Емил Радев, евродепутат: Време е ЕК да премахне механизма за сътрудничество и проверка


- Г-н Радев, какви изводи си направихте от евродоклада, който беше публикуван, и какъв е отзвукът в Европарламента?

- Всички очаквахме, че докладът на Европейската комисия ще бъде стряскащо критичен. Причината беше, че предишното правителство, вместо да предприеме стъпки за изпълнение на препоръките от минали доклади и да продължи предприетите от първия кабинет на ГЕРБ реформи, задълбочи липсата на прозрачност при нови назначения. Също така не прие нов наказателен кодекс и не постигна напредък в борбата с корупцията. Ето защо основният извод, който можем да направим в момента, е доверието, което Европейската комисия отново показа в премиера Борисов и в правителството на ГЕРБ за продължаване на реформите в съдебната система и в борбата с корупцията.

- Кое е новото в анализа и какви поуки можем да си вземем от него?

- Това е 13-ият доклад за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. След толкова години и доклади става ясно, че този механизъм е неефективен. Проблеми има и в други държави. Като пример мога да посоча представения от Европейската комисия през февруари 2014 г. доклад за състоянието на борбата с корупцията в Европейския съюз, който има за цел да избегне двойните стандарти, прилагани върху някои страни като България по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията. Считам, че публикуването на доклади за състоянието на борбата с корупцията в ЕС би показало цялостната картина в съюза, като така ще се избегне фокусът върху определени държави. Друг пример е предложението от март 2014 г. за общоевропейски механизъм за върховенството на закона, който да следи за спазването на върховенството на закона и да се правят препоръки към държавите членки. Този механизъм е вдъхновен от механизма за сътрудничество и проверка, който се прилага за България. След като има вече инициативи за контрол върху спазването на върховенството на закона и борбата с корупцията, трябва да си зададем въпроса дали не е крайно време Европейската комисия да се замисли за премахване на механизма за сътрудничество и проверка спрямо България и Румъния? Относно сегашния доклад най-важната поука, която можем да извлечем, е, че политическата несигурност в страната не доведе до нищо добро. Фактът, че през периода, обхванат от доклада, се изредиха 3 правителства и парламентът почти не работеше, определено допринесоха за липсата на реформи. В продължение на 1 година 42-рото народно събрание не разгледа предложените от ГЕРБ промени в Закона за съдебната власт, които предлагаха решение на много от проблемите, посочени от Европейската комисия. Става дума за въвеждането на електронното правосъдие, случайното разпределение на делата и натовареността на съдиите. Ето защо имаме нужда от стабилност в управлението, защото само така можем да работим за отстраняване на натрупаните през последната година и половина проблеми.

- Има ли все пак положителни практики, които са посочени в документа според вас?

- Разбира се, напредък има по много въпроси. На първо място трябва да посочим предложената от новото правителство стратегия за реформа на съдебната власт. Европейската комисия посочва като положителни комуникационната стратегия на ВСС и допълнителните стъпки, които той прие за повишаване на прозрачността, както и финализиране на методиката за оценка на натовареността на магистратите и съдилищата и консултациите с всички основни заинтересовани страни, за създаване на обективна основа за реформа на съдебната карта. Също така са отбелязани и процедурните изменения, даващи възможност на съдиите от ВКС да изслушват кандидатите за председател на съда. Европейската комисия отчита и продиктуваните от стратегията за съдебна реформа нови предложения на главния прокурор за децентрализация на прокуратурата и предоставяне на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на прокурорите. Отчита се и положителният напредък на главната прокуратура в борбата с корупцията. Прави впечатление, че голяма част от посочените като положителни практики са предприети в последните три месеца по време на управлението на новото правителство.

- Върху какво трябва да работим, към какво правителството трябва да насочи усилията си?

- За момента трябва да приемем отчетените положителни аспекти в доклада, да си вземем бележка от критиките и да продължим с реформите. Ние вече работим по голяма част от препоръките на Европейската комисия. Знам, че и правителството на г-н Борисов, и депутатите на ГЕРБ в Народното събрание вече работят по проблемните области - на първо четене в зала са приети измененията в Закона за МВР, свързани с борбата с корупцията, а текстовете вече са обсъждани и на второ четене в ресорната комисия. Съвсем скоро ще бъдат разгледани законите за специалните служби, а Министерският съвет вече работи по измененията в Наказателния кодекс, за който Европейската комисия твърди, че е належащ. Наистина ни чака много работа, за да оправдаем доверието не само на нашите европейски партньори, а и на българските граждани, но ние имаме политическата воля за това.

- Наскоро заявихте, че е необходимо да се засили контролът върху финансирането на терористични организации. Как точно да стане това, какви мерки трябва да се предприемат?

- Борбата с тероризма в момента е в европейския дневен ред не само заради атаките във Франция, но и заради увеличаващата се заплаха от Ислямска държава в световен мащаб. На всички е ясно, че тази терористична организация разполага с огромен финансов ресурс, който й помогна да разшири влиянието си за много кратко време и да оспорва дори лидерството на "Ал Кайда" сред терористите. Поради тази причина е изключително важно да се засили контролът върху съмнителните финансови трансакции. В тази насока ЕП и Съветът одобриха пакет законодателни изменения за борбата с прането на пари, включващ и регламента за финансовите трансакции, на който съм докладчик в сянка за Европейската народна партия. Той предвижда финансовите институции, които извършват парични преводи, както и междинните посредници на плащанията, да събират и съхраняват подробна информация за изпращача и получателя на плащането, като по този начин ще се следи цялата мрежа на парични преводи. Вярвам, че приетото законодателство ще подпомогне значително борбата срещу финансирането на тероризма. В същото време обаче са необходими и допълни действия от държавите членки, по-строг контрол върху финансовите потоци от и към определени географски райони, следене на финансовите трансакции на заподозрени за тероризъм лица, замразяване на финансовите авоари на лица, за които има сериозни предположения и доказателства, че участват в терористични дейности. Борбата срещу тероризма ще е дълъг процес, но трябва да бъде спечелена в името на европейската и българската сигурност и прекъсването на финансовите потоци към терористични организации е задължителна стъпка.

- Какъв знак за вас е победата на СИРИЗА?

- Победата на СИРИЗА не беше съвсем неочаквана, имайки предвид, че традиционните партии не успяха да предложат адекватни и работещи решения за справяне с икономическата криза. Необходимите реформи така и не бяха завършени, не беше постигната по-голяма производителност и ефективност на икономиката, безработицата достигна до значителните 25%. Тази победа е сигнал, че нито една държава не може да си позволи да забави или отложи необходимите реформи. Видяхме какво стана и в България по време на предишното правителство – пълният застой на тъй необходимите реформи в сферата на здравеопазването и пенсионната реформа, както и несигурният бизнес климат влошиха икономическата обстановка в страната и отблъснаха чуждестранните инвестиции.

- Можем ли обаче да говорим за промяна на европейския модел?

- Категорично не. Европейският модел е базиран на сътрудничество, диалог, постигане на компромис между най-различни национални интереси, както и спазване на общите правила. Независимо какво е правителството в Гърция, ще се търси отново такъв диалог и разбирателство на европейско ниво. Това е от интерес и за Гърция, и за Брюксел.

- Отново се заговори за влизането на България в еврозоната. Кога обаче може да стане това и не трябва ли да отчитаме проблемите с европейската валута?

- Според договора за присъединяване на България към Европейския съюз ние трябва да приемем еврото в даден момент. Т.е. трябва да говорим кога, а не дали България ще се присъедини към еврозоната. От техническа гледна точка, за да влезем в така наречената чакалня на еврозоната, трябва да продължим с мерките за подобряване на конкурентоспособността, производството на труда, икономическия ръст и не на последно място по-ефективната борба с корупцията. Доколкото имам информация министър Горанов вече е започнал разговори с финансовите министри на 19-те държави - членки на еврозоната, относно мерките, които страната ни трябва да предприеме, за да направим първата стъпка към общата валута. Аз съм оптимист и вярвам, че до края на мандата на това правителство България може да бъде приета поне в чакалнята на еврозоната, а по-късно – към 2020 г., евентуално да приеме и общата валута.

- Ще ви помоля да коментирате и две важни визити. Какъв знак според вас бяха посещенията на американския държавен секретар Джон Кери у нас и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг?

- На първо място трябва да отбележим, че тяхното посещение беше знак, че намират в правителството на ГЕРБ надежден партньор, с когото знаят, че може да се работи пълноценно и успешно. Джон Кери е вторият важен човек в САЩ и посещението му само по себе си показва подкрепа към сегашното правителството и към България. И тук бих искал да поставя акцент именно на подкрепата, тъй като това е и най-често използваната дума от държавния секретар по време на съвместната му пресконференция с премиера Борисов. Подкрепа чрез инвестиции и чрез експертен капацитет в различните сфери е изключително важно и трябва да се тълкува като знак на доверие във възможността на новото правителство да навакса изгубеното време и да върне страната ни на пътя на реформите. НАТО и САЩ са особено важни за българската сигурност в сегашния контекст на терористична заплаха за Европа. Знаете, че само преди няколко дни генералният секретар на НАТО обяви в Брюксел, че на територията на няколко държави от Източна Европа, сред които и България, ще бъдат изградени сили за бързо реагиране и командно контролни пунктове, които се очаква да заработят през 2016 г. Това неминуемо ще донесе със себе си и възможността за повече инвестиции в държавата, подобряване на инфраструктурата и не на последно място по-голяма сигурност в региона. Последното е изключително важно поради близостта на България до държави с активни военни конфликти, каквито са Украйна, Сирия и Ирак.

ВИЗИТКА: Роден е на 26 май 1971 година във ВарнаЗавършил е право и публична администрация, докторант по търговско правоВладее английски, немски и рускиАдвокат към Адвокатска колегия - ВарнаПрез 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС. Евродепутат от ГЕРБ и ЕНП от 2014 г., член на правната комисия и комисията "Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред" в ЕП

Шефката на банковия надзор в БНБ е изтеглила парите си от КТБ ден преди затварянето й

Предишна новина

Прокуратурата проверява чии са картините в КТБ

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    | нерегистриран
    2
    0

    Оуу, ДА! ДА! Махнете ги! Махнете всякакви прегради за корупцията ,мръсните пари, износа на революция, на тероризъм, на проститутки, на престъпници, на наркотици, на органи, на деца....... Махнете ги, няма само в България да има огромна корупция, да крадат и издевателстват! Нека това да се разпредели и между останалите страни от ЕС! Така както е сега - само в България да го има това, а ЕС да ни лекува с аспирин, и да ни праща неверни доклади с лицемерни оценки, не е справедливо!

  2. 1
    Допълнителен въпрос | нерегистриран
    2
    0

    Вярно ли е, че съпругата Ви ще кандидатства за съдия във Върховния административен съд? Ако отговора е да, то познавате ли се с членове на изпитната комисия или съдии от ВАС, респ. ВСС? В какви отношения сте и кои са те?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.