Боян Магдалинчев, представляващ ВСС:

Част от препоръките в доклада на ЕК за България вече са изпълнени*

Част от препоръките в доклада на ЕК за България вече са изпълнени*
Боян Магдалинчев, представляващ ВСС, снимка:БГНЕС

Г-н Магдалинчев, как епидемията от COVID-19 се отрази на работата на съдебната система през 2020 г.?

Съдебната система много бързо реагира на събитията след въведеното от Народното събрание на 13 март м.г. извънредно положение и не е спирала да работи. Само два дни по-късно, след обявеното от парламента извънредно положение, на 15 март се проведе извънредно заседание на Съдийската колегия на ВСС, на което се прие решение да се преустанови разглеждането в открити съдебни заседания на всички видове наказателни, граждански и административни дела за срока на обявеното извънредно положение от 16 март до 13 април 2020 г., с изключение на изчерпателно посочените в решението дела групирани по материя. Наказателните дела бяха групирани в 14 точки по конкретни текстове от НПК, по Закона за здравето, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания на задържаните лица, по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, дела по Указа за борба с дребното хулиганство, по  чл.355 от НК и дела образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства.

Гражданските и търговските дела, които през времето на извънредното положение  подлежаха на разглеждане от съдилищата, бяха групирани в пет групи, а именно по Закона за защита от домашно насилие, само относно заповедите за незабавна защита или изменение на същата, както и при отхвърляне на молбата за защита; по делата за упражняване на родителски права, само относно привременните мерки; по исканията за разрешения за теглене на суми по детски влогове; по делата за допускане на обезпечение на бъдещ и висящ иск, както и по делата за обезпечаване на доказателства.

По административните спорове на разглеждане през времето на извънредното положение подлежаха делата за допускане предварителното изпълнение на административните актове по чл.60 и тези за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административните актове по чл.166 от АПК, делата по чл.75 за разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда и чл.157 от ДОПК  за спиране изпълнението на ревизионния акт при обжалване пред съда, делата по  чл.72 от ЗМВР относно задържането на лица от полицейските органи и делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск.

С цитираното решение на Съдийската колегия от същата дата бяха регламентирани условията за справки от страна на граждани, издаването на свидетелства за съдимост, за достъпа до съдебните сгради на граждани, страните по дела, преводачи, адвокати и всички останали, освен призованите по образуваните и вече насрочени дела, както и достъпа на магистратите, държавните съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебните служители в съдебните сгради, както и извършването на всички административни услуги и начините за призоваване и връчване на съдебните книжа.

Решено беше подаването на всякакви документи да се извършва по пощата и по електронен път, а справките - само по телефоните, обявени на интернет страницата на съответния съд, или по електронен път. Реши се свидетелствата за съдимост да се издават само по електронен път, с изключение на служебно издаваните справки за съдимост. Забрани се достъпът до съдебните сгради, освен за лицата, които са призовани по насрочени вече за разглеждане дела. Председателите на съдилища бяха задължени да направят графици за дежурства на съдиите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители.

Как продължава функционирането на съдебната система в момента? Предстоят ли някакви промени в организацията на работа по време на третата вълна на епидемията?

На 12 май 2020 г. Съдийската колегия на ВСС прие правила и мерки за работа в условията на пандемия, които претърпяваха промени съобразно степента на заразяемост в страната. Те и до сега не са отменени и продължават да действат. Ситуацията сега ще покаже дали ще има нужда от корекция на правилата и мерките приети през миналата година.

Как ще коментирате доклада на ЕК за върховенството на закона в България? Кои са важните препоръки и какво се очаква от нас?

На 30 септември миналата година за първи път излезе Доклад на Европейската комисия за върховенството на закона за 2020 година, в това число и за България. Пленумът на ВСС го разгледа и излезе със становище за обективност на същия. Един от поставените въпроси беше този за статута на главния прокурор и изпълнение на препоръките на Европейския съд по правата на човек в Страсбург и за отговорността му при евентуално извършено от него престъпление. В доклада по стълб 1  „Правосъдна система“1 раздел А - „Независимост“ се сочи още, че независимо от поредицата реформи през последните години в прокуратурата и напредъка на България в тази насока, позицията и правомощията на главния прокурор оказват значително влияние по отношение на прокурорите. В прокурорската колегия на ВСС, като член по право на съвета, главният прокурор  има значително влияние. ЕК счита, че липсват ефективни механизми за наказателно преследване на главния прокурор и неговите заместници, при предполагаемо извършено престъпление от тяхна страна.

Има и препоръки за статута на ВСС, за допълнителните трудови възнаграждения, както и препоръка относно срокът за придобиване статут на несменяемост на магистратите, като счита, че същият следва да бъде намален, тъй като дългият  петгодишен срок за това регламентиран в Конституцията може да породи опасения относно независимостта на съдебната власт.

Част от препоръките в доклада на ЕК за България вече са изпълнени. В доклада беше поставен и въпросът за публичните регистри. В Закона за съдебната власт се предвиждаше, че магистратите са длъжни да декларират всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и неформални организации. Това вече се промени по препоръка на ЕК с изменение в ЗСВ през 2020 г., като се прие, че магистратите не са длъжни да декларират членството си в съсловните организации, но декларираното от тях членство от преди остава публично в централния публичен регистър на декларациите. В изпълнение на Плана за изпълнение на мерките, одобрен с ПМС №806/06.11.2020 г. от месец декември миналата година, публичният регистър на декларациите е променен, с което са изпълнени изцяло препоръките на ЕК в тази насока. 

ВСС беше против промяната в НПК за създаване на фигурата на „прокурор, разследващ главния”. Тя обаче беше създадена, а в момента ВСС обсъжда правила за избора на този прокурор. В същото време в момента има дело в КС след искане на президента. Не трябва ли да се изчака КС преди да се създават правила за избора?

Законът за изменение и допълнение на НПК беше обнародван в Държавен вестник на 23 февруари 2021 г. С него е създаден институтът на прокурор, разследващ главния или негов заместник. Разписани са правомощията на прокурора по разследването, възможността за обжалването на неговите действия. Паралелно с това са променени и разпоредби в Закона за съдебната власт, където се казва, че в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон ВСС провежда процедура за избор на прокурор по разследването срещу главен прокурор или негов заместник. Тези промени задължават ВСС. В същото време измененията в двата закона са оспорени пред КС, който образува дело. Ние бяхме поставени в ситуация да приемаме правила, за да започне избор на разследващ прокурор, но да се съобразяваме с това, че по искане на президента на Републиката е образувано производството пред КС по к.д.4/2021г. за обявяване противоконституционност на разпоредби от ЗД на НПК и Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, касаещи прокурора по разследването срещу главния прокурор. В чл. 54,ал.1,т.4 от Административно-процесуалния кодекс се казва, че когато КС е допуснал разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон, административният орган спира производството пред него.

Ако текстът в НПК бъде обявен за противоконституционен, очевидно няма да има избор. Ако не бъде обявен за противоконституционен, процедурата следва да продължи. Предстои подготовката и приемането от Пленума на ВСС на правила за избор на разследващ прокурор, които според чл.173а от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ са аналогичен с тези за избора на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС.

Въведена ли е вече във всички съдилища в страната Единната информационна система (ЕИСС)?

Първоначално имаше 17 пилотни съдилища, които започнаха да образуват дела в тази система. Сега вече Единната информационна система е внедрена във всички, но има разлика между внедряването й в съдилищата и образуването на делата през нея. От 17 септември м.г. отложихме образуването на делата през ЕИСС до 10 декември, после до края на годината. След това с решение на Пленума на ВСС беше приет план за възобновяване на образуването на делата през ЕИСС съобразно степента на натовареност на съдилищата по график. От 1 януари 2021 г. – Апелативният район Велико Търново и военните съдилища. От 1 март – Апелативен район Бургас, Апелативен район Варна, Специализиран наказателен съд и Апелативен специализиран наказателен съд. От 1 април – Апелативен район Пловдив. От 1 май – Апелативен район София  и от 1 юни – Върховен касационен съд. С този график започнаха да се образуват дела в Единната информационна система  в цялата страна, но поетапно.

Системата в началото показа някои проблемни моменти, те в движение се отстраняваха, доизчистиха се. От 17 септември до 10 декември дадохме време на „Информационно обслужване” да отстранява всички констатирани грешки или пропуски в съдилищата по места.

Съдийската колегия обсъди и прие модел за реформа в съдилищата. Кога във времето ще бъде извършена тя?

Целта на реформата е да се справи с неравномерната натовареност. С решение на Съдийската колегия на ВСС от 19 януари беше избран и предложен модел 4 за оптимизация на съдебната карта, който беше одобрен с решение на Пленума на ВСС от 18 февруари.

Първият етап е оптимизация на районните съдилища извън областните градове, без изменение на законодателството. В чл. 30, ал. 2, т.7 от ЗСВ е предоставена възможност на Пленума на ВСС да изменя съдебните райони, както и да създава териториални отделения. Но има и други промени, които са свързани със законодателни промени.

Първата цел е разкриване на териториални отделения към районните съдилища по действащото законодателство и това са районните съдилища извън областните центрове. В момента се извършва анализ на районните съдилища, в които биха могли да се разкрият териториални отделения. Следва определяне на населените места. Не се предвижда съкращаване на съдилища и магистрати. Териториалните отделения в онези съдилища, които са извън областните центрове, ще продължават да бъдат на място. Срокът на първия етап е до 30 април за създаването на териториалните отделения – къде ще бъдат и колко ще бъдат. До 30 юни – оптимизиране на териториалните отделения по отношение на човешки ресури, IT технологии, сграден фонд.

Миналата седмица членове на ВСС имаха срещи с представители на ЕК. Какво ви питаха?

Един от въпросите беше за съдебната карта и дали това би засегнало магистратите. Отговорът ни беше, че няма да има съкратен нито един магистрат. Искаха подробности за новия закон за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор и неговите заместници, подробности за процедурата за назначаване. Друг въпрос беше как ВСС взема решения за приемане на декларации и становища за защита независимостта на магистратите – дали чака да бъде подаден сигнал или проактивно взема позиция. Искаха подробна информация за базата данни за декларации за защита на съдебната независимост. Поисканата от ЕК информация ще бъде използвана за следващия доклад на комисията за върховенството на закона.

През 2021 г. предстои избор на председател на Върховния касационен съд. Каква трябва да е неговата фигура?

Мандатът на г-н Лозан Панов изтича на 10 февруари 2022 г. Чл. 173 от ЗСВ разписва, че процедурата за избора на „тримата големи” – главен прокурор и председателите на ВКС и ВАС, се открива не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата. Това означава, че най-рано процедурата за избора може да се открие през август. Кога ще го направи ВСС, е вече въпрос на преценка. Процедурата е по същите правила, по които избирахме и главен прокурор.

Какви трябва да бъдат качествата на кандидата за председател на ВКС, е написано в закона. Няма да ги променяме, или ако ги променяме, основните неща, които са записани в закона, ще си останат. Няма да тръгнем срещу закона.

Чл.170, ал 5 казва, че за председател на ВКС, за председател на ВАС и за главен прокурор се назначава лице, което отговаря на изискванията на чл. 164, ал. 7 от ЗСВ – най-малко 12 г. стаж. Кандидатът трябва да има способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, висока професионална компетентност. Да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности. Изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и принос за утвърждаването на правовата държава. Да притежава развити умения за работа в екип. Законът е очертал фигурата на кандидата за председател на ВКС. Естествено, че трябва да притежава и високи нравствени качества. Това изискване е безпрекословно за тези длъжности.

*Мария Кадийска, в-к "Монитор"

Още по темата

Задължителното "доброволно" ваксиниране и правото на пътуване

Предишна новина

Единият от обявените за персона нон грата дипломат у нас не може да напусне България заради COVID-19

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.