Пиша тези „закачки“ по повод плахите опити Върховният касационен съд (ВКС) да се превърне в литературен кръжок като му се вмени задачата да „коригира“ творческите литературни усилия на магистрати да си пишат актовете на висок и стойностен език. И понеже често споменавам значението на думата „структурален“ анализ и днес напомням, че това е модерен метод в литературната критика, при който се търси взаимовръзката между фоничната характеристика и означаващата стойност на думата, респ. на римата. При него се проповядва виждането, че „стихотворението е продължително колебание между звук и смисъл.“ Методът не се изучава в правните факултети, а другото е опит за литературен разбор от 10-11 клас от дисциплината „български език“ в реалните гимназии, когато упорито се следваше „червената нишка“. За някои това още продължава, но какво да правиш – навици! За забравилите преди това беше граматиката – подлог, предлог, сказуемо, деепричастие... За синтаксиса и морфологията – друг път. Не бива да се бърка със „структурния“ анализ, защото единият поглъща другия. Много често това се пропуска и се смята за напълно достатъчно в коментарите за езика, който се използва и тълкува. Не знам да има изпит по литературна критика за кандидатсване във ВКС, но така или иначе опитите да се превърне институцията в литературен ментор спрямо „по-малките“ заслужава внимание. Не за друго, а защото смисълът, значението, силата и съдържанието на думите в един текст /дори и съдебен акт/ имат съществена роля в неговото разбиране.
Доколкото значението и съдържанието на думите в съдебния акт трябва да са имплицитно свързани с правната теория и правните норми, които априори не подлежат на съмнение, то при другите текстове силата, че дори самостоятелно следващият я смисъл, може да се тълкуват нееднозначно. Зависи от тълкуващия, от заинтересования и от обикновения читател, а пък за последния много често правните норми са абсолютно непонятни като се разбират погрешно или превратно. За това, разбира се не са виновни хората и техните житейски или литературни представи, а органите, които са призвани да обясняват посочените характеристики на правната норма и оттам смисъла и значението й.
Едно е да тълкуваш стиховете на Христо Ботев : „... стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.....“, когато структуралният анализ може единствено да е от полза, защото подпомага значението и смисъла на думите чрез силата и стойността им, /както и да го погледне човек „висенето“ не може да е „със страшна сила“, тъй като противоречи на физиката и всички природни закони, тъй като силата е физична величина и зависи от тежестта и земното притегляне/ но „силата“ на думата относно внушението за величието и трагедията на Апостола е извънредно удачна, използвайки словосъчетанието „виси със страшна сила“. Това е христоматиен пример как значението на думите излиза извън рамките на смисъла и им придава изключителен емоционален заряд. По силата на територията езикът е един, а за нас това е българския език и ако Смирненски звучи пламтящо и искрящо, то Вапцаров звучи грубо и сурово. Думите/стиховете са едни и същи, но подредбата им е от решаващо значение за това какъв емоционален смисъл и значение покриват. Това прави структуралния анализ, макар и елементарно обяснено. Е, извинете, но с това ли ще се занимават във ВКС или да очакваме литературни критици да тълкуват съдебен акт?
Съвсем друго е да тълкуваш правна норма, търговски договор или съдебно решение, където няма никаква нужда от внушения, защото те не са предмет на евентуален правен спор. Сложна дейност, която не е за всеки. Признавам, че и аз нямам нужната смелост. Това, разбира се би трябвало да има значение при чисто правното тълкуване, но съчетано с други помисли, напр. политически, етични или лични, само ще навреди на спорещите страни пред обществото. Напоследък политиката се превърна в световен спорт и на всичкото отгоре стана твърде безогледна и агресивна спрямо всички и всичко и много колеги залитнаха натам.
Голяма грешка е да се съедини с правото, защото тогава щетите са неизбежни и примерите за това станаха много. Не ми се вижда редно да оправдаваш собствената си политическа немощ с правни конструкции. И за сведение изразът „intuitu personae“ никога не се употребява в множествено число. И аз не харесвам употребата на русизми в българския език като „досежно“ и „касателно“ или грешната интерпретация на „днешен“ в „днескашен“, но в края на краищата това не е въпрос на литературна критика, а на стил, маниер, образование и възпитание. Във всяка история или приказка присъства субективен елемент, но в правото той е очертан строго и заобикалянето му ще е смешно, объркващо и пагубно, а и не мисля, че върховни съдии умират да се занимават с несвойствени дейности сякаш не им стига „главоблъсканицата“ ЕИСС, а и лапидариумът е за влечуги, не за хора. Другото е суета - като заглавието.
45 Коментара
Структурен и структурален не са съставни едно към друго. Ако се налага, ВСС да организира кратък курс по Дерида, Леви-Строс и Лакан. Мисля, че не се, предвид значителната овехтялост. В крайна сметка семиологията не е предмет на съдебните актове, но не пречи, ако някъде се налага малко лингвистика. По-добре от шльокавини. Та и аз ще кажа: да беше споменат поводът за този учен дискурс.
А то, просто няма и 10 джуджета....
Да, статията може да бъде номинирана заедно с готварските рецепти на бай Данчо, описани в книгата му.
Статията е прекрасна, и предлагам да бъде българската номинация за Нобел за литература!
Смело слагам "на една нога" грамотността на съдии, прокурори и следователи в техните актове. Повече от двадесет години ги чета и ми е тъжно, защото виждам използване на високопарни изрази и терминология и плачевна граматика и пунктуация. Прибавяйки към многото грешно изписани думи и некоректната им смислова употреба, получаваме краен акт, от който не става ясно мнението на автора. Павлов+1 от мен
Това е точно така, както си констатирал. С една поправка- за съдебните помощнички не е задължително владеенето на български език- книжовен и говорим- достатъчно е да владеят френски език с всичките му особености, тънкости и пр. "професионални" атрибути..
Ако не владееш писмения, разбирай - правописния език, не ставай юрист. За поетите правописът не е задължителен. За пианистите също. Но е повече от ясно, че за прокурорите той е съвсем непонятен. За следователите да не говорим. Езикът има едно особено свойство - когато го говориш, те разпознават, когато го пишеш - се разпознаваш. Мисля, че юристите в България трябва да изучават книжовния език, хубаво е да са завършили поне пети клас. И когато по обявите за работа се търсят служители, добре е да изискват владеене на български според европейската правна рамка, а тя изисква познаване на правописа и азбуката. Не е задължително нужно да се знае английски, френски или италиански. Лошото е, че българските юристи - поне 60-70 на сто от тях не владеят български, за пунктуация и фонетика да не говорим. Вероятно затова обявите в трудовите борси ги пускат на старопернишки или древнолатински.
Павлов, +1 към мнението ти в частта за това, че е хубаво както актовете на съда, така и изявленията на адвокатите да бъдат ясни, стегнати и без стремеж към излишно "висок" стил. Само дето нищо ясно и стегнато (особено - ясно) не виждам лично аз в написаното от Новански.
На кого не са ?
Ама и ти си един умник - папагал! Непотизъм (от на латински: nepos, род. п. nepotis – внук, племенник) е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Бил широко разпространен през XV — XVI век, но склонност към него проявяват и много папи в периода XIX — XX. РОДНИНИ !!!!! На кого синовете и дъщерите са в съдебната система?
Както и да не си мислите, че благодарение на собствените си качества, труд, способности и правна култура, се е намърдал във ВСС...Нали за "непотизъм" става дума в материалчето. А има и едно друго понятие, наложено от Платон- "тимокрация".
Ама вие да не си мислите, че това го е писал Новански? Абсурд.
Браво! Чудесна статия. Правото е за хората и те трябва да разберат мотивите на магистрата за едно или друго решение. Това не е някаква сакрална дейност за богоизбрани и всичко трябва да бъде казано на разбираем език в съответствие със закона.
Не може крушката да няма опашка! Има повод за тези антрефилета и упражнения, но за сега явно Новански мълчи!