Има ли алтернатива на безотговорността...?


Пред очите на цяла Европа, вместо да даде ясни отговори, правителството ни демонстрира пълна безпомощност при опита си дори да имитира противодействие срещу престъпността и корупцията. Все по-често и по-тревожно започва да звучи въпросът какви са причините за такива провали. Възможно ли е наистина държавата да е толкова слаба, че да не е в състояние да се пребори и за собствения си авторитет? Достигнали ли сме дъно, при каквото в други държави с различна външнополитическа обвързаност решението се е търсело и с военни преврати? Драматичното сравнение с обществени системи в съседни страни, които в други периоди са намирали радикално решение на проблемите си с помощта на армията, не трябва да се приема като пресилено. То не е насочено към внушение за инструмента на промяната, а е опит да се посочи остротата на корупционната среда, деморализацията в обществените отношения, капитулацията пред мафията и безразличието на държавата. Днес България по външни белези не прилича нито на Гърция от времето преди "черните полковници" в края на 60-те и средата на 70-те години на миналия век, нито на Турция отпреди идването на генерал Кенан Еврен в началото на 80-те. Но ако има макар и по-хиперболизиран общ знаменател от проблеми, това е парализата на актуалния законодателен и институционален инструментариум на държавата да се справя с разрушителните си проблеми. Когато едно правителство се оправдава за несвършена работа, винаги могат да се намерят множество обяснения. Често някои от тях звучат логично, но и с логиката си продължават да не носят решения. У нас публичното говорене по въпросите за борбата с престъпността и състоянието на институциите отдавна се е завъртяло в един безсмислен цикъл. Горе-долу той звучи така:

зле сме, защото имаме тежки проблеми. Те стават все по-тежки, защото не можем да се справим с тях.

Не можем да се справим, защото държавата ни е слаба. Слаба е, защото е бедна. И следователно изводът, който се прави, е, че трябва да ни помогне Европейският съюз. Нали вече цяла година членуваме в него. Тази обяснителна схема, която непрекъснато се повтаря като политически рефрен от различни наши елити не само че няма да отведе във вярната посока изводите на обществото, а и би могла да го вкара в още по-задънена улица. Последиците от оправдателната логика рано или късно ще предизвикат нов качествен проблем в отношенията между българските граждани и обществените системи на другите страни от ЕС. Много скоро въпросът, който ще бъде поставян не само в Брюксел, а и сред хората, е защо всъщност България беше приета за член на Евросъюза. За какво му е на ЕС държава като България? Защо България толкова настояваше да бъде част от тази общност, след като демонстративно показва нежелание и неспособност да спаси държавността си, а с това започва да дестабилизира и самия съюз. Едно от нещата, които в българското разбиране и очакване от членството в ЕС се оказаха дълбоко сгрешени, е надеждата, че и политическото, и икономическото, а и общественото изоставане от Европа могат да бъдат преодолени не толкова със собствени сили, колкото с преливане на енергия отвън.

Манталитетът на една нация, за която всички освобождения са резултат на външна сила,

от Руско-турската война през 1878 г. насам, днес се изразява в нагласата "Европа да ни спаси държавата и да ни освободи от престъпността и корупцията". Това обаче няма как да стане. В демократични условия не е възможно да има натрапени универсални формули, които да се справят с толкова специфични проблеми, каквито са българските. След толкова много думи, с които в продължение на години се опитваха да опишат проблемната българска ситуация и невинаги успяваха, най-сетне трябваше да се появят две визуални послания, които с безмълвното си красноречие казват всичко. Едното блесна като снимка на първа страница на "Хералд Трибюн". Лидерът на БСП и сега премиер

Сергей Станишев се разхожда заедно с обвинения за измами и злоупотреби бизнесмен Марио Николов.

Николов е финансирал предизборната кампания на БСП през 2005 г. с близо 200 000 лева. Това е факт, признат от социалистите. Непроизнесено като признание е дали и какво е обещала БСП на Николов? Пример ли е това за обвързаност? Второто изображение се появи най-напред като телевизионен кадър. На него обгърнатият с каква ли не слава дупнишки бизнесмен Пламен Галев показа протокол от обиск на дома му. В документа пише, че никакви интересни за следствието материали не са били иззети. Показността на връзката между Станишев и Николов, както и очевидната безрезултатност на специалната операция в Дупница отвеждат към доста по-различни отговори, отколкото досега обществото ни е получавало. Образите от тези два, типични за българската действителност, случая са подсъзнателни имиджови внушения. На снимката в световното издание партиен лидер-премиер и скандален бизнесмен взаимно си пренасят авторитети, но пораженията остават за премиера. В кадъра с протоколите от Дупница Пламен Галев и Ангел Христов изглеждат като жертви, но щетите от провала са за сметка на държавата заради неуспешната и зле подготвена акция.

Провалът на операцията в Дупница не е механичен. Това е системен провал.

Той опира до липсата на ясна правова мотивация и лошо взаимодействие между елементите в системата за сигурност. Най-важният въпрос – кой носи отговорност за акцията – остана без отговор. И още по-лошо – прокуратурата, МВР, ДАНС и следствието започнаха да си прехвърлят топката. Това, особено в сферата на неформалното говорене, звучеше с непредаваеми за обществото думи. Обобщено може да се каже, че партньорите в операцията не са били наясно предварително какво точно търсят, а са се втурнали да събират евентуални доказателства за някакви престъпления, които биха могли да получат в резултат на внезапното си действие. И всичко това идва вследствие не от солидна предварителна оперативна работа, която да насочва към следи, а е заради славата на "братя Галеви" в Дупница и знаковото им обвързване със сенчестия свят. Елементи, които в демократичните общества са по-скоро митология, отколкото качествено правосъдие. Неслучайно в резултат на провала полюсите в обществената полемика рязко се промениха. Унизителното е, че държавата започна да се оправдава.

Стигна се дотам вътрешният министър Миков да пита кой казва,
че операцията е била срещу Галеви.

В същото време бившите служители на МВР Галев и Христов съчувствено обясняваха пред медиите как още седмица преди операцията били разпознали всички служебни коли на ДАНС в Дупница и дори можели да назоват техните номера. Кулминацията на оперативния провал била в безпомощните движения по улиците на града на автомобила със специална техника, чието предназначение е да локализира мястото на издирвани притежатели на мобилни телефони. "Това е старата кола, която ние познаваме – разказваха "братя Галеви". – Поне да си бяха купили нова техника." Колко мрачен анекдот би се получил, ако подозираният в престъпни дейности бизнес реши да отпусне собствени средства за финансиране на системата за сигурност. Имиджовият провал на държавните институции при операцията в Дупница бе предшестван от един скандал в ДАНС, който само на пръв поглед няма нищо общо със съвместната акция. Той също може да бъде обяснен най-добре със снимка във вестниците. На първата в историята си пресконференция Агенцията за национална сигурност бе представена само от четири жени – говорителката Зоя Димитрова и трите й колежки от пресцентъра. Събитието се случи ден след като гърмеше новината за уволнението на заместник-председателя на ДАНС Иван Драшков. Председателят Петко Сертов, както и други ръководители, отсъстваха от брифинга.

Как се нарича това? Тактически ход? Деликатност? Хитрост? Не.
Това се нарича безотговорност.

А защо изобщо бе правена такава пресконференция, и то точно в най-нагорещения за агенцията ден? Оказа се, че брифингът бил планиран отдавна, а в деня на насрочването му говорителката не знаела, че предстои уволнението на Драшков. И съвсем логично в отговорите си пред журналистите тя бе принудена да импровизира, при това невинаги успешно. А как се нарича пък това? С една простичка дума – хаос. Същият хаос, който като атмосфера за работа в агенцията доведе и до злополучното информационно дело "Галерия" и неговите последици. Разрушеният авторитет на ДАНС не дойде случайно. Той има своя предистория, заложена още при полемиката как да изглежда и как да се създаде бъдещата агенция. В октомврийския брой на сп. "Правен свят" от 2007 г. има материал, озаглавен "Хрумването НАС" (Национална агенция за сигурност). В него се казва: "Премиерът подготвя от името на правителството свой законопроект за агенцията по сигурност, а вътрешният министър Румен Петков – отделен – от името на МВР. Разминаванията в оценките за дейността, правомощията и бъдещата роля на агенцията в системата за сигурност като че ли отведоха към извода за прекомерна политическа натовареност на инициативата, без обаче зад нея да стоят солидни експертни разработки...

Получи се нещо като пълзящ кофраж
в политическото строителство.

Най-напред се изгражда конструкцията до покрива, а след това продължава пълнежът надолу."

Примерите от практиката на ДАНС днес потвърждават тези изводи. Дори президентът Първанов, който не пропусна да се изкаже в контекста на кризата с "Галерия" и уволнението на Драшков, посочи, че един от проблемите на ДАНС е механичното събиране на специални служби под една шапка и може би неясно формулираните й мотиви за дейност. Когато в една държава политиката и управлението са построени не на основата на анализа и предвидимостта, а на конюнктурни интереси и случайни презумпции за очаквани резултати, картината е такава, каквато наблюдаваме днес у нас в сферата на борбата срещу корупцията по върховете и организираната престъпност.

Когато бъдеща управляваща партия получава съмнително финансиране, а нейният лидер става премиер, е невъзможно да бъде разсечен възелът между политика и сенчеста икономика. На фона на общата безотговорност и безсилие на държавата един трагичен случай стана крещящ пример за поемане на отговорност.

Началникът на кабинета
на Ахмед Доган – Ахмед Емин,
бе намерен мъртъв.

Първите официални съобщения гласяха, че това е самоубийство. Ако това е така, означава, че най-приближеният човек до лидера на партията-мандатоносител сам е поел върху себе си фаталната отговорност. Неговият баща обаче репликира официалните съобщения: Ахмед Емин е разстрелян. Ако пък това е истина, тогава някой е поел отговорност за убийство и би трябвало да я понесе пред правосъдието. Името на Емин преди година бе замесено в скандал заради документ с подписа му, свързан с финансиране на партия "Атака" от ДПС. Прокуратурата отказа разследване, тъй като бяха предоставени само ксерокопия, а оригинал така и не бе намерен. ДПС напоследък бе споменато в едно седмично издание като обект на разработки на ДАНС заради корупционни практики на високопоставени лидери на движението.

Ще поеме ли МВР отговорност да каже цялата истина за тази смърт? По някакви причини в началото от ведомството даже отказаха да назоват сградата, в която е намерено тялото. Личният акт на самоубийство или убийство по своята радикалност има и политически еквивалент. За да се спре безвремието в България, е необходима нова държавност. А за да започне изграждането на нова държавност – е нужна радикална политическа воля. Някога подобни промени са се случвали с преврати. Днес у нас това може да стане с огромно гражданско усилие. Снимки на гражданско усилие засега няма.

 

 


25 млади юристи

Предишна новина

СГС даде ход на делото срещу Марио Николов

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.