Идеалният подсъдим - малоумният!

Тежко престъпление в голям български град. Обществеността е настръхнала. Медиите неспирно нагнетяват обстановката. Всички чакат бързи резултати - властта още повече, понеже е свикнала да управлява в спокойна социална среда. Криминалните полицаи и поелите случая дознател и прокурор са под огромен натиск отгоре, защото структурите и на МВР, и на прокуратурата са пирамидални - като диктаторска държава. Но те не искат или не могат да разкрият истинския извършител - нямат достатъчен опит в разследванията, мързи ги или пък става дума за лице от платежоспособните високи полицейски/политически/бизнес етажи, което на всяка цена трябва да бъде покрито.
Има ли при това положение изход, с който хем да се хвърли успокоителен прах в очите на населението, хем репресивната машина да си измие ръцете с най-малко или дори никакви щети?
Има такъв изход! Толкова идеален, така ефективен, че репресивната машина отдавна го е открила. Той е като зайчето, което фокусникът винаги вади от ръкава си, за да разсее публиката, щом сеансът му е започнал да става скучен. Или като фалшива новина, която целенасочено се пуска по медиите, за да се отклони вниманието на зрителите от истински проблем.

Паролата е: търсете дебила

Тя е универсална и върши работа винаги - при умъртвено двегодишно дете в Хасково или заклана зъболекарка в Бургас, при запалени Тютюневи складове в Пловдив, при убито момиче в Борисовата градина в София или дете с прерязано гърло в асансьор...
Дебилът (той е малоумен, умствено изостанал) не е луд, но колцина от оскотялото българско население правят разликата... Репресивната машина прекрасно осъзнава това и целенасочено смесва понятията, за да не вземе някой от народните маси да се усъмни и да поиска обяснение.
А разликата е голяма - лудият не може да носи наказателна отговорност и да лежи в затвор - той е болен човек. А малоумният може да бъде обвиняван, съден, осъден и пратен зад решетките. Медицината не третира малоумните като болни. Защото те не са такива. Това са хора, чието развитие е приключило на 7-8-годишна възраст. Това са деца, затворени в тялото на възрастен човек. Те са като транссексуалните, които са заключени в обвивката на противоположния пол. Но с малкото уточнение, че за разлика от транссексуалните дебилите си нямат Хелзинкски комитет зад гърба. Те си нямат никой. И никой няма да се застъпи за тях. Арестуват ли ги, няма да има протести, няма да има гневни дописки по медиите, най-много някой от оскотелите да изпсува в социалните мрежи. Но не срещу репресивната машина, а по адрес на арестувания дебил. Единствените защитници на малоумния ще са неговите родители, ако са живи, но воплите им няма кой да чуе. Защото дебилът е заклеймен по дефиниция от обществото, което е въздъхнало с облекчение при ареста му.
За обществото малоумният е луд и точка!

Репресивната машина се е отчела, властниците отгоре са много доволни - спокойствието им е осигурено.
Може ли едно дете на 7-8 години да е убиец? Кой го интересува... Стига да дадеш на детето, заключено в пораснало тяло, това, което то най-много обича - бонбонки, дъвки, сладолед, ще повтори всичко, което му кажеш. А ако не слушка и не "признава" от първия път това, което репресивната машина иска от него, може и малко шамари. Репресивната машина се е шлифовала и всичко това отдавна го е оттренирала. Дебилът е идеалният заподозрян, който след тази обработка се превръща в идеалния подсъдим. Дали дебилът ще е и идеалният затворник вече няма значение - дотогава случаят ще е забравен от всички.
Понякога се получават бъгове в системата - истинският престъпник вземе, че се издаде. Но какво пък толкова - и тук дебилът е идеалният сгрешен убиец. Пуснат на свобода, той е щастлив, че е отново при мама и тате. А ако тях вече ги няма - че е поне в родната къща - единствения обозрим кръгозор за детското му съзнание. Дебилът няма да тръгне да съди системата, която преди това го е смачкала. Няма да води дела в Страсбург, понеже си няма Хелзинкски комитет, а и не разбира нищо от обществото, в което живее. Той просто ще е щастлив.
Докато един ден репресивната система не се сети за него отново - при някое друго убийство, което я мързи или й е заповядано да не разкрива.
2002 година. В кабинета си в Бургас буквално е заклана зъболекарката Ванина Русинова.
Всичките й познати са убедени кой би могъл да го стори. Че

убийството е предварително подготвяно

говорят фактите - намушкана е с ножица, забодена с хирургическа точност в гърлото, която е разкъсала сънната артерия. От кабинета й не е пипнато нищо - нито парите, нито медикаментите.
"Аз смятам, че това убийство не е случайно. То е замислено. За това говори инструментът на престъплението. Човек, който действа в последния момент, не би прибягнал точно към ножица, скрита в чекмедже", обяснява тогава пред в. "Сега" шефът на РДВР-Бургас по онова време полк. (вече генерал) Красимир Петров.
Но репресивната машина намира идеалния заподозрян - 47-годишният малоумен Христо Атанасов. Обвиняват го, той признава всичко, осъждат го, отива в затвора, обществото е успокоено, случаят е забравен. Голяма работа, че там, където Христо живеел, хората му доверявали дори децата си, за да ги гледа, защото самият той е като дете. Кой ти обръща внимание на такива подробности...
2004 година. В парк в Хасково е открито обезобразеното тяло на двегодишната Кичка. Главата й е премазана с тежък предмет. Репресивната машина бързо удовлетворява глада на публиката и намира идеалния "убиец" - малоумният Станимир от близкото село Орлово. В тялото на 37-годишния мъж е заключен мозъкът на 8-годишно дете. Едва ли тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов не е знаел какъв е арестуваният. Но в телевизионен ефир го нарича "сериен престъпник" и "психично болен" - в главата на оскотялото население понятията трябва да бъдат хубаво омешани. Станимир е бит в продължение на две седмици - с палки, с електрически кабели. Накрая някой от полицаите се сеща, че могат по-лесно да го придумат да "признае" - ако му дадат това, за което детското му съзнание копнее най-много - порция сладолед.
И Станимир след това вече послушно повтаря всичко, което са му издиктували и пред полицаите, и пред съдията. Ако му бяха издиктували убийството на Кенеди, сигурно щеше да повтори и него. Осъден е, вкаран е в затвора. Две години по-късно е убито ново дете, за което репресивната машина вече няма подръка друг малоумен. Така е разкрит истинският престъпник - циганинът и сериен убиец Асен Андреев. Станимир е освободен и е щастлив, че е отново с мама. Той не търси отмъщение, защото малките деца не познават това чувство. Пред Нова телевизия, попитан дали съжалява за всичко, което са сторили на Станимир, началникът на "Криминална полиция" в Хасково Васил Матвеев отговаря: Не.
2011 година. В Борисовата градина в София е убита студентката Яна Кръстева. Арестуван е клошарят Пламен Трифонов. Несретникът, който не е с всичкия си, отрича, но кой ли го слуша. Той стои в ареста с етикет "убиец", докато по случайност не се появява истинският извършител - Николай Русинов - Чеци.
2017 година. Бизнесмен от Дупница е намерен мъртъв в парк в Пловдив. Репресивната машина експресно успокоява обществените страхове - не е убит, самоубил се е. Само че има дребен детайл - самоубилият се след това е скрил някъде оръжието и от него няма и следа. Минава доста време и полицията подхвърля някакъв пистолет - ето го, намерихме го. Къде? В дома на старец, по случайност страдащ от Алцхаймер - коварна и необратима болест, която убива мозъка и води до тотална загуба на памет. Хората с Алцхаймер не помнят нищо и живеят със спомените на другите или с това, което те им разказват, че се е случило...

Какво се случи в Бургас?

Пусната ли е в ход любимата на репресивната машина парола "Търсете дебила"?
Полицаи, следователи, прокурори действат така смазано, че откриха Иван само часове, след като в асансьор бе намерено заклано дете. А обществото с овчи ентусиазъм прие новината за задържания слабоумен "убиец". Прокурорката Йовита Григорова съобщи на втория ден, че малоумният Иван заклал момичето заради спор къде да пушат наргиле. Разказите на негови съседи, че в часа на убийството Иван си е играл пред блока с децата, бяха оставени встрани.
Ден след убийството директорът на ОД на МВР-Бургас старши комисар Калоян Калоянов обяви, че в дома на Иван са открити вещите на убитото момиче и ножът, с който е заклана. Седмица по-късно обаче апелативният прокурор Георги Ханджиев заяви, че ножът всъщност е открит съвсем другаде - на междуетажната площадка в блока на убийството, а телефонът на момичето е изхвърлен в контейнер за смет.
По дрехите на "убиеца" Иван няма и капка кръв, но пък задържаният слабоумен бил направил частични самопризнания - нещо като да си малко бременна или да си убил някого наполовина.
Но нищо от тези объркани в превода изявления нямат значение. Хелзинкският комитет го няма, единствените защитници отново са само татко и мама. "Акълът на сина ми е като на малко дете. Той не може да е убиец", казва майката Донка. Тя отсега трябва да си знае, че Иван е идеалният заподозрян, който също е идеалният обвиняем и скоро ще стане идеалният подсъдим. Малко бонбонки, два три шамара, шоколад и ще си признае и останалата половина.
А с един сладолед ще си каже и за Андрей Луканов. И без друго всички вече дружно го заклеймиха в социалните мрежи и по новинарските форуми.
За населението малоумен и луд е едно и също нещо. Нали самият Бойко Борисов го съобщи отгоре.

Флагман

Австралийските власти погнаха обезглавител на кенгуро

Предишна новина

И ССБ със забележки към антикорупционния закон на ГЕРБ

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.