Ердоган иска почти неограничена власт за тайните служби


След като победи убедително на местните избори, турският премиер Реджеп Ердоган се захваща с нова вътрешнополитическа тема: тайните служби и мястото им в рамките на държавния апарат. Още през февруари правителството внесе в парламента съответен проектозакон, който обаче моментално се натъкна на сериозен отпор. Критиците на проектозакона твърдят, че той ще засили още повече могъществото на тайните служби и ще им гарантира по-голяма независимост от правосъдието. По сведения на вестник "Хюриет" турският президент Абдулах Гюл призовал правителството да преработи проекта.
От декември насам турското правителство е замесено в много тежък корупционен скандал, а в последните седмици все повече критики се отправят и към министър-председателя Ердоган. "Проектозаконът представлява нов опит на правителството да отблъсне обвиненията в корупция", казва Енгин Алтай, депутат от най-голямата опозиционна партия - Народнорепубликанската партия. От Партията на националното движение пък определят проектозакона като "скандал" и дори обвиняват правителството, че иска да превърне Турция в държава, в която тайните служби имат водеща роля. И Демократичната партия на народите, смятана за близка до кюрдите, не пести критики. И реагира с хаплива ирония: "Тъй като вече знаем, че премиерът е поел позициите на кмет, на министър на правосъдието и на главен прокурор, не е никак учудващо, че сега иска да стане и шеф на тайните служби. Законът със сигурност ще е в тази посока", казва председателят на партията Ертугрул Кюркчю в интервю за вестник "Хюриет". В сегашната си форма проектозаконът ще осигури на турските тайни служби повече независимост от правосъдието, казва за "Дойче веле" юристът Лами Бертан Токузлу: "Ако бъде подадена жалба заради определени действия на тайните служби, най-напред ще бъдат уведомени самите тайни служби. И ако те решат, че жалбата влиза в конфликт с техните правомощия и тяхната сфера на дейност, няма да има никакво разследване. Тоест, дейността на тайните служби по никакъв начин не би могла да бъде оспорена пред съда, а това е много тревожно", посочва Токузлу.
Друг критичен момент в проектозакона е предвиденият достъп на тайните служби до секретни данни и информации, отбелязва юристът: "Новият проект разрешава на тайните служби всякакъв достъп до лични данни и банкова информация". А това противоречи на член 20 от турската конституция, който гарантира правото на лична сфера. Достъпът на тайните служби до определени информации е естествено понякога необходим, но - както изтъква Токузлу: "Според Европейския съд за правата на човека законът трябва да съдържа и правила, които да предотвратяват злоупотребата с данни. А в този случай такива правила няма. Тайните служби получават почти неограничена власт". До този момент полицията и тайните служби имаха нужда от прокурорско разрешение, за да събират данни. "Според информации в турските медии тайните служби са събирали такива данни и в миналото, но незаконно. А сега се сдобиват със закон, който съвсем официално им го позволява. Това е абсолютно неприемливо", казва Токузлу.
И политологът Йомит Йоздаг е разтревожен: "Този закон на практика ще измъкне тайните служби от контрола на правосъдието. А правителството ще засили контрола си над законодателството и правосъдието", казва Йоздаг в интервю за "Дойче веле". Той очаква, че Конституционният съд ще отмени някои части от закона. В демократичните държави, към които се числи и Турция, тайните служби не стоят над закона, подчертава политологът.
Йоздаг съзира още един проблем: съгласно проектозакона журналистите, които разпространяват секретни документи на тайните служби, са застрашени до 9 години затвор. "Не само журналистите, но и собствениците на медии могат да бъдат изправени пред съда съгласно този закон. Това показва ясно до каква степен ще бъде ограничена свободата на медиите", посочва Йоздаг.
Законът ще увеличи и т.нар. външни правомощия на тайните служби, обяснява юристът Токузлу. "Новият закон ще позволи на тайните служби да преговарят най-официално с кюрдската ПКК", казва той. В това отношение правителството се стреми всячески да прехвърли отговорността, допълва политологът Исмет Агджа от Техническия университет в Истанбул. "Преговорите с ПКК са всъщност работа на правителството, тъй като това е политически въпрос. Но ако то не иска определени негови действия да станат публично достояние, просто прехвърля отговорността другиму, в случая - на тайните служби", казва Агджа.
Политологът посочва, че в момента турското правителство изпитва дълбоко недоверие към полицейския апарат и правосъдието. "Преди управлението на Партията на справедливостта и развитието с най-голям авторитет се ползваха военните. След като дойде на власт, Ердоган направи всичко възможно, за да ограничи влиянието им, вследствие на което водещата роля поеха полицията и правосъдието. С времето обаче те се превърнаха в конкуренти на Ердоган, а това определено не му се нрави. Затова сега той се опитва да формира нещо като нова турска държава, в чийто център да стоят тайните служби", обяснява Агджа и допълва, че колкото повече расте властта на тайните служби, толкова по-могъщ ще става и самият Ердоган. Поради простата причина, че тайните служби са му пряко подчинени.
По "Дойче веле"

Съдът в Казанлък осъди кмета на общината за клевета

Предишна новина

Представиха "Създаване на Търновската конституция" в Народното събрание

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.