Етични граници на медийните интервенции на защитата в рамките на наказателния процес

Етични граници на медийните интервенции на защитата в рамките на наказателния процес
Д-р Щерьо Ножаров

Според чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България: „(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.“

Разбира се, всяка една от страните в едно съдебно производство защитава своя интерес, но интересът на обществото е свързан с установяването на истината. Без нея не може да съществува справедливостта, върху която се крепи всяко едно демократично общество.

В англосаксонската правна система се смята, че адвокатите са служители на правосъдието и техният статут е свързан както със защита на правата и законните интереси на техните клиенти, така и с интересите на правосъдието, свързани с постигането на справедливост в обществото. В Конституцията на Република България, чл.134 уреждащ статута на адвокатурата се намира в глава Шеста „Съдебна власт“. И независимо от безспорния факт за свобода,  независимост и самоуправление на адвокатурата, както и преките й правомощия за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, това не трябва да се случва в разрез с принципа на чл.121, ал.2 от Конституцията и да бъде постигнато с нещо различно от установяването на истината.

Постигането на победа в съдебния процес на всяка цена и изнасянето му в медийното пространство с цел използване на медийни внушения, оказващи натиск върху съда или другите страни в процеса в повечето случаи е форма на неетично поведение. Това поведение е укоримо или наказуемо, особено в случаите когато цели манипулативно или умишлено да попречи на установяването на обективната истина. Особено в случаите когато една от страните в процеса разполага с висок финансов ресурс или влияние върху медии.

В чл.9, ал.1 от Закона за адвокатурата пише:

Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на следната клетва: "Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се."“

Какво стои зад думите в адвокатската клетва за морал и достойнство пред обществото, уважение към съда и органите на властта?

На първо място, нормата на чл.40, ал.4 от Закона за адвокатурата:

„(4) При или по повод воденето на дела адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.“

На второ място, нормата на чл.22, ал.1 от Етичен кодекс на адвоката (Обн. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г.):

„Състезателност в съдебното производство

Чл. 22. (1) Адвокатът спазва принципа на състезателност в съдебния процес. Адвокатът не може да се опитва да влияе пряко или косвено на съда по начин, противоречащ на законите и етичните правила.“

Въпреки, че смисълът на тези норми е разбираем, все още няма съществена съдебна практика, която да ги конкретизира. Ето защо, с цел тяхното по-ясно разбиране, следва да бъде направен преглед на международните етични стандарти свързани с адвокатската професия.

В англосаксонската правна система един от етичните стандарти, които са задължителни за спазване от адвокатите гласи: „Съдиите имат право да очакват адвокатът в своите публични изявления да не участва в лични атаки срещу съдебната система или да критикува несправедливо съдебните решения.“ (Bell and Abella 2012, p.23). [1]

Впечатление прави, че са укорими неетичните публични изявления на адвоката не само срещу съда, а и срещу „съдебната система“ разглеждана като съвкупност от всички нейни органи и институции.

Според същите автори, в англосаксонската правна система ключовите задължения на адвокатите към съда са:

(1) да се използват тактики, които са законни, честни и уважителни към съдилищата и правораздаванелните органи;

(2) да действат почтено и професионално, като същевременно поддържат своята всеобхватна отговорност за осигуряване на етично поведение; и,

(3) да съветват клиентите си за съдебните процеси в интерес на повишаването на доверието на обществеността в правораздаването.

Тези водещи правила следва да се прилагат както вътре, така и извън съдебната зала.

Под този триумвират на задълженията на адвоката към съдебната система, адвокатите са отговорни преди всичко за гарантиране на това, че не използват стратегии, които подвеждат съда; това включва заблуждаване на съда по доказателствени и правни въпроси, както и използване на тактически стратегии, които могат да повлияят на справедливото решаване на даденото съдебно дело.

Един от най-честите цитати във връзка с този въпрос идва от лорд Денинг (Великобритания) по делото Rondel срещу Worsley, в което той заявява: „Кодексът, който изисква адвокатът да спазва всичко това, не е просто кодекс на закона. Това е кодекс на честта. Ако адвокатът го наруши, той обижда правилата на професията и е подчинен на нейната дисциплина (етика).“ [3]

Задължението на адвоката пред съда е свързано със статута му на професионалист, който обслужва не само клиенти, но и обществения интерес. В исторически план, адвокатът се отличава от обикновения търговец с публична декларация - демонстрирана днес от полаганата клетва при допускане в адвокатската колегия - да служи на другите и да посвети своя интелект и усилия за общественото благо.

Първоначално е имало само три частни професии: медицина, право и теология, които са давали клетва пред обществото. Те са черпели достойнство от тази клетва и са се различавали от другите частни професии, защото са били нещо повече от осигуряването на поминък: те представляват призив към някакво по-високо удовлетворение от набирането на търговска печалба. Въпреки че за тяхното упражняване рядко се е изисквал строг аскетизъм, лекари, адвокати и духовници са демонстрирали достатъчно безкористност пред обществото през годините, за да спечелят общо уважение (Roddenberry, 1953).[2]

В това отношение могат да се цитират Примерните правила за професионално поведение на Американската асоциация на юристите (The ABA Model Rules of Professional Conduct). Те водят своето начало от 1908 г. и служат като кодифициран модел за всички щатски юрисдикции към които има отношение Американската асоциация на юристите.

„Правило 8.4: Неправилно поведение

Поддържане целостта на професията

Професионално нарушение на адвоката е:

...

(b) извърши нарушение, което се отразява неблагоприятно на честността, надеждността или статута на адвоката, както в качеството му на адвокат, така и в други отношения;

(c) да участва в поведение, включващо нечестност, измама, заблуда или невярно представяне;

(d) да участва в поведение, което е вредно за правораздаването;

(e) да заявява или да създава възможност да влияе неправилно на държавна агенция или длъжностно лице или да постига резултати чрез средства, които нарушават Правилата за професионално поведение или друг закон;“

Цитираните примерни правила за професионално поведение на АВА са възприети на щатско ниво в САЩ и нарушаването им се наказва с отнемане на адвокатски права.

В заключение, адвокатите са призвани да защитават правата и законните интереси на техните клиенти, но също така те са призвани да служат на справедливостта. Те не са обикновени търговци работещи само и единствено с цел печалба. Защото имат дълг както към техните клиенти, така и пред обществото поради което и полагат клетва предвидена в закон. Медийните атаки срещу органи на съдебната власт, които преследват интереси различни от разкриване на обективната истина и включват недоказани факти и инсинуации, вредят на интересите на правосъдието. Демокрацията се крепи върху чувството за справедливост в обществото, а то е неразривно свързано с обективната истина. България е част от общността на демократичните държави и следва да спазва високите етични стандарти за адвокатската професия, които съществуват там от столетия.

Литературни източници:

[1] Bell, R., & Abella, C. (2012). Robert Bell and Caroline Abella, “A Lawyer’s Duty to the Court”, paper presented to the Advocates Society, Symposium on Professionalism and Civility, 8 February 2012.

[2] Roddenberry, E.W. "Achieving Professionalism" (1953) 44 Journal of Criminal Law, Criminology, and Police Science at 109 cited in Jordan Furlong, "Professionalism Revived: Diagnosing the Failure of Professional among Lawyers and Finding a Cure" (Keynote Commentary delivered at the Chief Justice of Ontario's Tenth Colloquium on the Legal Profession March 28, 2008)

[3] (1966) 3 W.L.R. 950 (Eng. C.A.) at 962-63.]

Д-р Щерьо Ножаров е асоцииран изследовател в Център за приложно-правни изследвания и практики и редовен преподавател в УНСС. Той е автор на научни публикации, които са  реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS (Elsevier) и Web of Science (core collection), където е и цитиран. Канен е за съавтор и е цитиран от престижни международни институции, като ООН, ЕБВР и други. Също така е адвокат в САК от 2013г.

Проучване: 78,6% от българите искат Божков да се издължи на хазната

Предишна новина

Следователят Бойко Атанасов се похвали във Фейсбук, че искат уволнението му

Следваща новина

Коментари

12 Коментара

  1. 12
    | нерегистриран
    0
    -1
    До коментар #10 от "Неизвестен | нерегистриран":
    А думичката Lawyer’s как я превеждате? Като “прокурор” ли ? :)

    Обяснил съм вече. А Вие как я превеждате и кои обхваща?

  2. 11
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #8 от "Този не ли доктор по Икономика | нерегистриран":
    ...теоритик ...много думи, малко мисъл...правото му е хоби

    Голям минус за бълг.преподаватели по право е, че изобщо не са помирисвали съдебна зала и докосвали съдебно дело. Доколкото знам в западните д-ви и Щатите преподавателите практикуват професията и имат собствени кантори.

  3. 10
    Неизвестен | нерегистриран
    1
    -2
    До коментар #9 от "Rhapsody of fire | нерегистриран":
    Статията е интересна и полезна, но е и много подвеждаща, тъй като се дават примери от англосаксонската система,не виждам да е отбелязано, че изискванията се отнасят за всички, а не само за защитниците, които на континента са адвокати.
    Там всички са членове на Bar и лесно преминават от едната или другата страна.
    Т.е. отнасят се и за прокурорите им, съгласно нашия смисъл на понятието.
    Я сега прочетете отново статията, като вместо адвокати сложте "представители на обвинениито и защитата".
    Колко нашенски прокурори отговарят на тях?
    За Гешев е ясно, че не, дори само заради днешните му изказвания.

    А думичката Lawyer’s как я превеждате? Като “прокурор” ли ? :)

  4. 9
    Rhapsody of fire | нерегистриран
    2
    -1

    Статията е интересна и полезна, но е и много подвеждаща, тъй като се дават примери от англосаксонската система,не виждам да е отбелязано, че изискванията се отнасят за всички, а не само за защитниците, които на континента са адвокати.
    Там всички са членове на Bar и лесно преминават от едната или другата страна.
    Т.е. отнасят се и за прокурорите им, съгласно нашия смисъл на понятието.
    Я сега прочетете отново статията, като вместо адвокати сложте "представители на обвинениито и защитата".
    Колко нашенски прокурори отговарят на тях?
    За Гешев е ясно, че не, дори само заради днешните му изказвания.

  5. 8
    Този не ли доктор по Икономика | нерегистриран
    1
    -3

    ...теоритик ...много думи, малко мисъл...правото му е хоби

  6. 7
    Прокурор | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #1 от "адвокат | нерегистриран":
    Нещо да кажеш за повсеместната адвокатска финансова бедност.Съдии и прокурори с раздути щатове и пре-високи заплати,с дълги отпуски и пр.Баланса в системата на правосъдието се наруши.

    Адвокатите не са магистрати.
    Това мисля е достатъчно.

  7. 6
    | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #4 от " | нерегистриран":
    Този доктор влизал ли въобще някога в съдебна зала по нак.дело или се занимава само с теоритични постановки, които често са далеч от практическата работа. Иначе във всички демократични държави т.нар. "дела от обществен интерес" се отразяват шумно в медиите с търсене на позицията, както на защитата, така и на обвинението. В Щатите дори стигат до онлайн излъчване на съдебни процеси по техните телевизионни канали, нещо като риалити си правят и шоубизнес от всичко. Така че да не хвалим толкова американската съдебна система, защото тя е изветна и с нещо друго- с многото съдебни грешки. Веруюто на американския адвокат е, че дори когато се бръсне сутрин пред огледалото и мисли за казуса на клиента си това да го отрази в сметката му.

    Щерю е теоретик и млад човек. Нека се пробва

  8. 5
    | нерегистриран
    23
    0

    Че се подритва етичния кодекс на адвокатите по студията, спор няма.Но не бива да се забравя, че адвокатът е посланик, извънреден и упълномощен:)
    Morice c. France
    Френски адвокат е бил осъден да заплати глоба заради клевета срещу двама съдии-следователи по повод негови думи в писмо, адресирано до Министъра на правосъдието и публикувани във вестник „Mond“.
    През 1995 г. съдията Борел, магистрат, командирован по двустранно споразумение за сътрудничество между Франция и Република Джибути, е открит мъртъв, полугол и овъглен извън града. Първоначалното заключение на местните власти е за самоубийство. По жалба на вдовицата е образувано досъдебно производство във Франция, в което жалбоподателят - адвокат я представлява като граждански ищец. Разследването е възложено на съдия-следователката Х с помощник У .През 2000 г двамата са отстранени, делото преразпределено на друг съдия-следовател. Жалбоподателят отправя искане да му бъде предоставена видеокасетата с направения запис на местопроизшествието от отстранените следователи, които са пътували до Джибути, но не са го допуснали да участва в огледа. Новият разследващ установява, че в делото такава касета липсва, поради което я изисква от съдия-следователя М. Заедно с касетата в плика, адресиран до нея, е открита визитка от главния прокурор на Джибути, върху която е изписан ръкописен текст с доста фамилиарен тон, адресиран до М., от който се установява, че двамата са много близки.
    Във връзка с укритата видеокасета през септември 2000 г. жалбоподателят и негов колега адресират писмо до Министъра на правосъдието по повод разследването на смъртта на съдията. В него те декларират, че сезират отново министъра на правосъдието поради „поведение, явно противоречащо на принципите на безпристрастността и лоялността на магистратите Х и У.“ и отправят искане да бъде започнато разследване.
    На следващия ден във вестник „Mond“ е публикувана статия, в която журналистът разказва, че адвокатът и неговият колега са обвинили съдията М. пред Министъра на правосъдието. Цитирани са извадки от тяхното писмо по повод нарушаването на принципите на безпристрастността и лоялността и че тя изглежда е пропуснала „да включи и да предаде на своя заместник едно доказателство.“ В статията журналистът припомня накратко случая, както и отказът на следователите да допуснат участието на адвокатите при повторния оглед на местопроизшествието. Предадено е и съдържанието на текста върху визитката.Двамата съдии следователи депозират жалба и предявяват граждански искове за публично оклеветяване на държавни служители срещу директора на вестника, автора на статията и жалбоподателя.

    Жалбоподателят е признат за виновен от апелативния съд в извършването на престъплението оклеветяване на държавни служители и е осъден да заплати глоба, както и обезщетение на всеки от съдиите - следователи.
    С решение на голямото отделение е прието, че е нарушен чл. 10 от Конвенцията.
    Съдът отделя специално внимание на гаранциите за авторитета на съдебната власт и подчертава, че границите на допустимата критика срещу нея, когато тя е насочена по повод изпълнението на служебни задължения, са по-широки, отколкото по отношение на физическите лица (§§128-131).
    В решението е отделено място и на статута и свободата на изразяване на адвоката. Европейският съд подчертава централната роля на адвоката във всеки съдебен процес, неговата независимост, произтичащите от нея задължения и отговорности, а наред с това необходимостта да разполага със свободата на изразяване в името на професионалното упражняване на професията. Съдът разграничава два аспекта на тази свобода – вътре и вън от съдебната зала, но подчертава, че защитата на един клиент може да продължи и чрез участие в телевизионни предавания или в пресата чрез информиране на широката публика за недостатъци, които са от естество да навредят на доброто функциониране на съдебната система или на безпроблемното протичане на разследването(§§132-139).
    Съдът констатира, че между страните няма спор относно наличието на намеса в свободата на изразяване (чрез осъждането на жалбоподателя от наказателен съд , както и да заплати неимуществени вреди), както и че тя е била предвидена в закона. Основният въпрос, на който следва да се даде отговор, е, дали тя е била необходима в едно демократично общество. Европейският съд посочва, че според националния съд клеветнически са самите изрази в писмото до Министъра на правосъдието за нарушаването на принципите на безпристрастност и лоялност по повод укритото доказателстов, както и обвинението в „съучастие“ по повод думите, написани във визитната картичка от Главния прокурор до съдия-следователя.Съдът приема, че думите, заради които е осъден жалбоподателят, засягат едновременно както функционирането на съдебната система, така и развитието на разследването по делото Borrel. Ето защо тук става въпрос за един дебат от интерес за обществото, което включва едно високо ниво на защита на свободата на изразяване, а същеврменно ограничава свободата на преценка на държавата.
    Той посочва, че г-н Морис се е изразил чрез ценностни съждения, които са почивали на достатъчна фактическа основа. Неговите думи са засягали въпрос, който е бил от обществен интерес, а именно: функционирането на правосъдната система и разглеждането на дело, което е било с междудържавни измерения и с голям медиен отзвук.
    Според Съда „адвокатът не трябва да бъде възприеман като един журналист. Всъщност тяхното място и тяхната роля в юридическия дебат по своята същина са различни. Мисията на журналистите е да предоставят информация и идеи по въпроси от общ интерес, включително и по тези, свързани с управлението на правосъдието, спазвайки своите задължения и отговорности. От своя страна адвокатът действа като участник в правосъдието, пряко ангажиран с функционирането на същото и чрез защитата на една от страните“. (§148)Интересът към делото се състои и в разбирането, че „един адвокат трябва да може да привлече вниманието на обществото върху евентуални слабости във функционирането на съдебната система, като от такава конструктивна критика съдебните власти биха могли да извлекат полза“. (§148)Съдът обръща внимание и на разграничението между магистратите, които трябва да бъдат сдържани поради особената им роля в обществото като представители на съдебната институция и адвокатите.“Речта на магистрата, за разлика от тази на адвоката, е възприемана като израз на обективна преценка, която ангажира не само този, който я изразява, но и цялата институция на правосъдието. Адвокатът от своя страна говори само от името и за сметка на своите клиенти“. (§168)
    Въпреки това Съдът уточнява, че „правилното функциониране на съдилищата няма да е възможно без взаимоотношения, които се основават на взаимно уважение и внимание между различните участници в правосъдието,а главните сред тях са съдии и адвокати. (§170).

    Европейският съд достига до заключението, че думите, заради които е бил санкциониран жалбоподателят, не могат да бъдат окачествени като сериозно посегателство срещу съдебната власт. Критиката е била насочена срещу двамата съдии-следователи и тя е била представена в рамките на един дебат от обществен интерес относно функционирането на съдебната система и в контекста на дело с много голям медиен отзвук и важно по своя характер. Дори и да се приеме, че са били твърде крайни, те са почивали върху една достатъчна „фактическа основа“.

    Което въобще не означава, че от сутрин до вечер трябва да се търчи по студията и да се занимава човечеството предимно със собственото великолепие:) Просто човек може да се гледа редовно и в огледалото.

  9. 4
    | нерегистриран
    3
    -20

    Този доктор влизал ли въобще някога в съдебна зала по нак.дело или се занимава само с теоритични постановки, които често са далеч от практическата работа. Иначе във всички демократични държави т.нар. "дела от обществен интерес" се отразяват шумно в медиите с търсене на позицията, както на защитата, така и на обвинението. В Щатите дори стигат до онлайн излъчване на съдебни процеси по техните телевизионни канали, нещо като риалити си правят и шоубизнес от всичко. Така че да не хвалим толкова американската съдебна система, защото тя е изветна и с нещо друго- с многото съдебни грешки. Веруюто на американския адвокат е, че дори когато се бръсне сутрин пред огледалото и мисли за казуса на клиента си това да го отрази в сметката му.

  10. 3
    +- | нерегистриран
    9
    0
    До коментар #1 от "адвокат | нерегистриран":
    Нещо да кажеш за повсеместната адвокатска финансова бедност.Съдии и прокурори с раздути щатове и пре-високи заплати,с дълги отпуски и пр.Баланса в системата на правосъдието се наруши.

    Извън предмета на статията сте, колега.
    Този похват на отклоняване от темата също не е съвместим с етиката.

  11. 2
    | нерегистриран
    14
    0
    До коментар #1 от "адвокат | нерегистриран":
    Нещо да кажеш за повсеместната адвокатска финансова бедност.Съдии и прокурори с раздути щатове и пре-високи заплати,с дълги отпуски и пр.Баланса в системата на правосъдието се наруши.

    А нещо да кажеш за помията, която някои адвокати изливат срещу съда след решение, което не е в тяхна полза?

  12. 1
    адвокат | нерегистриран
    1
    -15

    Нещо да кажеш за повсеместната адвокатска финансова бедност.Съдии и прокурори с раздути щатове и пре-високи заплати,с дълги отпуски и пр.Баланса в системата на правосъдието се наруши.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.