Институционално държавно управление vs. национални протести – има ли други варианти за реакция в рамките на действащата КРБ

Институционално държавно управление vs. национални протести – има ли други варианти за реакция в рамките на действащата КРБ

Социологическите данни от средата на месец август визуализират следната политическа ситуация - 62% казват, че подкрепят протестите срещу правителството, 23,7% казват, че не ги подкрепят, а останалите се колебаят. 58,9% искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение (източник: Галъп интернешънъл, 17 август 2020 г.). За официално начало на народното недоволство се приема 9 юли 2020 г. Твърди се още, че електоралните нагласи в обществото са променени и може да се счита, че 4 години след последните избори парламентът вече не представлява обективно настоящите обществени интереси и желания. Протестите и контрапротестите сякаш се неглижират, правителството комуникира чрез социалните мрежи и национални медии, а не се появява на парламентарен контрол. Възможна формулировка на настоящия парадокс дава Аристотел: „Губим време, за да си осигурим работно време, и водим битки, за да живеем в мир.“

Легитимни възможности пред избирателите

Най-общо - чл. 45 и чл. 43 от Конституцията на Република България

Чл. 45 КРБ - Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. В Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са разписани трудни за реализация правила за процедурите за референдум и граждански инициативи. Непосредственото участие във властта е уредена сякаш повече като невъзможност отколкото като възможност.

Другата разрешена от конституцията възможност – жалба - може ли да се изследва като такава правото на искане в чл. 250 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс

Всеки дееспособен български гражданин, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Сезираният административен съд (част от независимата съдебна власт) ще реши въпросите за допустимост и основателност на искането – дали твърдените фактически действия от орган на изпълнителната власт се извършват в изпълнение на закона, от чие име и на какво основание, а съдържанието на защитата се състои в незабавното и безусловно прекратяване на действията на този административен орган  (чл. 253, ал. 2 АПК).

Традиционно недоволство бива изразявано основно чрез провеждане на събрания, митинги и манифестации, право на гражданите по чл. 43 КРБ. Относително лесно е да изкажеш гражданска позиция и има широк медиен отзвук. Редът и гаранциите за организирането им са уредени в Закон за събранията, митингите и манифестациите.

По отношение на народните представители

Когато има разминаване във волята на народа, от който произтича цялата власт, и неговите представители в НС и знаем, че:

- народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ - чл. 67, ал. 1 КРБ; и

- няма забрана избирателите да изискват оттеглянето на народен представител от парламента;

произтича ли право на гражданина-избирател да отзовава народен представител от чл. 1, ал. 2 КРБ:  „Цялата власт произтича от народа Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.“ или

''законодателят, ако бе поискал това, щеше да го запише изрично в КРБ, както в чл. 129, ал. 3 изрично е закрепена несменяемостта на представителите на съдебната власт?''

Легитимни възможности за “прелегитимиране” на правителството (термин, използван от Даниел Вълчев – декан на ЮФ в СУ)

Преди да се потърсят такива, следва да се направят уточнения, че:

Компетенциите на правителството се съдържат изрично в Конституцията и в Закон за администрацията, Закона за държавния служител, др., и в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Исторически, силните позиция и роля на фигурата на ръководителя на правителството съгласно действащата КРБ идва от Великобритания и Германия. Водещата роля на министър-председателя у нас е израз на т.нар. „канцлерски принцип“, присъщ на германската правна теория. Българската Конституция обаче не съдържа института на „конструктивния вот на недоверие“ — вот на недоверие, който може да бъде упражнен единствено и само по отношение на министър-председателя, като задължително и едновременно включва и избор на нов министър-председател. Прилага се в Германия, Испания, Унгария и др.

Министър-председателят има т.нар. компетенция на компетенциите, съдържаща се в чл. 108, ал. 2 КРБ: „… ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея“. Той е движещата сила при формиране на състава и структурата на Министерския съвет, както и на извършваните текущи промени. Според чл. 84, т. 6 и 7 КРБ той е единственият субект, който е оправомощен да ги предложи. Но той е и преди всичко министър, т.е. централен едноличен орган на изпълнителната власт с разликата, че неговата компетентност е обща. Той със сигурност не е държавен служител, аргумент от чл. 3, т. 2 Закона за държавния служител „членовете на колегиални органи не са държавни служители по смисъла на закона“. Той извършва служба за държавата.

Едната възможност за прелегитимиране е организиране на предсрочни парламентарни избори.

Друга възможност, която изцяло може да бъде инициирана от правителството е процедурата, предвидена в чл. 112 КРБ като Министерският съвет поиска от Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. Съответно, когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

Страните в условно наречения „спор“ изказват опасения за бъдещето на страната, липса на алтернативи и др. Обстоятелствата, които отключват един или друг сценарий или са причини за опасенията, разбира се, могат да са много различни. Могат ли обаче всички идентифицирани опасения да бъдат смекчени чрез действащия основен закон?

Наред с йерархичността, принцип закрепен в чл. 107 КРБ - „Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите“ и единството, което  намира израз в силната позиция на министър-председателя, предназначена да обединява и да държи в синхрон състава и действията на Министерски съвет като колективен орган, третото основно начало, присъщо за цялата изпълнителна власт е непрекъснатостта. Конституционноправната фигура на „правителството в оставка“ е приложение на този принцип — действащото правителство, въпреки че е подало оставка или че неговите правомощия са предсрочно прекратени на някое от предвидените основания (чл. 111, ал. 1, т. 1-3 КРБ), продължава да изпълнява служебните си задължения до образуване на ново правителство (чл. 111, ал. 3 от КРБ), т.е. министрите могат да участват винаги в работата на Народното събрание и в работата на неговите комисии и когато поискат думата, тя им се предоставя веднага — чл. 83, ал. 1 от КРБ.

Друго, според чл. 68 КРБ, в случай че правомощията на министър бъдат прекратени, докато все още тече мандатът на същото Народно събрание, в което той е бил избран за народен представител, бившият министър може да се върне и да заеме отново мястото си на депутат. Т.е. несъвместяването на качеството министър с това на народен представител е правилото възприето в България, но депутатското място е резервирано, което е облекчение (пример за бивш министър, който се връща в ролята си на депутат е Николина Ангелкова).

Възможности за реакция се търсят и от гражданите и от правителството, а търси ли се разрешение и/или компромис?! Винаги има варианти и ако еднозначен отговор на горните въпроси не може да се намери, то вероятно ще се окаже, че това са въпроси от типа „лошо зададени“.

Метални тръби, чували с камъни и стъклени бутилки, дървени пръти и ножове откри полицията в храстите около протеста

Предишна новина

Българите са сигурни единствено в това, че искат намаляване на броя на народните представители

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    **** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.