Има нещо шизофренично в родината ни


Това казва в едно тъжно интервю известният български литературовед Никола Георгиев. Професорът има много основания да говори така. Навремето неговите лекции в Софийския университет предизвикваха истински фурор. Скуката и безразличието днес са се превърнали в обществена норма. Интересът към политическото едва ли би могъл да се възроди с изкуствени инжекции и сравнения от арсенала на някогашната литературна критика. Смисълът на казаното от Никола Георгиев е в общовалидността на констатацията. Ако политиката вече не трогва никого, то законодателството изглежда още по-скучна работа. Може би затова един от най-големите скандали през годините на прехода – а може би и най-големият в сферата на отбраната – потъна в безмълвие и неразбиране. Потъна в мълчание, но се случи пред очите на всички.

Става дума за подготвения
проект за нов Закон за отбраната
и въоръжените сили.

Ден преди законопроектът да бъде официално внесен за разглеждане в Министерския съвет, а оттам да поеме и към парламента, министърът на отбраната Николай Цонев в телевизионно интервю показа сериозно непознаване на важни текстове. Той не успя да обясни дали и как в новия закон ще бъдат защитени правомощията на президента като върховен главнокомандващ. Цонев каза, че правомощията на предвиждания бъдещ началник на отбраната, който ще наследи институцията - началник на Генералния щаб, ще бъдат ограничени. В същото телевизионно предаване сегашният началник на Генералния щаб Златан Стойков изрази увереност, че нищо във функциите на бъдещия шеф на отбраната не се променя. В безпрецедентна реакция на следващия ден президентът Първанов остро разкритикува министър Цонев, че не си познава закона. Държавният глава предупреди, че ако проектът бъде внесен без корекции и предложен в този вид за гласуване от парламента, той ще наложи вето. И какво последва след всичко това?

Законопроектът тихомълком
не влезе за разглеждане в Министерския съвет, въпреки че беше обещано.

Военният министър обяви, че ще организира обществено обсъждане върху принципите му и дори предложи на президентската институция сама да разработи текстовете, които я засягат и после те да залегнат в общия закон. Първанов не отговори на репликата на Цонев. В какво толкова е скандалът? – сигурно биха се запитали мнозина, за които драмата с непосилни цени на парно, ток, храна и различни други услуги засенчва и изчерпва целия им кръгозор. Подобни конфликти може и да звучат абстрактно, но в тях се оглежда цялостният механизъм за функциониране на съвременната българска държава и нейните институции.

А скандалът наистина е огромен.

Стана ясно, че новата "конституция на отбраната" е била подготвяна практически зад гърба на държавния глава, който е и върховен главнокомандващ. Реакцията на президента показа, че той е доста изненадан и обиден. По същество това означава, че експертите на президентската институция в областта на отбраната са били игнорирани при изработването на законопроекта. За да е по-ясно – отношението към президента при подготовката на закона, може да бъде определено като бламиране.

Унижението, на което
бе подложен Първанов

от Министерството на отбраната, се върна като бумеранг срещу Николай Цонев. Заплахата за вето и упреците в некомпетентност срещу военния министър бяха твърде красноречив отговор. Какво би следвало да се случи в нормална държава, ако върховният главнокомандващ и държавен глава публично обвини в непрофесионализъм министъра на отбраната? Минути след като получи подобни упреци, един военен министър би трябвало да подаде оставка. За сравнение, колкото и нетипично да изглежда за български условия, в Япония министър си подал оставката заради непочистен ориз. Но къде са българите, а къде са японците. У нас или заради традиционни политически нрави, или заради настанилото се безразличие такива

жестове на честта не се случват.

Бламирани взаимно, президентът и министърът на отбраната замълчаха след разменените реплики и най-вероятно след време, в леко променен вид, законопроектът отново ще се завърти в обществено обръщение. Проблемът обаче не опира нито до капризи на институциите, нито до козметика при оформянето на текстовете в закона. Скандалът между Първанов и Цонев избухна заради ключови елементи във философията каква да бъде българската армия, как да се управлява и с какви функции и правомощия да разполага приемникът на Генералния щаб и неговият началник. А оттам и държавният глава. Репликата на президента към военния министър всъщност оборва концепцията на Цонев за реформа в армията. На тази територия компромис между институциите, дори и да е възможен, ще бъде твърде нездравословен за системата на отбраната и въоръжените сили. Постигането на мълчалив баланс на интересите само би потвърдило оценките на вицепрезидента Ангел Марин, дадени за състоянието на армията на 10 юли т.г. – само няколко дни след злополучните взривове в поделението край Челопечене. Тогава Ангел Марин каза, че за него взривът е закономерен финал на сбърканите реформи в българската армия.

Вицепрезидентът посочи три стряскащи характеристики на състоянието в армията.

Първо – корупцията. Второ –
агресията. И трето –
разпуснатостта и безхаберието.

Така и не стана ясно впрочем, стои ли и Георги Първанов зад позицията на своя заместник. Но тъй като след изявата на Марин не последва никакво опровержение, очевидно стои. Индикациите след разменените реплики между президента и военния министър са повече от тревожни. Освен отдръпването от "огневата линия", което показва, че ще бъде направен опит за печелене на време и за търсене на палиативни управленски решения, още два фактора предизвикват сериозно безпокойство. Първият сред тях е поведението на медиите като изразител и инструмент за влияние върху общественото мнение. Скандалът "на върха" в отбраната и въоръжените сили не бе подхванат като трайна тема за анализи. Въпреки че законопроектът за отбраната бе обект на един-два анализа в пресата, медиите и обществото като цяло не показаха нито интерес, нито ресурс за продължителна и целенасочена дискусия. Истина е, че откакто армията не е наборна, а професионална, за много хора нейните проблеми са вече част от затворената система на политиците и институциите, които са оправомощени да вземат решения в тази област. Но дори и като професионална, армията и нейните проблеми фокусират в себе си противоречия и несъответствия както между държавните институции, така и между обществени интереси като цяло.

В края на краищата България
е член на НАТО.

Българските въоръжени сили са елемент от общата атлантическа система за сигурност. Без никакво съмнение – подобно състояние на армията и толкова остро разминаване в оценките на държавните институции могат да се превърнат в източник на нестабилност за североатлантическия договор. Куриозно и може би комично съвпадение е, че в дните, когато се разрази конфликтът между Първанов и Цонев, София бе домакин на конференция на Военния комитет на НАТО. Това е структура, която се състои от началниците на генералните щабове на държавите, членки на Алианса. Техен домакин е бил Златан Стойков. Министър Цонев обяви, че ще предложи Стойков и за началник на отбраната, когато новият закон бъде гласуван и влезе в сила. Според Цонев, Стойков се е справил много професионално със задълженията си като началник на Генералния щаб. Но ето какво казва за него и за Генералния щаб като цяло Ангел Марин в интервюто си след взривовете край Челопечене: "Какво е това четиризвезден генерал да разпределя войниците по селата! И да дава телефона си на всеки срещнат? Всичко това издава страх и паника, че ще бъдат обвинени за инцидента. А какво означава фразата "виновен е целият Генерален щаб"? Нищо друго, освен размиване на отговорността.

Стига сте се крили като мишки,
бъдете мъже, станете и си
понесете кръста!"

Тези думи на вицепрезидента по категоричен начин конкретизираха отговорността за случилото се край Челопечене върху началника на Генералния щаб. Нищо не последва. Златан Стойков сигурно ще запази позицията си на най-висш офицер в армията. Остротата в сблъсъка сякаш не интересува никого, дори и самите участници в полемиката.

Има нещо шизофренично в тезите, че от една страна България е сигурен и надежден член на НАТО, а от друга – че в армията ни царят корупция, агресия, разпуснатост и безхаберие. От една страна българският началник на Генералния щаб домакинства на колегите си от НАТО на висш атлантически форум в София, а от друга – разпределя войниците по селата и си дава телефона на всеки срещнат. От една страна сам уверява, че правомощията му като началник на отбраната по новия закон ще бъдат запазени, а в същото време министърът обяснява, че ще бъдат ограничени. Изключение ли е това, което се случва в армията? По-различно ли е например положението в МВР, в образованието, в здравеопазването, в социалната сфера, във финансите, в съдебната система? Не само че не е по-различно, а в някои области даже е по-драматично. Емблема на гротеската в България станаха две фотографии, публикувани в пресата на 18 септември. На едната бе сниман премиерът Станишев как гледа през прозорчето на кабинка от лифт, където бе заседнал и вися във въздуха в продължение на 40 минути. На другата бяха показани пенсионери в нетрадиционен протест. Те бяха дошли с шнорхели и водни пояси пред сградата на Министерския съвет да си искат обещаните безплатни почивки на море. Твърде метафорично!

Как да си получиш нещо от премиер, който безпомощно виси във въздуха?

И как няма в обществото на такава държава да се настанят безразличие и апатия? През април 1994 г. над правителството на Любен Беров бе надвиснала опасността от сваляне. Премиерът Беров бе оповестил намерение да внесе структурни и персонални промени в кабинета. Лидерът на най-голямата партия по онова време – Жан Виденов – категорично се бе противопоставил на предложението. Очакването бе, че Беров ще падне, тъй като социалистите ще го бламират. Логиката сочеше към предсрочни избори, а въображението ни – без никакви аргументи опонираше, тъй като в подобни ситуации политиците намират всякакви вратички. Тогава се случи нещо невероятно. Беров внесе в пленарната зала структурните промени. Те бяха отхвърлени. И вместо да довърши процедурата докрай, а след това да подаде оставка, министър-председателят изненадващо оттегли от гласуване персоналните си предложения и сякаш нищо не се е случвало, остана още няколко месеца на поста си.

Въображението и подмолните
вратички победиха логиката.

Нищо ли не се е променило у нас от времето на Беров? Май нищо, що се отнася до технологията за правене на политика. Така ще се решават и проблемите в отбраната, и навсякъде другаде, където между конфликтите и реалните решения стои безразличието на обществото. Безразличие, продирано от време на време от самотни шнорхели пред сградата на Министерския съвет.


 

 


Софийската градска прокуратура (СГП)

Предишна новина

От "сива" България на Брюксел му побеля главата

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Знае се | нерегистриран
    2
    0

    Сега се чудят как така човек като ген.Мажгуров е издигнат на висш разузнавателен пост БЕЗ да знае нито един чужд език!Знае се кой го направи генерал през 2006г. - Златан Стойков.

  2. 1
    Преди всичко | нерегистриран
    2
    0

    Нещата казани пряко или косвено за Златан Стойков са верни,но преди всичко той бе некомпетентен,страхлив и завистлив!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.