Гражданският арест и юмручното право


Братята Александър и Георги Станчеви, които неотдавна нападнаха на столичния бул. "Ген. Скобелев" възрастен шофьор и го пребиха с юмруци, всъщност се опитали да направят граждански арест.

Тази теза бе избрал един от техните адвокати, за да убеди съда да ги пусне на свобода. Клиентите му били "попаднали в условие на крайна необходимост да задържат водача, който нарушавал Закона за движение по пътищата", изтъкна той, но думите се оказаха в противоречие с фактите и Станчеви останаха под стража. Те нападнали човека зад волана и ако той се отървал само с разкървавено лице и насинено око, то било, защото закопчаният му колан им попречил да го измъкнат от купето. Потърпевшият ги вбесил с едно натискане на клаксона, с което ги предупредил да карат в своята лента на кръговото движение.

Граждански арест!

Този термин напоследък бележи у нас извънредно засилена употреба. За това има доста причини, но първата е, че хората не са наясно с него.

Какво е това "граждански арест"? Улично правосъдие, което е обществено оправдано? Юмручно право? Законно средство, с което всеки на своя глава може да се бори с престъпността? Или противозаконно лишаване от свобода?

В чл.12а от Наказателния кодекс (НК) от 1997 г. гражданският арест като словосъчетание не се споменава, но се определя така: "Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки." В следващата алинея е записано: "Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата."

Дали отговаря на това законово определение изявлението на Волен Сидеров, че "ще поеме правораздаването в свои ръце с граждански арести, понеже МВР не си върши работата"? Дали е в съгласие с него оня "Ден за граждански арести", който обявиха веднъж протестиращите пред парламента?

Ако се колебаете в отговора, значи не сте разбрали следното: НК дава възможност на гражданите да задържат някого и дори да му нанесат вреди, но само ако са налице предпоставките, изброени в чл. 12а. Ето ги в превод от юридическия език:

1.) За да бъде задържан някой, той трябва да е извършил престъпление преди това. За сведение на патрулите срещу бежанците на Расате, законът не допуска граждански арест за проверка на документи на минувач, който не се е показал като злосторник по-рано.
Според юристи в чл. 12а изразът "извършил престъпление" следва да се разбира в по-широк смисъл, а не в този, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Задържането на някого може да стане и въз основа на основателно (!) предположение, че е извършвал престъпление. Основанията са изброени в чл. 202 ал.1. Те са отнасят и за полицейския предварителен арест, който е допустим, ако: "Лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след него; Върху тялото, дрехите или в жилището му са открити явни следи от престъплението."

2) Задържането, когато се прави от граждани, може да има само две цели: да се предаде задържаният на органите на властта, т.е. на МВР и да му се попречи да извърши друго престъпление.

3) Причиняването на вреда (болка, синина и др.) при задържане се допуска само в краен случай и ако този, които го прави, е убеден, че има престъпник насреща си. То се приема за общественополезно само ако не е имало друг начин да се наложи контрол върху крадеца, побойника и т.н. - ако той се съпротивлява, напада и се опитва да избяга. Ако е кротък или пък деянието му е с ниска степен на обществена опасност (например някакво дребно хулиганство), саморазправата с него - за отмъщение, или пък с друга цел, се счита за престъпление и то не може да бъде оправдано на основание на чл. 12а.

4) Чл. 12a оправдава вреди, причинени на престъпника при задържането, но не и на някой друг, който се намира наблизо.

5) И най-важното: Недопустимо е умъртвяването на задържания. Причиняването на смърт или на прекомерно големи вреди препраща "гражданския пазител на реда" в най-добрия случай към чл.12 от НК, който гласи:(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилището му.(4) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Третата и четвърта алинея на чл.12 показват, че българският законодател е сравнително либерален - почти колкото този на щата Ню Йорк, според чиято световноизвестна формулировка "защитата е правомерна и няма несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност и имущество" (член 35 от тамошния НК).

Въпреки това у нас адвокатите почти нямат шанс в случаи като този с иконописеца Йордан Опиц, който отиде в затвора, след като застреля в гонка крадец, опитал се да обере за N-ти път апартамента му. Няма шанс и защитата на онзи "уличен съдия", който хваща ром, съден 10-20 пъти за кражби, кара го да си признае и за майчиното мляко с една бухалка, после го слага да си почине в багажника и се обажда в РПУ-то за доставка.

Внимателните читатели сигурно забелязват, че чл. 12а е доста спорен и неясен. За него приляга оная приказка на адвокатите, че "всички начини за бързо забогатяване са подробно описани в НК". С това трябва да бъдат наясно всички българи, докарани до ярост от безсилието на МВР да се справи с битовите кражби.

Вярно, че не се търпи. По данни от прокуратурата над четвърт милион неразкрити обири са се натрупали за последните 5 години. Но съдебната практика по дела срещу граждани, които са доставили на полицията "известен извършител", е противоречива. Критици отбелязват, че има случаи, когато съдии са били доста благосклонни към бабаити с много пари, които нахакано злоупотребяват с правото на граждански арест и неизбежна отбрана. И други, когато са строги и безпощадни към обикновените хорица, сблъскали се с разбойници, за които се оказва обикновено, че не са "спазили пределите" и трябва да плащат за това, че им е прекипяло. Дълъг беше съдебният спор дали бизнесменът Еди Минасян е бил в пределите на неизбежната отбрана, когато през 1997 г. уби с изстрел младеж, опитал се да открадне колата му, но той го спечели накрая.

Един съд приема, че е равностойно при нападение с нож да се вади пистолет, а при опит за кражба в двор да се употреби яка тояга. Друг съд решава обаче, че да хванеш пиян, който троши улична лампа, и да го предадеш с насинено око на властта, е нанасяне на телесна повреда и нарушение на човешки права.

Ако питате магистратите за вътрешното им убеждение, един ще ви каже, че животът, здравето и собствеността на хората трябва да бъдат защитени на всяка цена, че разширената възможност за граждански арести е средство за борба с престъпността и превенция срещу крадците, които имат чувство за безнаказаност. Друг обаче ще изтъкне опасността от бум на частно правосъдие с линч, който може да засегне и невинни.

Общоприето е, че има нужда от уточняване на нормативите или поне от задължително съдийско тълкуване. Но ето ви един съвет за времето, докато това се случи:

Съгласете се, че цивилизацията предполага правораздаването да се извършва от държавата с нейните полицаи, следователи, прокурори и съдии. Да, държавата отказва правосъдие в редица случаи, но въздаването на справедливост по почина "зъб за зъб" води към джунглата, където победата е винаги на по-силния.

Ако някой блъсне колата ви и избяга, не го гонете, за да го хванете за яката. Запишете му номера и телефоните на свидетели, а след това идете в КАТ. Там ще приемат вашия "заявителски материал", ще опишат щетите по колата ви и ще имат грижата да открият беглеца, за да го санкционират. А пък вие подайте граждански иск, ако с катастрофата са нанесени вреди на колата и здравето ви. И не забравяйте да си поискате от КАТ документи за застрахователя. Не е приятно, но ще си спестите повече неприятности, ако избегнете саморазправата. Питайте препатили, те ще го потвърдят.

Кметът на Исперих получи три години условна присъда за стрелба по лесничеи

Предишна новина

ДПС и ГЕРБ дадоха ход за промените в ЦИК

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.