Адв. Митко Карушков:

Едноличното сдружаване е нова възможност и увеличава избора на практикуващите адвокати

Едноличното сдружаване е нова възможност и увеличава избора на практикуващите адвокати
Адвокат Митко Карушков

Адв. Карушков, преди дни Народното събрание прие окончателно на второ четене промени в Закона за адвокатурата (ЗА), с които бе дадена възможност на адвокатите да работят в еднолични адвокатски дружества. Какви ефекти за гилдията очаквате да предизвикат тези изменения?

С това законодателно решение се разширяват възможностите за упражняване на адвокатска професия. Можем да го възприемем като внасяне на допълнителна яснота и улеснение за адвокати, които предпочитат едноличното сдружаване и свързаните с това въпроси на отговорността и риска. В това отношение българският корпоративен живот разполага с утвърдената форма на едноличните търговски дружества. Всички имаме представа за честотата и начина на използване на ЕООД или ЕАД в бизнес живота. Вероятно едноличните адвокатски дружества също ще намерят своето място при упражняването на адвокатската професия. Можем да очакваме индивидуални адвокатски практики да се обособят в еднолични адвокатски дружества, а евентуалното разрастване на работата на такива практики да води до ангажиране на адвокати, които предоставят правните услуги и без да са членове на такива еднолични адвокатски дружества. Едноличното сдружаване е нова възможност и увеличава избора на практикуващите адвокатската професия.

Адвокатите вече ще могат да са управители и изпълнителни директори на фирми. Смятате ли, че подобна крачка беше необходима и какво ще е различното от досега?

Тази забрана на практика означаваше адвокатите да не бъдат вписвани като управители или изпълнителни директори в търговския регистър. По същество голяма част от управленските функции на бизнеса можеха да бъдат формално възлагани на адвокати чрез други законови механизми – например членство в съвет на директорите, в управителен съвет или в надзорен съвет, в чуждестранно дружество. Да, тези механизми не са същата фигура като класически законен представител, но позволяваха по законен начин да бъдат възложени управленски функции от бизнеса на адвокати. В известен смисъл отпадането на забраната узакони фактическото положение и вероятно дава възможност за вписване на адвокати като изпълнителни директори или управители в търговския регистър. Какво можем да очакваме занапред – струва ми се, че част от отговора на този въпрос се съдържа в самия Закон за адвокатурата и то отпреди последните промени – адвокатът, който защитава интересите на юридическо лице, е длъжен да не допуска тези интереси да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице. По-голяма отговорност и още няколко критерия при определяне на наличието или липсата на конфликт на интереси - това следва.

Промени бяха направени и в посока на това, че от закона отпадна задължението за адвокатите да са на всяка цена с тога в съдебната зала. Улеснение за гилдията или заличаване на една позабравена традиция виждате в тази стъпка?

Моят прочит на съответната изменена разпоредба е, че се въвежда възможност за избор: адвокатите да носят тога или да са облечени по друг подходящ начин в съдебни заседания. Личното ми разбиране е, че възможността за избор е добре дошла. По отношение на традициите – трудно ми е да преценя нужно ли е да се носи тога и дали от това зависи съответният правен казус или пък проявата на уважение. Свидетели сме, че в миналото (а за някои групи и в настоящето) традициите са повелявали носенето на, например, кожена чанта и хартиени бележки от адвокатите. Животът около нас се развива и тези атрибути постепенно се допълват или изместват от електронни устройства и електронно генерирани, електронно пренасяни и електронно визуализирани документи и волеизявления. По време на първата вълна на пандемията Ковид-19 през 2020 г. в правните среди, занимаващи се с технологично право, а и извън тези среди, широко се обсъждаха етични норми, свързани с използването на технологии за дистанционно провеждане на съдебни заседания. Един от най-широко обсъжданите въпроси, практически по целия свят, беше свързан с това, че в една страна от Източна Азия съдебното заседание, по време на което се произнася смъртна присъда, се провежда дистанционно, чрез технология за отдалечен аудиовизуален достъп в реално време. Етичният въпрос беше редно ли е юридическа тема с такава чувствителност да бъде излъчвана онлайн и никъде не ставаше дума за облеклото на участващите в заседанието. Измеренията на уважение бяха насочени в съвсем друга посока, отново споделям - в обсъждането на това бяха професионално ангажирани технологични адвокати от целия свят, от най-различни култури, икономики и правни системи. Този и други фактически примери могат да ни подсетят, че етичните норми в съдебни заседания също се развиват заедно със света около нас и рано или късно въпросът за облеклото би се свел до това каква да е регулацията на облеклото при дистанционно провеждани съдебни заседания.

Вероятно и електронните атрибути някога ще изживеят своето време и ще бъдат изместени от други. Моето разбиране е, че правото на избор по отношение на облеклото в съдебната зала е добре дошло и от тази гледна точка е улеснение за тези, които упражняват адвокатска професия.

В закона от друга страна, по искане на ВАдвС бе записано, че без тоги може, но трябва задължително адвокатите да са облечени по начин, който „подобава на професията“. Какъв си представяте, че е този начин? Някои Ваши колеги се обидиха от това допълнение в разпоредбите на ЗА, тъй като го приеха като критика, че не се явяват „достатъчно подобаващо“ пред съда.

Наличието на избор и упражняването на избор е един от фундаментите на богатите съвременни общества. Трудно ми е да си представя работещия механизъм за определяне на облекло, съответстващо на авторитета на професията – тук изборът на тога е добра възможност, но е само една от възможностите. Виждали сме различни видове облекло, а и темата за облеклото е деликатна. Ставал съм свидетел как в страни с по-горещ климат и много висока влажност на въздуха адвокатите стриктно спазват изискването за носене на тога, но открито споделят, че това задължение им тежи чисто практически, защото или трябва да носят тогата в отделен плик и да я обличат пред съдебната зала, или да носят тогата върху себе си - нещо, което при висока влажност и високи температури не е добро решение дори и за няколко минути извън сградата на съда. Отделно от това, виждали сме добре облечени хора, с цялата субективност на това понятие, които проявяват неуважение по други критерии. Също така, от опит мога да споделя, че немалка част от съвременните бизнеси, например – технологичните компании, се чувстват далеч по-добре и по-предразположени, когато адвокатите се отнасят по-практично и с повече въображение към облеклото си. Предразположеният клиент е важно обстоятелство за установяване на фактическата обстановка при даден правен казус, което в един или друг момент пък е важно и в съдебната зала.

При всяко положение – възможността за избор между тога или друго облекло е добре дошла, а другото обстоятелство, което ми се струва важно, е да се сведе до минимум вероятността от субективизъм при определяне на облеклото, съответстващо на авторитета на професията.

Има ли нещо задължително, което всеки адвокат трябва да има предвид за визията си при общуване с клиенти и с държавни институции – да го наречем – задължителен атрибут?

Далеч съм от мисълта да определям критерии за задължителна визия. Темата е деликатна, а и начинът на обличане е обективно различен. Вероятно базовите правила за външния вид са полезен ориентир в това отношение.

Не мога да не Ви помоля да коментирате и нуждата от затягане на мерките в т. нар. Етичен кодекс на адвокатите по отношение на поведението на някои защитници в зала. Виждали сме случаи, в които и костюмиран, добре облечен адвокат си позволява недопустимо поведение към съда, прокуратурата, страните. Не е ли време да се въведе по-строг контрол в тази насока?

С удоволствие ще повторя, макар и по друг повод -  както изборът, така и реалните, ефективни и несубективни регулации и контрол върху поведението в съдебната зала (и извън нея), са измежду фундаментите на богатите съвременни общества.

Митко Карушков е адвокат с над 20-годишен опит и практикува в областта на използване и защита на нови или традиционни технологии, интелектуална собственост, данни, информация, както и сливания, придобивания и сделки свързани с тях. Предоставя съвети на технологични компании или компании, използващи технологии в бизнеса си. Може да бъде открит на адрес mitko@karushkov.com.

Адв. Карушков е препоръчан експерт в областта на защита на данните от Bloomberg BNA, USA. През 2018 г. е включен в Залата на славата на международната правна класация "Legal 500" ("Legal 500" Hall of Fame), където биват отличени адвокати за нивото им на работа, установено на базата на обратна връзка от клиенти. Митко Карушков е член на Комисията по Технологични сливания и придобивания към Международната асоциация по технологично право (ITechLaw Association), Маклийн, Вирджиния, САЩ.

Още по темата

Официално: Facebook ще плаща за публикуване на новини на австралийски медии

Предишна новина

СЕС допусна нарушения на общностното право в закона за назначаването на върховни съдии в Полша

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.