Доган, Борисов, Станишев и ние


С други думи – той смята, че не само не е по-лош от другите политици, но и е, ето на, честен и прям. Проблемът е обаче на съвсем друго място – Доган обявява за порядъчно да печели пари по неприемлив начин. Това официализиране на използването на политиката за трупане на пари би довело до премахване на всякакви спирачки пред практикуващите я. Поради това е недопустимо.

А нещата са очевидни – не можеш да ползваш безплатно резиденция и яхта. Доган си го признава: "Аз мога да разполагам с нея, но кой е казал, че това е моя яхта?" В този случай данъчните би следвало да изчислят дължимия наем по пазарни цени и да обложат дохода в размер на неплатения наем. Следователно става дума за неправомерен доход. По същия начин не можеш да ползваш безплатно морски резиденции и какво ли още не. Доган казва: "Сега съм богат човек." А къде са данъците, които един богат човек е длъжен да плаща? Или може би в България някои са освободени от това задължение? Къде го хъсът на данъчните да събират данъци и да си вземат процента за възнаграждение?

Нещо повече. Това, че такива благини не се водят официално като собственост на ползващия, е чисто заобикаляне на закона, за да не се покажат неправомерни доходи. Пълното бездействие и на данъчни, и на ДНСК, и на правоохранителните органи е учудващо.

Когато говорим за чувство за мярка, нека да имаме предвид и посегателствата върху икономиката. Едно е определени бизнес среди да подкрепят политици и политически сили, които биха изградили макросреда, способстваща за развитието на бизнеса им. Съвсем друго е да насочваш неправомерно обществени поръчки и конкретни бизнеси към доганизираното понятие "обръчи от фирми". В цивилизованите държави съществуването им се преследва от закона. И поради това не може да бъде официализирано като явление, включително и от Доган. Да не говорим за неща, които са несъвместими даже и с понятието "обръчи от фирми". Като например източването на държавния резерв, което фрапира със своята

елементарна безскрупулност и смайващо бездействие от държавата.

В ДПС се стигна до колосално съсредоточаване на икономическа мощ. Там вече не искат пари (имат си), а искат дялово участие. ДПС не прави компромис и изнудва бъдещите си коалиционни партньори за едни най-ресурсните министерства като екологията и земеделието. През тях минават и едни от най-големите потоци европейски пари. А видяхме оценката на Европейския съюз за колосалните и систематични измами във фонд "Земеделие". Наглостта на Доган достигна неподозирани размери: "Дълго време ние мислехме, че управляването на еврофондовете е по същата схема като разходването на бюджетните средства."

Вече се появиха хора, които заявиха, че Доган им е искал дялове в техни предприятия (Бедри Шафик). Появиха се и служители на Доган, които признаха, че са събирали пари от бизнеса и са го предавали на изрично упоменати от тях хора на ДПС (Керим Караали). За да направиш такова изявление срещу Доган, се иска наистина много да ти е дошло!

Всяка политическа система би изхвърлила самозабравил
се политик.

Що за абсурд е да кажеш, че началникът на политическия ти кабинет не бил нищо, защото бил от село. Сякаш Доган е роден около Бъкингамския дворец.

Що за самозабравяне е да атакуваш началник на кабинета си, че образованието му не струвало. Сякаш Доган не е приет в учителски профил, в провинциален ВУЗ. И както поясни изрично офицерът му за връзка от Държавна сигурност – с помощта на ДС е бил прехвърлен философия в Софийския университет, който все пак не е Харвард, че да ти дава право да се големееш. А и никой от Харвард не би направил подобно изявление – меко казано, – несъвместимо с поведението на възпитаник на такъв университет.

Манията за величие спрямо подчинените му е потресаваща. Началникът на кабинета на един политик в цял свят е длъжност, която означава "началник на политическия кабинет". А това и изрично е разписано. Началникът на кабинета координира работата на съветниците на съответния политик. Мъжка секретарка си е чиста обида, и то не заради използването на "секретарка", а заради съчетанието между двете думи. Отделен е въпросът, че би следвало да се самосезира Комисията по дискриминация. Не че ще го направи – те биха се уплашили само от мисълта за това. По думите на самия Доган би следвало неговата собствена квалификация от Шумен да го охарактеризира като

"мъжка учителка".

Но досега никой не го е наричал така.

Докъде трябва да се чувстваш недосегаем и с верноподанически електорат, за да пребиеш жена си пред хората? И в коя държава в Европа някой политик би останал политик и след това? И кой политик с чувство за достойнство би се сдружил с такъв политик?

Ислямът не допуска много по-малки степени на неуважително отношение към съпругата. Как си представяте примерно г-н Ердоган да хвърли един пердах на г-жа Ердоган? Дали в Турция не се замислят, че такова поведение у нас наслоява незаслужено отношение към нашите турци?

Спомнете си, че един прокурор заяви по повод на предсмъртното писмо на Ахмед Амин: "Доказателствата не се събират, за да се показват пред медиите, а за да гарантират разкриването на обективната истина и да гарантират честен процес", а едновременно с това същата тази прокуратура стоически бездейства, когато Доган разкри пасажи от уж принадлежащото към доказателствата по делото писмо? Я да го беше направил някой друг, та да видите каква страшна прокуратура имаме.

Доган публично призна, че е купил "гласовете на миньорите на Ковачки по пет евро". Никакви последици от това. Публично призна, че "екологията е много ефикасен способ за правене на пари". А няма данни да е консултант по екология. Призна си и как бил помогнал на половината от всички бизнесмени над средно ниво да направят пари. И даде илюстрация с обществените поръчки в строителството. Ясно е как един политик може да помогне за това: "Има строителни обекти – кой ще получи поръчката, има подизпълнители – кой ще ги консултира и така нататък."

Той сам заяви,
че е недосегаем.

И както се вижда, така е. А това е страшно за една държава! И срамно, и унизително за всички, които са го направили и го правят недосегаем. Нищо ново под слънцето за нашата ширина. Недосегаемостта е в основата на самозабравянето. А в основата на недосегаемостта е робското поведение на политиците, за които Доган е "път" към властта.

Само за пълнота ще споменем неистовото желание за власт, тласкащо автобусите с хора, които вече нямат нищо общо с България. Което отново наслоява незаслужено отношение към турците. И жалкото раболепие на политиците и правозащитните ни органи, които получават власт чрез Доган.

Да заплашваш с босненски варианти на етническо противопоставяне, е израз на тотална неглижираност към българите.

Но ако трябва, и това ще стане, щом някой си позволява да ограничава правото на Вожда да си прави, каквото иска. Като например да се вози на извънземна летяща чиния. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Нито има икономически основи за това. Нито политически. А и членството в Евросъюза е непреодолима пречка някой да си позволи етнически изпълнения. Напротив – безкрупулното поведение на ДПС е единственият сериозен фактор, който настройва българите срещу турците. А от националистически ориентиращите се партии сигурно са много благодарни на Доган и компания. Към всички българи в ДПС също се създаде непоклатимо отношение като към продажници, дори някои от тях да не са такива.

Българи проявиха толерантно отношение към ДПС, като позволиха регистрацията й, въпреки че Българската конституция забранява етническите партии. Но надали има човек, който да се съмнява, че ДПС е етническа. Постепенно Доган си присвои правото да прави каквото иска. И политиците, които, за да се доберат до властта, търпят това, не са в много по-различна категория.

А власт на всяка
цена е общоприета характеристика за нецивилизованост.

И даже претръпналите на всякакви издевателства български избиратели неминуемо ще накажат тези политици и тези партии. Крайно време е царят и Станишев да се откажат от примиренчеството си.

Има ли Доган бъдеще? Отговорът не е в съответствие с гореизложеното – би могъл да има. Той притежава даденост – подкрепата на турското население и на част от помаците и ромите. Има и безспорни качества – успява да се оправи и да държи под контрол единството на ДПС и турския етнос, чиято народопсихология явно му е добре позната. Държавните и в частност правораздавателните ни органи, са тъжна история, а и са политически зависими – поради това Доган вероятно ще си остане недосегаем. Но за да се изпълни в някаква степен мечтата му: "София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел, искам да правя политика за 500 милиона души", той трябва тотално да скъса с липсата на мярка, с наглото незачитане на закона и провинциалното поведение (например "летящите чинии"), което демонстрира досега.

Парадоксално е,

че един от факторите ГЕРБ да има такава популярност е Доган. Поради това ГЕРБ няма как да се сдружи с ДПС. Но ще се оправдаят ли надеждите на българите към Бойко Борисов? Няма съмнение, че той има мъжко излъчване. Нещо доста открояващо го сред родните политици. Има и интуитивно превъзходно пиар поведение. Винаги е на крачка пред другите. Успяваше да се хареса и на чуждите спецслужби, а сега успешно омайва и европейските политици. Това е изключително ценно. България винаги е имала нужда от силен лидер, който при това да е симпатичен на повечето хората. Бойко Борисов беше и достатъчно умен, за да оправи и финансовото си положение, без да се преекспонира и без наглостта на Доган. Той не се притеснява да говори "очи в очи" с всеки журналист, от който е недоволен. Не се притеснява и да се обади лично по телефона на хора с позиции в държавата, от които иска нещо. Което обаче е нож с две остриета.

Няма съмнение,
че Бойко Борисов
е умен човек,

след като така добре се оправя в кариерата си и в политиката. Може да е другарувал в миналото с хора, които имат не най-приятен публичен образ, но това е съвсем друг въпрос. Не бива да се забравя, че той, подобно на премиера Станишев, е и доктор на науките.

Един от големите му козове, а и на ГЕРБ, е радикалната икономическа политика и особено позицията за рязко смъкване на социалните осигуровки на 10 процента. Това засега е единственият начин за привличане на инвеститори във време на криза. Изключително важна е и позицията на ГЕРБ, че през бюджета следва да се разпределят до 35% от БВП.

Но Бойко Борисов трябва да се поучи от проблемите на Доган.

Доста от хората около него го използват. Не е трудно да се забележи, че твърде много от обществените поръчки на общината се печелят от тези, с които често обядва или вечеря. Това започва да дразни почитателите му.

На Бойко Борисов не му остава достатъчно време, за да сложи ред в общината. Общо взето дисциплината и работоспособността там е на доста ниско равнище. Може би не е лоша идея да заделя по-малко време за тенис, футбол, компании и други удоволствия, а да хвърля повече в общината. Прекомерното желание да запази своя лайфстайл може да бъде основание в един момент да го сравнят с Доган, който каза: "Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Искам да живея живота си, както аз го разбирам." Но никой политик, докато е политик, не може да си позволи да живее живота си както той го разбира. Освен в миналото, и то – само в някои африкански държави.

Може би столичният кмет трябва да вкара в екипа си повече професионалисти и да не прекалява с бившите служители на МВР. Вкарването в листите на българи, които работят в западни фирми и международни институции, не решава въпроса нито с проблемите на общините, където ГЕРБ има мнозинство, нито с липсата на изявени специалисти извън сферата на световната икономика и особено в областта на правото, където е слабото място на ГЕРБ. А поради кризата, много юпита или полуюпита са, или ще бъдат изхвърлени на улицата, което ще даде възможност на всички партии да привлекат подобни специалисти. Хубаво е да си припомни и че отдавна се видя – юпитата "предпочитат" да работят за държавните 2000 лева на месец, вместо за 40 000 евро в авторитетните частни инвестиционни банки. Което показва, че с вкарването на юпита се "вкарва" и проблемът, че

тези хора не се
връщат, за да се
задоволят с малко.

Няма да е лошо г-н Борисов да не приема толкова лично и когато някой го победи на тенис. Човек трябва да може и да губи. Иначе никога не може да е сигурен побеждава ли, или му дават да победи. А и кой подарява победа без "задна" мисъл?

Има и други чуденки. И кметът, и медиите изговориха много думи срещу високите цени за чистене в София. Но после един кандидат, който чисти относително добре големи градове като Варна, бе отстранен, само защото е поискал твърде ниска цена за чистене! Така не се печелят избиратели.

Много полезно би било да се обсъди и въпросът дали свалянето на данъка върху печалбата и данъка върху общия доход на равнище 7–8% няма да ни направи много по-атрактивна дестинация за фирмите, които се занимават с международна търговия, в сравнение с другите държави, които въведоха плоски данъци в размер на 10 процента. При кръстоносния поход на страните от ЕС срещу офшорните фирми, немалко от последните ще си потърсят седалища в неофшорни държави.

Твърде много са и караниците между хората на г-н кмета. Стисването на ръцете за сдобряване под натиска и зоркия му поглед, въобще не решава проблема. Противоречията си остават.

Особено изразени са от една страна между експертите, привлечени пряко от него, и от друга страна Цв. Цветанов и целия партиен апарат, създадени от него. Има и още нещо притеснително – ръководният състав на ГЕРБ твърде много се занимава с апетитни сделки в столичната община и в други общини и твърде недостатъчно с проблемите на ГЕРБ по места. Като резултат вече изгърмяха няколко коалиции на ГЕРБ като тази в Пловдив.

Премиерът – образованият, възпитаният, работливият, симпатичният, относително най-некорумпираният, твърде компромисният, нерешителният.

Разликата между Бойко Борисов и Сергей Станишев най-отчетливо се видя в два случая.

Първия – когато Станишев му написа писмо с покана за диспут. А пък Борисов заяви, че той само едно писмо е писал – на майка си, от казармата.

И вторият – когато Борисов изпревари с месеци правителството с обвиненията си, че то е виновно за проблемите с боклука на София. Като по този начин парира последващите обвинения към себе си. Въпреки че боклукът е типичен общински проблем, сега повечето хора са убедени, че кабинетът е виновен.

Отличният английски и доброто руско образования, плюс специализация в Лондонската школа за икономика и политически науки, дадоха възможност за отличен старт на сегашния премиер. Упорит, но компромисен, той прокара прогресивни данъчни реформи за 10% плосък данък върху печалбата и общия доход, въпреки вътрешнопартийната съпротива. Необходимостта от компромиси не му позволи да прокара още по-радикални икономически реформи.

Основната му грешка е, че се обвърза и след това търпя и търпи твърде много недопустими и унижаващи го действия на ДПС. За което имаше и обективна причина – не можеше да разчита на НДСВ (което си е стратегическа грешка на НДСВ). Така или иначе избирателите не могат да простят и на ДПС, и на НДСВ, нито излагацията пред ЕС, нито рейсовете с гласуващи от Турция, които отдавна нямат нищо общо с България. Наглостта и недосегаемостта на Доган окончателно свалиха популярността на БСП.

Станишев не поиска да разбере, че съвсем невинаги властта си заслужава компромисите.

Недопустим е и компромисът на Станишев с лобитата в партията му, поради което министри се оказаха твърде много тотално некомпетентни хора, част от които даже не говорят чужди езици. А министрите управляват държавата в съществена степен. Само част от некомпетентните и без мярка жадни за власт и пари хора бяха отстранени от кабинета. Повечето продължават да си стоят "на топло и сито".

Недопустимо е Станишев да си затваря очите пред очевадните далавери, които се въртяха по ФАР в Министерството на финансите. А хората, отговарящи за ФАР, се назначаваха от министъра на финансите и разбира се, отговаряха само пред него. В нормалните държави подобни провали не се прощават на принципалите.

Всичко това не вдига рейтинга на партията му. Нужна е доста по-голяма решителност от страна на министър-председателя. Но за съжаление решителността му съвсем не е най-силната му страна. Сега изтичат последните срокове, за да има смисъл да е по-твърд.


 

 


 

 


 

 


Докажете силата на правото, на истината

Предишна новина

Сатанински строфи за ДПС

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Пламена | нерегистриран
    0
    0

    Браво на избирател.

    Отзавна не бях чела нещо по-добро.

    Ако бях "строител на партия", бих откраднала вашата платформа.

  2. 2
    избирател | нерегистриран
    0
    0

    Ами като така добре знаете всичко, защо не приемете закон за обявяване на хората платили най-много данъци? И от този списък да си избираме управници! А списъка на всички платили данъците си в страната да бъде избирателния списък! И тогава май всичко ще си застане на мястото?

  3. 1
    Емилия Графова | нерегистриран
    0
    0

    Много добър коментар. Отдавна не бях чела подобен за Доган. Повечето медии като че ли ги е страх да го критикуват, други пък имат отношения с ДПС. Браво на "Правен свят". Погледнах и pdf-а, има супер колажи. Съветвам всички да ги видят. Ще се развеселите. Особено на този с Доган и Борисов. Последният брой на списанието е много, много добър. Има за всеки по нещо. Браво на екипа.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.