ДАНС, ГДБОП и прокуратурата нямат данни Марешки да крие данъци


Органите на реда и сигурността у нас – ДАНС, ГДБОП и прокуратурата, до момента нямат данни бизнес моделът "Марешки" да се гради върху укриване на данъци. Това стана ясно след изслушване на трите институции в сряда пред временната парламентарна комисия за разследване на изкривяването на конкуренцията на пазара на горива.

Подобно обвинение преди седмица пред депутатите отправи генералният директор на "ЛУКойл България" Валентин Златев. Той обяви, че по изчисления на Българската петролна и газова асоциация отстъпката от 7% в цената на горивото, която варненският бос Веселин Марешки прави, е изцяло за сметка на внесения акциз и ДДС.

По думите на Златев, към 14 декември няма нито един държавен орган, който да е започнал и приключил проверка на Марешки с издаден акт за последната година. "Това ме кара основателно да си мисля, че става въпрос за изключително тежък политически чадър", каза тогава той.

На практика твърдението на шефа на "ЛУКойл", че няма нито един акт срещу Марешки, се потвърди поне по отношение на институциите, които се борят с данъчната престъпност.

"За феномена "Марешки" бяха задавани въпроси към трите институции. Всякакви сигнали, които са постъпили относно Марешки, са проверявани както от гледна точка на качество, така и от гледна точка на финансови и данъчни престъпления. Всичко, което са проверявали по Марешки, досега не е довело до създаване на досъдебно производство", обяви след закритото заседание на анкетната комисия председателят й Валентин Николов от ГЕРБ.

Шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов не потвърди, но и не отрече, че се работи по случая "Марешки".

"Няма да говорим за определени лица, защото работим по най-различни сигнали, които касаят и други лица. В момента, в който сме готови с някаква конкретика, събрали сме доказателства, редът е доклад до прокуратурата", заяви Спиридонов.

По думите му за 2015 г. и 2016 г. дирекцията може да отчете 5 образувани досъдебни производства с 23 лица, на които са повдигнати обвинения. "Предадени са на прокуратурата, в момента е на етап съдебно производство под контрола на специализираната прокуратура", каза Спиридонов.

Междувременно, със седмица закъснение, в сряда, Марешки отговори на обвиненията на шефа на "ЛУКойл" с отворено писмо, в което се обяви за "честен предприемач".

"Аз съм почтен предприемач, създал четири хиляди работни места. Като данъкоплатци сами разбирате, че няма как да съм "крил" данъци в бизнеса с горивата, при положение, че съм в него едва от година и тя не е приключила нито календарно, нито счетоводно. А като потребители вече усетихте делата ми по спестените пари в джоба си", заявява бизнесменът.

"В една страна с държавност няма как представител на чужда компания (в случая – "ЛУКойл") да влезе при депутатите, защото е привикан да отговаря от името на БПГА дали има картелно споразумение в горивата, а да ползва "безвъзмездно" парламента за висока медийна трибуна и да клевети честен български предприемач, който със законни практически решения спестява няколко милиарда лева годишно на потребителите! И дори да си позволява да "плаши" народните представители, че "утре тези хора (визирайки мен и милиони независими сънародници) ще бъдат обединени в партия, те ще вкарат депутати, които
ще седят на вашите места и това ще бъде крахът на българския политически
модел след прехода", посочи Марешки.

Преди трите институции парламентарната комисия изслуша и ръководството на българската петролна компания "Сакса". Оттам обявиха, че продават горива на фирмата на Марешки "Ви Ем Пертолиум", която препродава дизела с надценка от 1 ст., а в редките случаи, когато купува бензин – с 2-3 ст. Според депутати с 1 ст. надценка на литър гориво е абсолютно невъзможно да се издържа една бензиностанция.

Управляващият партньор в "Сакса" Светозар Димов каза пред депутатите, че не знае дали Марешки работи на загуба, но по думите му е невъзможно с такава надценка да се покриват разходите за дейността. Димов предположи, че е възможно бизнес моделът на Марешки да е стратегия за навлизането на нови пазари, но ако е така, тя не би могла да издържи за дълъг период от време.

Валентин Николов от ГЕРБ обяви още, че не са се потвърдили твърденията на "ЛУКойл", че на пристанище Варна са пристигнали 19 танкера, върху които не е упражнен контрол, а на пристанище Бургас – още 35.

"Шефът на ГДБОП каза, че е направена проверка и не са констатирани такива нарушения. Прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, защото такива нарушения от танкери не са констатирани първо като количество и второ - като качество. Танкерите са проверявани и от митниците, и от ДАНС по цялата верига - и когато има пренос на гориво от танкера към цистерните и при закарването им до акцизни и данъчни складове", посочи Николов.

Потвърдиха се обаче твърденията на Валентин Златев с проблеми с най-важната информационна система за акцизите – БАЦИС. Преди седмица шефът на "ЛУКойл" обяви, че петролната асоциация е подала сигнал до Главна прокуратура, според който БАЦИС не функционира нормално, може да се манипулира, да изчезват стоки от нея и т. н.

"Да, от прокуратурата е възложена на ДАНС проверка на тази система, която ползват в Агенция "Митници", ДАНС са изготвили доклад и са констатирани неща, които са дадени като препоръка, и има доклад в прокуратурата във връзка с тези нарушения", посочи Николов.

"Дали сме цялата информация по БАЦИС в проверките на прокуратурата, така че това е отразено там. Изготвили сме и каквото е необходимо като информация до Министерството на финансите", потвърди и шефът на ДАНС Димитър Георгиев. Той обаче отказа подробности.

ГДБОП е предоставила подробен доклад за разследванията си на сектор "Горива" до анкетната комисия, който ще бъде включен в окончателния й доклад. Той се очаква да бъде предложен на Народното събрание до 15 януари, за да бъде гласуван преди разпускането на 43-я парламент.

Основното предложение на комисията ще бъде да се създаде специален закон за горивата, който да обобщи досегашните норми и да въведе по-добра регулация в сектора. По думите на Валентин Николов всички институции и участници на пазара, които са изслушани от комисията, настояват за такъв закон.

"Докладът на ГДБОП казва, че повечето престъпления се извършват на база фиктивни фирми, т. е. фирми, създадени за определен период от време от организирани престъпни групи именно с цел измама. Затова трябва да се затегне контролът върху тези участници от пазара, които източват акциз и ДДС", посочи Николов. Той не изключи и предложението да се помисли за създаването на нов регулатор на сектора.

"КЗК предложи държавата да започне да създава данъчни или акцизни складове и по този начин да регулира пазара, така че да намали цените, т. е. да предлага тези услуги на участниците на пазара. Отварянето на един акцизен склад струва 20 млн. лв., което оскъпява горивата и ограничава участниците на пазара", каза още Николов.

ДАНС, прокуратурата и ГДБОП казаха, че не могат да потвърдят заключенията в официалния анализ на сектора на Министерството на финансите от януари 2015 г., според който годишно от неплатени данъци на пазара на горива хазната губи между 1 млрд. и 1.2 млрд. лв.

Румен Радев: Ще назнача служебен кабинет след встъпването си в длъжност

Предишна новина

Захариева: Евроодитът на прокуратурата е обективен

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.