Пенчо Станкулов, д-р Антония Илиева:

Електронизацията на обществените поръчки ще увеличи конкуренцията и ще намали цените

Електронизацията на обществените поръчки ще увеличи конкуренцията и ще намали цените
Пенчо Станкулов и д-р Антония Илиева

Народното събрание въведе в националното законодателство възможността за подаване на електронна оферта, въвеждане на изцяло електронна комуникация в процеса на възлагане и онлайн инструменти за възлагане на обществени поръчки. Стартът на платформата за електронно възлагане (Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки "ЦАИС ЕОП") трябваше да бъде даден още на 1 ноември т.г., но поради технически причини бе отложен за началото на 2020 година. Именно това забавяне повдигна и редица въпроси относно сигурността и бъдещата й ефективност. Отговори на част от тях дават пред "Правен свят" Пенчо Станкулов - юрист, експерт в областта на обществените поръчки и Антония Илиева, които са автори и на най новото издание "Правен режим на обществените поръчки по ЗОП".

Г-н Станкулов, д-р Илиева, вероятно сте запознати с новината, че централизираната електронна платформа за обществени поръчки се очаква да стартира в началото на 2020 година. Електронизацията на възлагането на договори за обществени поръчки обаче трябваше вече да е факт през настоящата година – можем ли да очакваме, че техническата и нормативната част вече са в синхрон?

Към настоящия момент тестовата и реалната среда практически не са идентични и се различават. Всъщност, дали и доколко техническата и нормативната част ще бъдат синхронизирани, ще узнаем след стартирането на реалната среда. Към настоящия момент впечатление прави, че общата нагласа на компетентните институции, ангажирани с въвеждането на електронната платформа се движи в посоката на хармонизиране на закона и правилника, които следва да бъдат приведени в съответствие с платформата, но съществуват и опасения в професионалните среди, че това практически може да не бъде възможно, тъй като ЗОП и ППЗОП са в съответствие с Директиви 2014( ЕС ) 24 и 25. Адаптирането на закона и правилника към софтуера, може да се окаже недопустимо, предвид единното законодателство в Европейския съюз. За да разберем дали дори техническата част на специалния закон е изпълнена, трябва практически да стартира работата в реалната софтуерна среда на платформата, а именно откриване и провеждане на реални обществени поръчки чрез ЦАИС.

На практика от 2020 година цялата организация от обявяването на една обществена поръчка до сключването на договор с избрания изпълнител ще става по електронен път. Намеренията на държавата за напълно електронно управление се оценяват високо, но какви рискове може да крие тази процедура?

Съществуват ли рискове по отношение на електронното възлагане, зависи от Техническите спецификации и договора за обществена поръчка. Ако те са разработени от достатъчно опитни практици, рискове не следва да са налични. Подобна практическа среда за електронно възлагане на обществени поръчки съществува в редица европейски страни, както и в страни извън рамките на съюза.

Целият документооборот по вече обявените обществени поръчки обаче ще трябва да бъде електронизиран – имат ли, според Вас, ведомствата ресурс да прехвърлят всички необходими данни?

Считаме, че ресурсът да се извърши това не е толкова голям и ведомствата са подготвени. Практически, ако платформата, е разработена в пълно съответствие със ЗОП и ППЗОП, не следва да e необходим какъвто и да било допълнителен ресурс, особено, като се вземе предвид, че всички възложители задължително поддържат профил на купувача с електронни преписки за всяка обществена поръчка и към настоящия момент.

Прави впечатление още, че графикът за използване на централизираната електронна платформа за обществени поръчки започва на първо време с големи структури като Министерски съвет, министерства, държавните комисии и агенции и т.н., а едва на втори етап ще бъде използвана от кметовете на големите общини. Каква логика крие, според Вас, този подход и няма ли опасност при евентуални грешки цялата система на изпълнителната власт да блокира?

Безспорно такава опасност съществува, но само при грешки, пропуски в Техническите спецификации и/или договора за обществена поръчка (за изграждане на платформата). Съществува възможността да се възлагат обществени поръчки и по обикновения ред, когато това се налага поради технически непреодолими причини. Считаме, че нормативната логика на тестването на реалната ЦАИС среда от големите възложители е насочена в посоката, че те най-бързо ще открият съществуващи проблеми в софтуера. Безспорно е обстоятелството, че чрез големите възложители ще бъдат включени множество експерти със значителен опит, което допълнително ще подпомогне процеса по локализиране и елиминиране на всички пропуски, грешки, несъответствия, които биха се проявили в процеса на работа.

Очаква се въведената електронизация да улесни възложителите и изпълнителите – като спести време, ресурс, да въведе по-голяма прозрачност.

Прозрачността съществува и към настоящия момент. Тук следва да напомним, че българската държава въведе всички нормативни изисквания на Европейския съюз в сферата на обществените поръчки със ЗОП, който влезе в сила от 16.04.2016 г.  От друга страна, безспорни биха били ползите по отношение на времето и ресурса, които платформата би спестила, ако се позволи да се правят изцяло електронни изявления и създават директно в нея електронни документи. Това към настоящия момент не смятаме, че е възможно. Предимствата на електронното възлагане, когато то съответства изцяло на нормативната база, включително протоколите за сигурност, се изразяват в това, че ще подпомогнат безспорно представителността на българския пазар на международно ниво. Да предположим, че  Вие сте търговско дружество от ЮАР и желаете да участвате в обществена поръчка в България, Вие следва да осигурите лице, което физически, на място да подаде Вашата оферта и документите към нея, тъй като изпращането на документите Ви като пратка не гарантира, че документите Ви ще пристигнат навреме, в срока за подаване на оферти, което разбира се като резултат ще Ви лиши от възможността за участие. За да осигурите такова лице, в повечето случаи, ще Ви е необходим местен агент или пълномощник. Подобно нормативно обстоятелство оскъпява излишно подаването на документи, както от времеви аспект, така и от финансов. Резонно тук е  да напомним, че подаването на документи не гарантира сключване на договор, а предоставя качеството на процесуалната фигура на участник/кандидат единствено. С оглед на посочените обстоятелства, улесненият достъп за участие – "онлайн", чрез електронна платформа би повишил и конкурентноспособността в различните сегменти на възлагане – включване на икономически оператори от части на света, в които до този момент участието в обществени поръчки в Република България е било значително неудобно и доста скъпо. Даваме този пример, за достъпност при електронното възлагане на провежданите обществени поръчки у нас, тъй като преминаването към изцяло електронно провеждане и възлагане и отчитане на обществени поръчки (да припомним. че националното и наднационалното законодателство изискват преминаване и към електронно сключване на договорите за обществени поръчки), извеждайки националния ни пазар на доставки, услуги и строителство (на обща годишна стойност между 15-20 милиарда лева), ще повиши конкуренцията, при което, при изискваното от възложителя качество или дори при по-добро такова, ще се понижат цените, със сигурност на обществените поръчки с обекти доставки или услуги.

Какво няма да реши електронното възлагане ?

Електронното възлагане няма да реши проблема с теоретическата и практическа подготовка на служителите, които работят за възложителите.

Пунктуалното и детайлизирано познаване на нормативната уредба в сферата на обществените поръчки и законосъобразното и практическо прилагане в ежедневната дейност на възложителите по реда на ЗОП, не може да бъде компенсирано с никоя електронна платформа. Безспорно бланкетните процедури, които ще бъдат утвърдени за различните видове процедури, ще минимизират възможността за грешки, но няма да преодолеят липсата на обучение и нормативна подготовка, което остава един от основните проблеми в сферата на обществените поръчки към настоящия момент.

Пенчо Станкулов е юрист, експерт в областта на обществените поръчки, експерт по възлагане на обществени поръчки по Правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие. Автор е на изданията "Обществени поръчки. Сборник правна практика, правен анализ и правни изводи" и "Защита на Възложителите по закона за обществените поръчки". съавтор в ръководството "Правен режим на обществените поръчки по ЗОП. Автор на публикации в сферата на обществените поръчки.

 Антония Илиева е доктор по право, в направление "Административно право и административен процес" в ПУ "Паисий Хилендарски", а от 2016 г. е главен асистент доктор в същия университет. Води лекционни курсове по дисциплините Обществени поръчки, Медицинско право и др. Автор е на публикации в сферата на обществените поръчки, административното и медицинското право. Участвала е в международни и национални научни конференции по въпросите на репродуктивното здраве, обществените поръчки в здравеопазването, медицинските деликти, трансплантацията на органи, тъкани и клетки и др. Член е на Съюза на учените в България. Била е член на научноизследователски екип по проект на тема "Soft Law и значението му за българското право". Практикува като юридически консултант на лечебни заведения и като експерт в сферата на медицинското право и обществените поръчки.

Още по темата

Генералният секретар на Интерпол поздрави Иван Гешев за избора му за главен прокурор

Предишна новина

Ще премахна доколкото е възможно уравновиловката сред прокурорите

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.