Доц. д-р Алексей Пампоров, Институт по философия и социология при БАН:

Ефектът „Биг Брадър” от пандемията доведе до ръст на домашното насилие

Ефектът „Биг Брадър” от пандемията доведе до ръст на домашното насилие
Доц. Алексей Пампоров, Институт по философия и социология при БАН, Снимка: Facebook

Извънредното положение постави пред изпитание не само икономиката и политиката по цял свят, но и отношенията между хората. Темата с домашното насилие е една от най-коментираните и наболелите. Успоредно с пандемията от заразата COVID-19,  се разрази и пандемия от ежедневни  случаи на домашно насилие в страната.

Ситуацията в България от 13 март, когато настъпи извънредното положение до момента, от домашно насилие са починали – 8 жени, като една е с опасност за живота, а сигналите за тормоз, получени на горещите линии са над 90. 

Организациите също така съобщават, че голяма част от пострадалите, които се обръщат за помощ към тях, са изправени пред крайна мизерия и невъзможност да купят за себе си и децата си най-необходимите храни, лекарства и предпазни средства. Те се нуждаят от спешна хуманитарна помощ за оцеляване през първите месеци от кризата и след края на извънредното положение, сочат данни на Български фонд за жените.

Ежедневно ставаме свидетели на случаи на физически и психически тормоз в различни социални групи. Дали изолацията от външния свят, прекаленото стоене вкъщи с най-близките, безработицата, страха и неясното бъдеще засилиха насилието във всичките му форми?

"Правен свят" потърси за мнение Алексей Пампоров, доцент по социология в Института по философия и социология при БАН, автор на множество теренни проучвания и преподавател по социология на семейството в СУ.

Г-н Пампоров, последните статистики на неправителствените организации отчитат сериозен ръст в случаите на домашно насилие от началото на извънредното положение. Има 8 убийства на жени и над 80 сигнала за насилие. Според Вас липсата на социализация ли е причината?

Това е ефектът Биг брадър. Когато хората дълго време са затворени и ограничени в тясно пространство, особено малък брой хора, идва един момент, в който чисто психологически, дребните неща започват да ни изнервят. Още от самото начало на изолацията, когато казаха, че трябва да се затваряме, да не излизаме в парковете, един от призивите на социолозите и психолозите беше да не спират хората да излизат, за да могат да се освобождават от психическото напрежение, защото когато сме подложени непрекъснато на стрес, когато някой обяснява, че ‘’всички ще умрем’’ грубо казано, се насажда психоза. Извънредното положение направи много хора безработни и ги постави в социално уязвимо положение. Това също е много сериозен фактор. Там, където нараства безработицата, е нормално да нарасне домашното насилие. И ние виждаме точно този социален феномен. Имаме около 300 хил. безработни, така че няма никаква изненада, че домашното насилие е нараснало.

Първо психологичното затваряне в едно тясно пространство, второ социалното затваряне, в което човек става безпомощен, чувства се безполезен, не вижда какво може да направи, как да се измъкне от ситуацията, в която е поставен. Това рязко покачва напрежението у хората. През последните години в България се отчита сериозен ръст в убийствата на жени. За 2018 г. на всеки две седмици убиваха две жени, имаше 36 жертви за годината, а тежките инциденти без смъртен случай бяха почти колкото са седмиците в годината. Като цяло имаме тенденция на нарастващо насилие в страната, за което и нямаме полотики на превенция.

Да, в Наказателния кодекс бяха внесени 2-3 промени, част от тях са съществени. Така нареченият ‘’сталкинг’’ (анг. Stalking, дебнещ – преследващ), е много важна промяна например. Но защо трябва да имаме наказателни мерки като може да имаме превантивни. Наказанието трябва да е там, където никаква превенция не е подействала. Имаме изключително висок праг на меко сексуално насилие в България. Такова нещо е недопустимо, трябва да има превенция в училищата и в университите. Но нямаме такива програми, не се преподава, не се учи, мълчи се за него, а то се случва непрекъснато. Имаме изследвания сред студенти, които сочат че 60-70% от момичетата в училище са имали такива меки форми на насилие, а около 14% от тях са жертви на изнасилвания или опити за изнасилвания.

От гледна точка на Вашата практика, има ли най-уязвими групи, които могат да станат жертва на подобни посегателства?

По-скоро не. За мен най-открояващите два  фактора, за поява на насилие са ниските доходи и ниското образование, в съчетание с неадкватни действия от държавата. Имахме пример наскоро със затварянето на кв. Факултета около Великден. Ден преди празника – на хора, които вече не малко време са изолирани, безработни са от месец, изведнъж им е забранено да не излизат да си купят и храна. Всеки може да стане агресивен при такива стресови ситуации - професор, лекар, инжинер - всеки може да отключи някаква параноя или травма и да стане агресивен. Има изследвания, например, че хората от футболните агитки са пристрастени към адреналина и емоцията да подкрепят любимите си отбори на мачове. При налагане на изолация обаче е възможно при футболния фен да се прояви насилие, тъй като липсва социалният наркотик.  Никой от нас не е застрахован в такава ситуация, че няма да прояви агресия, колкото добър и благ човек да е. 

Как може да се разпознае насилникът?

Трудно е да се разпознае. Понякога отключването на насилника е неочаквано за всички страни. Както може да избухне мъжът насилник, така е възможно и жената да бъде в тази роля.

Една жена може да е свикнала сутрин да се вижда с колежките, да пие кафе, да говори с тях, да има теми, които си говори само с  жените, а не с мъжа си и изведнъж, в условия на извънредно положение, да се окаже затворена. Проблемът с избухването засяга повече хората, които са екстроверти, свикнали с повече социални контакти. На интроверта дори му е много хубаво, че има такава социална изолация и не му се налага да излиза, има социално оправдание.

Смятате ли, че на домашното насилие се гледа като нещо нормално, особено в по-малките населени места?

Не мога да кажа дали в малките градове е така. В големия град по-скоро домашното насилие остава незабележимо. Като дял в малките населени места, може би е повече спрямо големия град, тъй като там има по-патриархална нормализация на насилието.

В селата не преживяват психологически толкова травматично изолацията, за разлика от големите градове.

Като цяло в малките градове и гетата, там където насилието е ежедневие, жените не докладват, че са станали жертва.

Изваждам ви от сферата на семейното насилие. Всеки ден ставаме свидетели на случай като: пребит зверски за една цигара, побой над семейство, докато е с детето си. На какво се дължи този социален феномен? Има ли как той да бъде органичен чрез някакъв вид превеция?

Много хора обедняха и има региони без перспектива. Ако отидете във Враца, Видин, Търговище, Добрич, хората не намират причина да останат, защото няма работа. Като свърши работата за висококвалифицираните, свършва работата и за по-ниско квалифицираните. Имаме цели региони с рязко обедняване и липса на надежда с пълна социална аномия.

Виждаш, че престъпникът, който продава наркотици, сводникът, живеят добре, карат скъпа кола, имат яхта, вила, и ти си казваш „да, аз нямам 5 стотинки за една цигара“. И ако дядото овчар ти отвърне рязко: ’’гледай си работата’’, се получава насилието.

Ако не мислим за бедността като регионална политика, нещата само ще се влошават. Насилието няма как да не расте. Ако трябва да избираш между това да набиеш някого и  да му вземеш парите, за да не умреш от глад, ще избереш да го набиеш.

Относно превенцията - домашното насилие може да е психологическо и физическо. Ако една жена непрекъснато говори на мъжа си, че е некадърен, че е изгубил работата си, особено сега в условия на коронавирус кризата, е възможно да се породи физическо насилие. Когато нямаме чувствителност в обществото, нямаме програми, които да ни научат, че домашната работа не е само женска, работата по колата и ремонтите не са само мъжки, че мъжът не е по-малко мъж, ако жена му печели повече от него, са налице предпоставки за домашно насилие. Заради тези джендър стериотипи, той може да се потисне и да го избие на агресия. Трябва да има превенция. Тя е три вида:

Масова или първична превенция. По времето на социализма на децата от малки им се насаждаха добри модели и етикет на поведение. В момента никой няма грижата децата да се учат на това. Да има механизъм децата да се учат на сътрудничество.

Вторичната превенция пък трябва да е таргетирана. Обикновено засяга 10% от деца, които са от рискови социални групи: гетата, ниско образованите, в места с голяма безработица, бедност, без семейна среда, деца, злоупотребяващи с наркотици и алкохол. Това важи за всички етноси. При тази превенция се искат услия над тези, които се полагат за всички други, така че те да не стават деца насилници и да не изпадат в психотични кризи.

И третичната превенция, за която не се говори в България. Така да се каже, добре, че беше Кубрат Пулев, че да чуем, че я има. Един насилник, който направи нередни неща, може да бъде вкаран в програма и да се работи с него, така че той да осъзнае грешката си и да не я повтаря отново. Фондация Деметра и центъра, който направиха в Пирогов, както и с участието на Софийски градски съд се опитват да работят с мъже насилници, но все още е на много доброволна основа.

Междувременно омбудсманът Диана Ковачева внесе в правосъдното министерство предложения за промени в Наказателния кодекс и Закона за защита от домашното насилие, свързани с по-ефективната защита на жертвите на насилие у дома.

Сред промените, които тя предлага е отпадането на системния характер, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие. Според сега действащото законодателство, жертвата трябва да е подала три сигнала и те да са регистрирани, за да получи насилникът по-тежко наказание и подчерта още, че в Закона за защита от домашното насилие следва да бъдат включени дефиниции на психическото и икономическото насилие, защото иначе разпоредбите в чл. 93 т. 31 от НК ще останат само „кухи разпоредби“.

ВКС даде на Конституционния съд кариерните бонуси за членовете на ВСС

Предишна новина

Правителството официализира влизането в специалност „Право“ само с матура

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.