Достъп до правосъдие и блокчейн-ориентиран арбитраж

Достъп до правосъдие и блокчейн-ориентиран арбитраж

Досега повечето от нас са чували за блокчейн технологията, която се използва почти десетилетие във финансови транзакции, известни като криптовалути и като биткойн. Тъй като блокчейнът преминава към управление на веригата за доставки и други приложения в търговския свят, базираният на блокчейн арбитраж привлече интереса на мнозина в юридическите професии и бизнес сектора. Мнозина смятат  и определят ползването на блокчейн за ‘‘технология на доверие“, която е отлично решение за модерен и електронен начин за медиация и арбитраж.

През последните няколко години се появиха няколко приложения, предлагащи арбитражни процедури на блокчейн платформа с цел решение на спорове между страните.
Те включват проекти като CodeLegit, Kleros и Mattereum, които обхващат някои аспекти на традиционния арбитраж, както и нови процедурни функции, вдъхновени от концепцията за блокчейн.

През лятото на 2019 г. в Китай е задвижена Интернет платформа, която играе ролята ( и има абсолютно легитимни права), именно за блокчейн арбитраж. Въпросното приложение функционира към Международния арбитражен съд в  Ganjiang. ( бел.ред. Ganjiang New District -(IACG)). Нововъведението вече се ползва за решава на трансгранични спорове, породени от  амбициозната геополитическа крачка на Китай да свързва Азия с Африка и Европа чрез
сухопътни и морски мрежи по 6 коридора с цел подобряване на регионалните връзки, увеличаване на търговията и насърчаване на икономическия растеж.

Тъй като търговският арбитраж изисква определено ниво на „търговска сигурност“, способността да се гарантира тя в бизнес транзакциите, разбирането как тези базирани на блокчейн арбитражни производства могат да гарантират достъп до правосъдие, е от решаващо значение.

Настоящата статия разглежда предложената нова форма на арбитраж и предлага кратък анализ.

Блокчейн технологията и умните споразумения

За да разберете блокчейн технологията, първо трябва да имате основни познания относно какво е ‘‘блокчейн‘‘ и що е това умно ‘‘споразумение/договор‘‘.

‘’Блокчейн’’ (‘’Blockchain’’)  Блокова верига или блокчейн е метод за съхранение на информация в компютърна мрежа, който представлява непрекъснато растящ списък от компютърни записи, наречени „блокове“, свързани помежду си и кодирани криптографски. Концепцията е родена от разпределената база данни в биткойн, но може да се прилага и в други случаи на удостоверените услуги, като проверка на самоличност, различни събития, медицински картони. Всеки ‘‘блок“ съдържа информация за предходния и е удостоверен за време. Това осигурява хронологична цялост на веригата назад до първия ‘‘блок“. Тази технология е замислена като гарантираща сигурност чрез самия си дизайн, защото не позволява модифициране на данните. Така в нея могат да се записват транзакции между двама участници по начин, който е устойчив и подлежи на проверка. Типично блоковата верига се съхранява в мрежата в разпределен вид (с физически копия върху отделни компютри) и не съществува едно-единствено ‘‘главно копие“. Участниците в мрежата са равноправни и спазват определен протокол за валидиране на новите „блокове“. Веднъж валидиран и записан, никой ‘‘блок“ не може да бъде променян, без да се променят всички следващи го ‘‘блокове“.

‘‘Умните споразумения/договори‘‘ (‘‘Smart contracts‘‘)Умните договори (или наречени още интелигентните) са софтуерни кодове, които включват условията на транзакцията и се изпълняват в мрежа, водеща до частично или пълно автоматизирано самоизпълнение и самоприлагане на дадена транзакция. Най-просто казано, интелигентният договор е софтуерна програма, която работи в блокчейн мрежа. Вместо всяка отделна транзакция да бъде обработвана в блокчейн мрежата, интелигентните договори изпълняват алгоритъм, състоящ се от няколко транзакции в мрежата, която работи автоматизирано или полу автоматизирано.

Как точно работи блокчейн ориентираният арбитраж?

Със сигурност има диспут между това, как точно се решава един спор по-добре с новото тех решение или по стария традиционен начин лице в лице? Или пък онлайн арбитражът, който стана така широко прилаган в условията на новия световен ред, наложен от заразата на име COVID-19.

Всъщност все още арбитражът, базиран на блокчейн е в своя ембрионален етап; за разлика от традиционния арбитраж лице в лице, той не следва единен стандартен дизайн на процедурата и се оказва, че  различните платформи за арбитраж на блокчейн са с различни дизайни. Разлики има не само в ‘‘опаковката‘‘, а и в подхода на решение на спор, при ползването на вече наличните платформи.

Арбитражното приложение Kleros, например, се основава на идеята за децентрализирано правосъдие, ползва т.нар. отворена ангажираност (crowdsourcing) за решаване на споровете. Кleros залага именно на това – решение на случая чрез масово знание и обогатяване на пълнотата на платформата.

Другата платформа CodeLegit пък залага на традиционните изисквания за арбитража и процеса, при който се провежда той. Чрез приложението даден казус и спор могат да бъдат частично или изцяло обработени в системата, с възможност за премахване на традиционната документация. Тя дава възможност на клиентите да се позовават на писмено арбитражно споразумение или просто да кодифицират споразумението, без да се позовават на писмена версия.

Дизайнът на блокчейн арбитражната процедура варира и в нивата на автоматизация, които се приемат в процеса. Някои системи предлагат изцяло автоматизирана система, без човешки посредници или пък позволява да има арбитри през целия процес.

Ще подобри ли нивото на правосъдието блокчейн ориентираният арбитраж?

От прагматична гледна точка основните предимства на базиран на блокчейн арбитраж са ефективността и сигурността. Тъй като процедурите се провеждат в електронната среда, а не на физическо място с арбитри и други лица и материали, които събират такси на час и таксуват за различни неща, страните спестяват време и пари, което е особено полезно в случаите с искове с ниска стойност. Също така за разлика от традиционния арбитраж, при блокчейн технологията липсват многократните проверки на реквизитите по даден процес, което от своя страна пести време и дава бърза верификация, че са набавени всички необходими документи и т.н.

Но въпреки предимствата си, блокчейн-арбитражната процедура може да попречи на получаването на правосъдие за страните по случая. Технологията е сигурна – но за момента не достатъчно подсигурена. В сравнение с другите технологии за водене на записи, блокчейн е сигурна, но все още е уязвима и някои платформи могат да станат жертви на хакове и пробиви в сигурността. Също така все още не е ясно какво се случва с данните, които се съхраняват в блокчейн системата, което повдига въпроси относно поверителността на данните и спазването им, опасения, които са особено важни в областите, в които Общият регламент за защита на данните, Законът за защита на данните и поверителността в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, се прилагат. Ако данните не са защитени, не може да има гаранция за поверителност на арбитражното производство. Неотменимостта в блокчейн системата също е проблематична. Ако някой направи грешка при въвеждането на информация или ако в системата има грешка, няма начин да се върне или спре автоматичното изпълнението на транзакцията, без да се налага да се изтрива и пренаписва алгоритъмът.

Предлага ли блокчейн арбитражът необходимата правна сигурност, от която се нуждаят страните по спора?

По отношение на признаването на арбитражното споразумение в базирана на блокчейн арбитражна процедура - например, когато страните изберат споразумението да бъде изцяло написано в код се приема от международната правна рамка.

Според Article II of the New York Convention for the Recognition and Enforcement of Foreign Arbitral Awards, терминът ‘‘писмено споразумение“ включва арбитражна клауза, подписана от страните, или която се съдържа в размяна на писма или телеграми. Съгласно препоръката трябва да се обмисли и широкото използване на електронната търговия. Прилагайки тези разпоредби към арбитражно споразумение, което е под формата на код, може да се каже, че  New York Convention признава, че такова споразумение може да бъде от писмена форма в код. Article 7 of the UNCITRAL Model Law on International Commercial Arbitration приема интерпретацията, че арбитражното споразумение се счита за писмено, ако е изпълнено чрез електронна комуникация. (‘‘Комуникацията“ е дефинирана в текста като всяка комуникация, която страните осъществяват посредством съобщения с данни.)

Но има ограничения под New York Convention спрямо  приемането на арбитражно споразумение в код като изпълнение на изискването ‘‘в писмена форма“. Articles II (3), V (1)(a) and IV (1)(b) от New York Convention сочи, че това трябва да се съгласува първо с национално законодателство. Ако въпросният национален закон не признава широкото разбиране на „в писмена форма“ да е равно на комуникация по електронен път, то тогава блокчейн споразумението и кодът може да не бъдат признати.

Международната правна рамка, както е посочено и в New York Convention и UNCITRAL Model Law, приема многото и различни аспекти на базирана на блокчейн арбитражна процедура. Основните ограничения за признаването и изпълнението на различните аспекти са в рамките на действащото вътрешно законодателство.

Предимствата на базираната на блокчейн арбитражна процедура са многобройни, с някои пробойни относно сигурността от хакерски атаки, но на коя страна не би й било от полза подобна умна технология, която да гарантира висока ефективност, особено полезна при спорове с ниска стойност, които възникват при транзакции, базирани на интелигентни договори? Бариерите пред осигуряването на адекватен достъп до правосъдие обаче остават. Те са най-вече свързани с процедурния дизайн на базиран на блокчейн арбитраж, който трябва да предложи повече търговска и правна сигурност на страните.

С повече гаранции за защита на данните и повече сигурност на местно прилагане, базираният на блокчейн арбитраж може да бъде инструмент за разрешаване на спорове, на който бизнес общността може да се довери.

Илхан Кючюк към външния министър на Северна Македония: Работата на политиците зависи от решенията на историческата комисия

Предишна новина

Парламентът отхвърли и ветото върху ЗСВ

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.