Българско НПО: Резолюцията на ЕП срещу България от 2020 г. е незаконосъобразна – властите не дължат отговори

Българско НПО: Резолюцията на ЕП срещу България от 2020 г. е незаконосъобразна – властите не дължат отговори
Европесйкият парламент, снимка:БГНЕС

Остра позиция срещу Резолюцията на Европейския парламент (ЕП) срещу България от октомври 2020 г. и допълнителните въпроси към нея изрази неправителствената организация Центъра за приложно-правни изследвания и практики (ЦППИП), която работи в сферата на правосъдието.

Припомняме, че през октомври м.г. ЕП прие Резолюция срещу България на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), чиито автори бяха българските евродепутати Елена Йончева и Радан Кънев. В 25 точки Резолюцията най-общо съдържаше критики срещу българските власти относно твърдени практики на дискриминация, расизъм, призиви за ратифициране на Истанбулската конвенция и за премахване на езика на омразата срещу ромите. На 8 януари т.г. се оказа, че LIBE са изпратили до българските власти в лицето на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев и правосъдния министър Десислава Ахладова, още няколко допълнителни въпроса като продължение на Резолюцията. Въпросите този път касаят шумните скандали със записите на гласа, приличащ на този на премиера Борисов, разпространени в интернет, снимките от спалнята му, разследването, което се води в Испания за къща в Барселона, която се свързва с него, както и още няколко поддържани от извънпарламентарни политически лица тези.

Сега, от ЦППИП обаче посочват, че няма никакво законово основание изобщо за приемането на подобна Резолюция, още по-малко пък за отговор от страна на българските власти на поставените въпроси. „В проучванията и подготовката на текста на Резолюцията от подкомисията  към  Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП,  не се постави остро въпросът дали сред активните евродепутати  от България, двигатели в дейността на подкомисията, няма тежък конфликт на интереси. Изнесените в пресата данни и прегледа на интернет пространството, предхождащи инициирането на резолюцията, показват че спрямо депутата Елена Йончева има искане от Прокуратурата на Република България за сваляне на имунитета във връзка с продължаване на наказателното преследване срещу нея за пране на пари в особено големи размери.  Този факт би могъл  да предпостави проучването и резултатите от него, както  по текста на Резолюцията, така и по втората група въпроси към Правителството и ПРБ“, допускат от организацията.

Ето и пълния текст на становището на ЦППИП относно Резолюцията и допълнителните въпроси към България:

На 08.10.2020 г. Европейският парламент прие Резолюция  по въпроси от вътрешен характер за Република България, подготвени от  Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и подкомисия, проучила темата.

Констатациите и твърденията в тази резолюция бяха направени въз основата на непълно и едностранчиво изслушване на неправителствени организации  само от едно определено семейство, в чиято дейност е поставен акцент върху пропагандата срещу Прокуратурата на Република България. Чрез Резолюцията на ЕП тази пропаганда постигна пряк  резултат като постави на прицел дейността на ПРБ  по знакови дела, довели до повече от сериозни разкрития за  мащабни злоупотреби с влияние, търговия с властови позиции , нарушения на законодателството от страна на недосегаеми до сега личности, натрупали необяснимо богатство.

Тази Резолюция постигна резултат в полза на поредицата от обвиняеми и подсъдими олигарси за един, от които стана ясно, че финансира и организира протестите срещу Главния прокурор на РБ и  като прикритие  протеста срещу Правителството на РБ. ПРБ за първи път видимо акцентира  върху  престъпления  срещу археологическото наследство на РБ и екологични престъпления,  поставящи  в опасност чистотата на природата и природните ресурси на държавата  за период, който все още не може да бъде осмислен. Престъпления  пряко застрашаващи здравето на поколения български граждани в близкосрочен, средносрочен и отдалечен резултат.  В резултат на тази нова по съдържание дейност на ПРБ знакови олигарси от прехода напуснаха панически юрисдикцията  на държавата или бяха задържани.

В проучванията и подготовката на текста на Резолюцията от подкомисията  към  Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП,  не се постави остро въпросът дали сред активните евродепутати  от България, двигатели в дейността на подкомисията, няма тежък конфликт на интереси. Изнесените в пресата данни и прегледа на интернет пространството, предхождащи инициирането на резолюцията, показват че спрямо депутата Елена Йончева има искане от Прокуратурата на Република България за сваляне на имунитета във връзка с продължаване на наказателното преследване срещу нея за пране на пари в особено големи размери.  Този факт би могъл  да предпостави проучването и резултатите от него, както  по текста на Резолюцията, така и по втората група въпроси към Правителството и ПРБ.  Въпреки доверието ни в  институцията Европейски парламент, за нас е необяснимо,  кое е правното основание , на база на което  се прие въпросната Резолюция, след като се сочи   чл. 132, ал. 2 от Правилника на Парламента, а той предвижда, че подобен акт може да бъде приет по предложение на парламентарна група, но само въз основа на инициатива за обсъждания от страна на ЕК, Съвета, или Европейския съвет. Подобни инициативи не са провеждани.

Мимикрията на законосъобразна и ангажираща институциите на Европейския съюз дейност продължава и с въпросите,  като продължение на  Резолюцията от същата Комисия, но от  08.01.2021 г., адресирани  към Министър-председателя на Република България, Министъра на правосъдието и Главния прокурор и неговите заместници.  Затова призоваваме адресатите на въпросите от 08.01.2021г  да не отговарят тъй като тези въпроси произтичат от нелегитимен  документ /Резолюцията/ и по този начин да делегитимират тези незаконосъобразни действия на ЕП. Още повече, че относно въпросите към Прокуратурата отговорът е или в Конституцията на Република България, в съответното ясно разписано законодателство, или се изисква изнасяне на данни относно избрани разследвания, което всъщност представлява недопустима форма на натиск. В същото време систематично се атакува правомощието на Прокуратурата да изнася информация по дела, съгласно принципите на публичност и обществен контрол.

Въпросите от конституционен характер и тези относно дейността на Прокуратурата на Република България имат същевременно сходно разрешение в законодателствата на други държави членки.

Съгласно данни от  „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г.“ [COM(2020) 306 final].

• Орган, който взема решения за налагането на дисциплинарни наказания на прокурори – Съдебен съвет. Тук България си прилича напълно с Хърватия, Италия, Португалия, Румъния. А в други 9 държави-членки на ЕС самият Главен прокурор взема това решение.

• Указания на прокурори по отделни дела: орган, който може да дава указания и гаранции – тук България си прилича напълно с Хърватия и Чехия. Общо в 16 държави-членки на ЕС, Главния прокурор може да дава указания по отделни дела.

Устройството на българската прокуратура  няма съществени разлики от това на други държави-членки в ЕС. Задаването им свидетелства по-скоро за тенденциозност и липса на правна култура.

Жалко, че именно депутати от Европейския парламент не съзнават как функционира разделението на властите и от позицията си на законодателен орган на Европейския съюз се опитват по един нелегитимен и незаконосъобразен начин да се намесват в дейността на независимата прокуратура на държава членка. Нима същата тази комисия желае да диктува и хипотетичните обвинителни актови или дори съдебните решения. От маниера на действие може лесно да се предположи, че това е целта. Или поне, че тя е за чисто вътрешнополитическа употреба без мисъл как компетентността и дейността на Парламента на ЕС се дискредитират.

Не на последно място, именно кръгът от неправителствени организации атакува масирано Прокуратурата на Република България за изнасянето на данни от разследвания, използвайки напълно превратно правилата относно презумпцията за невиновност. Сега очевидно махалото се завъртя и по напълно странични на правото конюнктурни съображения се изисква Прокуратурата да забрави за тази презумпция и да разкрие напълно данни, които засягат  имената и достойнството на различни лица. В тази връзка ВКС образува тълкувателно дело 2/2020г. Подобен двоен аршин е недопустим.

Още по темата

Общо 12 години затвор за двама мъже, откраднали 140 лева от старец

Предишна новина

Сформирaха екип от следователи, за да разследват причината за смъртта на момчето в София

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    Въпрос | нерегистриран
    6
    -3

    Кой финансира Правосъдието за всеки, което от сутрин до вечер бълва в полза на клиентите на прокуратурата. Хейтъри без граници.

  2. 3
    А, тук пак пишат хейтърите на прокуратурата. | нерегистриран
    7
    -3

    Правен свят защо позволявате на платените агенти срещу прокуратурата да цапат интернет пространството.

  3. 2
    До ха ха ха. | нерегистриран
    3
    -5

    То така де, но и за ЕП са разписани правила в ДФЕС и трябва да се спазват. Другарката Йончева се втурна на юруш да прави шушу мушу но това не е СССР , а ЕС.

  4. 1
    Ха, ха, ха | нерегистриран
    7
    -12

    Мила Георгиева и Щерю знаят по-добре от Европейския парламент какво последният може и не може да прави. Да се закрие ЕП и Мила и Щерю да творят право на ЕС!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.