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството.
    Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
    Тип душевност.
    Казано просто — обратното на всичко.
    Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
    Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
    Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
    Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
    У нас се получи обратното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.
    И безработен.
    Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.
    У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
    Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
    У нас те са на ръководни места.
    Там, когато стреляш по някого, той умира.
    Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
    Там са велики народите.
    Тук — Народното събрание.
    Там от великото до смешното има само една крачка.
    Тук няма никаква разлика.
    При тях са свободни хората, а при нас — цените.
    Това е българският модел.
    Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
    В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
    И знаеш, че ги няма.
    При българския модел ги има, но не са те.
    И не знаеш какво е....
    ........
    Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
    .....
    Българският модел е неунищожаем..”

    В нормалните държави прокуратурата не се налага да обосновава истерично мястото си под слънцето.Нито да го защитава.Просто тихо и ефективно си работи.

  8. 10
    | нерегистриран
    5
    -8

    Тез европейски комисии се състоят основно от педераси. В съчетание с нашите сороски проститутки те образуват голяма сила. Могат да ти изкарат каквото си искат решение по всеки въпрос.

  9. 8
    122 | нерегистриран
    22
    -9

    Няма какво да се шикалкави и умува. България е малка,много малка балканска посткомунистическа държавица с има няма 5 млн. народ,който нито мое сам да се изхранва, нито да ес издържа нито да се брани ,с чужда войска на територията, поставил се в тотална зависимост от чужди господари и пребиваващ в деградирала и криминализирана социална среда. В тази обстановка прокуратурата не следва да е в съдебната власт. Тя просто няма място там. За Всеки акт на прокурор, следва да има съдебен контрол. Прокуратурата следва да е отделена в независим орган извън съдебната и изпълнителната власт, с отделен бюджет и конституционно уреден независим статут, без началник главен прокурор . контрола се осъществява от народното събрание и съда. Сегашният модел е сталински, ,тя е единствената не реформирана институция. Дори МВР с цялата си разруха и развала, е сравнително променено от прокуратурата ,въпреки,че не бива да се сравняват. Работата на прокуратурата е да спазва закона и да го прилага еднакво спрямо всички , не да служи на властта. Кви са тия срещи в ЦУМ или при министърпредседателя с тефтер в ръка. Това са пионерски малоумия. Тя следва да служи само на закона. И следва да има законови гаранции,че който и да е на власт, не може да си играе с прокуратурата . Рамката следва да е такава,че да се съхранят кадрите ,да им се гарантира пълна независимост и функционален имунитет и т.н. Прокуратурата не може да правораздава,това е важно. Тя не може да е секретна и тайна. З а това всеки акт на всеки прокурор следва да е под съдебен контрол.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.