Делото "Цонев, Сантиров и Попов" е емблематичен пример за провокация към подкуп

Делото "Цонев, Сантиров и Попов" е емблематичен пример за провокация към подкуп

Делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов приключи с окончателното им оправдаване от Върховния касационен съд (ВКС).

В решението си съдът обаче подробно и аргументирано обяснява, че делото е "емблематичен пример" за провокация към подкуп, инсценирана и проведена от следователя Петьо Петров, който в момента е шеф на Столичното следствие. Делото ще се запомни и със скандалния арест на Николай Цонев на 1 април 2010 г., при който тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го обяви за "абсолютен престъпник" и го постави на колене.

Още по време на разследването, а впоследствие и в съдебна фаза, стана ясно, че по делото има много сериозни данни, че не подсъдимите, а основният свидетел Петьо Петров е бил активната страна в осъществяването на престъплението. Според обвинението е обратното Николай Цонев и Тенчо Попов с посредничеството на Петър Сантиров натискали следователя Петров да "смачка" разследване срещу "длъжностни лица" за договора на военното министерство за закупуване на военна комуникационна система "Странджа 2". За това следователят получил 20 000 евро подкуп.

По време на целия процес и при последователните оправдателни присъди прокуратурата отказваше да коментира наличието на провокация към подкуп и евентуално търсене на отговорност на следователя Петров (в ръководеното от него столично следствие в момента тече проверка във връзка с изчезването на тефтерите на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов). Още след произнасянето на Софийския градски съд през октомври 2012 г. главният прокурор Сотир Цацаров каза, че трябва да се изчакат решенията на всички инстанции по случая. Окончателната присъда вече е факт. 

Всички съдебни инстанции посочиха активното поведение на Петьо Петров като явна провокация към подкуп.

"Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция (независимо от заявените критики към отделни разрешения на първоинстанционния съд, вкл. за невъзможността за ползване на всички резултати от провокацията като доказателства в процеса, което е в съгласие с горепосочения стандарт на ЕСъдПЧ) разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на св. П. П. (б.а. Петьо Петров) под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение. Твърденията в протеста, че при изграждане на изводите за проявена от св. П. П. провокация въззивният съд превратно е оценявал или игнорирал съдържанието на доказателствените средства, са крайно неиздържани и несъответни на действителното положение и доказателствения анализ, направен от САС", се казва в решението на състава на ВКС с председател Татяна Кънчева, докладчик Биляна Чочева и Юрий Кръстев.

Върховният съд много подробно излага аргументите си, за да приеме, че е налице провокация към подкуп. На първо място посочва, че основно изискване при направено възражение за провокация, и то в тежест на прокуратурата, е да се докаже, че такава не е имало. "Липсата или недостатъчността на информация за причините и целите на операцията, както и на формално разрешение за провеждането ѝ, намаляват потенциала за такова убедително доказване", пише в окончателното решение.

На следващо място ВКС посочва, че апелативният съд е имал задължението да анализира всички фактически и правни елементи, които обуславят разграничаване на провокацията от законните форми на разследване и в мотивите си да изрази по ясен и недвусмислен начин позицията си по въпроса - имало ли е полицейска провокация и било ли е допуснато по този начин нарушение на правото на справедлив процес. ВКС напомня, че съдът е длъжен да приложи ефективен механизъм за поправяне на нарушението, като най-подходящ е да изключи от доказателствата всички, придобити в резултат на провокацията.

"Основополагащ е принципът, че вътрешното право и съдебна практика не следва да толерират употребата на такива доказателства за осъждане на подсъдимия за престъпление, което той не би извършил без недопустимата намеса на агенти под прикритие, свързани с държавните служби, които в такива случаи имат ролята на провокатори. Само намаляване на наказанието на подсъдимото лице, възприемано като подход в някои европейски държави, не е достатъчно ефективно средство за преодоляване на негативния ефект от употребата на подобни доказателства", се казва още в решението на ВКС, като съдът се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в  делото "Фурхт срещу Германия".

Според ВКС протестът на прокуратурата е "хаотичен" и съдът със затруднение е идентифицирал основните насоки, изложени в него.

В протеста се казва, че провокация няма, защото срещите с Петьо Петров са били по инициатива на Сантиров и Попов и Цонев е знаел за тях, а парите са дадени на Петров, а не са с неясен произход, както е приела долната инстанция. Според ВКС обаче апелативният съд много детайлно е анализирал събраната по делото информация и направената преценка за провокация не е била изградена единствено върху факта за проявената активност от страна на следователя.

"Внимателно са обсъдени всички аспекти относно причините за започване на операцията, начина ѝ на провеждане, респ. характера и степента на участие на св. П. и службите, под чийто контрол и инструкции е действал, разкривайки действителната картина на разследване, което се отклонява от принципите за законност и справедливост. Обстоятелството, че подсъдимият С.(б.а. Сантиров) се е поддал и се е съгласил да посредничи, а впоследствие подсъдимият П. (б.а. Попов) е обсъждал детайли от предложената му от св. П. корупционната сделка, не променя по никакъв начин безспорно установеното положение за осъществената от св. П. провокация, без която случаят не би имал това развитие", пише ВКС, който намира доводите в протеста на прокуратурата за напълно неоснователни.

Според съда анализът на проведените и записани разговори между подсъдимите и свидетеля следовател Петров показват, че още при първоначалните контакти идеята за даване на подкуп съвсем не е възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била "имплантирана от св. П. П. чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС".

Стандартът на Страсбург за агент-провокаторите

 

В решението си ВКС подробно описва и стандартите на съда в Страсбург за това кога е налице полицейска провокация. ВКС цитира няколко дела, от които може да се изведат критериите за това, кога по едно дело са използвани недопустими практики от лица, определяни като агент-провокатори и кога става дума за легитимно разследване с ползване на агент под прикритие.

ВКС посочва, че прилагането на специални тайни техники (като напр. ползване на агенти под прикритие, платени информатори и др.) следва да се прилага при спазването на ограниченията за наличието на ясна и предвидима процедура за разрешаване и контрол. Цитирана е дефиницията за полицейска провокация по делото Ramanauskas v. Lithuania и делото Bannikova v. Russia:

„Полицейска провокация е налице, когато служителите - от специалните служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да разследват криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова въздействие върху субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши престъпление, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение.”.

Според ВКС полицейска постановка или провокация е налице, когато операцията е предприета и проведена с цел уличаване на конкретно лице в извършването на престъпление, което то не би извършило без намесата на участвалите в нея държавни служители, обичайно от състава на полицейските служби за сигурност или лица, действащи под техни инструкции и контрол.

„В такива случаи е налице нарушение по чл. 6 (1) от ЕКПЧ, при това от самото начало на разследването, което не може да бъде оправдано с обществения интерес в борбата срещу престъпността. Задачата на държавните органи, респ. на полицейските служители, е да предотвратяват и разследват престъпления, а не да ги предизвикват. Затова, когато се установят данни за такова поведение, е необходимо вътрешното право и съдебна практика, в изпълнение на задълженията си по чл. 13 от ЕКПЧ, да приложат такъв механизъм за защита, който да послужи за преодоляване на нарушението и елиминиране на неговите негативни последици”, се казва още в решението.

За разграничаване между нелегалната и легалната техника, от значение според съда е преценката за това дали е настъпило отклонение от пасивното разследване. За да се направи преценка, ВКС посочва, че трябва да има проверима информация за причините и целите на операцията, за разумни подозрения за участие на лицето в престъпна дейност или за намерение, или нагласа към извършване на престъпления и в какво се е изразявало това, като се посочва, че предишно осъждане не е достатъчна индикация.

На следващо място се казва, че трябва да има ясна и предвидима процедура за независим съдебен контрол върху разрешаване и провеждане на операцията, както и данни за времето и начина на извършване на операцията, както и за характера и степента на полицейското участие.

„Всички те са необходими за формиране на преценката дали агентът се е присъединил към вече започналото престъпление или го е предизвикал. От значение е по чия инициатива е установен контактът и оказано ли е било въздействие за извършване на престъплението, има ли проявена от агента настоятелност или друга форма на натиск (като в тази връзка не без значение е естеството на престъплението и уязвимостта на лицето, спрямо което е проявено въздействие)”, посочва още съдът.

Още по темата

Дирекция ще отговаря за връзките на министъра със съдебната власт

Предишна новина

Особености на правораздаването в Софийския съдебен район

Следваща новина

Коментари

75 Коментара

  1. 45
    ........ | нерегистриран
    16
    0

    В целият случай невинни няма , това е ясно за запознатите над средно интелектуално ниво само стои въпросът кой от всичките е по-противен. Еврото като класически Юда е добре да бъде оставен на сантира и цонев -така е според обичайното право , но тъй като са долни и има опасност пак да почнат да се спазаряват, задължително трябва да има надзорник по изпълнение на наказанието.

  2. 44
    | нерегистриран
    8
    -6

    Въпроса май наистина е кой познава съдията , а не кой познава законите Който избира Кантората той печели делата. Затова и сега е това тръшкане за Панова

  3. 43
    Стискай, Петьо, малко остана до давността | нерегистриран
    14
    -1

    Оптимиста:

    Чл. 307 от НК - до три години лишаване от свобода.

    Чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК - пет години давност за наказателно преследване.

    Деянието е извършено някъде към март-април 2010 г., според акта на ВКС.

    Тик-так, тик-так, тик-так................

    Песимиста:

    То пък и едно наказание, по 78а от НК...........

  4. 42
    | нерегистриран
    6
    -5

    Да не би от Кантората да са писали мотивите ?

  5. 41
    Цецо, що така, бе? Пак ли Страсбург, а? | нерегистриран
    19
    -2

    Цецо, що така, бе? Пак ли Страсбург, а?



    Цецо, кво станА, бе? Абсолютния престъпник свален на колене пред цяла България по телевизията се оказа абсолютно невинен? КОЙ сега ще плаща за тая работа? Оле-ле, мале-ле, колко още дела в Страсбург ще има! Как ли те трае, Боко?

  6. 40
    | нерегистриран
    10
    -2

    Кои са адвокати на Сантиров, Цонев и ПОпов ?

  7. 39
    | нерегистриран
    5
    -14

    ВКС не е касационна, а оправдателна инстанция!

    Плащането става при допускането!

    Плащаш, допуснат си, пичелиш!

    Не плащаш, не си допуснат, не пичелиш!

    Касационна фаза е за студенти-наивници!

    От как се помня касацията във ВКС е била мираж!

  8. 38
    | нерегистриран
    6
    -8

    До коментар [#6] от "":



    Е, за това беше големия натиск, кръв и пот на "реформаторнското лоби във ВСС" - да не пострада протежето им П.П.

  9. 37
    Пародия в пародистан | нерегистриран
    9
    -2

    Цялата драма те кара да да ревнеш от смях http://www.novatarealnost.bg/?p=1743

  10. 36
    ptblegal | нерегистриран
    10
    0

    До коментар [#25] от "Янко":

    Добре де, а след като самата държава, представлявана от МВР те склонява към престъпление и след това те съди за извършване на същото, къде по дяволите отива правото на справедлив процес@...

  11. 35
    Фен | нерегистриран
    12
    -2

    Всичко щеше да е наред, ако съдиите от ВКС имаха еднаква практика. Ама те осъдиха прокурора от Плевен, а тези ги оправдаха. В при случая в Плевен имаше само доказателства за провокация...Но колегата от Плевен нямаше с какво кого да провокира....

  12. 34
    *** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 33
    семантика | нерегистриран
    8
    -7

    Най-жалкото нещо е липсата на богат речник у върховния съдия. Не е въпрос на семантика разликата между подбуждане към извършване на престъпление и провокация. Ама хич никак не е въпрос на семантика!

  14. 32
    | нерегистриран
    5
    -12

    Вътрешното ми убеждение е , че българският съд е бил провокиран също !

  15. 31
    ха! европровокатор | нерегистриран
    9
    -2

    Абе, а нямаше ли там едни текстове за подбудителство у нашето НК (чл.20,ал.3)?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.