ГЕРБ поискаха да си поправят проекта за разследващия главния прокурор още преди първо четене

ГЕРБ поискаха да си поправят проекта за разследващия главния прокурор още преди първо четене
Заседанието на Правната комисия на НС

Управляващите от ГЕРБ, с подкрепата на депутати от Обединени патриоти, са решили да променят законопроекта за изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който самите те внесоха, още преди обсъждането му на първо четене. Това стана ясно по време на обсъждането и гласуването на проекта в Правната комисия на Народното събрание, по време на което Красимир Ципов от ГЕРБ заяви, че желаната поправка не просто е обсъдена от вносителите, а дори е взето категорично решение, че тя ще бъде нанесена.

Става дума за процедурата за избор на т.нар. „прокурор, разследващ главния прокурор“, според която кандидатурата му може да бъде предлагана най-малко от шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Сега вносителите на промените са се обединили, че това не е достатъчно и са взели решение кандидатите за поста да могат и да се самопредлагат. Изявлението на Ципов предизвика тих смях в залата, след което дебатът продължи вяло, като преобладаващите изказвания от членовете на Комисията бяха в посока на това, че подобна фигурна е безсмислена, ненужна и ще създаде повече проблеми, отколкото търсени решения.

Гости на Правната комисия за излагане на становища по проекта бяха Евгени Стоянов от страна на Министерство на правосъдието и зам.-главният прокурор Красимира Филипова.

Пред депутатите Филипова припомни, че становището на ръководството на държавното обвинение вече е депозирано във вторник в Народното събрание, но подчерта най-важните акценти от него: „Към момента такава фигура на прокурор с изключителна компетентност да разследва главния прокурор не е необходима, тъй като има реални законови механизми за извършването на такова разследване и при сега действащата уредба. Главният прокурор не може да се ползва от никакви привилегии по силата на служебното си положение. И към момента няма законова пречка да се проведе разследване на главния прокурор и прокуратурата винаги е била на това мнение, но това се потвърди и от решението на Конституционния съд №11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело №15/2019 г., според което всеки прокурор има компетентност и може независимо да проведе разследване на главния прокурор, ако има данни за извършено престъпление. Реално нито един прокурор не е подчинен на главния прокурор. Всеки редови прокурор дължи подчинение на административния си ръководител и само на закона. Всеки прокурор е функционално независим и когато му е възложено извършване на проверка или провеждане на разследване по сигнал срещу главния прокурор, той дължи подчинение само на закона. В тези случаи надзорът за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени. Между двете правомощия на главния прокурор– методическото ръководство и надзора за законност -  има връзка, която се изразява в това, че при ефективно методическо ръководство, при точно и еднакво прилагане на закона от всички прокурори, необходимостта от произнасяне на главния прокурор по конкретни прокурорски актове е обективно ограничена“, изложи становището на прокуратурата Филипова.

Евгени Стоянов от своя страна потвърди позицията на правосъдното ведомство, станала ясна малко преди изслушването в Правната комисия, че подкрепя управляващите в идеята им за промяната в НПК.

След като гостите се изказаха, дебатът на членовете на Правната комисия започна по същество, като се оказа, че единствените положително настроени към законопроекта реално са самите му вносители, въпреки уговорката, че все пак проектът ще се поправя преди изобщо да е обсъждан.

Филип Попов от БСП беше категоричен, че подобни промени няма да отговорят на препоръките на Венецианската комисия, каквато цел си поставят управляващите, както и на очакванията за повече контрол над главния прокурор, с което стана ясно, че и левицата не подкрепя идеята за създаване на такава нова фигура. „Ясна е идеята на законопроекта. Но тогава ще се появи въпросът кой ще контролира контролиращите. Не е това начинът да се постигнат целите, които се поставят“, каза Попов.

Явор Нотев от „Атака“, който е и един малкото юристи в Народното събрание, посочи, че подобен законопроект е абсолютно неприемлив. „Прави се опит да се отговори на очакването на обвиненията, че главният прокурор действа безконтролно и безнаказано, ако извършва престъпления. За процедурата за избор на такава фигура няма да се спирам, тъй като тя е следствие на първата част – дали изобщо да има такава. Когато се връщам към въпроса за необходимостта, проследявам предложенията за изменения в НПК и прави впечатление, че те се свеждат до добавяне или отнемане на правомощия на прокурора в частта за европейския делегиран прокурор и изключване на функции в главата за правомощията и задълженията на прокурорите. Щеше ми се да видя една цяла глава, в която да се опишат конкретните действия и правомощия по един убедителен и ясен начин. Начинът, по който се предлага създаването на тази фигура, е неправилен. Тук се срещаме с фигурата на супервазор на главния прокурор. Този човек, който и да е той, ще бъде обвинен в пасивност, че се поддава на влияния, може би и в по-сериозни неща. Кой тогава ще контролира неговите действия? Може би тогава ще се предложи в последствие създаване на наблюдаващ разследващия главния прокурор. Законът в този си вид накърнява авторитета на фигурата на главния прокурор, каквото и да е името му в момента. Той е избран, изпълнява мисия и ние, ако се доверим само на предположението, че може да се случи нещо лошо и то няма да бъде разследвано по предвидения законов ред, то тогава сме загубени. Този закон е ненужен, не е извикан на живот от някаква необходимост, така че споделям казаното от г-жа Филипова“, каза Нотев.

Христиан Митев, който е и един от вносителите на законопроекта, изложи позиция, че ще подкрепи сам подписания от него законопроект, не само заради препоръките на Венецианската комисия, но и заради твърдени от него „очаквания на обществото“.

„Хареса ми определението на колегата Явор Нотев – супервайзор. Чувал съм психолозите и психиатрите да имат супервазори, но не и магистратите. Вие колеги от управляващото мнозинство сте в крайно патова ситуация. Вие не искате и не можете да идентифицирате правилните проблеми и затова обикновено решенията, които давате се оказват грешни. Като говорите за такава фигура, моля Ви кажете къде в друга държава има подобна институция, за да можем да се вдъхновим от нея. Намирам това предложение за абсурдно“, коментира и Крум Зарков от БСП.

След не особено остър дебат и въпреки ясната индикация, че внесеният законопроект нито е особено добре обмислен, нито са изчистени конкретните параметри на промените, които се предлагат, Правната комисия все пак го прие с 12 „за“, 0 „против“ и 9 „въздържал се“. Обсъждането и гласуването на първо четене ще се състоят в петък.

Още по темата

Софийският адвокатски съвет осигурява „зелен коридор” за изследване на адвокатите от САК

Предишна новина

Пулев VS Джошуа – през погледа на един юрист

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.