Георги Кирчев е нарушил Закона за паметниците на културата и музеите, но това е административно нарушение, а не убийство по непредпазливост

Георги Кирчев е нарушил Закона за паметниците на културата и музеите, но това е административно нарушение, а не убийство по непредпазливост
Основният подсъдим по делото "Алабин" Георги Кирчев

Основният подсъдим по делото за рухналата сграда на ул. "Алабин" през септември 2006 година, под която смъртта си намериха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова, Георги Кирчев е нарушил Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), като е започнал строителни работи по зданието без да уведоми за лошото му състоние, но това представлява административно нарушение, а не извършено убийство по непредпазливост. Това гласят част от мотивите на съдия Величка Маринкова от Софийския градски съд (СГС), която на 14 ноември м.г. оправда и четиримата подсъдими по делото - Георги Кирчев, управител на фирма "Хрисома" (купувач на рухналата сграда), инженер Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов, управител на "А3-Архитектура и изпълнение", и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо".

"Целта на ЗПКМ не е да гарантира и осигури безопасното извършване на строително монтажни и ремонтни дейности, респ. на основни и текущи такива в сгради с подобен статут. Целта на закона и неговите разпоредби не са насочени към опазване живота и здравето на хората при извършването на тези дейности, а единствено към опазването и съхраняването на паметниците на културата при извършването на такива дейности във вида, заради който те са със статут на паметник на културата", пише в мотивите на съдия Маринкова.

Според съда също така, Кирчев е невинен за смъртта на двете момичета, тъй като сградата е била в окаяно състояние и преди той да стане нейн собственик, а това, че не е съобщил на Националния институт за паметници на културата  (НИПК), като отговорна институция, за аварийното положение не е ограничило достъпа на държавата до нея. "Без съмнение подсъдимият К. е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗПКМ, тъй като при влизане във владение на сградата не е уведомил НИПК за повредите по сградата и за нейното състояние, но не може да се приеме, че по този начин е ограничил достъпа на служителите от специализираните органи на държавата и общината до сградата и с поведението си е нарушил и разпоредбата на ал.2 на чл.20 от ЗПКМ. Твърденията в ОА, че с поведението си подсъдимият К. е нарушил тази разпоредба, тъй като не е поддържал сградата в добро състояние, респ. че с поведението си е нарушил и разпоредбите на чл.179, ал.1 от ЗУТ, съгласно която собствениците или лицата, които управляват строежите са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се външен вид, както и разпоредбата на чл.169, ал.1 от ЗУТ в частта, въвеждаща задължение за поддържане на строежите в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации, са меко казано пресилени и лишени от конкретно съдържание в този случай. Да, подсъдимият К. е имал това задължение, но към момента на закупуването на сградата и най- вече към момента, в който е успял да влезе във владение на същата, тъй като до този момент не е имал пряко наблюдение за случващото се с нея, сградата вече е била в окаяно физическо състояние - както прие съдът- в аварийно такова", смята съдът.

Не на последно място, според съдия Маринкова, не може да е сигурно какво щеше да стане, ако Кирчев, като собственик на рухналата сграда, беше уведомил НИПК за ситуацията и дали с това смъртта на двете момичета можеше да бъде предотвратена. "Прокрадна се в тази връзка съмнение по делото, дали и ако беше изпълнена тази процедура по ЗПКМ, дали и ако подсъдимият К. беше уведомил НИПК за окаяното физическо състояние на сградата, каквото задължение е имал по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗПКМ, в този случай щеше да се стигне до забрана от страна на НИПК за извършване на каквато и да е било дейност в сградата, докато не бъде извършено конструктивно обследване на същата и докато не бъде изготвена конструктивна експертиза, каквито препоръки е имало от НИПК през 2003 г. и предвид твърденията на св. М., че при искания за съгласуване и разрешения, съответният специалист е следвало да се запознае с цялостната налична в института документация на сградата и с дадени предходни препоръки и въз основа на това е преценявал дали внесените документи са достатъчни или е необходимо още нещо, което да се представи за съгласуване. И в случая отговорът е само възможен, но не и категоричен…", пише още в мотивите на съда.

"Точно заради това съдът прие, че макар и в случая подсъдимият К. да не е изпълнил тези изисквания на ЗПКМ, няма как да се установи по категоричен начин, че това негово неправомерно поведение е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Същото важи и за другите подсъдими, които не са имали никакви задължения по ЗПКМ за съгласуване на извършените в сградата дейности и за уведомяване на НИПК за състоянието на сградата", пише още СГС.

Делото за рухналата сграда на ул. "Алабин" е христоматиен пример за бавно правосъдие. Процесът за смъртта на Деница Ченишева и Петрина Христова тръгна за първи път през октомври 2016 година – 10 години след трагичния инцидент. По него се смениха петима прокурори, а в хода му основният свидетел на обвинението - строителният работник Николай Александров - бе обхванат от внезапна амнезия и обяви, че бил заплашван и затова преди 10 г. твърдял, че сградата се срутила, защото били бутани носещи греди. Присъдата на съдия Маринкова не е окончателна.

Още по темата

2 г. и 4 м. затвор за Катя Лерца, която прегази и уби полицай

Предишна новина

Кандидатстването за българско гражданство - само по електронен път

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    123 | нерегистриран
    5
    -2

    И като е била в "окаяно" състояние една сграда, новият собственик не носи отговорност, че не я е ремонтирал, вследствие на което са загинали хора? Само поставям въпрос. Както казваше един приятел - "Проблемът на ЮФ в СУ е, че не се учи логика".

  2. 1
    Въпроси? | нерегистриран
    9
    -2

    Защо сградата падна по време на ремонтните работи, а не преди това въпреки окаяното си състояние? Това ремонтни работи ли бяха или целенасочена дейност за премахването ѝ? Освен премахване на елементи от сградата няма никаква информация за укрепването ѝ! Въобще има ли строителни разрешения за тези дейности и т. н.!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.