Ядрени флиртове в лабораторията на популизма


В разгара на руско-украинската газова криза словашкият премиер Роберт Фицо почти изправи на нокти евроадминистрацията в Брюксел с готовността си да активизира отново словашката атомна електроцентрала. Въпреки че след скандал с ЕС Братислава си замрази намеренията, в очите на своите сънародници Фицо е истински герой.

На другия полюс – откъм най-големите страхове и колебания се разположиха първите български "атомни" реакции след спирането на руския газ. Първо – у нас най-напред по темата за АЕЦ "Козлодуй" заговори не министър-председателят Станишев, а президентът Първанов. Призивите на държавния глава за отваряне на Трети блок на централата сериозно притесниха представителите на изпълнителната власт. Откакто България се отказа от атомните си реактори като политически компромис и цена за пълноправно членство в Европейския съюз,

темата за ядрената енергетика у нас стана територия за особен популизъм.

Всички знаят, че отварянето на спрените реактори вече е невъзможно, но на всички им харесва да се заблуждават, че българският енергиен суверенитет не е необратимо изгубен. Най-лесно говорят за АЕЦ "Козлодуй" онези партии, политици и институции, които не са натоварени с конкретна отговорност за решаването на проблема. Президентът може само да си говори за ядрените блокове, но според конституционните си правомощия нищо не може да направи. И обратно – правителството и премиерът са факторите, от които зависи предприемането на конкретни оперативни действия.

В същото време, обратно на реалните си правомощия, кабинетът се превърна в по-скоро тиха опозиция на президента, отколкото в инструмент за съживяване на АЕЦ. Страховете на Станишев могат да бъдат обяснени с невъзможността бързо да се ориентира в истинския характер на темата за ядрената енергетика. В политически план отношенията между София и Брюксел и без друго са обременени с проблемите на българската корупция по високите етажи на властта, липсата на ефективна борба срещу организираната престъпност и надвисналата опасност от предпазна клауза в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност. Спрените много милиони средства по еврофондовете направиха България уязвима в нейните аргументи и я превърнаха в неравностоен и слаб фактор в диалога с Европейската комисия. Откъде тогава премиерът "на най-корумпираната държава в Европа", каквото определение залепи на страната ни британският вестник "Таймс", да намери сили и пръв да надигне глас за ядрената енергетика? Поведението да се правят малки стъпки към постигане на временни компромиси по всички спорни въпроси с Брюксел превърна София в уязвим и неравностоен партньор. В същото време

пасивността на управляващите отвори пространство за активно и дори за агресивно отношение на опозицията.

Част от опозиционните партии се подредиха под общ флаг с президента Първанов. В темата за ядрената енергетика иначе има огромен потенциал за натрупване на популярност и печелене на предизборни дивиденти. Макар и по време на своя втори и последен мандат амбициите на Първанов да са да бъде основен посредник и инициатор на обществени идеи. С превръщането си в ключов полюс при настояването за отваряне на спрените ядрени реактори, президентът стъпва върху инерцията на онези настроения, които клонят към масова подкрепа за подобни радикални призиви. В този смисъл даже решението на партия "Атака" да напусне парламента поради неговата изчерпаност се вписва по определен начин в логиката на неизказаните на глас мисли и очаквания на държавния глава. Колкото повече различни и противоречиви политически зони да се открояват в България, толкова по-отчетлива би могла да бъде посредническата роля на президента. И колкото е по-малка институционалната и конкретната политическа отговорност на партиите, толкова по-дълга е пистата за популистко и агресивно поведение и говорене.

Какво всъщност представлява днес темата за българската ядрена енергетика?

Подведени от ангажиментите си като изпълнителна власт с произтичащите от тях отговорности, правителството и партиите от управляващото мнозинство погледнаха към проблема твърде буквално – тъкмо като към проблем на ядрената енергетика, обвързан и с присъединителния договор на България към ЕС. При такава административно-политическа интерпретация не е трудно да се прогнозира, че позитивно решение за българските интереси на практика не е възможно.

Но ядрената тема
все по-видимо поддържа и други равнища.

Политическо равнище – само за вътрешна употреба, което трябва да убеди преди всичко българските избиратели в готовността и смелостта на определени субекти да поставят на глас проблема всеки път когато се проявяват белезите на някаква криза. Политическо равнище – за международна употреба, което би донесло на страната определена самоличност в поведението й пред нейните партньори в ЕС. Гражданско равнище – за определена ценностна консолидация на българското общество. То има за предназначение да научи българите как да се обединяват около каузи. Дори и практическият външнополитически резултат да бъде негативен,

способността за сплотяване около кауза изгражда национален характер.

Второ гражданско равнище – в рамките на европейското гражданско пространство. Темата за ядрената енергетика не е нито само български, нито пък е чисто комерсиален проблем. Зад идеята да се мисли за алтернативни енергийни източници прозира огромен потенциал за изграждане на способност да се мисли изобщо чрез алтернативи. Ако България и Словакия, да речем, съумеят да превърнат собствените си енергийни проблеми в предмет на далеч по-широки европейски дебати, те със сигурност ще стигнат не само до остра полемика, а и до обединяване зад общи принципи на много по-широки интереси отвъд националните.

В известен смисъл темата за ядрената енергетика може да стане точно толкова мащабна, колкото бе и дискусията "за" или "против" Европейска конституция. Преди няколко години обсъждането на европейския конституционен проект показа, че държавните бюрокрации и техните идеологии могат и да отстъпват пред обединените усилия на гражданските общества. Противоречието между граждани и държавни идеологии тогава доведе до отхвърляне на проектодокумента и постави Европа в условията на дълбок политически и институционален застой, довел и до сериозна криза на визията за ЕС като обединен организъм. Без преувеличение може да се каже, че

ядреният енергиен проблем има същия мащаб

и дълбочина на дискусионност. Естествено – ако бъде разположен адекватно и от подходящите личности и институции.

През дните на активната газова криза между Русия и Украйна премиерът Станишев направи две спешни посещения. Той гостува в Киев при Юлия Тимошенко и в Москва при Владимир Путин. Опитът на официална София да си изясни от първа ръка произхода и характера на руско-украинските газови проблеми е логичен. Но на фона на настроенията за съживяване на ядрените енергийни реактори е нелогично, че не бе осъществен един друг външнополитически контакт. Ако българският и словашкият министър-председатели се бяха срещнали и демонстративно бяха изработили обща принципна позиция, аргументите им щяха значително да надскочат представата за политическо блъфиране.

Изолираните действия на всяка една от заинтересованите страни със сигурност са обречени
на неуспех.

Обединяването на усилията им обаче, без да гарантира успех, вече би представлявал много голям проблем за Европа, който не може да бъде отминат без сериозно обсъждане. Премиерът така и не направи стъпка към създаване на вътрешноевропейска "ядрена коалиция". Комплексите пред Европа се оказаха много по-тежки в кошницата на българския премиер, отколкото желанието да се провокира изненадващ общоевропейски разговор. Но, ако за Станишев и за неговата колебливост могат да бъдат намерени достатъчно обяснения, то към поведението на българския президент Първанов засега очакванията са повече от въпросителните. Въпреки че според конституцията държавният глава няма преки правомощия сам да взема управленски решения от компетенциите на изпълнителната власт, в това число и в сферата на енергетиката, той обаче има ясни правомощия в международните отношения. Това, което не направи Станишев, би могъл да направи Първанов на среща със словашкия си колега Иван Гаспарович за обсъждане на обща принципна рамка за поведение.

Ще предприеме ли такава стъпка българският държавен глава?

Отговорът на този въпрос ни връща от зоната на популизма с национално предназначение към реалната област на международните отношения с поемане на конкретни отговорности. Ако българският президент предприеме подобна външнополитическа активност, това ще го постави в ролята на фактор, който поема определени ангажименти и се нагърбва с осветена от общественото мнение мисия. Досегашната институционална биография на Първанов дава основания за немалко предположения дали и доколко той е в състояние от абстрактен говорител да се превръща в инструмент за конкретна политика.

Още преди пълноправното членство на България в ЕС да стане факт, Първанов заговори за свикване на референдум, за да могат българските граждани да се произнесат по условията и ангажиментите на страната ни при бъдещото й членство в съюза. Държавният глава има право и по сегашния закон за допитванията да предлага на парламента насрочване на референдум. Независимо от активното си предварително говорене по възможността българските граждани да бъдат пряко запитани за отношението им към членството в ЕС, президентът не направи нищо за предизвикването на референдум. Заиграването на държавния глава с идеята за всенародно допитване имаше и продължение. Когато Първанов лансира проекта си за промяна на политическия модел в страната чрез въвеждане на елементи на мажоритарен вот на парламентарните избори и основната част на политическия елит отклони концепцията му, той отново каза, че би поискал референдум.

Но и това допитване
не бе поискано от
президента.

Предварителният извод е, че и по темата за ядрената енергетика Първанов не би поел риска да се превърне от абстрактен в конкретен играч. Един изтъкнат политически анализатор, близък до левицата, обърна внимание, че ако правителството на Станишев и БСП бяха постъпили по-радикално по въпроса за ядрената енергетика, независимо от изхода пред ЕС, те можеха да си осигурят спечелване на следващ управленски мандат. Може би вслушани в неговите, а и в сходни други аргументи социалистите и Станишев формулираха неясна компромисна теза.

"Ако газовата криза между Русия и Украйна продължи твърде дълго, България да пристъпи към технологична подготовка за отваряне на спрените реактори."

Нито е ясно за колко дълго време става "дълго", нито пък внушението за технологична подготовка прозвуча отчетливо, тъй като бе заглушено от обяснения, че България в никакъв случай не иска да разваля отношенията си с Брюксел. Може би управляващите така и не са разбрали една съществена част от разсъжденията на близкия до тях анализатор. А те гласяха, че шансовете за успех на изборите биха дошли само ако позицията на правителството е категорична и изпреварваща, а не догонваща и колеблива. Но какво да се прави – при безличния политически живот в България понякога и дребните хитрости току-виж изглеждали като героизъм. Друг е въпросът дали могат да спечелят избори. За победа са необходими и характери.


 

 


Лафове и гафове

Предишна новина

И овластени, и крайно обидчиви

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    ************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 1
    *********** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.